Р Е Ш Е Н И Е
№ 663
гр.Пловдив, 30.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 102/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 236/2019г. от 15.10.2019г., издадено от А.
С. К., на длъжност *** на РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР - Пловдив, с
което на Б.Г.М., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.34, ал.1 от
Закона за защита от шума в околната среда е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.16а,
ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление, като сочи, че музиката е била намалена преди 23:00 часа. Също
взема становище, че АУАН не е бил предявен на нарушителя за да се запознае,
лишена е била от възможността да направи възражения. Поддържа, че не са събрани
доказателства относно показателя на шума, свързан ли е той с превишаване на
граничните стойности на шум, създаден ли е дискомфорт за трети лица и вреден
ефект. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят М.
поддържа жалбата си пред съда, сочи че полицаят, разпитан като свидетел не е
бил сигурен, тогава всички са спели, не са искали да им налагат глоба.
Ответната страна – РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив
не изпраща представител, в писмено становище сочи, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка е изяснена, по преписката се съдържат достатъчно
доказателства, от които се установяват вината и отговорността на жалбоподателя.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 13.12.2019г. видно от приложената към наказателното постановление
разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУ „Полиция“ –
гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив на 18.12.2019г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.08.2019г., около 00:10 часа, свидетелят П.Н.Н., в качеството му на
*** в РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, заедно с колегата си
И. А. К., извършили проверка в къща, находяща се ***, собственост на Б.Г.М..
При това същите установили, че на открита площ до къщата била изкарана
озвучителна техника, с която М. озвучавала същата площ, с която нарушавала
нощната тишина и спокойствието на живущите наоколо.
С оглед на горното, на място, свидетелят П.Н.Н. съставил АУАН с бланков №
965146/25.08.2019г. срещу Б.Г.М., за нарушение на чл.16а, ал.2 от
Закона за защита от шума в околната среда, който АУАН бил съставен в
присъствието на нарушителя, но М. отказала да подпише съшия, което било
удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел П.Н.Н., които помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, включително – че музиката се чувала силно, по
нея се ориентирали за адреса, била голяма компания. Съдът намира показанията на
свидетеля Н. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя се установяват от представената
по делото Заповед № 8121з-829/23.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Б.Г.М., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.16а, ал.2 от Закона за защита
от шума в околната среда – за това, че 25.08.2019г., около 00:10 часа, в
***, е
озвучавала открита площ в зона и територия, предназначена за жилищно
строителство.
По делото се установява, а също и не се спори от самия жалбоподател, че
именно тя, като собственик на намиращата се на мястото къща, е извършвала
установеното озвучаване.
В този смисъл жалбоподателя единствено твърди, че до 23:00 часа музиката
била намалена, което обаче не се установява, предвид показанията на свидетеля Н..
Липсват всякакви основания показанията на същия свидетел да не бъдат
кредитирани от съда, доколкото не се установява никакви отношения на последния
със жалбоподателя, които биха мотивирали по някакъв начин Н. да изнесе неистина
във вреда на М.. Не се установява същите дори да се познават. Същевременно за
твърденията на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства.
Също безспорно е, че територията на селото, до къщата на жалбоподателя,
е зона и територия, предназначена за жилищно строителство.
Съдът намери за неоснователно възражението, че АУАН не е бил предявен на
нарушителя за да се запознае, лишена е била от възможността да направи
възражения. Установява се – както от показанията на свидетеля Н., така и от
отразеното в самия АУАН, че жалбоподателят М. е отказала да разпише и получи
препис от акта, което е оформено с подписа на един свидетел. Ето защо
жалбоподателят сама се е лишила от претендираното понастоящем от нея право да
се запознае с АУАН и да отрази възражения.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че не са
събрани доказателства относно показателя на шума, свързан ли е той с
превишаване на граничните стойности на шум, създаден ли е дискомфорт за трети
лица и вреден ефект. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.16а, ал.2 от
Закона за защита от шума в околната среда въздига в нарушение самия факт на
озвучаване оказаните площи в периода от 23,00 часа до 8,00 часа, като не сочи
конкретна стойност на шум, която същото озвучаване не следва да надвишава. В
този смисъл ясна е волята на законодателя да забрани в посочения часови период
всяко едно озвучаване, което би могло да наруши нощната тишина и спокойствието,
каквото в случая се установява. Също така напълно неясно е как би следвало да
се изследва обстоятелството дали и най-вече – до колко озвучаването създава
дискомфорт и/или вреден ефект за трети лица.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.16а, ал.2 от
Закона за защита от шума в околната среда,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Закона за защита от шума в околната,
за процесното нарушение е предвидено административно наказание за физически
лица – глоба в размер от 500 лева до 1 000 лева. В случая и наказанието е
определено в минимален размер, а именно – 500 лева, като няма данни и не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта
на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 236/2019г. от
15.10.2019г., издадено от А. С. К., на длъжност *** на РУ „Полиция“ –
гр.Стамболийски при ОД МВР - Пловдив, с което на Б.Г.М., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.34, ал.1 от Закона за защита от шума в околната
среда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума
в околната среда.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.