№ 1266
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Минова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000503440 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 13.10.25г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно
гражданско дело № 3440/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-11 състав от 01.08.24г. по г.д. № 692/24г. са уважени /частично: за
суми в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени; 2 564 лева – обезщетение за
имуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочените главници за периода след
26.10.23г./ искове по 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на А. К. против Столична община.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От ответника: частично - в осъдителната /негативната за Общината/ част, касаеща само
обезщетението за неимуществени вреди.
От ищцата – при условията на чл. 263, ал. 2 от ГПК /в отхвърлителната – негативната за
А. К. част; ищцата претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени
вреди/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че на 26.10.23г. е претърпяла злополука /движейки се по тротоарна
настилка в град София се е спънала в разместени и разбити плочки; заради това е паднала на
земята и е получила физическо увреждане – травма, като следствие от това – физически болки и
психически страдания – неимуществени вреди/.С оглед това: А. К. претендира да бъде ангажирана
/при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на СО /в качеството й
на общински орган, който е законово задължен да поддържа пътната настилка в състояние – годно
и безопасно за придвижване на пешеходци/.
Жалбата на ответника е частично основателна; жалбата на ищцата е неоснователна
/първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано частично/:
Механизмът на инцидента /на процесната злополука/ се явява надлежно удостоверен в
1
процеса /със събраните по делото: писмени, гласни и експертни доказателства – преценени в
съвкупност/. Същото обстоятелство не е и спорно /към момента; на този етап от процеса/. Не е
спорен и фактът, че ответникът е принципно легитимиран /в материално-правен аспект/ да носи
имуществена отговорност в процесната хипотеза.
Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от
процеса/ са спорни единствено обстоятелствата: какъв размер обезщетение за неимуществени
вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на пострадалата и
налице ли е /съответно в какъв размер/ основание за редуциране на заявената имуществена
отговорност /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:
От една страна – досежно размера на обезщетението:
Събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни/ удостоверяват
/преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката
по чл. 52 от ЗЗД, а именно: видът и естеството на процесните физически травми /конкретно
индивидуализирани от вещото лице – медик/, проведените заради уврежданията медицински
интервенции, протеклият възстановителен /оздравителен/ период, настоящото здравословно
състояние на пострадалата и медицинската перспектива на уврежданията. Всички тези
обстоятелства /преценени във взаимната им връзка/ обосновават определяне на обезщетение /за
претърпените от ищцата неимуществени вреди/ в размер на 30 000 лева. Настоящият съдебен
състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на първоинстанционния съдия в
посочената насока /с които доводи е обоснован посоченият размер на дължимо обезщетение/. В
допълнение:
Обстоятелството, че ищцата е претърпяла съществени физически болки и психически
страдания /вследствие на получените физически увреждания – травми/ следва да се и презумира
/както в случая, така и във всяка подобна хипотеза: физическата болка, следствие от физическа
травма и увреждане – винаги причинява психическо страдание; обратен извод не може да бъде
защитен житейски/. По същите съображения следва да се презумира и обстоятелството, че
процесният инцидент е рефлектирал изключително негативно и върху начина на живот на
пострадалата /непосредствено след злополуката и за определен период след това – съгласно
констатациите на медицинската експертиза, съгласно показанията и на разпитаният в процеса
свидетел/.
От друга страна – досежно възражението за съпричиняване:
Събраните по делото експертни доказателства /конкретизиращи мястото на инцидента/
и събраните във връзка с механизма на инцидента свидетелски показания - сочат /преценени в
съвкупност/, че наличната на мястото на инцидента неравност по тротоарното трасе е била
съществена и видима /такъв извод налага и събраният в процеса снимков материал/. Тази
фактическа обстановка е налагала - ищцата да съобрази поведението си /придвижването си/ по
тротоара с конкретната фактическа ситуация, със съществуващата потенциална опасност за
настъпване на инцидент. Особено като се отчете обстоятелството, че пострадалата е преминавала
многократно по процесния тротоар /съгласно събраните в тази насока свидетелски показания/, т.е.
мястото на инцидента й е било известно /познато/. Особено като се съобрази също възрастта на А.
К. към момента на събитието, която възраст също е предполагала – изисквала /сама по себе си/
пострадалата да е особено внимателна при придвижването си /действително А. К. е била
придружавана в момента на инцидента от внука си, но последният точно преди да настъпи
увреждането е „пуснал баба си напред да премине сама през опасния участък от тротоара“/.
Описаното невнимание на пострадалата в случая „стои“ също в причинно-следствена връзка със
злополуката и поради това същото следва да се окачестви като съществено допринА.що /по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на процесния вредоносен резултат. С оглед това:
горната главница /обезщетение/ следва да бъде редуцирано наполовина /с 50%/. В последната
връзка /в допълнение и принципно/:
Вярно е /този факт е безспорен/, че основното задължение /да бъде осигурена надлежна
възможност за безопасно придвижване на пешеходци/ е възложено /законово/ в тежест на
2
Общината. Тезата обаче /застъпена в част от съдебната практика, която се е оформила по
разрешаването на казуси като процесния/, че пешеходците нямат никакво задължение да
съобразяват поведението си /придвижването си/ с конкретната пътна обстановка – не може да
намери опора нито в закона, нито /най-вече/ в житейската логика: постановката, че всеки правен
субект /основно – физическите лица/ следва да бъде внимателен и бдителен за собствената си
безопасност – е универсален правен /и житейски/ принцип.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде ревизирано /в съответствие с
горните съображения/.
Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за
производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде разпределена при условията на чл.
78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съответно при условията и на чл. 38 от ЗА/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-11 състав от 01.08.24г. по г.д. № 692/24г. в частта, с която
Столична община е осъдена /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ да плати на А. Б. К. ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата от 15 000 лева; в частта, с която
ответникът е осъден да плати на ищцата съдебни разноски над сумата от 900 лева и в частта, с
която ответникът е осъден да плати на адвокат А. В. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над сумата
от 1 250 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 от ЗЗД на А. Б. К. ЕГН ********** против Столична община
за сумата над 15 000 лева.
ОСЪЖДА Столична община да плати на А. Б. К. 75 лева – съдебни разноски /за
производството пред САС/.
ОСЪЖДА Столична община да плати на адвокат А. В. 300 лева /адвокатски хонорар по
чл. 38 от ЗА за производството пред САС/.
ОСЪЖДА А. Б. К. да плати на Столична община 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /за производството пред СГС/; 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за
производството пред САС/ и 407 лева – съдебни разноски /за производството пред СА/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-11 състав от 01.08.24г. по г.д. № 692/24г. в
останалата обжалвана част.
В частта, с която е уважен искът за имуществени вреди – първоинстанционното
решение е влязло в сила /като необжалвано от ответника/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3