Решение по адм. дело №1406/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на О. П. А., чрез процесуален прадставител, против 2 бр. Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка, а именно ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г. и ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. издадени от младши експерт В. К. К., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била немотивирана, незаконосъобразна и нищожна, издадена в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Сочи се, че не било доказано по делото жалбоподателят да е извършил описаното в АУАН нарушение, тъй като след отказа да бъде тестван с техническо средство за употреба на НУВ, е бил издаден талон за медицинско изследване и не било ясно дали жалбоподателят е дал кръвна проба. Липсвали доказателства за това.

Претендира се обжалваните заповеди да бъдат отменени.

Ответникът, младши експерт В. К. К., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM -1376221 от 26.06.2025г. издадени от младши експерт В. К. К., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН, на О. П. А. от [населено място], се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и или химическо токсикологично лабораторно изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е обоснована с това, че в [населено място] в 22.10ч. по ул. С. В. кръстовище с ул.Д. Г. в посока ул. Янтра управлява лек автомобил Мерцедес модел Е 220 ЦДИ с рег.№ [рег. номер] лична собственост, като при извършената проверка в Участък Любимец ,водача А. отказва да бъде тестван за употреба на НУВ С Drug test 5000 С номep ARLG-0022 е извършил: чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, О. П. А. е получил препис от ЗППАМ №GPAM-1376221 от 26.06.2025г. срещу подпис на 26.06.2025г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. издадени от младши експерт В. К. К., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН, на О. П. А. от [населено място], се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП- прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози или не изпълни предписание за медицинско изследване, биологични проби, доказателствен анализатор, за срок от 6 месеца до 1 година и са отнети два броя табели с рег.№ [рег. номер] и СРМПС-********* част ІІ.

Заповедта е обоснована с това, че в [населено място] в 22.10ч. по ул. С. В. кръстовище с ул.Д. Г. в посока * управлява лек автомобил * с рег.№ [рег. номер] лична собственост, като при извършената проверка в Участък Любимец ,водача А. отказва да бъде тестван за употреба на НУВ С Drug test 5000 С номep ARLG-0022 .

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, О. П. А. е получил препис от ЗППАМ №GPAM-1376222 от 26.06.2025г. срещу подпис на 26.06.2025г.

Жалбата срещу заповедите е подадена на 10.07.2025г., чрез процесуален представител в Административен съд Хасково.

Като част от административната преписка по делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №152885, съставен на 26.06.2025г. от В. К. К., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково, в присъствието на свидетелите – очевидци М. Х. Д. и Д. П. Д., срещу О. П. А. от [населено място], за това, че на 26.06.2025 г., около 22.10ч. по ул. С. В., на кръстовище с ул. Д. Г. в поска ул. Янтра управлява лек автомобил мерцедес модел е 220 ЦДИ с рег.№ [рег. номер] лична собственост, като при извършената проверка в участък Любимец при РУ Свиленград , водача А. отказва да бъде тестван за употреба на НУВ с Drug Test 5000 с номер ARLG-0022. На водача е издаден талон за медицинско изследване №279386. Водача отказва кръвна проба в ЦСМП-Любимец. Посочено е, че с това О. П. А. виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На дата 26.06.2025 г. АУАН е подписан и от нарушителя, който не е направил възражения по него.

Приложени по делото са материали по ДП278/2025г по описа на РУ-Свиленград, образувано за престапление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за държане на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително. В материалите по ДП278/2025г по описа на РУ-Свиленград са приложени разпити на свидетелите по АУАН М. Х. Д. и Д. П. Д., както и на актосъставителя.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспорените заповеди са обективирани в писмена форма, подписани са от издателя си и са издадена от компетентен административен орган.

Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесните две ЗППАМ е вписано, че издалият е служител упълномощен със заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково. Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил, съобразно тяхната компетентност, изброените в 12 точки служители, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.12 от същата заповед са оправомощени държавните служители от звената „Охранителна полиция“ в РУ при Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Тоест към момента на издаване на обжалваните заповеди младши експерт В. К. К. е на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково, т.е. полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Същата попада измежду посочените в Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково, предвид което е налице материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на обжалваните актове.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Като правно основание за издаването на ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г. издадени от младши експерт В. К. К., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. В последната разпоредба към датата на нарушението е предвидено- чл.171, т.1, б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП действаща към датата на нарушението е предвидено водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът А., в [населено място] в 22.10ч. по ул. С. В. кръстовище с ул.Д. Г. в посока ул. Янтра управлява лек автомобил * с рег.№ [рег. номер] лична собственост, като при извършената проверка в Участък Любимец, отказва да бъде тестван за употреба на НУВ с Drug test 5000 С номep ARLG-0022, като така е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В случая в заповедта е налице извършено нормативно препращане към нормата, посочена в чл.171, т1, б.Б от ЗДвП и единство на описанието на нарушението и неговата правна [жк], ал.3 от ЗДвП, посочени в обжалваната ЗППАМ.

За пълнота следва да се посочи, че в ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г., не е посочена изрично дата на извършване на нарушението, но е налице препращане към съдържанието на издадения на същия водач АУАН за посоченото в заповедта нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тоест АУАН като подготвителен и предшестващ заповедта документ, предпоставя възможността да бъде проверено дали наистина има извършено административно нарушение, дали същото представлява управление от страна на О. П. А. на лек автомобил * с рег.№ [рег. номер], на 26.06.2025г. в [населено място], около 22.10ч. по ул. С. В. кръстовище с ул.Д. Г. в посока ул. Янтра, като при извършената проверка в Участък Любимец, А. е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с Drug test 5000 с номep ARLG-0022, като така е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Тоест датата на нарушението се извежда в случая от АУАН Серия GA №152885/26.06.2025г. до колкото се препраща към него в ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г.

Към тази дата безспорно е била приложима разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП посочена по-горе, която от своя страна е била приложима в редакцията си от ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г., както и към момента на извършването на административното нарушение е била в сила нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, на основание на която е приложена в случая принудителната административна мярка.

По отношение на твърденията за недоказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение посочено в АУАН и в ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г. съдът намира наведените от пълномощника на жалбоподателя съображения за неоснователни. В случая от представените по делото доказателства, а имено талон за изследване №279386 от 26.06.2025г. е видно, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с тест – техническо средство за употреба на НУВ. Същият е връчен на жалбоподателя но той не се е явил за даване на кръвна проба. Последното се доказва и от показанията на свидетелите по АУАН, М. Х. Д. и Д. П. Д. разпитани в хода на ДП278/2025г по описа на РУ-Свиленград, които разпити са приобщени по делото. Следва да се отбележи, че в случая не се твърди от жалбоподателя, той да е дал кръвна проба или урина за изследване на употреба на НУВ. Тоест органа няма задължение да доказва такива факти и обстоятелства, а именно отрицателни такива които той твърди в АУАН и обжалвания ЗППАМ. В случай, че жалбоподателя твърди, че е дал кръвна проба би следвало той да доказва тези твърдения. Тук следва да се посочи и факта, че в ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г. липсват твърдения, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, напротив има твърдения само за отказ да бъде тестван с тест за употреба на НУВ, а именно с Drug test 5000 с номep ARLG-00.22.

Тоест според съда обжалваната ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г. е в съответствие и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС се прилага на водач във вече посочената по-горе хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП ,поради което и съдът няма отново да цитира същия. При анализа на тази разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от тях административният орган следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д. № 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. д. № 12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.

В конкретния случай ПАМ е приложена във връзка с констатираното управление от жалбоподателя на МПС, след което е последвал отказ да бъде изпробван с техническо средство, тест - Drug test 5000 с номep ARLG-00.22. Уместно е да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съставеният в случая редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се явява постановен при правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водача, като определеният срок съответства напълно на предвидения в закона срок.

Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази, предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Крайният резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателя да управлява МПС за определен период от време.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата в тази си част е неоснователна, респ. обжалваната ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г. е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Като правно основание за издаването на втората обжалвана заповед ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. издадени от младши експерт В. К. К., на длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП. В последната разпоредба към датата на нарушението е предвидено- чл.171, т.2а прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:, б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът А., в [населено място] в 22.10ч. по ул. С. В. кръстовище с ул.Д. Г. в посока * управлява лек автомобил * с рег.№ [рег. номер] лична собственост, като при извършената проверка в Участък Любимец, отказва да бъде тестван за употреба на НУВ с Drug test 5000 С номep ARLG-0022, като в заповедта не е посочена правна квалификация на нарушението.

В случая в заповедта не е налице извършено нормативно препращане към нормата, посочена в чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП и единство на описанието на нарушението и неговата правна квалификация от ЗДвП. Освен това за пълнота следва да се посочи, че в ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г., не е посочена изрично и дата на извършване на нарушението, но в заповедта е налице препращане към съдържанието на издадения на същия водач АУАН. В АУАН е посочено нарушената правна разпоредба - чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за посоченото с думи в заповедта нарушение по. Тоест АУАН като подготвителен и предшестващ заповедта документ, предпоставя възможността да бъде проверено дали наистина има извършено административно нарушение, какво именно нарушение, дали същото представлява управление от страна на О. П. А. на лек автомобил * с рег.№ [рег. номер], на 26.06.2025г. в [населено място], около 22.10ч. по ул. С. В. кръстовище с ул.Д. Г. в посока *, като при извършената проверка в Участък Любимец, А. е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с Drug test 5000 с номep ARLG-0022, като така е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Тоест правната квалификация и датата на нарушението се извежда в случая от АУАН Серия GA №152885/26.06.2025г. до колкото се препраща към него в ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г.

В разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП действаща към датата на нарушението е предвидено водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Към тази дата безспорно е била приложима разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП посочена по-горе, която от своя страна е била приложима в редакцията си от ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г., както и към момента на извършването на административното нарушение е била в сила нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, на основание на която е приложена в случая принудителната административна мярка.

По отношение на твърденията за недоказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение посочено в АУАН и в ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. съдът намира наведените от пълномощника на жалбоподателя съображения за неоснователни. В случая от представените по делото доказателства, а имено талон за изследване №279386 от 26.06.2025г. е видно, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с тест – техническо средство за употреба на НУВ. Същият е връчен на жалбоподателя но той не се е явил за даване на кръвна проба. Последното се доказва и от показанията на свидетелите по АУАН, М. Х. Д. и Д. П. Д. разпитани в хода на ДП278/2025г по описа на РУ-Свиленград, които разпити са приобщени по делото. Следва да се отбележи, че в случая не се твърди от жалбоподателя, той да е дал кръвна проба или урина за изследване на употреба на НУВ. Тоест органа няма задължение да доказва такива факти и обстоятелства, а именно отрицателни такива които той твърди в АУАН и обжалвания ЗППАМ. В случай, че жалбоподателя твърди, че е дал кръвна проба би следвало той да доказва тези твърдения, а той не е сторил това. Тук следва да се посочи и факта, че в ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. липсват твърдения, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, напротив има твърдения само за отказ да бъде тестван с тест за употреба на НУВ, а именно с Drug test 5000 с номep ARLG-0022.

Тоест според съда обжалваната ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. е в съответствие и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ прекратяване регистрацията на ППС на собственик във вече посочената по-горе хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което и съдът няма отново да цитира същия. При анализа на тази разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от тях административният орган следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д. № 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. д. № 12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.

В конкретния случай ПАМ е приложена във връзка с констатираното управление от жалбоподателя на собствено МПС, което и не се оспорва, след което е последвал отказ да бъде изпробван с техническо средство, тест - Drug test 5000 с номep ARLG-0022. Уместно е да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съставеният в случая редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните предпоставки на чл. 171, т.2а, б. „б“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се явява постановен при правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ временно прекратяване регистрацията на ППС на собственик.

Разпоредителната част на административния акт е изключително съществена и основна негова част, защото съдържа волята на административния орган да предизвика едностранно правни последици в правната сфера на адресата на акта. Ето защо същата следва да конкретна и ясна. Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171,т.2а, б./Б/ от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановеният срок- от 6 месеца до 1 година и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер. В конкретният случай, административният орган не е съобразил това и е изписал дословно срока от закона. Така определеният от органа срок обаче е неконкретизиран, неопределен и респ. се явява неясен. Тази неяснота не може да бъде отстранена от съда чрез тълкуване, а същата не може да се установи и от обстоятелствената част на акта. Липсата на конкретизация по отношение на времетраенето на мярката и липсата на изложени фактически съображения относно размера на определеният срок води до липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Неопределеността на срока на ПАМ се явява и в противоречие с материалноправните разпоредби, а е довело и води до нарушение правото на защита на лицето спрямо което тази принудителна административна мярка се прилага, тъй като същото е в невъзможност да разбере какъв е времевия обхват на наложеното му ограничение.

Предвид изложеното, жалбата в тази си част по отношение на ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. се явява основателна, а административният акт като издаден в нарушение на материалният закон и при неспазване на изискуемата форма следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на О. П. А., против Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № GPAM -1376221 от 26.06.2025г., издадени от „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково /младши експерт В. К. К./.

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № GPAM -1376222 от 26.06.2025г. издадени от „Младши полицейски инспектор“ в Участък Любимец, към РУ –Свиленград, при ОДМВР-Хасково /младши експерт В. К. К./.

Решението е окончателно.