О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 263
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията докладчик Воденичаров ч.г.д. № 226 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба против решение № II-1524 от 31.10.2018 г. по г.д. № 1349/2018 г. на БОС, в частта с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за спиране на изп. д. № 20148030401061 по описа на ЧСИ Т. М. , при БОС.
Жалбоподателят Н. С. К., лично и в качеството си на управител на „Качика“ ЕООД счита, че определението е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано. Излага съображенията:
Изводите на съда били неправилни. Позовава се на чл. 438 ГПК и твърди, че закона не ограничава по кои жалби срещу действията на ЧСШ може производството да бъде спряно. Постановлението за спиране подлежи на обжалване, поради което по същото можело да се иска спиране. Нормата била въведена в защита срещу изпълнението, а спирането било с цел да бъдат съхранени интересите на жалбоподателя по време на производството. В случая е обжалвано разпределение от 20.03.2018 г. на две отделни суми. По първото съдът не е посочена стойност на вземането на всеки един от кредиторите и непогасения остатък, както и не е посочено каква част от задълженията се погасяват. По второто разпределение са посочени суми от такси , в полза на банката-взискател и О. Б., но в разпределението е включена още една сума разноски за вещо лице посочена като погасена, но не отразена в разпределението. Имало и други аргументи за отмяна на разпредерелието като незаконно, а именно възприето възражението за учреден особен залог върху автомобил, като сумата подлежаща на разпределение включвала стойността и на други движими вещи. Поради незаконност на действията продължаването на изпълнението криело риск от разпореждане със средства, които при изход на делото в полза на длъжника трудно биха били възстановени.
В писмен отговор взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД оспорва жалбата, като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Излага съображенията:
Първо. Решението не е обжалвано в частта му разпределението на сумите и е влязло в сила, поради това изводите на БОС за отказ да спре производството са правилни, още повече, че се извършват много други изпълнителни действия за удовлетворяване на вземанията.
Второ. Оплакванията са по съществото на разпределението, против което жалба няма.
Трето. Налични са и нови факти, настъпили след подаване на частнвата жалба. Налично е невлязло в сила решение на БОС по посочено търговско дело, с което е уважен иск на банката по чл. 422 ГПК по повод договор за овърдрафт против солидарните длъжници - сега частни жалбоподатели. Макар и невлязло в сила решението било индиция, че банката има вземане срещу длъжниците по договор за овърдрафт.
Четвърто. Към момента по изпълнителното дело се реализирали и други изпълнителни способи, като спирането му ще възпрепятства превеждане на суми от запорираната пенсия на длъжника и ще се блокира изпълнението по изготвяне на нови разпределителни протоколи в полза на взискателите.
Пето. До момента длъжникът вече е искал спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК, което е било отхвърляно.
По повод жалбата Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество.
Г.д. № 1349/2018 г. на БОС е образувано по жалба на взискателя „Контрол“ ЕООД, представлявано от Д. К.-Ж. и от длъжниците Н. С. К. и „Качика“ ЕООД против разпределение на сумите 216 526 лв. и 5 790, 02 лв. извършено от ЧСИ Т. М. на 20.03.2018 г. по изп. д. № 2* жалбата си длъжниците са направили и искане за спиране на изпълнителното производство на осн. чл. 438 ГПК. Искането им е мотивирано висящо установително производство против тях по чл. 422 ГПК за вземания на осн. договор за овърдрафт сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. С решението си по делото БОС е отменил обжалваните разпределения на суми и е върнал делото за съдия изпълнителя за ново разпределение в изпълнение на дадените указания, като е оставил без уважение искането за спиране с мотива, че е недопустимо спиране на цялото изпълнително производство по повод жалба против разпределение след като се извършват и множество други принудителни действия по удовлетворяване на вземанията, както и че самата жалба против изготвеното разпределение е пречка действието на съдебния изпълнител да влезе в сила, което е основание за липса на накърнени интереси на длъжниците. Решението в частта му по съществото на разпределението е влязло в законна сила, като необжалвано.
Съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което препраща към неговите мотиви на осн. чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК.
В допълнение. Обжалваните разпределения са били отменени и следващите разпределения предстоят в изпълнение указанията на БОС. Решението е влязло в законна сила поради необжалването му. Поради това е отпаднала нуждата за обезпечение чрез спиране на изпълнението. По изпълнителното производство са висящи и други принудителни изпълнителни действия и спирането му в цялост по жалба на длъжниците би възпрепятствало неоправдано правата на взискателите.
При еднаквите правни изводи на съдилищата обжалваното определение следва да се потвърди.
Като се води от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-1524 от 31.10.2018 по г.д. № 1349/2018 г. на БОС, в частта с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за спиране на изп. д. № 20148030401061 по описа на ЧСИ Т. М. , при БОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: