№ 16117
гр. С., 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110107028 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа
на Искова молба, вх. № 35800/09.02.2023г. на СРС, подадена от Г. Д. К. срещу Д. Й. С.. С
Разпореждане № 18960/09.02.2023г. исковата молба е върната по отношение на част от
предявените искове, а производството по делото е частично прекратено.
Ищцата Г. Д. К. чрез адв. К. К. е предявила срещу ответника Д. Й. С. иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 6021,45 лева, представляваща месечен наем за бившето
семейно жилище на страните в град С., ж.к. "*******", бл. 14, вх. Г, ет. 9, ап. 114, в размер
на по 150,00 лева месечно за периода 22.10.2013г. - 23.02.2017г., за която на 18.12.2014г. по
гр.д. № 26405/2012г. на СРС бил издаден изпълнителен лист и за събирането на която било
образувано изп.д. № ***************** на ЧСИ № *** - О.М.. Ищцата твърди, че
посоченото задължение е погасено по давност. За събирането му ответникът образувал
изп.д. № 2015***0400027 по описа на ЧСИ № *** - Н.П., което било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 02.02.2021г. Последното изпълнително действие по
него бил наложен на 09.11.2015г. запор, като от тази дата започвала да тече и погасителната
давност, изтекла през 2020г. Дори и да се приемело, че вземанията по изпълнителния лист
не били падежирали към тази дата, то последната дължима вноска отново била погасена по
давност на 24.02.2022г. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се
явява, като се представлява от адв. К.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на
устните състезания.
Ответникът Д. Й. С. чрез адв. Е. Й. - АК-Кюстендил, е подал Писмен отговор, вх. №
93118/04.04.2023г. на СРС. Доколкото исковата молба е връчена за отговор на 27.02.2023г.,
то срокът за подаването му изтича на 27.03.2023г., който е понеделник и работен ден.
Отговорът на исковата молба е подаден на 31.03.2023г., т.е. след изтичането на срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, поради което възраженията в него не следва да бъдат вземани предвид.
Наред с това, въпреки дадените указания, по делото не са представени доказателства за
учредена в полза на адв. Й. представителна власт по делото. За насрочените по делото
1
публични съдебни заседания ответникът не се явява и не изпраща надлежно упълномощен
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 26.09.2023г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба за отговор (л. 31), указани
са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е
подаден. Макар и редовно призован, ответникът не се е явил в публично съдебно заседание,
не е изпратил надлежно упълномощен представител и не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие. От страна на ищеца изрично е поискано постановяването на
неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не
дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. В случая предявеният иск се уважава изцяло, поради
което разноски следва да се присъдят само на ищцата. Тя своевременно е заявила претенция
за разноски, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК. Съобразно изхода от спора и при
отчитане на обстоятелството, че производството по делото е било частично прекратено, в
полза на ищцата следва да се присъдят 840,86 лева за разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Г. Д. К. , ЕГН
**********, от град С., не дължи на Д. Й. С., ЕГН **********, от град С., сумата от
6021,45 лева, представляваща месечен наем за бившето семейно жилище на страните в град
С., ж.к. "*******", бл. 14, вх. Г, ет. 9, ап. 114, в размер на по 150,00 лева месечно за периода
22.10.2013г. - 23.02.2017г., за която на 18.12.2014г. по гр.д. № 26405/2012г. на СРС бил
издаден изпълнителен лист и за събирането на която било образувано изп.д. №
***************** на ЧСИ № *** - О.М..
ОСЪЖДА Д. Й. С., ЕГН **********, от град С., да заплати на Г. Д. К. , ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 840,86 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство (гр.д. № 7028/2023г. на
СРС).
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2