№ 1246
гр. Плевен, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430104357 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е молба от В. А. И., ЕГН********** против Н. В. К.,
ЕГН**********, в която се твърди, че лицето, което е живяла на семейни
начала година, системно упражнява спрямо нея и майка й, която има
здравословни проблеми, актове на домашно насилие-заплахи , влизане в дома
й без разрешение, за повреждане на движими вещи, за нараняване на кучето й,
обиди и към двете, за което са подавани жалби до полицията. Посочва, че
последния акт на домашно насилие е от 13.07.2025г.Твърди се, че страхува за
живота и здравето си и този на майка й. Поради изложеното, молителката
сезира съда с искане за защита. С определение№3623/14.08.2025г.е
констатиурано и пострадалото лице –Р. М.- майка на молителката. Издадена е
заповед за незабавна защита№73/14.07.2025г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните нямат граждански брак и са живели
на семейни начала години.
Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически тормоз от страна
1
на ответника спрямо молителителите и налага ли се постановяване на мерки
по ЗЗДН.
С оглед на спорните въпроси, са събрани писмени доказателства.
От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3
от ЗЗДН от молителката към молбата, се установява, че същата е декларирала,
че спрямо нея и майка й се упражнява домашно насилие- психически тормоз
всеки ден, като ответникът стой в заведение под терасата на молителителите
след употреба на алкохол започва да обижда с висок тон се чува от много хора
и че се опитва да влезе в дома им насила, когато първата молителка отсъства и
това предизвиква страх и безпокойство у втора молителка.
От представената справка от ОДНБПЗ-Плевен, е видно, че ответника,
че не се води на диспансерно наблюдение-л.42.
Представена е справка от ОДМВР –Плевен, че срещу лицето са
образувани преписки за телесна повреда- 2 бр. през 2024г. и 2025г. и една за
това , че притеснява едната молителка- майката.
Представено е свидетелство за съдимост, от което е видно, че , че
лицето е било съдено за управление на МПС в нетрезво състояние за нанасяне
на лека телесна повреда, като е реабилитирано към днешна дата.Видно е, че е
обр.досъдебно производство за управление на МПС след употреба на алкохол
НК. От същото е видно, че лицето е съдено и в Испания за употреба на
алкохол и шофиране н нетрезво състояние, за заплаха на орган на власт за
домашно насилие и т.н.След заявено обстоятелство от страна на молителите, е
направена проверка и е установено, че е внесен ОА и обр. НОХД№1474/2025г.
срещу ответника за неизпълнение на съдебен акт- заповед за незабавна
защита.
С оглед на горното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо
лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно
жилище. От друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда,
че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на
основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон. В с.з.
молителката е заявила, че продължава да изпитва страх от ответника и че
2
единствено заповедта за незабава защита го възпира от неправомерно
въздействие върху молителите.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и
прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не
представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на
пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и
възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да
има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите
и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да
наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният
извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът
ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението
и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия.
И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът
на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че
извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение -
преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от
ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в
конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо
поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита
на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни
спорове.
Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на
извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на
закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, да
не приближава лицата и жилището им, както и да осъществява контакт под
каквато и да е форма, за срок от осемнадесет месеца.
3
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта
на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го
задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв.
по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Н. В. К., ЕГН********** на осн.чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН,
ЕГН********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие спрямо В. А. И.,
ЕГН********** и Р. А. М., ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Н. В. К.,
ЕГН**********, ДА ПРИБЛИЖАВА ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА В. А. И.,
ЕГН********** и Р. А. М., ЕГН**********, като спазва дистанция 150м, като
и да не доближава домът им, находящ се в ***, за срок от осемнадесет месеца,
считано от 14.07.2025г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на Н. В. К.,
ЕГН**********, да осъществява контакт с пострадалите лица В. А. И.,
ЕГН********** и Р. А. М., ЕГН**********, под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от
осемнадесет месеца, считано от 14.07.2025г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. В. К., ЕГН**********, на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно
на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН Н. В. К., ЕГН**********, ДА
4
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС и 5лв. в
случай на издаване на ИЛ.
Да се изпрати препис от решението на РУ по местоживеене на
страните.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо
срок от получаване на съобщението, че е постановено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5