Решение по дело №2421/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1226
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20221000502421
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Столична община - гр. София против решение № 655 от
28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 2450/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение,
ЧЖ - І - К състав, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпределение от
21.01.2022 г. по изп. дело № 20138400400176 на частния съдебен изпълнител М. Ц..
Оплакванията са срещу незаконосъобразния извод на съда, че вземането за такса „битови
отпадъци“ нямало пряка връзка със собствеността върху имота и неговата стойност, а
произтичало от предоставянето на конкретни обществени услуги и представлявало
стойността им, за разлика от вземането за данък върху недвижимия имот, което пряко се
свързвало със собствеността върху имота и размерът му се определял изключително и само
с оглед стойността на имота. Неправилен бил извода, че вземанията по влезлия в сила
ревизионен акт не следвало да се включат като привилегировано вземане в разпределението.
Вземането на общината за такса „битови отпадъци“ било привилегировано по смисъла на
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и следвало да бъде удовлетворено в този ред, а не в реда по чл.136,
ал.1, т.6 от ЗЗД.
Молбата към съда е да отмени решението и да постанови друго решение, с което жалбата да
бъде уважена.


1

Ответникът по частната жалба Н. А. Б. от гр. ***, област *** - взискател в производството, я
оспорва като излага подробни съображения за неоснователността на доводите на
жалбоподатателя, че такса битово обслужване се ползва с втори ред привилегия на
основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, както и че като привилегировано вземане следва да се
включат и сумите по удостоверението, издадено по изп.д. № 20168410400485 на ЧСИ Н. М.,
образувано въз основа на ревизионен акт от 20.03.2015 г. Задълженията на длъжника „Ай Пи
България 2005“ ЕООД по този акт произтичали от други негови недвижими имоти, а не от
недвижимия имот - предмет на публичната продан, сумата от която била разпределена
между взискателите. Жалбоподателят имал възможност да събере вземанията си в
производството по изп.д. № 20168410400485, прекратено по реда на чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК
и се опитвал да черпи права от недобросъвестното си поведение, изразяващо се в
бездействия по същото дело.
Молбата към съда е да потвърди решението.

Останалите ответници по частната жалба - взискателите „Обединена българска банка“ АД -
гр. София, ТД на НАП - гр. София, М. Р. Й. от гр. ***, А. А. Д. от гр. ***, А. Н. Г. от гр. ***,
М. А. Л. - Г. от гр. ***, Г. П. З. от гр. ***, „Ким Рестарт“ ООД - гр. София, И. Ц. Н. от гр.
***, Д. Д. Й. от гр. ***, „ВИК БГ“ ООД - гр. София, Д. Ю. Х. от гр. ***, „Геодет“ ООД - гр.
София, С. М. М. от гр. ***, Я. Р. Р. от гр. ***, Г. И. З. от гр. ***, М. И. А. от гр. ***, М. Т. Н.
от гр. *** и длъжниците „Ай Пи България“ ЕООД - гр. София, „Фриски“ ООД - гр. София и
„Мазал - 1“ ООД - гр. София не са представили писмени отговори.

Съдът съобрази следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна
в изпълнителното производство, която има правен интерес от обжалването на валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността й приема следното.
Производството пред Софийския градски съд е било образувано по жалба, подадена от
Столична община - гр. София, в качеството на присъединен взискател, срещу
разпределението, извършено с протокол от 21.01.2022 г. по изп. дело № 20138400400176 на
частния съдебен

- 3 -

изпълнител М. Ц. в частта, с която вземането й за сумите, дължими съгласно удостоверение
2
с изх. № 152417/ 13.11.2018 г., издадено по изп.д. № 20168410400485 на ЧСИ Н. М., както и
за сумата 844.54 лева, представляваща такса битови отпадъци за продадените имоти, не били
удовлетворени с привилегията по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД.
Предмет на разпределението била сумата 110 010 лева, постъпила от публичната продан на
недвижим имот - строителен обект в сграда с идентификатор 68134.4362.1152.3.64 с адрес :
гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, с предназначение ателие за творческа дейност №
8 - 19, находящ се на шестия етаж, във фрагмент Аз, вход 8 в описаната сграда, със застроена
площ от 50.40 кв.м., съсобствен между длъжника „Ай Пи България“ ЕООД - гр. София,
притежаващ 15 949/ 27 746 идеални части и третите задължени лица (ипотекарни длъжници)
„Фриски“ ООД - гр. София, притежаващ 4 698.50/ 27 746 идеални части и „Мазал - 1“ ООД -
гр. София, притежаващ 7 098.50/ 27 746 идеални части.
В поредността по чл. 136 от ЗЗД вземанията били удовлетворени, както следва :
І. Вземания по чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД в общ размер 6 898.35 лева, които се удовлетворяват
изцяло : 1. Обикновени такси в полза на взискателя, невнесени от взискателя - 132 лева ; 2.
Такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители върху общинското вземане - 117.55 лева ; 3. Такса по т.26 от Тарифата върху
вземането на ипотекарния кредитор - 4 317.38 лева ; 4. Такси и разноски по принудителното
изпълнение, извършени от взискателя по приложения изпълнителен способ в общ размер
2 331.42 лева - чрез прихващане по чл. 461 от ГПК.
ІІ. Вземания по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД в общ размер 1 097.12 лева, които се удовлетворяват
изцяло : 1. Публично вземане в полза на Столична община за невнесен данък недвижим
имот в общ размер 979.57 лева ; 2. Дължима такса по т.26 от Тарифата - 117.55 лева, с
включен ДДС.
ІІІ. Вземания по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД : Вземането на присъединения кредитор Н. А. Б.,
обезпечено с първа по ред ипотека върху продадения недвижим имот се удовлетворява чрез
прихващане на основание чл. 461 от ГПК от стойността на продаденото имущество, като се
удовлетворява частично до размер на 106 449.46 лева, от който се приспада дължимата на
ЧСИ такса по т. 26 от тарифата в размер на 4 317.38 лева, с включен ДДС, която следва да се
внесе от взискателя.



В срока по чл. 495 от ГПК взискателят трябвало да внесе по сметката на ЧСИ сумата
5 546.50 лева (979.57 лева - местен данък в полза на Столична община и 4 556.93 лева,с
включен ДДС в полза на ЧСИ).
Според ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-18/ 20.03.2015 г. на Столична община, Дирекция
„Приходи и администриране на местни данъци и такси“, влязъл в сила на 19.05.2015 г., за
периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2013 г. са установени задължения на „Ай Пи България“
3
ЕООД - гр. София в общ размер 84 487.41 лева, както следва : данък недвижими имоти -
16 084.61 лева и 3 684.74 лева лихви ; такса битови отпадъци - 53 134.37 лева и 11 583.69
лева лихви.
В удостоверение от 3.02.2022 г., издадено по изп.д. № 20168410400485 на ЧСИ Н. М., е
посочено, че делото е образувано по споменатия ревизионен акт и е висящо.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в
обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на
оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение в този ред се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен
имот от стойността на този имот.
Жалбоподателят е присъединен кредитор, чието вземане произтича от влязъл в сила
ревизионен акт, с който са установени неплатени от длъжника задължения за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци. В съответствие с цитираната разпоредба
неговата претенция следва да бъде преценявана като основателна единствено по отношение
на вземанията, дължими за имота - предмет на публичната продан, от която е постъпила
подлежащата на разпределение сума - ателие № 8 - 19 в сградата на посочения в протокола
адрес. В ревизионния акт, обаче са отразени вземания за данъци и такси, които се дължат за
общо 12 недвижими имоти и в него няма данни за публично вземане за продадения имот.
Съдебният изпълнител съобразил информацията, съдържаща се в писмото на Столична
община, Дирекция „Общински приходи“ от 21.01.2022 г., според която съответстващата на
участието на длъжника в съсобствеността на въпросния имот част от задължението за данък
недвижими имоти за периода 2012 г. - 2021 г. е 971.73 лева, и обосновано включил в
разпределението само тази сума с привилегията по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД.
Относно вземането на общината за такса битови отпадъци настоящият състав споделя онова
становище в съдебната практика, според

- 5 -

което на това вземане законът не признава привилегията за удовлетворяване в реда по чл.
136, ал.1, т. 2 от ЗЗД.
Съображенията за това са следните. В текста на правната норма ясно и недвусмислено е
казано, че тя се отнася за два вида вземания: 1) за данъци върху определен имот или за
моторно превозно средство и 2) произтичащи от концесионни договори. Всички други
публични вземания, освен тези за глоби, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от
4
ЗЗД.
Публичните вземания на общините са регламентирани в специален нормативен акт - Закона
за местните данъци и такси, в който липсва легална дефиниция на понятията данъци и
такси. От текста на разпоредбата на чл.7, ал. 1 от закона следва, че основанието, от което
произтича задължението за местни такси, е предоставена услуга. При така прокараното в
специалния закон разграничение между двете понятия е недопустимо да се мисли, че по
пътя на разширителното тълкуване на нормата чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД в приложното й поле
може да бъде включено и вземането за такса битови отпадъци.

Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав
на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.

По тези съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 655 от 28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 2450/ 2022 г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, ЧЖ - І - К състав.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5