№ 818
гр. София , 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100507000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Д. Р. Д. по изпълнително дело № 1683 по
описа за 2020 г. на държавен съдебен изпълнител при СРС, чрез адв. П. Р., срещу
постановление от 22.03.2021 г., с което е наложена глоба за неизпълнение на съдебно
решение в размер на 200 лева.
Жалбоподателят обжалва постановлението за налагане на глоба, като заявява, че
същото е незаконосъобразно. Поддържа, че ДСИ неправилно приел, че е налице
неизпълнение на съдебното решение, с което бил определен режим на лични
отношения между детето и другия му родител – взискателя С.С.. Постановлението, с
което глобата била наложена, се основавало само на твърденията на другата страна, без
да е извършена надлежна проверка. В жалбата се акцентира, че майката и детето
редовно посещавали контактния център, срещите се осъществявали на място, с детето
се работело в посока подготвянето му за срещите с бащата. С детето се работело и
онлайн. Специалистите били на мнение, че Б. попада в рискова група предвид
здравословното му състояние, а от друга страна все още не бил готов да се среща с
другия си родител, в която връзка жалбоподателят се позовава и на доклади на
Дирекция „Социално подпомагане“, изготвени в хода на производството по определяне
режима на лични отношения. Нещо повече - взискателят отказвал специалистите в
Центъра да работят с него. По изпълнителното дело не било изискано становище от
Центъра, нито актуален социален доклад от ДСП. Не била осъществена I фаза от
режима на лични отношения, за да се премине към следващите фази, определени
съгласно съдебното решение. В жалбата се съдържат и твърдения за влошени
личностни отношения и нарушена комуникация между двамата родители, в това число
1
сезиране на различни компетентни органи с жалби и сигнали и от двете страни.
Отправеното до съда искане е постановлението, с което на длъжника е наложена глоба,
да бъде отменено.
Постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя в изпълнителното
производство С.Х.С., чрез адв. П. Б.ов, с което се поддържа, че преценката на ДСИ, че
е налице неизпълнение на съдебното решение, с оглед което е наложена глобата, е
правилна. Определеният с решението режим на лични отношения между бащата и
детето не се изпълнявал, като причина за това било поведението на майката, която не
довеждала детето в контактния център, което пък препятствало изпълнението на
регламентираните със съдебния акт следващи фази в контактите между този родител и
сина му. Осъществяването на срещите между бащата и детето в Центъра било
невъзможно без съдействието на длъжника, която следвало да води детето там.
Оспорват се изложените с жалбата доводи, като се поддържа, че същите, от една
страна, не отговарят на действителното положение, а от друга – че длъжникът се
позовава на обстоятелства и условности, които не са предвидени с решението на съда.
Искането е жалбата да се остави без уважение. Отмяната на постановлението според
взискателя би довела до толериране поведението на длъжника и допълнителни
нарушения в емоционалната връзка между другия родител и детето.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие държавният съдебен
изпълнител излага, че жалбата е неоснователна, тъй като никой не отричал факта, че
контакти между бащата и детето не се осъществяват. Следователно било налице
неизпълнение на съдебно решение, а налагането на глоба в случая се явявавало
единственият способ, тъй като се касаело за незаместимо действие.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се в
кориците на изпълнителното дело материали, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 1683/2020 г. по описа на ДСИ при СРС е образувано по
молба от 24.08.2020 г., подадена от С.Х.С., срещу Д. Р. Д. за предприемане на действия
да бъде приведено в изпълнение съдебното решение, влязло в сила на 29.05.2020 г., с
което бил определен режим на лични отношения между детето и взискателя и което не
се изпълнявало доброволно от другия родител – срещи в контактния център, съгласно
регламентирания с решението режим, не се осъществявали. Поискано е изпращане на
покана за доброволно изпълнение без взискателят да е посочил конкретна дата и час, в
който се иска детето да бъде доведено в детския контактен център от майката, длъжник
по изпълнителното дело. От ДСИ е поискано да покани и служителите от центъра да
оказват съдействие на бащата за осъществяване на срещите съгласно акта на съда.
Представен е изпълнителен лист от 23.06.2020 г., издаден от СРС, 139 състав,
2
въз основа на влязло сила по гр.д. № 74228/2016 г. на СРС и гр.д. № 7735/2018 г. на
СГС съдебно решение, съгласно който е определен етапен /фазов/ режим на лични
отношения между взискателя и детето Б., както следва:
I–ви период: за първите осем срещи /четири съботи и четири недели/ - бащата
С.Х.С., има право да вижда детето Б. С.С., всяка първа събота и неделя и всяка трета
събота и неделя от месеца, от 10 до 18 часа на съответния ден, в Детски контактен
център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“, адрес: гр.
София, пл. „******* телефон: *******, в присъствие на майката, където може да се
извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или
психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на
страните и детето) на контактите на детето с бащата.
Срещите продължават до три часа, като се провеждат след предварително
уговорен график между Центъра и бащата. Майката има задължение да води детето
до Детския контактен център, като срещите се провеждат в присъствието на двамата
родители;
II–ри период: считано от изтичане на период I–ви и при действително
осъществени 8 срещи между бащата и детето през първия период в Контактен център,
бащата има право да вижда и взема детето следващите два месеца, всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10 до 18 часа в събота и от 10 до 18 часа в неделя,
самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, без преспиване.
III–ти период: считано от изтичане на горепосочените два периода, бащата има
право да вижда и взема детето, както следва:
1. Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 18
часа в неделя, самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, с преспиване, както и
самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, с преспиване, през първите пет дни от
пролетната ваканция на детето, а също и двадесет дни през лятната му ваканция, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се
задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще
ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май
на съответната година, и като през посочените периоди по време на пролетната и
лятната ваканции бащата взима детето в 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден;
2. През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при
себе си по време на следните официални празници: Гергьовден, Деня на Съединението
и Коледните празници, за периода от 11 до 18 часа на съответния празник, с
3
изключение на Коледните празници, когато взема детето от дома на майката в 11 часа
на 24 декември и го връща в този дом до 18 ч. на 28 декември; както и вижда и взема
детето на рождения ден на детето – пети април, като взема детето след учебни занятия
от училище, ако е учебен ден, или взема детето в 11 часа от дома на майката, ако е
неучебен ден, с преспиване, с ангажимент на бащата да води детето на училище на
следващия ден, ако същият е учебен, или да го връща в дома на майката в 11 часа на
следващия ден, ако същият е неучебен.
3.През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на
следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник,
които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня на
независимостта и Новогодишните празници, за периода от 11 до 18 часа на съответния
празник, с изключение на Великденските празници, когато да взема детето в 11 часа на
Разпети Петък и го връща в 18 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и с
изключение Новогодишните празници, когато да вижда и взема детето в 11 ч. на 28
декември и го връща до 18 ч. на 1 януари, с преспиване.
4. Бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка година, за своя
рожден ден – четвърти октомври, като взема детето след учебни занятия от училище,
ако е учебен ден, или взема детето в 11 часа от дома на майката, ако е неучебен ден, с
преспиване, с ангажимент на бащата да води детето на училище на следващия ден, ако
същият е учебен, или да го връща в дома на майката в 11 часа на следващия ден, ако
същият е неучебен.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе след
учебните занятия от училище и когато има ангажимент да го заведе на училище.
С разпореждане от 25.09.2020 г. съдебният изпълнител е постановил да се
съобщи на ДСП, район Изток, номера на изпълнителното дело, а препис от
изпълнителния лист да се изпрати на детския контактен център.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 05.10.2020 г. от длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е възпроизведено съдържанието на
изпълнителния лист, като на основание чл. 528, ал. 1 ГПК ДСИ е поканил длъжника да
предаде детето доброволно и е изискал в тридневен срок да отговори готова ли е да
предаде детето доброволно в определеното място и време /без такива да са били
определени/, какви пречки съществуват за своевременно изпълнение на задължението,
както и в кое място и време е готова да предаде детето. Към поканата е приложен
препис от изпълнителния лист.
4
На 08.10.2020 г. по делото е постъпила молба от длъжника Д. Р. Д., с която е
заявила, че не оспорва наличието на задължение за осигуряване на условия за контакт
между малолетния Б. и неговия баща. Уведомила е ДСИ, че заедно с детето посещават
центъра, където специалисти работят с Б. в насока подготовката на детето за срещите с
баща му. Майката е отправила молба до съдебния изпълнител да се изиска информация
от центъра за проведените с майката и детето срещи, за проведени с бащата срещи, за
резултатите от тях, както и мнение за адаптационния процес и готовността на детето да
се среща с баща си. Няма данни това да е сторено по делото и такава информация да е
била изискана.
На 13.10.2020 г. е постъпило заявление от взискателя С., с което ДСИ се
уведомява, че няма проведени в изпълнение на решението на съда срещи между него и
детето. Изразено е становище по ролята на служителите от детския контактен център
при осъществяване на срещите съгласно съдебния акт, като от ДСИ е изискано да
укаже на центъра необходимостта от съдействие за провеждане на срещите в това
число да посочат времето, в което детето ще бъде доведено в детския център, за да
започне изпълнение на съдебното решение.
На 30.10.2020 г. от страна на Детския контактен център са уведомили органа по
изпълнението, че съгласно съдебното решение контактите между детето и бащата
следвало да се осъществяват постепенно и поетапно, а услугата била посочена като
„възможно място“ за осъществяване на контактите при спазване на най-добрия интерес
на детето. За срещите следвало да е налице съгласие и на двамата родители, като те
следвало да присъстват и двамата на срещите. Било посочено, че като доставчици на
социални услуги те можели да извършват наблюдение и да предоставят социални
услуги. Освен това била налице повишена опасност за здравето и живота на детето, а
на преценката на родителите било предоставено решението кога да започнат срещите и
осъществяването на безопасен контакт с бащата. Следвало да се отчита риска за
живота и здравето на детето пред правата на родителя на лични контакти с детето. За
пълнота от страна на центъра уведомяват ДСИ, че от правна кантора се получавали
заплашителни съобщения, което представлявало недопустим натиск върху работата на
организацията, което би могло да попречи за изпълнение на решението.
На 04.12.2020 г. по делото е постъпило становище от взискателя, с което ДСИ се
уведомява, че срещи между детето и бащата не се провеждат. Твърди се, че бащата е
сключил договор с центъра на 31.10.2020 г., като специалистите бездействали и
изразявали становище, че детето все още не е подготвено за срещи с него. Поискано е
принудително изпълнение на решението, както и предприемането на всички действия,
за които ДСИ е оправомощен по закон.
Със следващо заявление от 21.12.2020 г. взискателят е поискал от ДСИ да
5
предприеме действия, в това число и да наложи глоба на длъжника, както и да бъде
организирано принудителното изпълнение, чрез осъществяване на контакт между
взискателя и детето на следните дати: 02.01.2021 г., 03.01.2021 г., 16.01.2021 г. и
17.01.2021 г., за които да се уведоми ДСП и да се поиска тяхното съдействие.
С разпореждане от 22.12.2020 г. ДСИ е „помолил“ детския контактен център да
изпълнява съдебното решение, като е указал на длъжника Д.Д. да изпълнява режима на
контакти и задължението си да води детето в контактния център за срещи с бащата.
На 18.01.2021 г. е постъпило ново заявление от взискателя, като е поискано да се
укаже на детския център да бъде посочено времето, в което детето ще бъде доведено в
центъра, за да започне изпълнението, както и налагането на глоба на длъжника.
В отговор на това заявление ДСИ е указал на Детския контактен център да
изпълнява съдебното решение по режим на лични отношения, така като е посочено в
изпълнителния лист. На длъжника е указано същото, като е обърнато внимание, че има
искане за налагне на глоба.
На 19.01.2021 г. по делото е постъпило заявление с идентични на заявените
предния ден искания.
На 24.02.2021 г. ДСИ е сезиран с молба от взискателя, с която е поискано да
организира принудително изпълнение за осъществяване на контакт между родителя и
детето на следните дати: 5, 6, 20, 21 март, за които да се уведоми ДСП и се поиска
тяхното съдействие. Поискано е ДСИ да потърси съдействие от полицейските органи,
както и да бъде наложена глоба на длъжника при неизпълнение.
ДСИ е разпоредил препис от молбата да се изпрати на длъжника за становище.
На 19.03.2021 г. взискателят е депозирал заявление, с което, позовавайки се на
неосъществено изпълнение на съдебното решение и неосъществени срещи на 6, 7, 20,
21.02.2021 г., както и на 6 и 7.03.2021 г. е поискал налагането на глоба на длъжника,
както и организиране на принудително изпълнение на решението на 3, 4, 17 и
18.04.2021 г., за които дати да бъде уведомена ДСП и да се осигури тяхното
съдействие.
В отговор на исканията, с които е сезиран, ДСИ е уведомил взискателя, че преди
да е завършено изпълнението на I фаза от режима на отношения, не може да се
премине към следващата фаза от определения от съда режим.
С постановление от 22.03.2021 г. ДСИ, позовавайки се на молбите на взискателя,
от които се установявало неизпълнение на съдебното решение, както и подробно
6
описания режим на лични отношения в акта на съда, изпратена покана за доброволно
изпълнение и 5 напомняния /никое от което не съдържащо конкретна дата и време за
изпълнение на задължението за предаване на дете/, на основание чл. 527, ал. 1 ГПК на
длъжника е наложена глоба в размер на 200 лева.
По делото е приобщено „медицинско направление“, издадено от д-р В.Х.,
съгласно което Б. С. е диагностициран с инсулинозависим диабет, а пандемията
поставяла в изключителен риск живота и здравето му. Същият се обучавал
дистанционно и със строго ограничени контакти. Майката го отглеждала в отлични
домашни условия. Детето не следвало да посещава сбирки и масови меропроятия.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на
кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши
лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният
изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага
глоби до предвидения в посочената разпоредба размер.
Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи
длъжника да бездейства, т. е. принудително изпълнение се налага, когато длъжникът
върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи. Това
са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на
задължението за бездействие, т. е. при всяко действие или съпротива на длъжника,
нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя му
налага глоба до 400 лв.
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано обаче в
разпоредбите на чл. 528 ГПК, като съгласно ал. 5 на посочения член, ако длъжникът не
изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3
за всяко неизпълнение, т. е. установен е изпълнителен способ, чрез който се реализира
изпълнението. Глобата, предвидена в чл. 528, ал. 5 ГПК, както и тази по чл. 528, ал. 3
ГПК, има характер на санкция, чието приложение се предпоставя от неизпълнение
доброволно от длъжника на покана на съдебния изпълнител да предаде детето в
определено време и на определено място, връчена по реда на чл. 528, ал. 1 ГПК.
7
В чл. 528, ал. 1 ГПК е уредена покана за доброволно изпълнение на конкретно
действие за предаване на дете с посочване на време и място за това, а ал. 2 предвижда
задължение на длъжника да съобщи готов ли е да изпълни доброволно насроченото от
съдебния изпълнител предаване на дете. В ал. 5 от същия член хипотезата, при която
се налага санкция, е формулирана чрез употреба на глагол в свършен вид: "Ако
длъжникът не изпълни доброволно... ", т.е. законодателят е имал предвид конкретното
действие за предаване на дете, за което длъжникът е бил поканен за доброволно
изпълнение, а не обща покана за доброволно изпълнение на задълженията, свързани с
режима на лични контакти. Следователно, за да наложи глоба по реда на чл. 528, ал. 5
във вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител следва да е изпълнил процедурата
по чл. 528, ал. 1 и 2 ГПК да покани доброволно длъжника да предаде детето на
определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил своето
задължение по тази покана за доброволно изпълнение.
Същевременно във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на
съдебното решение относно родителските права и лични отношения между родители и
деца, в чл. 528, ал. 4 ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител – да
поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките
за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на предимствата от
доброволното изпълнение и да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" да
предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, а при
необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 56 от Закона за
вътрешните работи. Т. е. намесата чрез този изпълнителен способ /предаване на дете/ в
строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от страна на
частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето, при
съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет., както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на
детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и
сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др.
В разглеждания случай е видно, включително и от наличната електронна
кореспонденция, разменена между страните по делото, писмата, приобщени по един
или друг начин и намиращи се в кориците на делото от различни социални
институции, че между двамата родители /взискателя и длъжника/ е налице остър
междуличностен конфликт, като в последните години детето не е осъществявало
контакти с неотглеждащия го родител.
Следва да се обърне внимание на определения с влязъл в сила съдебен акт
режим на лични отношения между взискателя С. като неотглеждащ родител и детето Б.
– първата фаза от така определения етапен режим се състои в провеждането на 8 срещи
8
с продължителност до три часа в посочения в диспозитива на решението контактен
център. Съгласно акта на съда срещите се провеждат по предварително уговорен
между бащата и центъра график, a за отглеждащия родител е установено задължение да
води детето в центъра на предварително фиксираните срещи. Макар да се твърди от
страна на взискателя, че е сключил договори с центъра по делото липсват данни въз
основа на тези договори /или по друг начин/ да е бил утвърден такъв график за
провеждане на срещите, за които ДСИ да е бил уведомен. Съгласно установения режим
на лични отношения задължението за майката да води детето в центъра подлежи на
конкретизиране именно съобразно уговорен график за провеждане на срещите. Ето
защо майката, като длъжник по изпълнението, е следвало да бъде уведомена от страна
на органа по изпълнението за предварително фиксираните дати и да бъде поканена да
изпълни задълженията си съгласно съдебното решение – да води детето в центъра за
провеждане на срещи между него и бащата. Едва при осъществяване на тази процедура
и констатирано неизпълнение на задължението детето да бъде доведено за среща биха
били налице предоставките на длъжника да се наложи глоба. Следователно според
настоящия състав на съда при задължение за предаване на дете чл. 527, ал. 1 ГПК е
неприложим с оглед специалната регламентация на способа за изпълнение на това
задължение в чл. 528 ГПК. В случая длъжникът не е поканен в конкретен ден и час да
доведе детето в контактния център, с оглед което и предвид неприложимостта на
разпоредбата на чл. 527, ал. 1 ГПК, постановлението, с което е наложена глоба е
незаконосъобразно.
Безспорно е, че правото на лични отношения между дете и родител е
фундаментална част от правото на семеен живот, защитено в чл. 8 ЕКЗПЧОС.
Осъществяването на това право обаче не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде
изпълнено незабавно. Задължението на държавата за предприемане на мерки за
подпомагане на контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на
всяка цена на предписан от съда резултат, както и за предприемане на подготвителни
мерки, които са решаващи, за да се осигури личното отношение на детето към
ситуацията, независимо от безспорно решаващото влияние на другия родител. Те
трябва да се насочени към помирение на страните в конфликта, като се държи сметка за
най-добрия интерес на детето.
Осъществяването на принуда спрямо детето чрез физическото му заставяне
/включително чрез съдействие на полиция/ за участие в среща за режим на лични
контакти, е крайно нежелателно, а травматизиращият ефект от реализация на правото
на всяка цена може да засегне психологическото състояние и развитие на детето.
Следва да се намери разумен баланс между интересите на всички засегнати, като се
изяснят причините защо график за провеждане на срещите не е утвърден между бащата
и центъра, такъв да бъда фиксиран, за да възникне задължението на майката в
9
конкретен ден и час да води детето за срещите, от страна на ДСИ да се предприеме
активно поведение, чрез осъществяване на предвидените по закон правомощия – чрез
изискване на актуален социален доклад от ДСП, а също предприемането на подходящи
мерки по чл. 23, т. 2 и 6 ЗЗДет. напр., да съдейства на взискателя за изпълнение на
утвърдения с решението режим на лични отношения. В хипотеза на неоказване на
съдействие в случая от страна на детския контактен център за утвърждаване график за
провеждане на срещите, процесуалният закон предоставя на ДСИ възможност да
наложи глоба по реда на чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК на третото за делото лице – контактния
център, възпрепятстващ изпълнението на съдебното решение. Вместо това ДСИ се е
задоволил да препраща за становище на насрещната страна постъпващите по делото
заявления от страните, да „моли“ контактния център да изпълнява решението, без да
изисква информация дали график за провеждане на срещите е бил утвърден, какви са
причините това да не е сторено и има ли пречки съдебното решение да се изпълнява,
респ. от какво естество са същите.
Във връзка с изтъкнатите от жалбоподателя доводи за влошено здравословно
състояние на детето, следва да се посочи, че настоящият състав на съда в никой случай
не пренебрегва обстоятелството, че в ситуация на световна пандемия страдащите от
хронични заболявания са особено уязвима група от обществото. Длъжникът по
изпълнението сама въвежда твърдения в производството, че детето посещава
контактния център, където с него работят специалисти, т.е. същото не е изолирано
напълно и единствено в домашна среда и в този смисъл контактите му да са строго
ограничени, както се сочи в представеното по делото „медицинско направление“.
Отделен е въпросът за компететнтността на лекар да удостоверява и оценява
условията, в които майката отглежда детето, а не бива да се пренебрегва и факта, че
срещите с бащата не могат да бъдат квалифицирани като „масови мероприятия“ или
„сбирки“, още повече, както се посочи длъжникът сам твърди, че детето посещава
контактния център и с него работят специалисти, т.е. хора, работещи и контактуващи и
с други лица, предоставяйки им съответните социални услуги.
За пълнота на изложението следва да се добави, че режимът на лични отношения
в случаи, в които това се налага /когато например е неефективен в продължителен
период от време, както е в частност/, може да бъде съпътстван и с определянето на
подходящи защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК – по молба на някой от родителите,
Дирекция "Социално подпомагане", като при наличието на данни за развитие на
синдром на родителско отчуждение, съдът е длъжен и служебно да вземе
необходимите мерки, за да бъде преодоляна тази ситуация чрез съответни промени в
режима на лични отношения между детето и бащата. Съдът не може да остане пасивен
и да поставя промяната на режима в зависимост от това кога родителите "ще
преодолеят разногласията си и коригират поведението си". В такива случаи,
10
ръководейки се от интереса на детето и преценявайки съвкупността на обстоятелства,
съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения
да се осъществява в присъствието на служител от дирекция "Социално подпомагане",
психолог или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за
контакт се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите, да отпадне. В
крайна сметка, чрез режима на лични отношения целта, която трябва да се постигне, е
да се осигури възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и
на двамата родители – в този смисъл Решение № 59 от 04.05.2018 г. на ВКС по гр. дело
№ 2396/2017 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 19 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2578/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 54 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. дело № 1816/2019
г., III г. о., ГК.
С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
постановлението на ДСИ, с което е наложена глоба на длъжника в размер на 200 лева
на основание чл. 527, ал. 1 ГПК се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът не може да допусне извършването на незаконосъобразни действия, по
отношение на които са му вменени правомощия да извършва съдебен контрол с
мотиви, че това би поощрило поведението на длъжника. Както се посочи,
процесуалният закон разписва предпоставките, при които глоба на задължения за
предаване на дете в изпълнение на съдебно решение родител може да бъде наложена. В
случая тези предпоставки не са налице, с оглед което и постановлението на ДСИ е
незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 22.03.2021 г. на държавен съдебен изпълнител при
СРС Д. Г., с което на основание чл. 527, ал. 1 ГПК е наложена глоба в размер на 200
лева Д. Р. Д., ЕГН **********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11