№ 15219
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110150551 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу М. Ц. П., В. Д. П. и Р. Д. П., като
наследници на Д. В. П., осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
в условията на разделна отговорност, при равни квоти от
по 1/3 идеална част за всеки един, за сумата в размер от по
113,47 лв. – главница за потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот,
находящ се в ***************************************, аб.
№ *****, ведно със законната лихва за забава за периода от
12.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена в
имота топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до
07.07.2023 г., в размер на по 16,04 лв., както и сума за дялово
разпределение, за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., в
1
размер на по 18,49 лв., ведно със законната лихва за забава
върху тази главница, за периода от 12.09.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и мораторната лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 15.08.2020г. до 07.07.2023 г., в размер на по 3,83
лв.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ***** на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., както и сумата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
върху които суми дължали и обезщетение за забава.
Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и
фактури. Продажбата на топлинна енергия било
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, с който исковите
2
претенции не се оспорват. Твърдят, че са платили исковите
суми, като ответниците М. Ц. П. и Р. Д. П. твърдят, че не
дължат юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт С., която
поддържа, че процесните суми са заплатени, като моли съда
да постанови решение, съобразно извършеното плащане.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В съдебно заседание ответниците М. Ц. П. и Р. Д. П.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
В съдебно заседание ответникът В. Д. П., редовно
призован, явява се лично, като поддържа, че е заплатил
сумата, равна на притежаваната от него квота в
съсобствеността, поради което моли за отхвърляне на
предявените срещу него искове. Моли да не му се възлагат в
тежест разноски за претендираното от ищеца за
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
3
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията
си срещу вземането, поради което отричат съществуването
на спорното право, както и положителният факт на
плащането.
С определението на съда, постановено по реда на чл.
140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване всички факти и обстоятелства от предмета
на доказване, тъй като осъществяването на същите не е
спорно между страните. Ответниците не оспорват, че са
законни наследници на Д. В. П., починал на 11.07.2023г., до
размера на притежаваните от тях квоти в съсобствеността –
по 1/3 идеална част от процесният имот, поради което
съдът приема, че същите имат качеството потребители на
4
топлинна енергия, доколкото по силата на чл.150 от ЗЕ,
между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, приети по
делото, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя, като потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ответниците не оспорват и твърдяното от ищеца
за доставено в имота количество топлинна енергия и
размера на цената й.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
С отговора на исковата молба те възразяват срещу
исковете, като посочват, че са заплатили процесните суми,
съответно видно от приетия по делото фискален бон М. П.
и Р. П. са заплатили сумата от 491,03 лева на дата
20.10.2023г., а В. П. е заплатил на 22.03.2024г. сумата в
размер на 151,72 лева. По гореустановеното ответниците
установиха по делото положителният факт на заплащане на
процесните суми, обстоятелство, което се потвърждава и от
изложеното от процесуалния представител на ищеца в о.с.з.
от 04.06.2024г. Това плащане е извършено след подаване на
5
исковата молба в съда, поради което е факт, който на
основание чл. 235, ал.3 от ГПК е свързан с предмета на
спора и следва да бъде зачетен от съда.
По гореизложеното исковите претенции и за главница
и лихва следва да бъдат отхвърлени поради извършено
плащане в хода на производството.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ищеца. Това е
така, независимо от извършеното плащане, тъй като сумите
са заплатени след подаване на исковата молба, поради
което ответниците са дали повод за образуване на делото,
което влече след себе си разходи за държавна такса в
производството и акумулиране на други разноски, свързани
с него, като такива са и разноските за юрисконсултско
възнаграждение. На ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева, за всеки един от ответниците, доколкото всеки
от тях, предвид разделната им отговорност е страна по
материалното правоотношение и като такава е
процесуално отговорен до размера на притежаваната от
него квота в процеса. Следователно всеки един от
ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на
/ФИРМА/ сумата в размер от 100,00 лева за юрисконсултско
6
възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу М. Ц. П., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН
********** и Р. Д. П., ЕГН **********, като наследници на
Д. В. П., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответниците при разделна отговорност, при квоти от по 1/3
идеална част да заплатят на ищеца, всеки един от тях на
сумата в размер от по 113,47 лв. – главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
за топлоснабден имот, находящ се в
***************************************, аб. № *****,
ведно със законната лихва за забава за периода от
12.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена в
имота топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до
07.07.2023 г., в размер на по 16,04 лв., както и сума за дялово
разпределение, за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., в
размер на по 18,49 лв., ведно със законната лихва за забава
върху тази главница, за периода от 12.09.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и мораторната лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 15.08.2020г. до 07.07.2023 г., в размер на по 3,83
лв., поради извършено плащане в хода на производството.
7
ОСЪЖДА М. Ц. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8