Решение по адм. дело №1512/2025 на Административен съд - Пловдив

Съдебното производство е по реда на чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Я. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Стамболийски, [улица], чрез пълномощник адв. Г., със съдебен адрес: гр. Благоевград, [улица], ет. 1, офис 2, против Решение № 1040-01-512 от 05.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 013-00-567-3 от 09.05.2025 г. на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 04.05.2024 г. до 03.05.2025 г. в размер на 26,38 лв. дневно.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт по отношение определения размер на отпуснатото ПОБ по реда на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Изложени са подробни възражения, че нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е материалноправна и неправилно АО се е позовал на новата й редакция. Като такава, същата не е приложима към възникналите преди влизането й в сила правоотношения. Към датата на подаване на заявлението съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 3 от КСО, за жалбоподателя са били налице всички предпоставки за отпускане на ПОБ, като размерът му следва да бъде определен при действието на старата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО. На следващо място, са изложени подробни аргументи относно неправилното прилагане от АО на разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., вместо разпоредбата на чл. 62, § 2 от Регламента. Съгласно последнопосчената разпоредба, за изчисляване размера на ПОБ следва да се вземе предвид само дохода от последната заетост на лицето, независимо колко е продължила /в случая на територията на Франция/. Иска се неговата отмяна от съда и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендират се и сторените разноски, съгласно списък на л. 20 от адм. дело № 1512 от 2025 г. и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Благоевград, чрез юр. М. в нарочна молба на л. 22 – 24 от адм. дело № 1512 от 2025 г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ и е направено изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Не е спорно между страните, че със заявление вх. № 803-03-1564/02.05.2024 г. (рег. № 013-00-567/08.05.2024 г.) М. е поискал отпускане на ПОБ, като в него е посочено, че е упражнявал трудова дейност в периода от 29.04.2024 г. до 03.05.2024 г. във Франция. Във връзка с така депозираното заявление, с писмо изх. № У-013-00-567-1/08.05.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Благоевград, адресирано до лицето, от него е изискано представянето на конкретно посочени документи (л. 33 от адм. дело № 1248 от 2025 г. по описа на АС - Благоевград). В отговор на писмото, от М. са представени: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е декларирано, че през периода на последната му заетост в чужбина преобладаващата част от роднините му са живели в Република България, разполага с постоянно жилище в Република България, през последния период на заетост в чужбина е живял под наем и не се е завръщал в България.

Във връзка с така подадените заявления, е изпратено искане до КИ на Франция за удостоверяване на осигурителен период, доход и причина за прекратяване на правоотношението. До изясняване на декларираните от лицето данни в заявлението във връзка с осъществявана трудова дейност и наличие на осигурителни периоди по законодателството на Франция, с цел извършване на преценка за правото на ПОБ, прилагайки чл. 54а – чл. 54в от КСО и чл. 61 – чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., с Разпореждане № 013-00-567-1/13.05.2024 г. на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, е спряно производството по отпускане на ПОБ.

От КИ на Франция, на 22.04.2025 г. (л. 22 и сл. от адм. дело № 1248 от 2025 г.) е постъпил официален отговор, изразен в СЕД U017 и СЕД U004. С оглед получената от КИ на Франция информация, с Разпореждане № 013-00-567-2/05.05.2025 г. на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ.

Последвало е издаването на процесното Разпореждане № 013-00-567-3/09.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, с което на жалбоподателя М., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отпуснато ПОБ, считано от 04.05.2024 г. до 03.05.2025 г. в размер на 26,38 лв. дневно. За да стори това, органът е приел, че последното прекратяване на осигуряването, е от 04.05.2024 г. - на основание датата на изчитане на договора, приравнено на чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Лицето е с регистрация в АЗ на 07.05.2024 г., осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 17 години и 2 месеца; осигурителен доход за периода от 01.05.2022 г. до 03.05.2024 г., от който е определен размерът на ПОБ – 22 030,11 лв.; среднодневен осигурителен доход – 43,97 лв.; дневно ПОБ (60 % от 43,97 лв.) – 26,38 лв.; минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2024 г. – 18,00 лв.; максимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2024 г. – 107,14 лв. (л. 19 от адм. дело № 1248 от 2025 г.).

Недоволен, жалбоподателят е оспорил така издаденото му разпореждане, в частта на определения размер на ПОБ (л. 17 от адм. дело № 1248 от 2025 г.).

Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, с Решение № 1040-01-512/05.06.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на М. и е потвърдил Разпореждане № 013-00-567-3/09.05.2025 г. на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Благоевград (л. 10 – 12 гръб от адм. дело № 1248 от 2025 г.). За да постанови този резултат, ответният административен орган е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган, като допълнително е посочил, че последното правоотношение на М. с работодател във Франция е прекратено, считано от 03.05.2024 г., регистрацията му в Агенцията по заетостта като безработно лице е от 07.05.2024 г., т.е. лицето отговаря на условията на чл. 54а от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и има право на ПОБ. Мотивирано е, че в случая намира приложение и създадената нова ал. 8 на чл. 54б от КСО /обн., ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г./, която гласи, че при определяне размера на ПОБ се вземат предвид доходите, получени от лицата по време на последната им работа, както и всички доходи в 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването – доходите в Република България, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“, доходите по чл. 54б, ал. 7 от КСО, както и доходите, получени в 24-месечния период, в който лицата са упражнявали трудова дейност в друга държава-членка на ЕС, ЕИП или Швейцария. Посочено е, че приложим материален закон, съгласно чл. 142 от АПК, е този към момента на издаване на административния акт, съответно релевантно е съществуващото към момента на издаване на акта фактическо положение и при наличието на визираните в закона предпоставки, съществуващи към този момент, административният орган е длъжен да издаден акт с определено съдържание. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага при преценка правото, определянето на размера и срока на ПОБ на всички лица, за които към датата на влизането й в сила липсва произнасяне по правото на ПОБ, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ.

Във връзка с изискванията на чл. 54б, ал. 8 от КСО /в сила от 13.08.2024 г./ е посочено, че при изчисляването на ПОБ на М. е взето предвид следното: 1) доходите, получавани от него по време на последната му работа от 29.04.2024 г. до 03.05.2024 г. вкл., удостоверени със СЕД U004 в размер на 333,19 евро. Доходът е разпределен помесечно съобразно броя на отработените дни за същия период. В случая за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г. включително е изчислен доход от 20 288,29 лв.; 2) всички доходи в Република България (предхождащи месеца на започване и прекратяване на осигуряването във Франция), включително доходите за периодите по чл. 54б, ал. 7 от КСО за последните 24 календарни месеца и периодите, в които лицето е неосигурено за безработица, като в конкретния случай за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2024 г. и за периода от 29.04.2024 г. до 03.05.2024 г. включително са в размер на 22 030,11 лв. = 20 288,29 лв. + 1 524,60 лв. за месец април 2024 г. + 217,22 лв. за месец май 2024 г. За изчисляване на среднодневния размер, сборът от сумите, представляващи общо 22 030,11 лв., е разделен на броя на работните дни за периода от 01.05.2022 г. до 03.05.2024 г. – общо 501 работни дни, от което е получен среднодневният осигурителен доход в размер на 43,97 лв., като 60 % от него представляват 26,38 лв. - размер на ПОБ дневно. В заключение е прието, че в случая, след събиране на всички данни и доказателства, необходими за извършване на преценка за правото на ПОБ, административният орган се е произнесъл по заявление за отпускане на ПОБ с вх. № 013-00-567/07.05.2024 г. на 09.05.2025 г. с издаването на Разпореждане № 013-00-567-3 от 09.05.2025 г., към който момент е приложим новият ред при определяне на размера на ПОБ, регламентиран в чл. 54б, ал. 8 от КСО и в тази връзка същият е правилно определен.

В хода на съдебното производство не са събрани допълнително доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган – директора на ТП на НОИ - Благоевград, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Благоевград /надлежно оправомощен със заповед № 1015-01-175/01.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, л. 16 – 16 гръб от адм. дело № 1248 от 2025 г./ обаче са постановени при неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна.

Фактическата обстановка не е спорна между страните, в т.ч. и че жалбоподателят има право на ПОБ. Спорът касае дневния размер на отпуснатото ПОБ и по-конкретно коя е приложимата нормативна регламентация за определяне на среднодневния осигурителен доход, служещ за основа за изчисляване на дневния размер на обезщетението. За неговото разрешаване е необходимо да бъде съобразено следното: общите правила за определянето на размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица са предмет на регламентация в чл. 54б, ал. 1 от КСО, според която норма дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Следва обаче да бъде съобразено, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила са пряко приложими във всички държави – членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, б. „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б. „з“).

Няма спор по делото, че жалбоподателят е гражданин на Република България, съответно е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента), с който регламент са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

В чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. се сочи, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство, като според § 2 на същия член от Регламента, § 1 се прилага също когато законодателството прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава - членка. Параграф 3 на същия този член 62 от Регламента регламентира, че чрез дерогация от § 1 и § 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл. 65, § 5, буква „а“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата - членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Така, предвид посочените по-горе законови разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., несъмнено се налага изводът, че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение или дохода, служещ за база за изчисляване на обезщетението и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава – членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице.

От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че жалбоподателят е бил осигуряван за периода от 29.04.2024 г. до 03.05.2024 г. във Франция, който период се явява последна осигурена заетост на лицето преди подаване на заявлението за отпускане на ПОБ. В случая, административният орган е приел, че приложима при определяне на дневния размер на обезщетението е разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО и съобразявайки цитираната норма, е определил следващото се ПОБ, като е взел предвид дохода за периода от 01.05.2022 г. до 03.05.2024 г., т.е. доходите, получавани както по време на последната заетост на лицето във Франция, така и всички останали доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Настоящият съдебен състав намира, приложения от административния орган подход при определянето на размера на ПОБ, а именно - да се вземе за основа за изчисляване на същия доходите за период от 24 месеца, така както е предвидено в чл. 54б, ал. 8 от КСО, вместо да бъде отчетено единствено трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, изцяло в противоречие на чл. 62, § 3, във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави – членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Правилото, разписано в чл. 62, § 1 - 3 от Регламента, за определяне на размера на обезщетението за безработица при отчитане единствено на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получено от заинтересованото лице от последната заетост, независимо от продължителността й, в случая не е спазено. Като не се е съобразил с разписаните в регламента правила, административният орган се е произнесъл с административен акт, противоречащ на норми от регламент, които имат предимство пред нормите на националното законодателство, което е довело и до неговата материална незаконосъобразност.

Отделно от това, разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 13.08.2024 г.), посочена като правно основание за определяне на дневния размер на следващото се на жалбоподателя ПОБ, гласи, че когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Тук е мястото да се посочи, че тази норма е в сила, считано от 13.08.2024 г. и несъмнено има материалноправен характер. Предвид това са основателни, наведените в жалбата възражения, че в случая е налице неправилно приложение на тази норма, а това е така и с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО действа занапред (ех nunc), освен ако в закона, т.е. в КСО или в закона за неговото изменение и/или допълнение, не е изрично предвидено тя да се прилага ретроактивно и да преурежда правоотношения, настъпили преди приемането и влизането й в сила. В случая, че такова обратно, т.е. ретроактивно действие на тази норма не е предвидено, от което следва извод, че тя следва да се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след времевия момент на влизането й в сила. В този контекст е безспорно, че настоящият случай не е такъв, тъй като всички правопораждащи факти, обуславящи правото на обезщетение за безработица по отношение на жалбоподателя, съобразно чл. 54а от КСО, са се осъществили и реализирали изцяло преди приемането и влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Последното прекратяване на осигуряването на лицето е от 03.05.2024 г., регистрацията в Агенцията по заетостта е на 07.05.2024 г., на която дата е и подадено заявлението за отпускане на ПОБ. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетението на жалбоподателя, които да са настъпили, както след подаването на гореописаното заявление до влизането в сила на новия закон, така и такива, настъпили след влизане в сила на същия закон. Горното само по себе си също обуславя незаконосъобразност на така издаденото разпореждане, с което е определен дневният размер на отпуснатото ПОБ на М..

Ето защо и по изложените съображения, Съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него разпореждане, са неправилни, като постановени в нарушение на закона и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Благоевград за ново произнасяне по заявлението на Я. М., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

При посочения изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя се дължат сторените разноски. Същите се констатираха в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса.

По делото е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение въз основа на представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване, възнаграждението е 500 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на адв. Д. Г. от АК – Благоевград, [ЛНЧ], със служебен адрес: гр. Благоевград, [улица], ет. 1, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Г., С. и съдружници“ следва да бъде присъдена сума в размер на 500 лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-01-512 от 05.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него Разпореждане № 013-00-567-3 от 09.05.2025 г. на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, с което на Я. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Стамболийски, [улица], на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 04.05.2024 г. до 03.05.2025 г. в размер на 26,38 лв. дневно.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Благоевград за ново произнасяне по направеното пред него искане по заявление вх. № 803-03-1564/02.05.2024 г. (рег. № 013-00-567/08.05.2024 г.), подадено от Я. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Стамболийски, [улица], съобразно указанията в мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуванено и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, [улица] да заплати на Я. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Стамболийски, [улица]сумата от 10 /десет/ лева разноски.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, [улица] да заплати на адвокат Д. Г. от АК – Благоевград, [ЛНЧ], със служебен адрес: гр. Благоевград, [улица], ет. 1, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Г., С. и съдружници“ сумата от 500 /петстотин десет/ лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протест.