Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1133
гр. Перник, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5858
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Й.А.М. с искане да бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
2344.53 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва за забава върху вземането за главница от подаване на заялението
по чл. 410 ГПК на 14.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата
в размер на 288.57 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018 г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2445/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 3171/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът
поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия
до имота на Й.А.М. на посочената в исковата молба стойност.
Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да
заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на
потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.
В
срока по чл. 131 ГПК назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител на ответника адвокат В.П. оспорва предявените искове. В подадения
отговор са изложени съображения, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца фактически твърдения за наличие
на облигационно правоотношение между страните, по силата на което Й.А.М. следва да заплаща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
битови нужди.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените
по делото Договор за покупко – продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 22.01.1993 г.
и удостоверение с изх. № 19/СЛУ – 4771/19.06.2019 г. се установява,
че ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот,
поради което е материално правно легитимиран да отговаря по предявената
претенция за незаплатена цена на доставена топлинна енергия.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че в имота има три отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители, като отдадената от тях е енергия е изчислена след извършен
отчет на показанията. Експертът разяснява, че отоплителното тяло в санитарното
помещение на апартамента е без монтиран индивидуален разпределител на разход на
отопление, което е общо за всички имоти по вертикала в сградата в режим на
етажна собственост. За посочения уред е начислен разход, като за тяло работило
непрекъснато по изчислителен път в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Експертът
сочи, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в жилищната
сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От приетото заключение се
установява, че разходът за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
изчислен на база брой обитатели на имота, а именно четири лица, тъй като в
жилището не е монтиран уред за измерване на разхода на топла вода. Вещото лице
разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на сумата в размер общо на 2344.53 лева,
от която сумата в размер на 1375.02 лева за битово горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 69, ал. 2
от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването,
изразходваното от отделните потребители в сграда в режим на етажна собственост
количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се определя
съгласно показанията на индивидуалните водомери за топла вода, а когато такива
липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за
разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие на потребление. По
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, носещи подпис на
собственика на топлоснабденото жилище или представител на етажната собственост,
от които по несъмнен начин да се установява, че в процесния имот не е монтиран
индивидуален водомер за топла вода. Следва да бъде отбелязано, че липсват и
доказателства, че ответникът или представител на етажната собственост
ежемесечно е подавал на ищеца сведения за броя на обитателите в процесния
обект. От изложеното следва, че по делото остава неизяснено обстоятелството при
какви условия е взето решение да бъде извършвано отчитане на потребената в
имота гореща вода на база брой обитатели. В допълнение е необходимо да се
посочи, че в хода на производството не са ангажирани доказателства, че е
извършено преразпределение на количествата потребена енергия за битово горещо
водоснабдяване в изпълнение на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от Наредбата.
Предвид горното
съдът намира, че искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер
на 969.51 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 2344.53 лева (
т.е. за сумата в размер на 1375.02 лева, представляваща начислена цена
за битово горещо водоснабдяване) се явява неоснователен.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК”
АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи
главницата, за процесния период възлиза на 288.57 лева.
Предвид
частичната основателност на претенцията за главница съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху цената
на действително потребената топлинна енергия възлиза на 176.68 лева, като за
разликата до пълния заявен размер от 288.57 лева искът с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените
искове. Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство
общо в размер на 102.66 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 52.66 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Й.А.М. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД по
съразмерност сумата в размер на 44.68 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски
в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от
предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 741.12 лева, от която сумата в размер на 91.12
лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 20
лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, сумата в
размер на 300 лева внесен депозит за назначаване на особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 230 лева,
представляваща депозит за изслушване на съдебно – техническа и съдебно –
счетоводна експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като Й.А.М. следва да заплати на ищцовото дружество по съразмерност сумата в
размер на 322.60 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Й.А.М., ЕГН **********,***, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 969.51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законна лихва за забава върху вземането за главница от подаване на
заялението по чл. 410 ГПК на 14.05.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 176.68 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до
26.04.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2445/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 3171/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 2344.53 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част
до пълния заявен размер от 288.57 лева.
ОСЪЖДА Й.А.М., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 44.68 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Й.А.М., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 322.60 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 3171/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия: