№ 9926
гр. С, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110171290 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника А. П. А., ЕГН
**********, с адрес гр.С, бул."В" № ..., че последния дължи на ищеца суми за потребена
топлиина енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40573/2024 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно 717.92 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, и 195.45 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 19.06.2024 г
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия като
наемател на общинско жилище, за разкриване на партида за което е подал заявление до
ищцовото дружество.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д Е” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва исковете с мотив, че през исковия период не е потребявал
топлинна енергия. Сочи, че начислените суми са за неосигурен достъп за отчет, като при
посещение на служител на фирмата за дялово разпределение през м.декември 2021 г. са
установени нулеви стойности. Отделно от това се поддържа становище, че в процесния имот
не е потребявана топлинна енергия.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 71290/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата
717.92 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 195.45 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 19.06.2024 г.
С възражение от 21.10.2024 г., длъжникът е оспорил вземанията с подробно изложени
мотиви относно липсата на потребление на топлоенергия през исковия период.
Не се спори между страните, а се установява и от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №..., том LLLL, нот.дело №..., съставен от I-ви нотариус при Нотариална
служба към СРС, че на 28.11.1997 г. ответникът е закупил от П А Г и Д М Г процесния
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.С, бул.“В“ № .... На 12.11.1997
г. от страна на продавача П А Г е подадена до ищцовото дружество молба-декларация за
разкриване на партида за доставка на топлинна енергия в имота.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 10.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето
решение дяловото разпределение да се осъществява от „МХ Е“ ООД. Договор с последното
е сключен на 11.10.2002 г. Представени са доказателства за наличието на договорни
2
правоотношение между ищеца и ФДР – договор № ..../04.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период не е осигурен достъп за отчет в процесния имот /съобразно отразеното в
удостоверението за идентичност, приложено на л.20 от делото/.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания, с които са погА.и задължения за дялово разпределение и
лихви за забава.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д Е“
ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната
инсталация за отопление и за битово гореща вода. Посочено е, че в имота се ползва
топлоенергия за отопление, като има две отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители. Поради неосигурения достъп, топлинната енергия е определена по
изчислителен път, чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата
съгласно Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. в
съответствие с определената от ФДР топлинна мощност.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от водомер. Експертът е установил, че на ответника е разпределяна ежемесечно
прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ. Поради неосигурения достъп, начисленията са
по реда на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г., а именно разпределяни са
по 140 л. вода на денонощие при един ползвател или общо 46.20 куб.м.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия за отопление и БГВ, а именно по реда на чл.61, ал.1
от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което е издадено свидетелство за
метрологична проверка през 2017 г. и 2021 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 772.97 лв. /отразеното в заключението по задача № 4 след приспадане на платената сума
от 28.68 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
3
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск, следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт №..., том LLLL, нот.дело №..., съставен от
I-ви нотариус при Нотариална служба към СРС, ответникът А. А., е закупил на 28.11.1997 г.
от П А Г и Д М Г процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.С,
бул.“В“ № ....
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до
ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало след придобиване на имота от ответника, със страни
топлопреносното предприятие и потребител, различен от собственика на имота.
С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия е именно ответника А.
А..
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 801.65 лв., от
която са заплатени 28.68 лв.
Установеното от експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, че общия
топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал
метрологичен контрол, дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за
потреблението на топлоенергия. В същото време през исковия период, не е извършен реален
отчет на уредите за дялово разпределение поради неосигурен достъп, в която хипотеза
задълженията се определят по нормативен път чрез екстраполация по максимален
4
специфичен разход на сградата, респ. топлоенергия за БГВ се определя на база 140 л. вода
на денонощие при един ползвател.
Ответникът А. А., не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената
му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни
данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Изложените във възражението на ответника доводи са неотносими, доколкото в
чл.70, ал.8 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. е въведен краен срок за рекламация
(възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и
рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната
сметка за предходния отчетен период, а именно - 31 август. Според разпоредбата на закона,
след изтичане на този срок, не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка. Ето защо съдът не може да вземе предвид към настоящия момент
показанията на уредите за дялово разпределение, касаещи потреблението за отоплителен
сезон 2020-2021 г.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
801.65 лв., от която са заплатени 28.68 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника, такива не са установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи
на ищцовото дружество стойността на доставената, но незаплатена в имота му топлинна
енергия в размер на 772.97 лв.
От страна на ответника своевременно, с отговора на исковата молба, е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
5
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
03.07.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погА.и по давност се явяват задълженията преди м.май 2021 г. /който
е с падеж на плащане 15.07.2021 г./. Т.е. всички включени в исковия период задължения са
погА.и по давност.
В случая обаче следва да се съобрази факта, че ищецът претендира вземане,
установено с изравнителна сметка, издадена на 31.07.2021 г. /л.30-31 от делото/, която
формира по-високи от прогнозните задължения, начислени поради липсата на достъп за
реален отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота. В тази насока следва
да се отбележи, че видно от отразеното в процесното съобщение към фактура от 31.07.2021
г., с кредитни известия са нулирани всички фактури с прогнозни сметки през отоплителен
сезон 2020-2021 г. размер на 61.32 лв., като е въведена за плащане обща сума за периода от
772.97 лв. При тези данни настоящият състав намира, че доколкото с изравнителната сметка
се въвежда ново задължение за доплащане /сумата 711.65 лв., представляваща разлика
между общото задължение, формирано с изравнителната сметка от 772.97 лв. и начислените
прогнозни задължения от общо 61.32 лв./, то същото не е погА.о по давност. Действително,
за всеки месец, включен в процесния исков период тече отделна давност, съобразно
предвиденото в чл.33, ал.1 от ОУ на ищеца, но това е относимо само към съответните
прогнозни сметки и в случаите, когато с изравнителната сметка се формира задължение в
по-нисък от прогнозния размер. В останалите случаи - при задължение за доплащане /макар
и относимо към период, който е погА. по давност/, когато то е формирано по реда на чл.70
от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г., т.е. не се касае за префактуриране на стари
задължения, а за начисление след окончателно разпределение на топлинната енергия след
приключване на отоплителния сезон, давността започва да тече след изтичане на
предвидения 45-дневен срок за плащане, т.е. от 15.09.2021 г. /в тази насока и решение №
4652/25.06.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 13271/2018 г. по описа на СГС/.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът намира, че искът за
установяване задължение на ответника за доставена топлинна енергия в процесния имот
през отоплителен сезон 2020-2021 г. следва да бъде уважен до размера от 711.65 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 717.92 лв. той следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като законна последица, следва да се присъди законна лихва върху приетата за
дължима главница от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 03.07.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
6
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
периода 15.09.2021 г. – 19.06.2024 г. в пълния му предявен размер от 195.45 лв., доколкото
установеният такъв с помощта на специализиран модул, разпечатка от който е приложена по
делото, а именно 228.69 лв., надхвърля ищцовата претенция.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че
ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 100.00 лв. по двете дела и за депозит
за експертизи 750.00 лв. В същото време, ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи за исковото производство в размер от 150.00
лв. предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран
доказателствен материал, процесуалното поведение на ответната страна, броя проведени
съдебни заседания, както и реално извършените от пълномощника на ищеца действия по
неговото процесуално представителство и защита. Към тази сума следва да се добави и
присъденото юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело от 50.00 лв.
От така направените от ищеца разноски в общ размер на 1 050.00 лв., в тежест на
ответника следва да бъде поставена сумата от 1042.79 лв.
По делото няма данни за извършени разноски от страна на ответника, поради което
съдът не се произнася с решението в тази насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. П. А., ЕГН **********, с адрес гр.С,
бул."В" № ..., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40573/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно сумата от 711.65 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата
195.45 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 19.06.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 711.65 лв. до пълния
предявен размер от 717.92 лв.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул."В" № ..., да заплати на “Т –
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 1042.79 лв.
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 40573/2024
г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д Е” ООД.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 40573/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8