С решение № 15 от 06.06.2006 г., постановено по гр.д.№ 243/2006 год., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Петя Димитрова Кацарова от гр.Кърджали против Златко Сашев Чолаков от гр.Кърджали иск, с правно основание чл.75, ал.1 от СК, за лишаване от родителски права спрямо детето Елея Златкова Чолакова, като неоснователен. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Петя Димитрова Кацарова, която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения за наличието на предпоставките на чл.75, ал.1във връзка с чл.74, ал.1 и 2 от СК, за лишаване на въззиваемия от родителски права – тройно и без основание неполагане на грижи за отглеждането и възпитанието на детето Елея, както и незаплащане на издръжка от нейното раждане. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и да реши делото по същество, като уважи предявения от нея иск, като лиши Златко Сашев Чолаков от родителски права спрямо детето му Елея Златкова Чолакова. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемият Златко Сашев Чолаков оспорва жалбата. Обяснява, че е баща и обича детето си, както и че когато изтърпи присъдата си ще докаже, че е добър баща и ще помага с каквото може. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първоинстанционния съд е бил предявен от Петя Димитрова Кацарова /въззивник в настоящото производство/ против Златко Сашев Чолаков /въззиваем/ иск, с правно основание чл.75, ал.1 от СК, за лишаване от родителски права спрямо детето Елея Златкова Чолакова. Не е спорно по делото, че страните са живели на съпружески начала от месец ноември 2001 г. до края на 2003 г., с кратки прекъсвания, в жилището на брата на въззиваемия Златко Чолаков, както и че от съвместното им съжителство, след като Петя Кацарова е напуснала жилището, в което са живели заедно, се е родила дъщеря им Елея Златкова Чолакова. Не е спорно също така, че въззиваемият Златко Чолаков не е полагал грижи за детето и не е давал средства за месечната му издръжка, както и че последният е осъден на наказание “лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ характер и понастоящем изтърпява наказание в затвора в гр. Стара Загора. Горните обстоятелства се приети за безспорни по реда на чл.109, ал.4 от ГПК въз основа на признанията на страните. От представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане от 01.03.2004 г. на Община – Кърджали се установява също така, че въззиваемият Златко Сашев Чолаков е баща на детето Елея Златкова Чолакова, родена на 26.02.2004 г. в гр. Кърджали. По делото е разпитан като свидетел Димитър Кацаров, баща на въззивницата Петя Кацарова, който установява, че след раждането на детето страните не са живели заедно, както и че Златко Чолаков никога не е полагал грижи за детето защото не е бил на свобода. Твърди, че преди да се роди детето, Златко Чолаков е упражнявал тормоз над дъщеря му, бил й нанесъл здрав побой, както и че често се случвали такива неща. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск, с правно основание чл.75 от СК, за лишаване на Златко Сашев Чолаков от родителски права спрямо детето Елея Златкова Чолакова, е неоснователен. Съгласно чл.75, ал.1, т.1 и 2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права при особено тежки случаи по чл.74 или когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. В тази връзка в исковата молба се твърди, че ответникът Чолаков без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка – основание по чл.75, ал.1, т.2 от СК, както и че упражнявал върху ищцата и детето психически и физически тормоз, което обстоятелство следва да се квалифицира като такова по чл.75, ал.1 т.1 във връзка с чл.74, ал.1 от СК. По отношение на така твърдените обстоятелства от събраните по делото доказателства не се установява по никакъв начин основанието по чл.75, ал.1, т.1 във връзка с чл.74, ал.1 от СК, а именно – да е упражнявал психически и физически тормоз над детето Елея. Напротив, от доказателствата по делото се установява по един безспорен начин, че въззивницата е напуснала въззиваемият преди да се роди детето им Елея, както и че след това Златко Чолаков е бил осъден и приведен в затвора в гр.Стара Загора да изтърпява наложеното му наказание «лишаване от свобода». Що се касае до основанието по чл.75, ал.1, т.2 от СК – трайно неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка без основателна причина, то от гореизложеното се установява, че въззиваемият не е имал възможност да полага грижи за детето си и не е давал издръжка именно поради обстоятелството, че е бил осъден на наказание «лишаване от свобода» и приведен в затвора в гр.Стара Загора за изтърпяване на така наложеното му наказание. Това обстоятелство безспорно е основателна причина за неполагането на грижи и недаване на издръжка, доколкото поради изтърпяване на наказанието «лишаване от свобода» въззиваемият е бил обективно лишен от възможността да го прави. Тук следва да се отбележи, че само по себе си това обстоятелство не е основание за лишаване от родителски права по чл.74, ал.2 от СК във връзка с чл.75, ал.1, т.1 от СК, тъй като за да е такова трябва да представлява особено тежък случай. В тази връзка събраните по делото доказателства в никакъв случай не сочат на особено тежък случай по смисъла на цитираната разпоредба. Напротив, налице са данни в представеното по делото становище на отдел «Закрила на детето» при ДСП – Кърджали, че бащата, макар и в затвора, е изявил желание да види детето си. Така социалният работник сочи в своето становище, че по сведения на самата ищца Петя Кацарова Златко Чолаков е потърсил връзка с нея по телефона и е пожелал майката да заведе детето в затвора. Що се касае до представеното по делото становище в останалата му част, то същото е ирелевантно за делото и не опровергава приетото по- горе по никакъв начин. Това е така, тъй като становището на социалния работник, че е необходимо детето Елея да продължи да се отглежда и възпитава от майката, не е от значение за настоящото производство. Впрочем, първоинстанционният съд подробно е обсъдил релевантните за спора факти и е изложил убедителни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел, че предявения иск за лишаване от родителски права е неоснователен и е отхвърлил иска, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.2089, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 06.06.2006 г., постановено по гр.д.№ 243/ 2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |