Решение по адм. дело №252/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. чл. 171, т. 2а, буква а) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр.чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на Т. В. ЕЛЕНЧЕВ, с [ЕГН], от гр. Добрич, ул. „Цар Симеон“, против ЗППАМ № 25-0265-000018/29.04.2025 г., на ВПД началника на група при ОДМВР, РУ Г. Тошево, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство Воксхол Виваро с рег. номер DX63HXM - английска регистрация, сив на цвят, рама № W0LF7B1B6DV628526 за 185 дни“.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че изложените в заповедта обстоятелства не покриват изискванията за мотивираност на същата, доколкото липсва изложение на съображенията, въз основа на които се основава ангажиране отговорността. Конкретно сочи, че заповедта е немотивирана, т.к. не е обоснована в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, не е конкретизирано деянието, съставляващо основание за налагане на ограничението, нито е мотивирана необходимостта от прилагане на ПАМ за постигане на предвидената в закона цел. Излага и че от изложеното от административния орган не може да се направи еднозначен извод на коя точно хипотеза по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП се основава налагането на ПАМ, като е налице противоречие в посочените обстоятелства от фактическа и правна страна. Поддържа, че е правоспособен водач и за това, че му липсват документите за самоличност, в това число и СУМПС и лична карта се установявало към момента на проверката. Налага твърдения, че към момента на проверката притежава валидно СУМПС издадено от Обединеното кралство Великобритания валидно до 2048г. Поддържа становище, че непредставянето на документа евентуално съставлява административно нарушение на чл. 150а, във вр. с чл. 183, ал. 1 ЗДвП, за което се предвижда налагането на административно наказание "глоба", но не и възможност за прилагане на ограничителна мярка. Според твърденията в жалбата административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, т.к. не е извършил необходимите проверки в нарушение на административнопроизводствените правила, което води до неправилно приложение на материалния закон. С тези съображения счита оспорената от него ЗППАМ за незаконосъобразна и моли за отмяна на същата.

Ответникът - ВПД началника на група при ОДМВР, РУ Г. Тошево, в придружаващия жалбата и административната преписка документ, оспорва жалбата. Счита, че от доказателствата по преписката се установяват материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, а именно управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. В тази връзка сочи, че при извършена проверка е установено, че водачът Еленчев управлява МПС без да притежава такова валидно българско свидетелство за управление. Същият е имал издадено СУМПС № ********* със срок на валидност от 12.07.2010 г. до 12.07.2020 г, което е обявено за невалидно в АИС БДС с причина „повече от един документ“. В хода на проверката Еленчев е обяснил, че има свидетелството за управление издадено от Кралство Великобритания, което не може да представи понеже го е изгубил. Не е подавал декларация в изпълнение на чл.17 от Правилника за БЛД, с което да удостовери това си право пред контролните органи при проверката. Представеното заедно с жалба вх.№ 265000-1697/2025 на 15.05.2025 г. в деловодството на РУ Ген. Тошево копие на СУМПС издадено от Кралство Великобритания е издадено на 30.04,2025 г., след датата на извършената полицейска проверката - 29.04.2025 г., като към процесната дата Еленчев не е притежавал, свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от АУАН Серия GA бл. № 3489765/29.04.2025 г. на 29.04.2025 г., около 13:45ч. в обл. ДОБРИЧ, общ. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, ГР. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, УЛ.ТРЕТИ МАРТ 2, Еленчев е управлявал ППС Воксхол Виваро с рег. номер DX63HXM - английска регистрация, сив на цвят, рама № W0LF7B1B6DV628526 в посока от центъра на града към село Кардам. При извършената проверка пред дом номер 2 на ул. Трети Март се становило, че Еленчев управлява посоченото по-горе МПС без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада същото.

Прието било, че Еленчев е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за което му бил съставен цитирания АУАН Серия GA бл. № 3489765/29.04.2025 г. на 29.04.2025 г., с който били иззети СРМПС номер CU 8129927 два броя per.табели номер DX63HXM.

Видно е от приложения към административната преписка документ за собственост, собственик на ППС Воксхол Виваро с рег. номер DX63HXM - английска регистрация, сив на цвят, рама № W0LF7B1B6DV628526 е именно жалбоподателя Еленчев.

На същата дата, ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ДОБРИЧ , РУ ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, издал процесната ЗППААМ, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП наложил на собственика на автомобила – Т. Е., принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС Воксхол Виваро с рег. номер DX63HXM - английска регистрация, сив на цвят, рама № W0LF7B1B6DV628526, за срок от 185 дни.

Видно от заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл.43, ал. 4 ЗМВР, началниците на РУ при ОД на МВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР - Добрич, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т.2, т.2а, т.4, т.5 буква „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, същият на основание чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП, е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и началниците на РУ при ОД на МВР - Добрич, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

От АУАН Серия GA бл. № 3489765/29.04.2025, на 15.06.2023 г, неоспорен от жалбоподателя се установи, че на посочените място и час, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП - управлявал е МПС, негова собственост, без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от него МПС, поради това че издадено СУМПС № ********* със срок на валидност от 12.07.2010 г. до 12.07.2020 г, което е обявено за невалидно в АИС БДС с причина „повече от един документ“.

По делото няма спор, че към момента на проверката и до издаване на процесната ЗППАМ от страна на жалбоподателя не е било представено СУМПС, което е валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС.

Съдът счита за неотносимо представеното към жалбата копие на СУМПС издадено от Кралство Великобритания с № FD41796428, тъй като същото е издадено на 30.04.2025 г., т.е. след датата на извършената полицейска проверката - 29.04.2025 г.

Неотносимо е и представеното към жалбата удостоверение от властите на Кралство Великобритания (с превод на български). Същото установява факта, че жалбоподателят Еленчев е заявил в Кралство Великобритания издаване на СУМПС и датата на валидност на издаденото в същата държава предходно такова. Същото не установява дали към датата на проверката 29.04.2025 г. жалбоподателят е притежавал СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл. 171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е и тази по т. 2а, буква "а" - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти - управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила.

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК.

Неоснователно е оплакването, че в заповедта не е посочено конкретната хипотеза от чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП, в която е наложена ПАМ, т.к. в заповедта са изложени всички относими към субективната страна факти - а именно, че ПАМ се налага на лицето, в качеството му на собственик на автомобил, управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат.

В случая ЗДвП регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП при установено управление на ППС от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Само наличието на това обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ. Законът допуска засягане правата на собственика с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения - в този смисъл.

Както бе посочено по-горе, при осъществяване на предвидената в закона хипотеза, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ.

Нормата на чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП е категорична, ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и не следва да бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а настоящият случай не е такъв.

Не може да се приеме и че срокът на прилагане на ПАМ не е обоснован, т.к. същият е определен към предвидения от закона минимален размер.

По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, Административен съд Добрич, І-ви състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. В. ЕЛЕНЧЕВ, с [ЕГН], от гр. Добрич, ул. „Цар Симеон“, против ЗППАМ № 25-0265-000018/29.04.2025 г., на ВПД началника на група при ОДМВР, РУ Г. Тошево, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство Воксхол Виваро с рег. номер DX63HXM - английска регистрация, сив на цвят, рама № W0LF7B1B6DV628526 за 185 дни“.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП.