Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./12.02.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на дванадесети
януари две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното * съдията гр.д. № 12048/2017
г.
Производството е образувано по
предявени от „У.Л.Г.” ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *”, ул. * кумулативно съединени искове: 1. срещу
„Л.г.” ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на
управление:***
иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, с искане да се установи в отношенията
между страните, че за ищецът е налице правно основание домейн * да бъде регистриран като негов, а не
като такъв на ответника; 2. срещу „* *” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис 1 иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да
изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с У.Л.Г.”
ООД, ЕИК *
безсрочен договор за регистрация на домейн, а именно да не заличава
регистрацията на домейн lightgas.bg,
регистриран в полза на У.Л.Г.” ООД, ЕИК *, да осъществява поддръжката на домейн *.bg,
който е регистриран в полза на „У.л.г.“ ООД за периода 23.08.2017 г. до
16.08.2018 г.
Ищецът
основават исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че има сключен безсрочен
договор с ответника „*
БГ” ООД, ЕИК *
за регистрация на домейн *.bg в областта .bg
и подобластите чрез предвидената за целта процедура като правата и задълженията
на страните са уредени в приетите от „* БГ” ООД Общи условия за регистрация и поддръжка на
домейн в областта .bg и подобластите. Правото да ползват
домейна им е *
БГ” ООД одобрява правото им на управление и ползване на домейна *.bg.
На 16.05.2017 г. получили известие по имейл, че е започнала процедура по арбитриране срещу домейн li*, съгласно чл. 11 от Общите условия,
която приключила с решение на арбитражна комисия, с което уважава искането на „Л.г.”
ООД, ЕИК *
за прекратяване на регистрацията на домейна lightgas.bg
и предложение към „*
ООД за заличаване на домейна на регистрацията в полза на ищеца, а след това да
се регистрира на името на „Л.г.” ООД.
Заявява, че на 23.08.2017 г. получили известие по имейл, че домейнът ще бъде
закрит на основание чл. 11, т.6 от Общите условия. Твърди, че решението на
арбитражната комисия е неправилно. „Л.г.” ООД не е встъпвало в договорни
отношения с „*,
а едва на 11.05.2017 г. е подало заявка да ползва процесния
домейн. От своя страна ищецът е придобил правото на ползва и управлява домейна
по правилата на Общите условия от лице, при когото домейнът се е водил защитен.
Праводателят на У.Л.Г.” ООД, ЕИК * „* е ползвал и поддържал домейна от
16.08.2011 г. до 26.04.2017 г. – повече от 5 години и 8 месеца. Съгласно чл.8.6
от Общите условия прехвърлянето на домейн от един регистрант
на друг става след подписване на договор между две страни като същият следва да
е нотариално заверен и изпратен на регистъра чрез избрания регистратор или
подписан с електронните подписи на представляващите двата регистранта
и изпратен на регистъра чрез интерфейса на регистратора. Посочва, че ищецът е
придобил правото с договор с нотариална заверка на подписите рег. №
2075/23.05.2017 г. Твърди, че неправилно арбитражната комисия е приела, че е
налице основание за приложение на чл. 11.4.2 във вр.
с чл. 9.5 вр. чл. 5.4.2. от Общите условия, тъй като
основанието за регистрацията на домейна от заявителя за арбитриране
предхождало заявката за регистрация на домейна. Освен това регистрацията на
домейн с наименование lightgas.bg,
което е идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява
търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка по
смисъла на чл. 13, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗМГО.
Поради изложеното искат исковите претенции да бъдат уважени и да се присъдят
сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от „Л.Г.” ООД, ЕИК *, в който излага съображения, че искът
се явява недопустим, поради липсата на обосноваване наличието на правен интерес
от воденето на установителен иск спрямо това
ответник. Посочва и че искът е неоснователен, тъй като прекратяването на
договора на ищеца се основава на неговото неизпълнение на задълженията, които
са залегнали в Общите условия, а именно че регистрацията се прекратява, когато
регистърът установи, че регистрантът е регистрирал
домейн с интернет име, при неспазване на условията на т.5.4, едно от които е,
че желаното интернет име не трябва да води до объркване по аргумент от чл.5.4.2
от Общите условия. Възможността за объркване е доказана по безспорен начин, тъй
като домейнът е идентичен с изписването на латински на фирменото наименование
на „Л.Г.” ООД като по този начин се въвеждат в заблуждение потребителите и
посетителите на сайта. Оспорва се и обстоятелството, изложено в исковата молба,
че регистрирането и използването на домейн, който е идентичен с регистрирана
по-ранна марка не представлява използване в търговска дейност. Твърди, че
неправилно е становището на ищеца, че искането за арбитриране
е неправомерно, тъй като възможността за иницииране на арбитражни дела е и във
връзка със „защитени домейни”. Молят за прекратяване на производството, а в
евентуалност за отхвърляне на предявения спрямо тях иск и за присъждане на
сторените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от „*” ООД, в който излага съображения за недопустимост на
предявения иск, а в евентуалност и за неоснователност на същия. Посочва, че ако
домейнът беше регистриран преди регистрацията на дружеството със същото име,
въпрос за объркване въобще не може да се поставя, но тъй като хипотезата не е
тази, регистърът следвало да изясни въпросът дали домейнът не е регистриран с
цел въвеждане в заблуждение. Посочва, че при липсата на доказателства за
съгласие на дружеството за регистрация на домейна на името на „*” ЕООД, очевидно е, че регистрацията
на домейна води до объркване, тъй като потребителите свързват името на домейна
с името на „Л.г.” ООД, което обаче не е регистрант.
Твърди и, че в случая е налице пълно съвпадение на домейна с името на „Л.г.”
ООД, поради което възможността за объркване е очевидна. Моли за прекратяване на
производството, а в условията на евентуалност за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените разноски.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Приет като писмено доказателство по
делото е договор за изкупуване на дейност от 09.01.2017 г., сключен между „*, ЕИК * от една страна и „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * от друга страна като предмет на същия
е прехвърляне на права и активи, сред които е посочено и прехвърлянето на действащ
интернет сайт с търговско наименование „Лайт газ“ и
адрес в мрежата www.*.bg. Уточнено е, че достъпът до сайта –
адреси и пароли ще бъдат предоставени в срок от три дни от датата на сключване
на договора, съгласно постигнатата договореност между страните.
Като писмено доказателство по делото е
приет и договор за прехвърляне на домейн от 23.09.2017 г. сключен между *“ ЕООД, ЕИК * от една страна и „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * от друга страна. Същият е писмен с
нотариална заверка за подписите като удостоверяването на подписите е извършено
на 23.09.2017 г. от нотариус с рег. № * в НК и район на действие Районен съд, град *. Предмет на горепосочения договор е
продажбата на домейн lightgas.bg за сумата от 100 лева.
Представена и приета като писмено
доказателство е и декларация от 26.04.2017 г., от съдържанието на която се установява, че с нея
„*“ ЕООД декларира
прехвърляне правото на ползване и управление върху домейн www.*.bg
на „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК *.
Прието е и пълномощно 26.04.2017 г.,
от което се установява учредяването на представителна власт на „* от „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * пред регистратора на имена в областта
.*. В качеството си на
пълномощник „*“
ЕООД подава заявка за регистрация на домейн в областта и подобластите на името
на регистранта У.Л.Г.“ ООД, ЕИК *, който факт се установява от заявка
за регистрация № */26.04*2017 г. Поддържката
на домейн l*bg на името на „У.Л.г.“ ООД се
установява, че е заплатена до 16.08.2018 г., видно от електронното съобщение от
15.08.2017, изпратено от „*
*“ ООД
От приетата като писмено доказателство
кореспонденция чрез изпращане на електронни съобщения от 16.05.2017 г. и от 08.08.2017 г. чрез електронния адрес на *.bg
и на „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК *,
както и от приетото уведомление с изх. № * г. от *У.Л.Г.“
ООД, ЕИК * и
до „Л.Г.“ ООД, ЕИК *,
а също така и решение от 14.07.2017 г. по арбитражно дело № 262/2017 г. се
установява, че е проведена арбитражна процедура съгласно т. 11 от Общите
условия между „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * и
„Л.г.“ ООД започнала по заявка на „Л.г.“ ООД като „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * е загубил арбитрирането,
поради което домейн lightgas.bg
следвало да се закрие като домейн на „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * и да се регистрира като такъв на „Л.г.“
ООД.
От решение № * г. по ф.д. № */2003 г. по описа на Окръжен съд, град
Пловдив се установява, че се вписва в Тръговския пегистър за дружествата при Пловдивски окръжен съд
новообразуваното дружество с ограничена отговорност „Л.г.“ ООД. Приети като
писмени доказателства са и справка за марка от Патентното ведомство на
Република България относно регистрирана марка „* *“ с притежател „Л.г.“ ООД, а също така
и извлечения от публичния регистър на Комисията за защита на конкуренцията и от
електронния регистър на Софийски градски съд, от които е видно, че са налице
спорове между „Л.г.“ ООД и „У.л.г.“ ООД. Представени са и извадки от Търговския
регистър относно управляващите дружеството „Л.г.“ ООД, съдружниците
в него, както и относно прехвърлянето на дружествените дялове в последното.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка и след като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът установи следното от правна страна:
По
допустимостта на исковите претенции:
По отношение на предявения установителен иск, настоящата инстанция счита, че с оглед
изложените в исковата молба твърдения е налице правен интерес от страна на
ищеца „У.л.г.“ ООД да иска да се установи със сила на пресъдено
нещо, че е налице основание домейнът *.bg да бъде регистриран като
негов, а не като такъв на ответника. Допълнителен аргумент е и фактът, че арбитражната
комисия към „*
ООД няма правораздавателни функции и не съставлява арбитраж по смисъла на чл. 1 и чл. 4 ЗМТА.
Нейните решения не разрешават спора със сила на пресъдено
нещо, нито формират изпълнителна сила. Същата има качеството на помощен орган,
чиято функция е да направи предложение до „Р." ООД, който взема решение по
заявките за регистрация на домейн.
По отношение на предявения осъдителен
иск, настоящата инстанция счита, че и същият е допустим, тъй като е налице
правен спор между „У.л.г.“ ООД и „*
БГ“ ООД относно това дали са налице основания за прекратяване на съществуващите
договорни отношения между тях или не. Изложените твърдения от страна на „У.л.г.“
ООД в исковата молба, обосновават извод, че се търси защита чрез предявяване на
иск за реално изпълнение на договорните задължения от страна на „* БГ“ ООД, който иск е допустим и
подлежи на разглеждане по същество. След като ищецът излага твърдения, че е в
облигационна връзка с ответника и правата и задълженията им са уредени в
приетите от ответника Общи условия и същият е нарушил тези правила, то
положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск – интерес от защита и процесуална легитимация, са
налице и осъдителният иск за реално изпълнение е
допустим.
По
отношение основателността на исковите претенции:
По предявения иск с правна
квалификация чл. 124 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че съществува основание по силата, на което домейн *.bg следва
да бъде регистриран в негова полза /че е придобил правото на ползва домейна и
да го управлява чрез валидно сключен договор с нотариална заверка на подписите
и изпращането му на регистъра чрез избрания регистратор/, а в доказателствена тежест на ответника „Л.г.” ООД е да
установи положителните факти и обстоятелствата, на които основава възраженията
си. Във връзка с предявения иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да
установи наличие на облигационна връзка
с ответника, наличието на неизпълнение на договорното задължение на ответното
дружество, съответно да установи, че е възможно реалното изпълнение на неизпълненото
задължение. В
тежест на ответника „* БГ” ООД, в условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи, че е изправна
страна по договора с ищеца, съгласно приетите и действащи
между страните Общи условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите. Налице е обвързаност между двата
предявени иска, поради което настоящата инстанция ще изложи общо мотивите си.
Регистрацията и поддържката
на домейн в областта .bg и подобластите,
осъществявана от „*
БГ“ ООД и всеки от клиентите, на чието име е регистриран домейн, се регулират
въз основа на сключените между тях договори при общи условия.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че отношенията между „У.л.г.“ ООД и „* БГ“ ООД се уреждат от сключения между
тях договор при общи условия, които съобразно чл. 298, ал.1, т.2 ТЗ и предвид
липсата на оспорването им от страна на ищеца са станали задължителни за същия.
Не е спорно в настоящото производство,
че „* л.г.“ ООД и „* БГ“ ООД са били обвързани също въз
основа на сключения между тях и „*
БГ“ ООД договор при общи условия по отношение регистрирането на домейн с
наименование *.bg. Съдът приема за доказан факта, че при
регистрацията на домейна *.bg не са представени документите,
установяващи правото на ползване на интернет името, но същия е ползван от регистранта „*“
за период повече от пет години, на основание чл. 161 ГПК с оглед липсата на
представяне на цялата преписка относно регистрацията и ползването на домейна *.bg
от страна на „*
БГ“ ООД.
В разпоредбата на т. 1.6 от Общите
условия е дадена дефиниция на понятието „защитен домейн“, съобразно което такъв
е налице, когато домейн в областта .bg, за който при регистрация са
предоставени от регистранта документи, удостоверяващи
основание за ползване на интернет името, съгласно тези Общи условия или
домейнът е регистриран и поддържан непрекъснато повече от 5 години. Предвидени
са две алтернативни предпоставки, при наличието на които е налице придобиване
на защитен домейн – при предоставяне на документи, удостоверяващи основание за
ползване на интернет името или при поддържането на такъв в продължение на
повече от 5 години. В настоящия случай домейна *.bg
е станал защитен такъв, с оглед поддържането му повече от 5 години от „* л.г.“ ООД.
Разпоредбата на т. 8.6 от Общите
условия регламентира начинът за прехвърляне на домейн от един регистрант на друг, а именно чрез подписването на договор
между двете страни, който следва да е нотариално заверен и изпратен на
регистъра чрез избрания регистратор или подписан с електронните подписи на
представляващите двата регистранта и изпратен на
регистъра чрез интерфейса на регистратора. За валидното прехвърляне правото на
ползване на домейна, който е вече регистриран, в общите условия е предвидена
форма за действителност. С оглед приетия като писмено доказателство по делото
договор за прехвърляне на домейн от 23.09.2017 г. сключен между „*“ ЕООД, ЕИК * и „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * с нотариална заверка на подписите,
следва правния извод, че е налице валидно прехвърляне на домейна * от страна на „*“ ЕООД, ЕИК * на „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК * на 23.09.2017 г. За да бъде завършен
фактическия състав във връзка с прехвърлянето на домейна следва същия да е изпратен
на регистъра. В настоящия случай същия е регистриран при регистратора на
25.05.2017 г., видно от щемпела на договора за прехвърляне на домейн, приет и
представен като доказателство по делото.
Раздел 5 от Общите условия
регламентира изискванията към интернет името като в т.5.4 са посочени
критериите, определящи неподходящите интернет имена, а именно когато интернет
имената представляват нецензурни и/или обидни думи или словосъчетания,
противоречащи на обществения интерес и добрите нрави, както и когато интернет
името може да доведе до объркване. Неспазването на изискванията на т.5.4 от регистранта е основание за прекратяване на регистрацията
като съгласно Общите условия, за да се предприемат действия по прекратяването
на регистрацията, следва да е налице решение на арбитражна комисия или влязло в
сила решение на компетентен съд, аргумент от т.9.6 от Общите условия. Съобразно
действащите между страните Общи условия основание за арбитриране
на защитен домейн, какъвто е налице в настоящия случай, с оглед използването му
повече от пет години, е възможно само на основание т.11.4.2., а именно когато
са налице предпоставките на т.9.4 и т.9.5 – представяне на документи с невярно
съдържание или когато не са спазени условията на т.5.4, а именно при наличие на
критерии, определящи името на домейна като неподходящо. Следователно в
настоящия случай, с оглед обстоятелството, че „У.л.г.“ ООД е получил чрез
прехвърляне правото на ползва защитен домейн, спрямо същия е допустимо да се
проведе арбитриране в хипотезата на т.11.4.2 от
Общите условия. Не е спорно, че тава арбитражна процедура е проведена по
заявление на „Л.г.“ ООД срещу „У.л.г.“ ООД като са спазени изискванията на
раздел 11 от Общите уславия относно провеждането на
същата. Спорен между страните е това дали са налице основания за прекратяване
регистрацията на домейна на името на „У.л.г.“ ООД и дали е налице основание
същия да бъде регистриран на негово име, а не на името на „Л.г.“ ООД.
С оглед констатираните обстоятелства,
установени с приетите по делото писмени доказателства, а именно фактите, че търговското
дружество „Л.г.“ ООД е регистрирано още през 2003 г., видно от решение по ф.д. № 3170/2003 г. по описа на
Окръжен съд, град * и
това, че избраното от „*
л.г.“ ООД име на домейн
при регистрацията през 2011 г., в последствие прехвърлено на „У.л.г.“ ООД,
изцяло съвпада с името на „Л.г.“ ООД води до извод, че действително са нарушени
изискванията относно избор на име на домейн. Избраното интернет име от „* л.г.“ ООД, прехвърлено в последствие
на „У.л.г.“ ООД безспорно може да доведе до объркване, тъй като на пазара вече
име регистрирана фирма със същото наименование. Този факт е известен на
първоначалния регистрант „* л.г.“ ООД, с оглед на обстоятелството,
че управляващия това дружество * е
бил управител на „*“
до 16.11.2011 г. и съдружник в последното до 31.05.2013 г., когато е прехвърлил
дружествените си дялове, а регистрацията на домейна *.bg
от страна на „* лайт *“,
чийто управител е същото това лице * е извършена през 2011 г.
Следователно използването на домейна *.bg
от страна на „У.л.г.“ ООД безспорно ще доведе до объркване, тъй като по този
начин ще се стигне до привличане на трафик към „У.л.г.“ ООД, а не към „Л.г.“
ООД, който като търговец се идентифицира с това наименование. По този начин се
предизвиква т.нар. явление „кибер настаняване“
представляващо узурпиране на домейн с предполагаема цел, която в настоящия
случай е облагодетелстване от името „*“, а именно привличането на търговски поток към „У.л.г.“
ООД. С оглед изложеното следва изводът, че избраното от регистрантът
„У.л.г.“ ООД интернет име, което му е прехвърлено от „* л.г.“ ООД при спазване на изискванията
на т.8.6 от Общите условия, води до объркване, поради което регистрантът
следва да избере друго име, аргумент от т.5.4 от Общите условия. Изложените
мотиви водят до извода, че не е налице основание, обуславящо регистрането на домейна *.bg
на негово име, а не на това на ответника „Л.г.“ ООД. Ирелевантни
се явяват изложените от ищеца твърдения относно това, че използването на домейн
с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска
марка не съставлява търговска дейност, тъй като в случая отношенията между
страните се регулират въз основа на съществуващите Общи условия, които ги
обвързват. Именно съобразно същите се установява, че не е налице основание
домейн *.bg да продължава бъде регистриран като такъв в полза на „У.л.г.“
ООД, поради което и регистрацията му подлежи на прекратяване на основание т.9.5
във връзка с т. 5.4.2 от Общите условия.
Идентичността на името на домейна и
търговската марка на „*“
безспорно осъществява условието на т.5.4 от Общите условия и респективно е
основание за прекратяване на регистрацията на основание т.9.5 като преди това е
спазено и изискването на т.9.6 за наличие на решение на арбитражната комисия, в
която хипотеза може и следва да се прекрати регистрацията и на „защитен“
домейн“ по смисъла на Общите условия, аргумент от т.11.4.2. Спазването на тази
последователност, а именно предхождащо решение на арбитражната комисия към „* БГ“ ООД, която се явява негов помощен
орган, отправящ предложения до „*
БГ“ ООД, преди пристъпване към прекратяване на регистрацията, е условие за
изпълнение на съществуващите договорни задължения, съгласно действащите между
тях Общи условия. Предприетите действия по едностранно прекратяване на
регистрацията на домейна от страна на регистъра е съобразено с обвързващите
страните Общи условия.
На основание гореизложените мотиви не
се установява наличие на основание за ищеца „У.л.г.“ ООД домейнът *.bg
да бъде регистриран като негов, а не като такъв на „Л.г.“ ООД, поради което
предявеният установителен иск подлежи на отхвърляне.
Не е налице и неизпълнение на договорно задължение от страна на „* БГ“ ООД, поради което и предявеният
спрямо този ответник осъдителен иск за реално изпълнение на договорно
задължение се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като
предприетите действия по едностранно прекратяване на регистрацията на домейна е
съобразена с действащите между страните Общи условия, които са задължителни за
същите.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на
разноски има както „Л.г.“ ООД, така и „* БГ“ ООД, които следва да бъдат възложени в тежест на „У.л.г.“
ООД. „* БГ“ ООД претендира
заплащането на сумата от 300 лева, заплатени в брой, видно от договора за
правна защита и съдействие от 20.09.2017 г. Същите следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от страна на „Л.г.“ ООД.
Видно от представения и приет по делото договор за правна защита и съдействие,
заплатения такъв възлиза на 1300 лева като същия е заплатен по банков път като
е представено и банково бордеро за осъщественото плащане. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимият такъв при неоценяеми искове
е в размер на 300 лева. Правната и
фактическа сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се
преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и
връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид
свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши
за установяване на действителните отношения между страните. От това следва, че
правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в
спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на
конкретно извършените от страните процесуални действия. В този смисъл е
определение № 670/ 19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/2015 г. по описа на ІV-то
г.о. на ВКС. Съдът след преценка на фактическата и правна сложност на
настоящото производство, счита че не следва да намаля така заплатеният
адвокатски хонорар. Допълнителен аргумент за оставяне без уважение на
направеното възражение е и обстоятелството, че самата страна, която прави
възражение за прекомерност претендира такова в размер на 1680 лева, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. С оглед изложените мотиви, претендираното адвокатско възнаграждение от „Л.г.“ ООД
следва да бъде възложено в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „У.Л.Г.”
ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *” № 1 срещу „Л.г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, с искане да се установи в отношенията
между страните, че за ищецът е налице правно основание домейн *.bg
да бъде регистриран като негов, а не като такъв на ответника
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Л.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-н * № 1срещу „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис 1 иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да
изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „У.Л.Г.”
ООД, ЕИК *
безсрочен договор за регистрация на домейн, а именно да не заличава
регистрацията на домейн *.bg, регистриран в полза на У.Л.Г.” ООД,
ЕИК * и да осъществява
поддръжката на домейн *.bg, който е регистриран в полза на „У.л.г.“
ООД за периода 23.08.2017 г. до 16.08.2018 г.
ОСЪЖДА
„У.Л.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-* 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Л.г.”
ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1300 лева, представляващи
сторени по делото разноски, на основание чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА
„У.Л.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-н * ДА ЗАПЛАТИ НА „Регистър
БГ” ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, офис 1 сумата от 1300 лева,
представляващи сторени по делото разноски, на основание чл. 78 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: