Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.01.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 3368 по
описа за 2019 година.
Делото е
образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД от ищеца „В и К”ЕООД -
Стара Загора, против „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД – Пловдив, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 92,07лева, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до електроразпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода” ИТ №
2939033, за периода от 23.10.2014г. – 22.11.2014г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до плащането. Търсят и присъждане на разноските по
делото.
В срока
по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата
претенция като неоснователна.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, ул.„Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на търговските
дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на
Ст.ОС., заявява, че осъществява основно дейностите по дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград.Същият бил потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА , Община Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването
на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение ( НН. Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г.
Данов" № 37, вписано в TP с
ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия №/1-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. През периода от
23.10.2014г. до 22.11.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила
на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца -
Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", намираща се в общ. Тополовград:за м. ноември 2014г. е заплатена сумата 92,07лв. по фактура № **********/30.11.2014г., представляваща начислена от
ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; Следва
изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и
същите не са предмет на настоящата искова молбаПосочената по-горе в Раздел II,
т.1 от исковата молба сума, е измерена и отчетена при измерване на електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко
войвода". Считаме, че измерването по този начин, и конкретно на това
място, е незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими
суми.Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 2б.06.2008г. на ДКЕВР, цената
която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВРцени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие
на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на
измерване, определени
в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.Съгласно
чл.14 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно
електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.В конкретния случай границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на
ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с дължина от около
На основание чл.131 ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД представят писмен в който заявяват, че предявения иск считаме
за допустим, но неоснователен, поради което го оспорваме изцяло, както по
основание, така и по размер. Претендираме, че сумата, предмет на исковата
претенция, са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца.Считаме, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите
недължими. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
/1-141 -11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43,
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006г., отм., бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г.).
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия.", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане."По силата
на чл. 7, т. 1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване
и канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление
(ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно
чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за
стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и
услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", е издало месечната
фактура, представена с отговора на исковата молба, стойността на част, от която
съставлява исковата сума. Действително ищецът е клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа. Разпределението на електрическа енергия според §1. т.49 от ДР на ЗЕ е
определено като „ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ… ПРЕЗ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ
МРЕЖИ”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ),
а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" (§1 т.22 от ДР на Закона за енергетиката).
„ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия
№Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия
извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от КЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Присъединяването е извършено
преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на
действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Доставената
електрическата енергия, вписани в процесната фактура е остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР. Кратка ретроспекция:За първи
път с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизат в
сила нови цени, както следва: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни
зони, за стопански потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за
мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа. При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008
г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа става
задължителна, заплаща се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразява всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат
достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима
на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните
групи, като в тази цена не се включва стойността на присъединителни съоръжения
и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са включени в цената за пренос.
Цената за пренос през електроразпределителната мрежа се заплаща от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към
която е присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразява всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото
пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от потребителите
количества електрическа енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два
компонента, а именно - „цена достъп" и „цена пренос", е продиктувано
от стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи
единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и
от Комисията за енергийно и водно регулиране, която има правомощието, съгласно
Закона за енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните
предприятия. Решенията на КЕВР са задължителни, както за енергийните
предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано
по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършва за първи
път са: по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на
напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина
на измерване на електроенергията (с една, две или три скали). По отношение на
цената за достъп обаче, (стр. 6, т.б от Решението) разграничение няма - цената за достъп е относима към всички потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители, които консумират
електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване,
собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е
релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя е дължима
от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД. Такъв се явява и "Водоснабдяване и канализация"ЕАД. Всички
мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп" са дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът (независимо, от кого се
снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството,
на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния период е имало консумация
на електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата
„достъп до електроразпределителната мрежа" е обвързана оперативно и технологично
с консумацията на електроенергия.Нещо повече - дори в обектите да не се
извършва консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те са
присъединени към електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент
да започнат да консумират електроенергия, то се приема, че услугата достъп им е
предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия
чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).Впоследствие от 2008г до днес
единственото разграничение, което държавният регулаторен орган е въвел по
отношение на определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от вида
на клиента (небитов или битов). Такова е то и в решението на КЕВР, послужило за
определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура. Съгласно чл.17
ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З е посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Или
Процесиите суми са дължими на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, тъй
като услугата достъп до електоразпределитената мрежа е предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. След като е сключил договор и е приел ОУ,
ответникът има правата и задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР
лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им от
КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически
свързани до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите условия
и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката, по
която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия"
(ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на поведение,
съобразно които те са задължени да оформят и своите търговско-лицензионни
отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните
клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че: потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи
условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия Изложената фактическа и правна обстановка обосновава
неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа
енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните
мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по
процесиите фактури са основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата
претенция е неоснователна. Поради изложеното считаме претенцията по чл.55, ал.1
от ЗЗД е неоснователна.Претендираме да ни бъдат присъдени разноските, направени
в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си адв.И., която моли съдът да уважи предявения иск. Претендира за
разноски.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.
Пловдив не изпращат представител. Оспорват иска чрез пълномощника си
юриск.Раева, която в писмено становище моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен, претендира присъждане на направените по делото разноски, а в
случай, че бъде уважен иска моли да бъде намалено възнаграждението поради
прекомерност.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не
е спорно по делото, че ЕВН Електроснабдяване притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. ЕВН Електроснабдяване притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с
електрическа енергия. Крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се
публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не
е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН Електроснабдяване
/включително през процесния период/, като ЕВН Електрснабдяване се явява краен снабдител.
Не
е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН Електроснабдяване
се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от
които е процесното ИТН 2939033– Помпена Станция „Капитан петко Войвода”, и
помпена станция „Орешник”, общ. Тополовград. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Видно от Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС
„ОРЕШНИК", характеристика на ДМА - Трафопост „Орешник", акт обр.16 за
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г, се доказва,
че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.08.1995г.
Считано
от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Ответникът
ЕВН ЕР е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го
информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили
от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да
бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен
обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите,
актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа,
свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за
дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В
отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е
посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на
ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С
писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е изявил желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и
на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода /процесния/, които се захранват от
ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. В отговор на писмото, с изх.
№ 01/09.01.2009г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел.
провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград.
За изясняване обстоятелствата по
делото са ангажирани свидетелски показания. Според свидетеля АЛЕКСАНДЪР РУСЕВ
ОГНЯНОВ, служител на ищеца от двадесет и шест години, понастоящем ръководител на
Отдел „Енерго-механичен”. Запознат бил с казуса възникнал между „Водоснабдяване и Канализация”
гр.Стара Загора и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, спора им е
за цената за достъп на електрическа енергия до
електроразпределителната мрежа. През 2008г. получили писмо за идентификация за захранване
на електропроводи на „Водоснабдяване и Канализация” гр.Стара Загора, като за
обекта предоставили скица и запис от счетоводните книги на дружеството, че
въпросния електропровод съществува, била им призната собственост на помпена
станция „Капитан Петко войвода”, не им била призната собствеността върху
съоръженията. Реално през 2014г. била призната собствеността им от страна на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив във връзка с участието по
Европейски проект. От тях „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив
поискали съдействие, да се включат към този Европейски проект, тъй като
собствеността върху електропровода „Венеция” е собственост на Водоснабдяване и
Канализация” гр.Стара Загора. Помпена станция „Капитан Петко Войвода” се
захранва от същия електропровод „Венеция”. Разходите по поддръжката на
електропровода били за сметка на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр.Стара
Загора. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив нямали разходи по
поддръжката на електропровода. В случай на авария „Водоснабдяване и
Канализация” гр.Стара Загора наемали фирма за отстраняване на възникналата
авария.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени
и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства, от които се
установява собствеността на ищеца върху съоръженията - Заповед № 135/
12.12.1995г. на Община Тополовград, Акт за приемане на основни средства,
инвентаризационен опис, акт образец 16, писмо вх.№ 257/30.08.1995г.,
придружаващо акт образец 16 и Разрешение за ползване № 261 от 03.08.1995г.,
както и с по-горе цитираните писма.
Видно от заключението на
изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, което съдът възприема като
компетентно и обосновано, и е неоспорено от страните, през периода 23.10.2014г.
– 22.11.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия за обект помпена
станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в закрито разпределително устройство /ЗРУ/ 20kV/400V. Ако се приеме, че електропровод
„Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на
ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво
средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице сочи също,
че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като
определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния
обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. В съдебно заседание
вещото лице отговаря на поставените му въпроси, като уточнява, че „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД гр.Пловдив не е оператор на електроразпределителната мрежа на ищеца.
Електропровод „Венеция”, тъй като по цялата верига на електрозахранване на
помпените станции „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив няма никакви
собствени електроразпределителни или защитни съоръжения. Затова таксите за
достъп до електроразпределителната мрежа не се дължат от ищеца, тъй като
специалистите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив нямат никакви
права и задължения по осигуряване на сигурно и безаварийно електрозахранване на
помпените станции, тези права и задължения принадлежат на персонала на
подстанцията находяща се в общ.Тополовград, която е на „ЕСО” ЕАД и осигурява
електрозахранването на помпените станции на ищеца. Задължението на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив е да монтира собствена
електроизмервателна група на страна средно напрежение в общ. Тополовград
произтича от договора, който „Водоснабдяване и Канализация” гр.Стара Загора е
сключила с тях. Този договор би могъл да бъде избегнат ако ищецът беше сключил
подобен договор директно с „ЕСО”
ЕАД.
Според вещото
лице твърдението на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив че таксата
достъп е дължима от факта, че единствено ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД
гр.Пловдив има лицензия за електроразпределение на съответната територия
противоречи на изискванията в Закона за енергетиката чл.40 и чл.88, където
правата по лицензията са пряко обвързани със собственост или вещни права върху
електроразпределителната мрежа.
По
делото са представени заверени копия на Фактура № **********/ 31.10.2014г., ведно
с платежно нареждане от 29.12.2015г. и извлечение от сметка от 29.12.2015г.
Видно
от заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано
и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура е платена изцяло
от ищеца на ответника «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД. Начислената във
фактурата такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ПС ”Капитан Петко
Войвода", ИТН 2939033, е 92.07лв., без ДДС.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът
стига до следните правни изводи:
Не е спорно по
делото, че ищецът е потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033
- ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко Войвода”, Община Тополовград, който обект е
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция”
20 kV. Обектите на ищеца са присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорно установено по делото е, че
присъединяването е извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004
г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно
чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на
ЕВН, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.
116,ал.7 и на правилата по чл.83, ал1 т.6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116,ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба №
6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от
Наредба № 6/ 09.06.2004г., когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие.
Съгласно чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Съгласно утвърдената съдебна практика / решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и
цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които
се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ,
електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия, а съгласно чл.88
от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от ЕВН Електроснабдяване и ЕВН Електроразпределение, когато тези
дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия. В настоящия случай, не е спорно, че
ищецът е собственик на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", на
намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV. По цялата
верига на електрозахранването на процесния обект ПС „Капитан Петко Войвода",
ЕВН Електроразпределение няма никакви собствени електропроводи и
електросъоръжения. Заплащането на достъп до електроразпределителната мрежа има
за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по достъпа до нея и
не следва да калкулира такси за такъв достъп. Следователно, начислената
и получената от ответното дружество
такса за достъп до електроразпределителната мрежа е без основание. Видно
от заключението на съдебно икономическата експертиза тази такса е в размер на 92.07лв., без ДДС. Именно с тази сума се е обогатил
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД. Същата сума подлежи на връщане
на ищеца. Предявеният иск се явява основателен и доказан, като следва да бъде
изцяло уважен. Върху присъдената сума следва да присъди и законната лихва,
считано от подаването на исковата молба 26.06.2019г. до окончателното й заплащане.
С
оглед изхода на спора, в тежест на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва
да се възложат направените от ищеца разноски. По повод направеното възражение
за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар от 468 лв., с ДДС,
съдът намира същото за основателно. В случая, минималният размер на адвокатския
хонорар, изчислен съобр. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 360 лв., с ДДС. Тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, то съдът следва да признае заплатеното адвокатско
възнаграждение до размера на 360 лв. При това положение дължимите разноски се
равняват на 880лв./съобразно приложения списък на разноски/. Следва в
диспозитива на решението да бъде посочена банковата сметка на ищеца, по която
да бъде извършено плащането.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 92,07лева/деветдесет
и два лева и 7стотинки/, представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ №2939033, за
периода 23.10.2014г. до 22.11.2014г., ведно
със законната лихва считано от завеждане на иска – 26.06.2019г.
до окончателното плащане, както и сумата от 880/осемстотин и осемдесет/лева,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде заплатена по
банкова сметка *** ***, „БАНКА ДСК” ЕАД
с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението
може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: