Решение по КНАХД №909/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), подадена чрез пълномощник – упълномощен юрисконсулт, против решение № 104 от 28.03.2025 г., постановено по АНД № 20245510201564/2024 г. по описа на Районен съд К., изменено в частта му за разноските с определение № 509 от 08.07.2025 г. по същото дело, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от АПИ, и АПИ е осъдена да заплати на предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“ [населено място], [ЕИК], направените по делото разноски в размер на 500 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на съда, че с оглед на приложимата нормативна уредба извършването на процесното нарушение не би могло да бъде санкционирано чрез издаване на ЕФ. По подробно изложени съображения за наведените касационни основания е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който ЕФ да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, ако се претендира такова.

Ответникът – Общинско предприятие (ОП) „Комунална дейност и поддържане на пътната инфраструктура“ [населено място], редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Като обсъди събраните по делото доказателства, олакванията на касатора във връзка с наведените от него касационните основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд К. се е развило по жалба на ОП „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“ [населено място] срещу ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от АПИ, с който на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ССТТБО към Община Казанлък, [ЕИК] (видно от вписванията в Р. Б., достъпът до който е публичен, ССТТБО е абревиатурата на предишното наименование на ОП „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“), е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че на 01.02.2021 г. в 13:44 часа, чрез устройство № 20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е установено нарушение № ВА4881А8F88А07С9Е053031F160А7521 с ППС (пътно превозно средство) – товарен автомобил „Мерцедес 308 Д“, рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса 3500, брой оси 2, собственост на ССТТБО към Община Казанлък, а именно – движение в посока нарастващ километър по път I-5, км. 199+527, община Казанлък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за ППС да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията му.

Районен съд Казанлък е отменил обжалваният пред него ЕФ, като е приел, че е доказано извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение, но за последното към датата на извършването му законът не е предвиждал възможност за издаване на ЕФ. Предвид отмяната на ЕФ в тежест на АПИ са присъдени направените от насрещната страна разноски в размер на 500 лв. – съгласно изменението на решението в частта му за разноските с определение № 509 от 08.07.2025 г., което не е обжалвано.

Към момента административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба за нарушението, за което е санкциониран с обжалвания пред районния съд ЕФ, е погасена по давност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. дело № 1/2014 г. разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК), което означава, че при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето, т. е. при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл. 81, ал. 3 от НК институт на абсолютната погасителна давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишен срок. В случая ответникът по касационната жалба е санкциониран за нарушение по ЗДвП, извършено на 01.02.2021 г., и следователно абсолютната давност от четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението, е изтекла на 01.08.2025 г.

Изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 11 от ЗАНН, прави безпредметно произнасянето на касационната инстанция по релевираните от касатора касационни основания и обуславя отмяна на обжалваното съдебно решение, доколкото с него спорът е разрешен по същество, отмяна на обжалвания пред районния съд ЕФ, но на посоченото вече основание, и съответно – прекратяване на административнонаказателното производство, образувано с издаването на ЕФ, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

С оглед на изхода от делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски за въззивната инстанция с оглед на своевременно заявената пред районния съд претенция за това – 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и процесуално представителство, заплатено по банков път съгласно представено преводно нареждане, които касаторът следва да бъде осъден да му заплати. За касационната инстанция ответникът не представя доказателства за направени разноски, а и не претендира за такива.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във връзка с чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 104 от 28.03.2025 г., постановено по АНД № 20245510201564/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък, изменено в частта му за разноските с определение № 509 от 08.07.2025 г. по същото дело, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано с издаването на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството по АНД № 20245510201564/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно.