№ 499
гр. П., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100520
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.Т.П., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., *** и Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** чрез адв. Ц.,
срещу „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК113012360 и адрес на управление: гр.П., ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищците
искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че не дължат на ответника сумите,
както следва:
- С.Т.П. не дължи на „Топлофикация-П." АД сумата от 1689.74 лева представляваща
½ част от сумата от 3379.56 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 23.05.2013 г.,
по ч.гр.д. № *** г. на ПРС и
- Р. Т. П. не дължи на "Топлофикация - П." АД сумата от 1689.74 лева
представляваща ½ част от сумата от 3379.56 лева - главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., за която сума има издаден изпълнителен лист от
23.05.2013 г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
и за които суми въз основа на издадения срещу ищците изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Д., като им се присъдят
сторените по делото разноски на всеки един от ищците.
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.
1
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.” АД е подал отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на
които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се
погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл. Моли да им
се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците чрез адв. Ц. поддържат предявените искове и молят съда
да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото молба от
15.04.2022 г. чрез ю.к. М., молят съда да отхвърли исковете, като им се присъдят сторените
по делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изпълнителен лист към исковата молба се установява, че
на 23.05.2013 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 113 от 09.05.2013 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист срещу ищците, с който Р.
Т. П. и С.Т.П. са осъдени да заплатят разделно на „Топлофикация П.“ АД, по ½ ч. от
следните суми: сумата от 3379.56 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.09.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 702.75 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 08.08.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
08.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер на 400.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 81.65 лева – държавна такса.
По молба на “Топлофикация П.” АД от 13.06.2013г. и въз основа процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Д., за което няма спор по делото.
В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни способи, чрез
които да се извърши принудителното изпълнение.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че по
изпълнителното дело е била изпратено да ищцата Р.П. покана за доброволно изпълнение от
27.02.2014 г., за която няма данни да й и била връчена. Със запорно съобщение от
04.03.2014 г. е бил наложен запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение
при „СИСИ“, за който също няма данни да е бил изпълнен. С молба от 20.05.2016 г.,
ответното дружество е възложило на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Няма данни
изпълнителното дело да е било прекратено от ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
2
Други доказателства не са ангажирани от страните.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
От приложения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден въз основа
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с
изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие
на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
3
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 23.05.2013 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело №
*** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 23.05.2013 г. до образуване
на изпълнителното дело - 13.06.2013 г. е изминал период от по – малко от един месец,
поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 13.06.2013 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Със запорно съобщение от 04.03.2014 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Д. е наложен
запор върху получаваното от на ищцата трудово възнаграждение, за който няма данни да е
бил изпълнен.
С молба от 20.05.2016 г. ответникът е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ и освен горните действия, по изпълнителното дело няма други извършвани действия
по принудително събиране на дълга.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
В горния смисъл, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да
прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело, е изпратеното от ЧСИ запорно
4
съобщение, за което няма данни да е получено от третото задължено лице, нито пък има
данни, запорът да е изпълнен от него. Що се отнася до молбата на ответника от 20.05.2016 г.,
с която е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, то тази молба е извън
двугодишния срок, след изтичането на който изпълнителното дело се прекратява по право,
при положение, че по него от взискателя не са поискани извършването на изпълнителни
действия.
Както вече бе посочено с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като
със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното
производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г.,
когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на
ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е
прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, в продължение на
две години, считано от 04.03.2014 г. от взискателя не е поискано извършването на
изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към
04.03.2016 г., поради перемпция. В съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно
решение, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В горния смисъл след като спрялата давност по изпълнителното дело при действието
5
на обявеното за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е
прекъсната на 26.06.2015 г. с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, то и от този момент – 26.06.2015 г. е започнала да тече
новата пет годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла към 26.06.2020 г. При
това положение и следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност,
както към 26.06.2020 г., така и към датата на предявяване на иска – 15.02.2022 г.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищците се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул спрямо ищците. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то
ищците имат интерес да установят със сила на присъдено нещо невъзможността за
принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул спрямо тях.
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищците,
не дължат на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
Що се отнася до възможността подадената от ответното дружество молба от
20.05.2016 г., с която е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, дори да
приемем, че същата е годна да прекъсне давността, то пет-годишната давност, считано от
20.05.2016 г. е изтекла към 20.05.2021 г., а искът е предявен на 15.02.2022 г., и давността е
изтекла преди неговото предявяване. При това положение искът отново ще е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищците претендират присъждане на направените по делото разноски, за което са
представили списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с представения списък
всеки един от ищците претендира присъждане на сумата в размер на 81.64 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата
от по 350.00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Макар, че в списъка за разноските ищците са посочили, че претендират адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, а такова не е предмет на настоящото дело, то
видно от съдържащите се в делото документи за направени от ищците разходи, всеки един
от ищците е заплатил сумата от по 81.64 лева, представляваща държавна такса за образуване
и водене на настоящото дело, която с оглед изхода на делото следва да бъде възложена
върху ответната страна.
Ищците претендират присъждане и на адвокатско възнаграждение в размер на по
350.00 лева, заплатено от всеки един от тях, срещу което ответникът е противопоставил
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно. Минималният
размер на дължимото от всеки един от ищците адвокатско възнаграждение, изчислено по
реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е от 348.28 лева. Всеки един от ищците е бил представляван от
6
адв. Ц., който е бил упълномощен от всеки един от тях, и всеки един от ищците е заплатил
сумата от 350.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. При това положение и
предвид защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото,
която не се отличава с по- висока степен от делата от същия вид, съдът намира, че
заплатеното от всеки един от ищците адвокатско възнаграждение в размер на по 350.00 лева
не е прекомерно, като противопоставеното от ответника възражение в тази насока е
неоснователно.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един
от ищците сумата от по 431.64 лева, представляваща направени по делото разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото на ответникът не се дължат разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Топлофикация-П.” АД, с ЕИК113012360 и адрес на управление: гр.П., ***, че С.Т.П., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., *** и Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** НЕ ДЪЛЖАТ
на „Топлофикация-П.” АД изпълнение на следните суми:
- С.Т.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация-П." АД сумата от 1689.74
лева представляваща ½ част от сумата от 3379.56 лева - главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 23.05.2013 г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС и
- Р. Т. П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на "Топлофикация - П." АД сумата от 1689.74
лева представляваща ½ част от сумата от 3379.56 лева - главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 23.05.2013 г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
за които суми срещу, е издаден изпълнителен лист от 23.05.2013 г. по ч. гр. дело №
*** г. по описа на ПPC, въз основа на който срещу С.Т.П., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН
********** е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Д., поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК113012360 и адрес на управление: гр. П.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата в размер на
431.64 лева, представляващи разноски по производството за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК113012360 и адрес на управление: гр. П.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата в размер на
431.64 лева, представляващи разноски по производството за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8