Решение по дело №709/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

769/12.12.2018г.   

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета  година в състав:

Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

при секретаря Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.дело №709 /18г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба  от И.П.Б. ***, в момента Затвора Пазарджик, чрез адв.В.С.  против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Искът е в размер на 50 000 лв. в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане. Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети – 17.01.2016г. до 31.07.2018г..

Твърди , че е налице свръхнаселеност, лоша храна, недостатъчно чист въздух и светлина, лоши климатични условия, наличие на гризачи и дървеници, мръсотия в килията, липса на качествена храна, липса на предпазни маски и облекло.

 Ищецът Б. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат С.  моли да се приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че ответникът не не е изпълнил задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост.

Ответникът ГД“Изпълнение на наказанията“-София, представляван от юриск.Ч.  в писмено становище,  счита жалбата за неоснователни и недоказана.  Оспорва се предявения иск по основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди. Претендират се и разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът не е доказан по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

От справката от затвора Пазарджик се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пазарджик на 27.04.2016г. за изтърпяване на общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода за престъпление по чл.354а от НК. За периода от 27.04.2016г. – 10.05.2016г. е пребивал в килия 203, с бр. лишени от свобода 4, плащ 21 кв.м. . Килията е разполагала със санитарен възел и течаща студена вода, естествена светлина и свеж въздух;  за периода 10.05.07.08-2016г. е обитавал 2018 килия, като през различни периода лишените от свобода са били от 6 до 9 човека, с площ 29.74 кв.м., килията е разполагала със санитарен възел и течаща студена вода, естествена светлина и свеж въздух ; за периода 07.08.2016г. до 11.01.2018г. е обитавал 801 килия , с площ на килията 46.17 кв.м., килията е разполагала със санитарен възел, студена течаща вода , естествена светлина и свеж въздух , като за периода от 07.08.2016г. 31.03.2017г. ищецът е пребивавал в тази килия с още от 17 до 19 лишени от свобода ; за периода 11.01.2018г. до 14.06.2018г.ищецът е обитавал 707 килия, с площ 45.56 кв. м. , с още 19 лишени от свобода, в килията е имало санитарен възел, течаща студена вода, естествена светлина и свеж въздух; от 14.06.2018г. до 01.08.2018г. ищецът е в 607 килия, с площ от 46.32 кв.м., която е разполагала със санитарен възел, течаща вода , естествена светлина и свеж въздух, лишените от свобода са от 18 – до 19 човека.От справка от Затвора Пазарджик с вх.№5196/04.10.2018г. се установява, че килиите са с двойни вишки , като в тях има шкафчета, маса столове, като вишката е с размери 70/190 или 1.33 кв.м., шкафчето е с размери 45/40 или 0.18 кв.м. , масата е с размери 120/50 кв.м., а стол е с размери 0.4/0.4 кв.м.

По делото е разпитан св.К., който твърди, че е бил заедно с ищеца в 801 килия и в 607 килия. Твърди, че килията е около 30 кв.м., а хората вътре са били поне 20.Имало прозорец, тъй като само на светлината от прозореца не можело да се чете, а на някой прозорци дори нямало стъкла, а дограмата се разпадала.Заявява, че има тоалетна, като в тоалетната имало маркуч със студена вода, друга течаща вода нямало , нямало чешма. От друга страна твърди, че хигиената била под всякаква критика. Затворниците отговаряли за почистването но от затвора не давали препарати, за целия коридор се давало 1 кг. Прах за пране. В лафката също продавали само прах за пране.Свидетелят твърди, че никой не можело да го накара да чисти, тъй като това не било негово задължение.На целия коридор давали по 1 л. белина и 1 шише кислол. Тези препарати ги давали на месец еднократно.Свидетелят е категоричен, че в 801 килия имало много дървеници и хлебарки, а плъховете били колкото котки.Относно килия 707 и 607 условията били същите. Относно отоплението твърди, че имало парно , но то течало и било студено през зимата, а в коридора изобщо нямало парно.

От справката от Затвора Пазарджик /л.24/ се установява, че Дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията се извършва по утвърден график, като се осъществява от специализирана и сертифицирана за тази дейност фирма съобразно Договор № 10807/08.11.2016г. между ГДИН и фирма „ДДД-1“ООД – София . Представени са доказателства – Протоколи за извършена ДДД обработка – за 2017г. са обработвани спалните помещения и общите помещения 12 пъти, а през 2018г. – 4 пъти.

По делото са представени протоколи за раздадени хигиенни материали. Видно е, че на отделения се раздава сапун, прах, кислол, белина , хипохлорид, метли, четки лопатки за смет, парцали и кофи за миене.

От Справката от Затвора Пазарджик с вх.№ 4403/15.08.2018г. се установява, че качеството и количеството на храната се определя по рецептурник с необходимият калориен състав . На лишените от свобода със здравословни проблеми се предоставя диетична храна. За затворническата кухня отговаря служител назначен на длъжност „гл.готвач“ , като същият е с притежавана квалификация „готвач“, „гл.готвач“,“кулинар-сладкар“, „диетично хранене“ и „ управление на заведение. На работа в затворническата столова били назначени още 16 лишени от свобода. По  делото са представени Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен, заменителна таблица , утвърдена от Министъра на правосидието. Представени са копия от документи за придобити квалификации на лицето Илия Ш. –главен готвач . Представени са като писмено доказателство сборник с рецепти, както и заверено копие на седмично меню за хранена на лишените от свобода.

По делото са разпитани като свидетели К., Ш. и Т.. Св.К. твърди, че храната била буламач. Давали по парче месо и шепа ориз.Неговите показания се опровергават от св.Ш., който работи като главен готвач в Затвора Пазарджик. Твърди, че храната се приготвяла от двама майстори и двама помощници. Работят по рецептурник, както и за съответните диети – язва, сърдечно-съдови и др..Св.Техчиев, е работил в кухнята на затвора Пазарджик през 2016г. – 2017г..Твърди, че месото се разпределя по грамажи, като си има хора , които го правят, храната се приготвяла от лишени от свобода.Освен него имало още двама готвачи, като по-старите обучавали по-новите.Той обучавал М.Д.. Св.Т., на око преценявал, че понякога грамажа е по-малък.

Относно твърдението на ищеца , че условията на труд били лоши – от справката от затовара Пазарджик се установява, че ищецът е назначен на трудов договор във фирма“АББ“ от м.октомври 2016г. като работник по почистване на пластмасови контактори. Твърди се , че са му предоставяни ръкавици, а в последващата справка от затвора Пазарджик се твърди, че са му предоставяни маска и ръкавици. Св.К. твърди, че не са им предоставяни маски.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите К., Ш. и Т..

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

 

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)  (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неБ.приятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.43,ал.3 ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м.. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. . Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е ечаст от действащото законодателство към периода преди 2019г.. По силата на общите принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода.ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие  и съставлява част от националното право. Безспорно за периода от 07.08.2016г. до 31.03.2017г. и за периода от 11.01.2018г. до 14.06.2018г. , лицето е обитавало килии, като площта която му се е полагала е дори под 2 кв.м. – в килии от 45 кв.м. са били настанени по 20 лишени от свобода, като в тази квадратура се включват вишки, столове, шкафове, маса.Поставянето в такава пренаселена килия и то за продължителен период от време, дори и тази килия да се е отваряла през деня, определено представляват действия и бездействия на затворническата администрация в нарушение на изискванията на чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойноство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца.

Съдът счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в резултат на пренаселеност Пазарджишки  затвор е доказан по основание за периода от 07.08.2016г. до 31.03.2017г. и от 11.01.2018г. до 14.06.2018г., и е частично основателен от гледна точка на неговия размер.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя  на ищеца в пазарджишкия затвор както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 200 / двеста/лв.,тъй като ищецът е бил за посочения период в изключително пренаселени килии.

Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от подаване на исковата молба.

В проведеното исково производство не бяха установени други незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца, освен липсата на достатъчно жилищна площ.

 Хигиената в килията е следвало да се поддържа от самият лишен от свобода, с оглед на което не може да се твърди, че за лошата хигиена носи отговорност администрацията на затвора Пазарджик.При положение, че в килията не се внася храна и се поддържа добра хигиена от лишените от свобода, то няма да има хлебарки и дървеници, както и гризачи – относно този проблем администрацията на затвора е предприела адекватни мерки, като на няколко месеца се извършва и ДДД обработка – видно от писмените доказателства – през 2017г. е извършено третиране на килиите и общите помещения ежемесечно, а през 2018г. 4 пъти до месец август . Килията е била с отваряеми прозореци, поради което е имало възможност за свеж въздух.Няма данни да е подавана жалба от ищеца , че дограмата се разпада или че няма стъкла на прозорците. Естествената светлина е била подсилена и допълнително изкуствено осветление. В килиите е имало тоалетна и течаща вода.Представени са писмени доказателства, че затвора се отоплява с централно парно, а през деня ищецът работи във фирма „АББ“. В справката от затвора Пазарджик се установява, че ищецът е на трудов договор към тази фирма. Именно работодателя отговаря за здравословни и безопасни условия на труд а не администрацията на Затвора Пазарджик. Липсата на предпазни маски би било друго нарушение на законовите разпоредби, но не и такова попадащо под хипотезата на чл.3 от ЗИНЗС и ЕКПЧОС.Относно твърдението , че храната е лошо качество и в малко количество, както и че се приготвяло от затворници- непрофесионалисти , се установи, че храната се приготвя по определен рецептурник, св.Ш. заяви, че той е главен готвач със съответната професионална квалификаци. Представиха се и писмени доказателства за квалификацията на свидетеля. Св.Т., пък заяви , че работи в кухнята, като не е професионален готвач, но има приемственост и по-старите работници в кухнята обучават по-новите, както той обучава л.с.Джамов. Освен това, по никакъв начин не е установено, че порциите са по-малки, св.Т. каза, че виждал , че били по-малки, но не ги е измерил, макар и да е имал такава възможност.Съдът, счита, че не се установи липса на храна, лишените от свобода получават закуска, обяд и вечеря, приготвяне по съответният рецептурник, като има и определени диети. Представиха се писмени доказателства за приготвяната храна. С оглед на горе изложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация на Затвора Пазарджик ,поради което искът ще следва да се отхвърли катонеоснователен.

За периода посочен в исковата молба – 17.01.2016г. до 27.04.2016г. не се събраха доказателства ищецът да е бил в Затвора Пазарджик. В справката от затвора Пазарджик се установява, че лицето е постъпило в затвора на 27.04.2016г.. За този период искът е неоснователн като недоказан.

По отношение на причинната връзка:

Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника,извън пренаселените килии,за които съдът се обоснова по-горе, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.

При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен в частта за претендирани неимуществени вреди за периода от 17.01.2016г. до 27.04.2016г. като недоказан, и за периода.Искът ще следва да бъде отхвърлен и за периода от 27.04.2016г. до 31.07.2018г. в частта за разликата над 200 / двеста/ лева до 50 000 лв..

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София,  ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Б. ***, в момента в Затвора Пазарджик с ЕГН ********** СУМАТА от 200/двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик – пренаселеност на килиите, в които е пребивавал ищеца,  за периода от 07.08.2016г. до 31.03.2017г. и от 11.01.2018г. до 14.06.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2018г., до нейното окончателно изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И.П.Б. ***, в момента в Затвора Пазарджик с ЕГН ********** против  Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София в останалата му част над 200 лв. до размер 50 000 лв., вкл. за периодите 07.08.2016г. до 31.03.2017г. и от 11.01.2018г. до 14.06.2018г., както и за периода от 17.01.2016г. до 31.07.2018г. като неоснователен и недоказан.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

                         СЪДИЯ :/п/

 

РЕШЕНИЕ № 382/02.07.2020 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 769/12.12.2018 г., постановено по АД № 709/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав, с което искът на И.П.Б. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е уважен частично до размер 200 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 07.08.2016 г. до 31.07.2017 г. и от 11.01.2018 г. до 14.06.2018 г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законоустановената лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част, над уважения размер от 200 лв., до претендирания размер от 50 000 лв.,  искът е отхвърлен.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.