Решение по адм. дело №299/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. Е. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]чрез адвокат Н. Х.- Й. от Адвокатска колегия- П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1333800 от 07.06.2025 година, издадена от В. А. П.- командир на отделение към 02 РУ Перник при ОДМВР- П.*.

Жалбоподателят счита, заповедта за неправилна и незаконосъобразна, поради това че е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На първо място твърди, че процесната заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма, тъй като в нея липсват фактически и правни основания за издаването й. На следващо място излага твърдения, че органът не е изложил мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, което водело до нарушаване на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Според жалбоподателя това непосочване на срока водело до немотивираност на атакуваната заповед и е в противоречие с целта на закона. С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който обжалваната заповед, с която е приложена принудителна административна мярка да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 18.09.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Н. Й. Х. – Й., която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена, респективно обжалваният индивидуален административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – В. А. П. – командир на отделение към ОДМВР- Перник, Второ районно управление Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 4096006, съставен от В. А. П. на длъжност: командир отделение при РУ 02 Перник, ОДМВР- П. и в присъствието на свидетеля А. Л. П. е установено, че И. Г. Е. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] качеството си на водач на 07.06.2025 година в 06:07 ч. в [населено място] по [улица]с посока на движение от улица Хасково към ул. Б. Г., управлява лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Е. Д. с [ЕГН], като при извършена проверка до номер 52 е установено, че водачът управлява МПС след като СУМПС му е отнето поради изчерпване на контролни точки от 15.05.2025 година. Водачът е сам в МПС. Актосъставителят е [жк], като виновно нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 07.06.2025 година, който го е подписал без възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1333800 от 07.06.2025 година, издадена от В. А. П. – командир отделение РУ 02 Перник при ОДМВР- Перник, на основание чл.171, т.2А, б. А от ЗДвП е приложил принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категория към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред“ за срок от 6 месеца до 1 година. ЗППАМ е връчен на лицето на 07.06.2025 година.

В хода на настоящото съдебно производство бяха представени и приети като доказателства от страна на ответника по делото: Данни за МПС с рег. № [рег. номер] (лист 33); Справка картон на водача (лист 34). Ответникът представя и оригинал на ЗППАМ № GPAM – 1333800 (лист 36), който обаче съдът не цени като доказателство, предвид очевидното забелване с коректор, което води и до това, че няма да бъде включен в доказателствената маса.

От страна на жалбоподателя в хода на настоящото съдебно производството е представен оригинал на обжалвания индивидуален административен акт, в който ясно личи определеният срок на ПАМ, а именно от 6 месеца до 1 година.

По делото също така, с цел доказване компетентността на издателя на административния акт е представена и приета: Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, издадена от директора на ОДМВР- П. на основание чл.43, ал.4, във вр. с ал.1 и ал.3, т.1 от ЗМВР (лист 15); Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165, чл.186, ал.1, чл.189, ал.1 и ал.5 и ал.12 от Закона за движение по пътищата, чл.37, ал., б.“б“, чл.39, ал.2а и чл-47, ал.2, във вр. с ал.1, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи и чл.33, т.9 от ЗМВР (лист 45); Служебна бележка № 313р-13095 от 14.07.2025 година (лист 32).

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който е жалбоподателят, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2 и т.2а, т.4 и т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се прилага с мотивирана заповед от ръководителя на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Областните дирекции на Министерство на вътрешните работи са служби за контрол по Закона за движение по пътищата, като съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, директорът на ОДМВР- Перник е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и командирите на отделения, които имат правомощие да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава шест от ЗДвП. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с чл.172, ал.1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените в акта обстоятелства. В текста на акта е възпроизведена фактическата обстановка, въз основа на която органът се е произнесъл във връзка с прилагането на принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения АУАН. Поради това съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалния и процесуалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е загубено, откраднато или повредено.

Съгласно цитираната от административния орган разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тази норма е императивна, което означава, че административният орган няма право на преценка, а действа изцяло в условията на обвързана компетентност. На практика това означава, че при наличие на предпоставките, визирани във фактическия състав органът е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

В настоящият случай спорът се свежда не до установените факти, а относно срокът посочен в оспорената заповед, с който е приложена процесната принудителна административна мярка. Съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като в оспорената заповед не е определен конкретен срок на действие на принудителното ограничение. Административният орган се е задоволил единствено с това да посочи както цифрово, така и текстово разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно в разпоредителната част на обжалвания административен акт е посочено, че принудителната административна мярка се налага за срок от 6 месеца до 1 година, т.е. видно е че липсва конкретизация, а това в константата съдебна практика, включително и тази на Върховен административен съд, се приема че е равнозначно на липса на срок. Дали определеният от административният орган срок е правилно индивидуализиран или не е въпрос, свързан със законосъобразността на административния акт, върху който съдът упражнява съдебен контрол, отчитайки и евентуалните мотиви в акта за определения срок. По този начин, едни неопределен срок създава правна несигурност както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срок в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Неопределянето на срок изобщо при прилагане на принудителната административна мярка води до порочност на издадения акт и само на това основание, доколкото липсва волеизявление на административния орган по този съществен въпрос, като своя последица води винаги до отмяна на издадения административен акт. В хипотезата на определен срок в нарушение на чл.169 от АПК съдът следва да отмени акта изцяло. Съдът може единствено да отмени заповедта, но не и да определени срок за прилагане на ПАМ. Това е така, защото не разполага с правомощие вместо органа, който по закон притежава оперативна самостоятелност да определи срок за действието на мярката. В този смисъл са и Решение № 14225 от 17.11.2020 година, постановено по адм. дело № 7937/2020 година на ВАС, Решение № 9501 от 14.07.2020 година, постановено по адм.дело № 2526/2020 година на ВАС, Решение № 11465 от 27.09.2018 година, постановено по адм. дело № 3490/2018 година на ВАС.

Тези изводи на съда не се разколебават и предвид представения от ответника оригинал на издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка, тъй като както вече се посочи съобразно разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК съдът изключва същия от доказателствения материал, предвид направената не по законосъобразен начин поправка на допусната грешка от страна на административния орган. За извършената поправка жалбоподателят не е знаел, а и не е имало как да разбере. Освен това не е ясно кога е извършена тя, дали преди обжалване на административния акт или след това, не е ясно и от кого е била извършена.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правото на жалбоподателя в по- голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него пътно превозно средство в рамките на неопределен срок. С оглед на това следва да се приеме, че последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл.6, ал.5 от АПК.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, което означава, че оспорения с нея индивидуален административен акт, а именно ЗППАМ № GPAM-1333800 от 07.06.2025 година следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения и несъобразяване с целта на закона.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите съдебни разноски. Ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, в това число 10 /десет/ лева заплатена държавна такса за образуване на административно дело и 800 /осемстотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 33673 от 16.06.2025 година.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1333800 от 07.06.2025 година, издадена от В. А. П. - командир на отделение към 02 РУ П.* при ОДМВР- П.*, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.* да заплати в полза на Г. Е. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]сума в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП е окончателно