Определение по дело №1487/2018 на Окръжен съд - Варна

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2019 г. от 10.00 часа.

Ищецът твърди, че на 15.10.2009 г. между Ж.Т.К.-И. в качеството й на кредитополучател и „Айкарт Кредит" ЕАД в качеството му на кредитодател е сключен Договор за кредит № 0036847, по силата на който „Айкарт Кредит" ЕАД предоставило на ответницата револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 50 000 (петдесет хиляди) евро. На същата дата бил сключен и Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Gold № 0036847/15.10.2009 г. (наричан „договор за карта"), между Ж.Т.К.-И. и „Айкарт" АД (предишно наименование „Интеркарт Файнанс" АД) (ЕИК: *********). По силата на договора за карта „Айкарт" АД издало и предоставило на ответницата международна кредитна карта iCard/MasterCard Gold и открило картова платежна сметка на картодържателя, която обслужвала извършените с картата трансакции. Револвиращият кредит, предоставен от ищеца, се ползвал посредством извършване на трансакции с Картата, издадена от „Айкарт" АД по договора за карта. Кредитополучателят се задължил да ползва и върне кредита при условията на договора за кредит и Общите условия към него. Общият кредитен лимит в размер на 50 000 евро бил разделен на кредитен лимит за трансакции и кредитен лимит за разсрочване, всеки от които по 25 000  евро. Съгласно чл. 5 от Договора за кредит, всички задължения по кредита, включително главници, лихви, неустойки и такси се изчислявали в Евро към момента на възникването им. Подробно са описани начина на усвояване и олихвяване на кредита по двата лимита. Ищецът твърди, че ответницата Ж.К.-И. е усвоявала суми, предоставени от „Айкарт Кредит" ЕАД по силата на договора за кредит, чрез извършване на трансакции с картата за покупки на стоки и заплащане на услуги, начисляваните й дължими лихви, такси, неустойка, теглила е суми на АТМ-устройства и на каса. На ответницата били предоставяни месечни извлечения, съдържащи подробна информация за всички трансакции, извършени с картата, изискуемите вноски по разсрочените задължения, дължимата лихва, такси и комисионни възнаграждения, размер на задължението от предходен отчетен период, плащанията, размерът на крайното задължение, размерът на дължимата минимална погасителна вноска, както и информация за разполагаемия лимит, съгласно процесния договор и общите условия към него. Твърди още, че на 29.01.2016 г. между „Айкарт Кредит" и ответницата Ж.К.-И. е сключен Анекс към Договора за кредит от 15.10.2009 г., по силата на който страните се споразумели общият кредитен лимит да е в размер на 28 000,00 евро. Страните се споразумели в срок до 31.03.2016 г. задължението на ответницата К.-И. в размер на 28 595,09 евро към датата на подписване на споразумението да се олихвява с договорната лихва по лимита за трансакции, като ответницата се задължила да заплаща до 15-то число на месеца най-малко начислената лихва за предходния календарен месец в пълен размер. Във връзка с предвидената автоматична предсрочна изискуемост на кредита, в случаите, в които било налице забавяне на плащанията, на ответницата били изпращани покани за изпълнение на посочения от нея постоянен и настоящ адрес, последната от които с изх. № 87569/1 от 20.05.2016 г., в която ответницата била поканена да изплати задълженията си към „Айкарт Кредит" ЕАД с предупреждение, че в противен случай, договорът ще бъде прекратен, а кредитът – обявен за предсрочно изискуем. Видно от обратната разписка, пратката, съдържаща поканата, не била потърсена от получателя, въпреки че била изпратена на адреса, предоставен от кредитополучателката като постоянен, настоящ и адрес за кореспонденция. Плащане от страна на Ж.К.-И. не е последвало. За последен път ответницата направила вноска за погасяване на парични задължения по процесния договор за кредит на 28.03.2016 г. С уведомление от 01.11.2016 г. с изх. № 048/01.11.2016, изпратено по пощата на единствения посочен от ответницата постоянен, настоящ адрес и адрес за кореспонденция, ищцовото дружество уведомило ответницата, че целият усвоен от нея кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 01.11.2016 г. поради неплащане на минимални погасителни вноски. Пратката, съдържаща това уведомление, също не била потърсена от получателя. Независимо от това, ищецът счита, че уведомленията са извършени съобразно уговореното между страните и целият предоставен револвиращ кредит е обявен за предсрочно изискуем поради невнасяне на шест последователни месечни погасителни вноски. Сочи, че общият размер на задължението на Ж.К.-И. към датата на подаване на исковата молба възлиза на 38,068.40 евро от които 31 541,86 евро – главница и 6 526,54 евро – лихва за забава периода от 27.10.2016 г. до 25.09.2018 г. От това общо задължение се претендира само част от главницата в размер на 17 895,22 евро ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

В срока по чл. 376 ГПК, ответницата е подала писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим, а в евентуалност – като неоснователен. По допустимостта на претенцията счита, че е нужно да бъде посочено частичната претенция какво включва – просрочени падежирали вноски, респ. дата на падежиране, както и изискуема главница – с посочване на дата на настъпване на изискуемост. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Възразява, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена надлежно на ответницата, поради което не настъпил преобразуващият факт на предсрочна изискуемост на вземането. Оспорвам твърденията, че ответницата реално е усвоила посочените от ищеца суми в общ размер 31 541.86 евро. Възразява, че противно на законовите разпоредби, забраняващи калкулирането на лихви и такси в главница, ищецът е извършвал т.нар. анатоцизъм, като ежемесечно е увеличавал размера на главницата с дължимите лихви и такси, като по този начин е злоупотребявал с положението си на по- силната икономически страна в правоотношението. Възразява, че клаузата, даваща право на търговеца да калкулира лихви и такси в главница (чл. 8.3.), като неиндивидуално договорена, е неравноправна и като такава нищожна. На това основание възразява, че са нищожни и клаузите, даващи право на търговеца съобразно разпоредбите на чл. 6.3. от договора за кредит да събира "такса за надвишаване на лимита". Възразява, че увеличавайки размера на главницата с начислените лихви и разноски, кредиторът е утежнявал ежемесечно ответницата, като правените от нея вноски не са покривали най-обременяващото задължение – това  за главница, а са погасявали такси и лихви. Моли съдът да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и прогласи същите за нищожни. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на ответника. Уточнява какво представляват предоставеният  револвиращ кредит, как се определя размера на месечната минимална погасителна вноска и какво включва, срокът за издължаване и начина на заплащане на същата, възможността за ползване на т.нар. „гратисен период", че с при предсрочна изискуемост изискуем става целият размер на вече усвоения кредит. Сочи, че при „револвиращ заем" липсва конкретен срок на договора, няма определени отнапред брой и размер на погасителни вноски, а се предоставя възможността за ползване на суми до определен кредитен лимит, като в зависимост от размера на усвояваните суми се определя броя и размера на погасителните вноски. Възникването, падежът и размерът на задълженията за погасяване нито са определени, нито са определяеми отнапред, а зависят изцяло от поведението на длъжника. Излага подробно начина на ежемесечно предоставяне на  ответницата на месечни извлечения съгласно уговореното между страните на  персонализираната страница на клиента на интернет адрес www.icard.bg, както и на информация относно статус на кредита, размер на дължимата сума, IBAN ***, по която да бъде погасено задължението и тел. номер за контакт с кредитора чрез кратки текстови съобщения на мобилни номера на ответницата. Сочи,че информацията е предоставяна съобразно общите условия, представляващи неразделна част от процесния договор и с които ответната страна се е съгласила като е положила подписа си. Месечните извлечения и водената от картоиздателя партида за извършените трансакции с картата съставлявали достатъчно доказателство за размера на задълженията по договора за кредит. кредитополучателят получавал информация за задълженията си по договора за кредит чрез картоиздателя. Твърди, че неполучаването на месечното извлечение или неизпълнението на задължението за проверка на информацията не освобождават кредитополучателя от задължението за погасяване на изискуемите му задължения по договора за кредит. Позовава се на чл. 6.1, чл. 15, чл. 15.1 от Общите условия към договора за кредит. Пояснява начина на формиране на задължението с оглед вида на кредита – револвиращ: кредитният лимит се усвоява от кредитополучателя по начините, посочени в договора, като всяко погасяване на задължението води от своя страна до възстановяване на разполагаемите средства по кредита. По отношение на начина на формиране на исковата претенция поддържа изложеното в исковата молба – трансакции, извършвани с картата, с които са заплащани стоки и услуги, теглене на парични суми в брой на ATM и в офис на кредитодателя, начислявани такси за използване на платежния инструмент по договора за карта, лихви, такси и неустойки, разсрочване на покупки. Поддържа, че кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем, като евентуално, въвежда твърдение, че с връчването на препис от исковата молба ответницата К.-И. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по Договор за кредит № 0036847 от 15.10.2009 г. Оспорва възраженията за злоупотреба с господстващо положение от страна на ищцовото дружество и наличие на анатоцизъм, доколкото в разпоредбите на процесния договор за кредит е уговорена капитализация на лихви, а не анатоцизъм, за което излага подробна аргументация. Поддържа, че клаузите на процесния договор за кредит, включително чл. 8.3 и чл. 6.3 са индивидуално уговорени и не са нищожни, не са уговорени във вреда на потребителя, нито нарушават изискванията за добросъвестност, както и не съдържат уговорка, с която да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и са съобразени с естеството на предоставения револвиращ кредит.

В срока по чл. 373 ГПК, ответницата в допълнителен отговор поддържа възраженията, направени с отговора. Поддържа, че извършваните банкови операции въз основа на договора и неговите клаузи категорично не отговарят на изискването за добросъвестност и са във вреда на потребителя.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за индивидуално договаряне на оспорените клаузи от договора.

Ответникът носи тежестта да докаже, че е изплатил задълженията си по договора за кредит.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М.Д., която да се уведоми за изготвяне на заключение и представянето му по делото в срока по чл. 199 от ГПК.