№ 4959
гр. Варна, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502100 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс-Г“,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 322/30.01.2024 г., поправено с Решение № 3027/08.08.2024
год., постановени по гр. дело № 6269/2022 г. на РС - Варна, с което в
производство по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, е прието за установено, че
„Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна дължи на А. Г. С. от гр.
Варна, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 207, 76 лева, заплатена от А.
Г. С. на дружеството – ответник без основание на дата 28.01.2022 год. по
фактура № 3747877/14.01.2022 год., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в
съда - 07.02.2022 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 1423/04.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 1429/2022 г. по описа на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е процесуално
недопустимо., като постановено по недопустим иск. Излага съображения, че
доколкото настоящото производство е инициирано по повод специалния
установителен иск, заведен след проведено заповедно производство, чийто
предмет е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, то
основанието на този иск не може да се променя в развИ. се след оспорване на
вземането исков процес. Счита, че несъответствието се отнася до датата и
начинът на плащане на процесната сума – заповедта е издадена за вземане,
заплатено според твърденията на заявителя – ищец на 14.01.2022 г. по сметка
на ответното дружество, а според съдебното решение сумата е заплатена на
28.01.2022 г., която според ищеца, а и според районния съд, е заплатена без
1
основание на ответното дружество, настоящ въззивник. Навежда още, че
възприетото от съда плащане по сметка на дружеството не кореспондира с
доказателствата по делото, които сочат, че плащането е извършено в брой на
касата на „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна. Счита, че
първоинстанционният съд е установил вземане, което не съответства на
вземането на кредитора и на това, за което е издадена заповедта.
Настоява за обезсилване на първоинстанционното решение и за
прекратяване на производството.
В условията на евентуалност счита решението за неправилно и
незаконосъборазно. Навежда, че съдът не е съобразил, че сумата по
процесната фактура от дата 14.01.2022 год. е приспадната от задълженията на
ищеца за консумирана ел. енергия за следващия период. Уточнява, че сумата
по тази фактура е авансово плащане за месец януари 2022 г. на база
консумираната през месец декември електрическа енергия, като в дебитното
известие № **********/14.02.2022 г. към фактура № **********/14.01.2022 г.
е отразено окончателното плащане за месец януари 2022 г. и чрез този
счетоводен документ е приспаднато начисленото авансово плащане.
Подчертава, че тези факти не са оспорени от насрещната страна, нито са
опровергани. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е отчел, че
вземането е за реално консумирана и незаплатена ел. енергия, като насрещната
страна не е въвела в рамките на първоинстанционното производство
твърдения, че фактурираните задължения не съответстват на действително
потребената ел. енергия.
Отправеното от жалбоподателя в евентуалност искане е за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли.
Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна А. С., оспорва жалбата, счита,
че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде
потвърдено. Излага, че от доказателствата по делото е установено, че липсва
основание за авансовото плащане, като авансовата вноска не е изчислена
правилно.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, въззивна жалба срещу Решение
№ 322/30.01.2024 г., поправено на основание чл. 247 от ГПК с Решение №
3027/08.08.2024 год., постановени по гр. дело № 6269/2022 г. по описа на РС –
2
Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
16.12.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3