№ 36
гр. Червен бряг, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20224440100602 по описа за 2022 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 1520/2021 г. по
описа на с.с. – М. Б. Б., с ЕГН ********** със съдебен адрес ................, подадено чрез адв. Н.
П. – САК е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по
издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу Д. Г.
И., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ................ за сумата от 14 800.00 /четиринадесет
хиляди и осемстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
01.11.2021 г., 296.00 /двеста деветдесет и шест/ лева внесена държавна такса и 1000.00
/хиляда/ лева адвокатско възнаграждение, дължими по издаден в негова полза Запис на
заповед от 03.06.2015 г. с падеж 03.06.2019 г. В исковата молба се твърди, че със запис на
заповед, с нотариална заверка на подписите 03.06.2015 г. ответника се е задължил да
заплати в срок до 03.06.2019 г. на ищеца сумата от 14 800.00 /четиринадесет хиляди и
осемстотин/ лева. Ищеца инициирал производство по реда на чл.417 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Била издадена Заповед
за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Във връзка с
получената покана за доброволно изпълнение и в срока по чл. 419, ал.1 от с.з., ответника
подал частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и бланкетно възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи описаното в издадената
Заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК вземане, което довело до
приложение на нормата на чл.415, ал.1 от ГПК, като със свое определение, съда издал
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист дал на ищеца едномесечен срок да предяви
1
иск по чл.422 от с.з. за съществуване на оспореното от длъжника вземане, което обосновало
и образуването на настоящото производство. Претендира направените в настоящото и
заповедното производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска, твърдейки недължимост на казуалното правоотношение, а именно – устен договор за
изработка.
ИЩЕЦА редовно призован не се явява лично за него адв. Н. В. П. от САК, която от името
на доверителя си поддържа така предявения иск. Позовавва се на писмени доказателства.
Излага подробни доводи за неоснователност на твърденията на ответната страна, тъй като
при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането на ответника, каквото е в настоящия случай, ищецът не е длъжен да сочи
основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по казуално правоотношение между него, като поемател и
длъжника – издател на записа на заповед, каквато е и константната съдебна практика,
включително и задължителната такава посочена в т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС
ОТВЕТНИКА, редовно призован не се явява. В писмено становище, пълномощника адв.
Бисера Газдова от САК оспорва иска по изложените в отговора на исковата молба доводи и
възражения.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От приложеното като доказателство по делото Ч.гр.д. № 1520/2021 г. по описа на ЧРС се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Искът се води между
надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
От фактическа страна: С частен документ, с нотариална заверка на подписите именуван
”Запис на заповед”, редовен от външна страна и съдържащ всички посочени в чл.535 от
Търговския закон реквизити, ответника Д. Г. И. се е задължил да заплати в срок до
03.06.2019 г. на ищеца сумата от 14 800.00 /четиринадесет хиляди и осемстотин/ лева. До
посочената дата плащане не е направено и ищеца инициирал производство по реда на чл.410
от ГПК във вр. с чл.417, т.10 от с.з. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист. Била издадена Заповед за незабавно изпълнение на
основание чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Във връзка с получената покана за
доброволно изпълнение и в срока по чл. 419, ал.1 от с.з., ответника Д. И. подал възражение,
което довело до приложение на нормата на чл.415, ал.1 от ГПК, като със свое определение,
съда издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист дал на ищеца едномесечен срок
да предяви иск по чл.422 от с.з. за съществуване на оспореното от длъжника вземане, което
обосновало и образуването на настоящото производство.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни
изводи: Записа на заповед е абстрактна сделка, т.е. за неговата действителност не се изисква
2
да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията, които са
уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна
сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му
основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на друга основна
сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по каузалната сделка.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда,
са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални
правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. При редовен от
външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането,
ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Обсъжданет на останалите събрани по делото доказателства се явява ненужно, като
ирелевантно към предмета на спора.
От събраните в хода на горепосочените дела доказателства се установява, че твърдяното
от ищеца вземане въз основа на подписан от ответника запис на заповед е действително и
изискуемо, тъй като представеният запис на заповед съдържа всички изискуеми от
разпоредбата на чл.535 от Търговския закон реквизити, до падежната дата – 03.06.2019 г.
плащане не е постъпило. След като документа с който ищеца обосновава дължимостта и
изискуемостта на претендираното вземане притежава менителничен ефект /абстрактно
безусловно обещание за плащане/, в тежест на ответника е да установи по безсъмнен начин,
че е платил по законоустановения ред – с направено отбелязване на гърба на документа,
което той не стори. По делото не бяха представени никакви други доказателства указващи
за валидно и действително извършено плащане по процесния менителничен документ. Ето
защо, съдът счита, че така предявеният иск е основателен и доказан и като такъв същият
следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ищеца, на основание чл.78, ал. от ГПК. Направено е съответно
искане, представен е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторени такива в размер на
общо 2292,00 лева, от които: 1000.00 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 296.00 лв. държавна такса в исковото производство. За исковия процес,
ответникът ще бъде осъден да заплати именно тази сума. Съгласно т.12 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда начл.422, вр.
с чл.415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на
Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с
подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати
3
на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 996,00 лева,
разпределени както следва: 700.00 лв. адвокатско възнаграждение и 296.00 лв. държавна
такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Г. И., с ЕГН ********** с постоянен адрес
в ................, че вземането на М. Б. Б., с ЕГН ********** със съдебен адрес ................, за сума
в размер на 14 800.00 /четиринадесет хиляди и осемстотин/ лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 01.11.2021 г., дължими по издаден в негова полза
Запис на заповед от 03.06.2015 г. с падеж 03.06.2019 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 839 от
29.12.2021 г. по Чгр.д. № 1520 по описана с.с. за 2021 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Д. Г. И., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ................ да заплати на М. Б. Б.,
с ЕГН ********** със съдебен адрес ................ направените в настоящото производство
съдебни разноски в размер на 1296,00 лв. и сторените в заповедното производство разноски
в размер на 996,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4