№ 1002
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100501809 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Е. Х.
чрез адвокат А. Н. против решение № 993 от 21.03.2025 г., постановено по
гр.д.№ 327 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести
състав, в частта, с която е задължена въззивницата да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на А. С. Н. и детето А. А. Н..
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е
назначил особен представител на детето А., което не е конституирано като
страна, а също така, не е ясно в какво качество е изслушано детето – като
страна или като свидетел. Районният съд е пренебрегнал задължението си
служебно да следи за интересите на непълнолетното дете, като не е събрал
доказателства за физическото и емоционално състояние на А.. Твърди се, че
първостепенният съд е кредитирал неправилно събраните гласни
доказателства и е приел, че е осъществен акт на домашно насилие спрямо
молителят и детето. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, като
се приеме, че въззивницата не е извършила акт на домашно насилие спрямо
молителя и детето А. и да се отхвърли искането в тази му част.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, в който подробно се аргументира изразеното
становище за правилност и законосъобразност на решението в атакуваната му
част и се иска неговото потвърждаване.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
1
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие,
като е образувано по молба на А. С. Н., действащ лично и в качеството си
на баща и законен представител на детето А. А. Н. ЕГН **********, против
В. Е. Х.. Подадена е и насрещна молба за защита от домашно насилие от В.
Е. Х. против А. С. Н..
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция
предмет на спора е наложената мярка на В. Е. Х., с която е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. С. Н. и
детето А. А. Н..
Молителят А. С. Н. твърди, че ответницата е майка на покойната М. А.
Д., с която молителят е съжителствал на съпружески начала, и баба на двете
му деца - А. А. Н. и В. А. Н., като последното от децата е пълнолетно. Н. сочи,
че жената, с която е живял на съпружески начала е починала на 26.07.2024 г.,
като в деня на погребението ответницата заявила, че ще се премести да живее
при молителя и децата, за да им помага, на което молителят се съгласил, тъй
като приел предложението за разумно. Ответницата, обаче започнала
всекидневно да отправя обвинения спрямо молителя пред децата, че ще стане
алкохолик и пропаднал тип, че единствено той е виновен за смъртта на дъщеря
й. На 28.12.2024 г. около обед, след скандал между ответницата и молителя,
възникнал пред децата, ответницата заявила на молителя, че е крайно време да
си събира парцалите и да напусне дома, в който живее с децата. В
присъствието на децата с крясъци и обиди ответницата нарекла Н. „педофил“,
„изнасилвач“ и „насилник“; казала му, че трябвало да го убие, а после и
децата, за да „се свърши веднъж и завинаги“. Молителят твърди, че
ответницата спи с нож под възглавницата. Излага, че се страхува за живота си
и този на детето А., както и за психическото и емоционалното състояние на
всеки от семейството му, определяйки ситуацията като психически
нетърпима. Същият ден молителят подал сигнал на телефон 112 за съдействие
от полицията. Преди екипът да пристигне на адреса, ответницата започнала да
замерва молителя със завивки и възглавници, да дърпа матрака и леглото в
опит да ги изхвърли навън. Била яростна и заявила на молителя, че следва той
да напусне жилището, заедно с децата. След пристигане на полицията тя се
притеснила и единствените й оплаквания били, че не може да ползва кухня и
пералня, за което Н. твърди, че не е ограничавана.
Иска да бъдат предприети мерки спрямо ответницата за защита от
домашно насилие на него и детето А. А. Н. по член 5, алинея 1, точки 1, 2, 3 и
4 от ЗЗДН.
Ответницата В. Е. Х. чрез процесуалния си представител оспорва
твърденията на молителя. Заявява, че всичко, изложено в молбата му, не
отговаря на истината и тя не е осъществявала сочените от молителя актове на
насилие спрямо него и детето А. А. Н., а самата тя била жертва на домашно
2
насилие, осъществено спрямо нея от молителя. Моли, подадената от А. С. Н.
молба за защита да бъде отхвърлена.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна в писмено становище по
случая сочи, че родителят и прародителят на детето А. А. Н. поставят детето в
дисфункционална среда и създават реални предпоставки за нарушаване на
неговото психо-емоционално състояние.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че молителят е бил във фактическо съпружеско
съжителство с дъщерята на ответницата, тоест налице е връзката по член 3,
точка 9 от ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично
изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична
неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за
въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави
защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е
извършен акт на насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде
установен в конкретните си проявни форми.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителката и детето насилствени въздействия са декларирани по реда на
член 9 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита
се търси по ЗЗДН, разпоредбата на член 13, алинея 3 от закона придава на
декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в
процеса, като тя представлява самостоятелно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и
ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на член 2 от
ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто
смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато
ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие в негова тежест е
да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на
изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
При съвкупния анализ на събраните в настоящото производство
доказателства настоящият състав на въззивния съд намира, че на посочената
дата ответницата Х. е извършил психическо насилие над молителя в
присъствието на детето А.. Безспорно е установено, че Н. и Х. са в обтегнати
отношения по повод имуществен спор относно жилището, в което живеят
заедно, като това е поводът страните да проявяват агресия помежду си, вместо
да разрешат спора си по предвидения за това правен ред. Посредством
събраните гласни доказателства /разпити на свидетелите П. А. П., Й. И. И., В.
А. Н., Г.К.А. и М.Х.Е./ по делото е доказано категорично, че ответницата Х. на
3
28.12.2024 г. е отправяла обиди спрямо молителя и правила опит да изхвърля
вещи от жилището, където живеят, като тези действия са били извършени в
присъствието и на детето А.. В. А. Н. и М.Х.Е. са близки родственици на
страните и като такива са в най-голяма степен запознати не само със
случилото се, а и с отношенията на страните. В. Н. е очевидец на случилото се
на посочената дата. Вярно е, че той е син на молителя и внук на ответницата,
но тези обстоятелства не могат да наведат на извод, че пристрастно излага
факти в полза на една от страните. Сведения във връзка със скандала на
28.12.2024 г. се извличат и от изслушването на детето А. от
първоинстанционния съд и те не се различават от изложеното от молителя Н. в
молбата, както и от свидетелските показания на В. Н..
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие,
осъществено в контекста на конфликт, има характеристиките на домашно
насилие, е потребно да се прецени дали въпросното деяние е представлявало
целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по
неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или
икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй
като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В
случая безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че
ответницата е преследвала съзнателно такава цел по отношение на молителя,
тъй като между тях след смъртта на съжителката на молетиля и дъщеря на
ответницата са се създали конфликтни отношения, прерастнали в домашно
насилие на посочената дата.
Извършените от Х. действия и отправени послания по отношение на
молителя безспорно представляват акт на психическо и емоционално насилие
и са възприети като такива от молителя и детето А., което е било уплашено и
разстроено. В ЗЗДН липсват дефиниции на конкретните видове насилие,
поради което следва да се приложи Правилника за приложение на Закона за
закрила на детето /ППЗЗДт/. В § 3 от ДР на правилника е дадена дефиниция на
"психическо насилие" и това са всички действия, които могат да имат вредно
въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване,
подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други
форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя,
настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да
осигури подходяща подкрепяща среда. Преобладаващо проявите на
психическо и емоционално насилие се припокриват, защото чрез действията
се засягат емоциите и психиката на пострадалите лица, които са неразривно
свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета,
трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което
емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице. ЗЗДН не
изисква настъпване на вредоносен резултат – негативно изменение върху
психиката на пострадалия от домашно насилие, включително психична
травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно
върху психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като
предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес и други неприятни изживявания.
Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са
задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо
и емоционално насилие по смисъла на член 2, алинея 1 ЗЗДН. В тази връзка
4
настоящият състав на въззивният съд съобразява, че в конкретният случай не
следва да бъдат разглеждани актът сам по себе си, а в контекста на
отношенията между молителя и ответницата и безспорно да се държи сметка,
че това е станало в присъствието на непълнолетното дете.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено психическо насилие
спрямо А. Н. и емоционално насилие върху детето А., поради което и
крайният извод на въззивният съд е, че следва да се предприемат мерки по
член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН, като бъде задължена Х. да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителя и детето.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция имат въззиваемите,
които са представили договор за правна защита и съдействие, според който е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, за която сума
следва да бъде осъдена въззивницата.
Воден от горното и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на Окръжен съд - Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 993 от 21.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 327 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести състав, в
частта, с която е задължена В. Е. Х. да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на А. С. Н. и детето А. А. Н., на основание член 5,
алинея 1, точка 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Е. Х. ЕГН ********** от град *** да заплати на А. С. Н.
ЕГН ********** и на А. А. Н. ЕГН **********, представлявана от баща си и
законен представител А. С. Н., от град *** сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6