Решение по дело №233/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

          Образувано е по жалба на „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ  със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , 4000 , ул.“Дунав“ № 5 , представлявано от С.Р.К., против решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България , в частта относно определеното им обезщетение за отчуждени имоти/части от имоти , както следва : поземлен имот с идентификатор 24061.33.21, находящ се в землището на гр.Дунавци, поземлен имот с идентификатор 24061.35.35, находящ се в землището на гр.Дунавци , поземлен имот с идентификатор 66473.940.12, находящ се в землището на с. Синаговци , поземлен имот с идентификатор 73746.10.4 ,  находящ се в землището на с.Търняне.

Твърди се в жалбата, че решението  е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно такова за имотите. Сочи се , че същото не съответства на пазарната цена на имотите в съответните землища.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата-Министерски съвет на Република България, оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи , че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва експертизата във варианта , в който вещото лице е изключило като относим пазарен аналог един от нотариалните актове за землището на с. Синаговци. Претендира се ю.к. възнаграждение.  Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се кредитира първия вариант на експертизата и да не се кредитира втория относно землището на с. Синаговци и да се кредитира изцяло за останалите землища. Претендира се ю.к. възнаграждение.  Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство , оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на финансите оспорва жалбата в писмено становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет  републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със  Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила , на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са и процесните поземлени имоти както следва :  поземлен имот с идентификатор 24061.33.21 /24061.33.21 по КККР/, находящ се в землището на гр.Дунавци , поземлен имот с идентификатор 24061.35.35 /24061.35.66 по КККР/ , находящ се в землището на гр.Дунавци , поземлен имот с идентификатор 66473.940.12 /66473.940.65 по КККР/, находящ се в землището на с. Синаговци , поземлен имот с идентификатор 73746.10.4 /73746.10.47 по КККР/,  находящ се в землището на с.Търняне.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за отчуждените имоти на жалбоподателя, е определено равностойното парично обезщетение както следва : за поземлен имот с идентификатор 24061.33.21, находящ се в землището на гр.Дунавци-3083 лв, за поземлен имот с идентификатор 24061.35.66, находящ се в землището на гр.Дунавци – 1066 лв, за поземлен имот с идентификатор 66473.940.64, находящ се в землището на с. Синаговци-757 лв , за поземлен имот с идентификатор 73746.10.47,  находящ се в землището на с.Търняне-1829 лв.

 Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение.

За землището на гр. Дунавци  вещото лице е извършило обстоен преглед на записите на вписванията в Агенцията по вписвания за землището на гр.Дунавци и е установило за относими 2 свидетелства за пазарни аналози /нотариални актове/ за 3 поземлени имота-земеделски земи, в землището на гр.Дунавци. Видно от заключението и приложените свидетелства към оценката на административния орган, това са и използваните пазарни аналози от административния орган. Съобразно заключението изведената осреднена единична пазарна цена на база извършените относими сделки е  724,28 лв/дка. Определеното обезщетение за отчуждените имоти на жалбоподателя при тази осреднена цена на дка съобразно заключението е в размер на 3083 лв-за поземлен имот с идентификатор 24061.33.21, и в размер на 1066 лв за поземлен имот с идентификатор 24061.35.66.

За землището на с.Синаговци вещото лице е дало заключение в два варианта. Съобразно първия вариант вещото лице е използвало всички , използвани от административния орган , пазарни аналози.  Съобразно този вариант изведената осреднена единична пазарна цена на база всички извършени относими сделки е 707,47 лв/дка. Определеното обезщетение за процесния имот при тази осреднена цена на дка е в размер на 757 лв.

Съобразно втория вариант вещото лице е изключило едно  свидетелство- Н.А. № 23, т.17, рег.№ 5933, тъй като е установило , че пазарната цена на имотите по този нотариален акт е на стойност, равна на данъчната им оценка. Установило е , че цената по тези сделки се различава в пъти от останалите сделки със земеделски земи в землището на с.Синаговци/7 пъти/ за периода 20.11.2018г. -20.11.2019г. , поради което може да се приеме , че посочените цени не са пазарни такива. В съдебно заседание вещото лице подържа заключението си. При този вариант е получило осреднена пазарна цена на дка в размер на 793,07 лв и съответно обезщетение за имота на жалбоподателя в това землище в размер на 849 лв.

Заключението е оспорено от ответника и от заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ относно изключването на нотариалния акт с относими пазарни аналози.

По отношение на землището на с.Търняне вещото лице не е установило  относими пазарни аналози , поради което оценката е изготвена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени за земеделски земи. Изведената единична цена по реда на Наредбата е 899 лв на дка. За ПИ  с идентификатор 73746.10.4,  находящ се в землището на с.Търняне, е определило парично обезщетение в размер на 1829 лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Същата е подадена в установения в чл.38,ал.1 от ЗДС срок за обжалване с оглед представените доказателства за дата на връчване на оспореното решение .

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила.

В частта относно определеното обезщетение за имоти с идентификатор 24061.33.21, находящ се в землището на гр.Дунавци, имот с идентификатор 24061.35.35, находящ се в землището на гр.Дунавци и имот с идентификатор 73746.10.4,  находящ се в землището на с.Търняне, решението е постановено и в съответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

В частта относно определеното обезщетение за имот с идентификатор  66473.940.65, находящ се в землището на с. Синаговци, решението е постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел-да се определи равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателя - земеделски земи по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище. Съобразно чл.32,ал.3 от ЗДС в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки , които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите , предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици , а именно същите да бъдат възмездени парично с цена , близка до тази , която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти , при отсъствие на каквато и да е принуда.  

Изхождайки от горните законови разпоредби и целта на закона, по отношение на поземления имот в землището на с.Синаговци  Съдът възприема втория вариант на заключението на вещото лице , при който стойността на обезщетението е определена на база 7 свидетелства, съдържащи пазарни аналози ,  като е изключено едно свидетелство за пазарни аналози. Видно е , че изключеният в този вариант нотариален акт от вещото лице обективира като пазарна цена на дка стойност 7 пъти по ниска от тази в останалите пазарни аналози, като същата е идентична с данъчната оценка на имотите, поради което не може да се приеме като пазарна такава. Средната цена на дка съобразно този НА е 108,27 лв/дка.  

Предвид на горното съдът намира , че следва да бъде възприет именно вторият вариант на заключението за землището на с.Синаговци, тъй като обективира реалната пазарна цена на имотите в землището. Действително и посоченият нотариален акт материализира пазарни аналози , относими по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС, в който смисъл са възраженията на ответника и заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ , но само формално отговаря на изискванията на закона, тъй като не може да се приеме за реална пазарна цена сумата от 108,27 лв на дка, поради което и не води до постигане на  целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика.  С оглед на горното съдът възприема именно втория вариант на заключението на вещото лице относно землището на с.Синаговци и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради което стойността на равностойното парично обезщетение за имота съдът приема, че е в размер на 849 лв .

Видно е , че макар посочени като продажни цени , цената на сделките по нотариалния акт , изключен от вещото лице във втория вариант, е данъчната. В противоречие на горните законови разпоредби е определянето на пазарната цена въз основа на данъчната оценка на имотите, тъй като този метод е в отклонение от основания принцип, заложен в ЗДС, обезщетението да се определя въз основа на свободните пазарни цени на имотите. Само при липса на пазарни аналози съобразно чл.32,ал.2 от ЗДС следва да се използват другите, предвидени в ЗДС способи, различни от пазарните цени на имотите със сходни характеристики в близост до отчуждавания по чл.32,ал.3 от ЗДС Настоящият случай не е такъв, тъй като видно от експертизата са налице годни пазарни аналози в случая и това са именно ползваните във втория вариант на експертизата пазарни аналози.

В този смисъл е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл. 1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото, следва да бъде пpиcъждaно тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти-земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва , че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Видно от горното, водещо е не формалното приложение на закона , а целта на същия , а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна по отношение на обезщетението , определено за поземления имот ,находящ се в землището на с.Синаговци. Определеното от административния орган обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателя в размер на 757 лв е неравностойно по смисъла на ЗДС, поради което постановеното решение  №410/19.06.2020г. на МС на Република България в частта относно определеното обезщетение за отчуждения му имот с идентификатор 66473.940.12, с отчуждена площ 1,070 дка, следва да бъде изменено, като размерът на определеното за процесния имот парично обезщетение следва да бъде увеличен от 757 лв на 849 лв.

По отношение на поземлените имоти , находящи се в землището на гр.Дунавци, следва да бъде възприето заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено в съответствие със законовите разпоредби, съобразно което стойността на равностойното парично обезщетение за отчужден поземлен имот с идентификатор 24061.33.21 е в размер на 3083 лв, а за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 24061.35.35.-1066 лв., каквато е и стойността, приета от административния орган за всеки от двата имота.  В случая в съответствие с горните законови разпоредби обезщетението е определено въз основа на вписаните в службата по вписвания сделки , тъй като са налице необходимия брой за извършване на сравнение пазарни аналози.

По отношение на поземления имот , находящ се в землището на с.Търняне , също следва да бъде възприето заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Не са установени относими пазарни аналози по смисъла на §.1а,т.2 от ДР от ЗДС от вещото лице и не са представени такива доказателства от жалбоподателя. Съгласно чл.32,ал.2,т.2 от ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл.36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.  В случая в съответствие с горните законови разпоредби обезщетението за имота в землището на с.Търняне е определено по реда на Наредбата за определяне на цени за земеделските земи , като съобразно заключението е в размер на на 1829 лв., какъвто е и размерът на обезщетението за имота , определено от административния орган. 

Предвид горното по отношение на поземлените имоти , находящи се в землището на гр.Дунавци и землището на с.Търняне , жалбата е неоснователна.  

В тежест на жалбоподателя е да установи , че равностойното парично обезщетение е в по-висок размер. От същия се твърди, че пазарната цена е по-висока от определената , но в тази насока не са ангажирани доказателства. Не са представени различни от установените от вещото лице относими свидетелства за пазарни аналози , неизследвани от органа, с  релевантни пазарни аналози за имотите.

Предвид горното доводите на жалбоподателите, че размерът на обезщетението за поземлен имот с идентификатор 24061.33.21 в размер на 1066 лв и за поземлен имот с идентификатор 24061.35.35 в размер на 3083 лв, и двата находящи се в землището на гр.Дунавци , както и за поземлен имот с идентификатор 73746.10.4,  находящ се в землището на с.Търняне, в размер на 1829 лв. , е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена в съответствие с §.1а,т.2 и т.4,б.“в“ от  ДР на ЗДС и чл.32,ал.2,т.2 от ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива, не са ангажирани.

Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за основателна в частта , в която се оспорва размера на определеното обезщетение за имот с идентификатор 66473.940.12, с отчуждена площ 1,070 дка. Решението по отношение на този имот следва да бъде изменено, като се увеличи размера на определеното обезщетение за имота от 757 лв на 849 лв.

Жалбата, в частта в която се оспорва размера на определеното обезщетение за отчуждени имоти/части от имоти , както следва : поземлен имот с идентификатор 24061.33.21, находящ се в землището на гр.Дунавци, поземлен имот с идентификатор 24061.35.35, находящ се в землището на гр.Дунавци и поземлен имот с идентификатор 73746.10.4,  находящ се в землището на с.Търняне, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Решението в тази част е законосъобразно.

Съобразно изхода от спора-частично уважаване и частично отхвърляне на жалбата , на основание чл.143,ал.1 и чл.143,ал.3 от АПК разноските следва да бъдат поети от страните така, както са направени , вкл. не следва да се присъжда ю.к. възнаграждение на ответните страни по делото.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

                                    Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 410/19.06.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+757 до км 34+032,68 , съгласно подробен устройствен план-парцеларен план, намиращи се в землища на териториите на общините Видин и Грамада, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчужден поземлен имот с идентификатор 66473.940.65 по КККР на с. Синаговци, област Видин, с вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, площ на имота 1,070 дка , собственост на „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ , като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 757 лв на 849 лв /осемстотин четиридесет  и девет лв/.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ  със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , 4000 , ул.“Дунав“ № 5 , представлявано от С.Р.К., против решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България в частта относно размера на определеното им обезщетение за отчуждени имоти/части от имоти: поземлен имот с идентификатор 24061.33.21 /24061.33.21 по КККР/  , находящ се в землището на гр.Дунавци, поземлен имот с идентификатор 24061.35.35 /24061.35.66 по КККР/, находящ се в землището на гр.Дунавци и поземлен имот с идентификатор 73746.10.4  /73746.10.47 по КККР/ ,  находящ се в землището на с.Търняне.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: