Р Е Ш
Е Н И Е:
№ 629 /
08.11.2017 година, гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд, граждански състав
На 11.10.2017 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: Т.
Д.
След като изслуша докладваното от Съдия Ангелова
по гр.дело № 1201 по описа за 2015 година и за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищците Д.И.К. и С.И.К.,***, против ответниците М.Н.Т. *** и В.К.А.,***, твърдят че са собственици на следния недвижим имот- 150/374 идеални части от земя- дворно място, находящо се в гр. Пещера, кв. Едиверен, извън регулация, в местност „**",подробно описано в нотариален акт №192, том І, нот.дело №353/1995г.,ведно с построената в него жилищна сграда. Имотът е с идентификатор ***, гр. Пещера, местност „**",като дворното място е било закупено още през 1995г. с нотариален акт №192, том I, нот.дело №353/1995 г. от ищците по време на брака им и е в режим на СИО. Незабавно след закупуването на земята, започнали строеж и построили в имота жилищна сграда, за която имат разрешение за строеж №51/05.07.1995г.; протокол за определяне на строителна линия от същата дата и други строителни книжа. В този имот и тази къща живеели, заедно с децата си още от 1995г. като го владеели и ползвали непрекъснато и необезпокоявано от никой. Дворното място, респективно идеалните части, закупили от продавачите Д.И.К. и съпругата му Й. М. К.. През месец октомври 2015г., ответниците- М.Т. и В.А. с Нотариални покана №76, том I, рег.№3349/19.10.2015г., изпратена чрез Нотариус Г. В., твърдели че те са собственици на земята, т.е на идеалните части които ищците били закупили и били собственици, като предявявали претенции да им освободят имота и да им платят обезщетение. Разбрали от Й. М. К., която била продавачка заедно със съпруга си Д.И.К. /понастоящем починал/ от които закупили процесното дворно място, че М.Н.Т. и В.К.А. са водили срещу тях дела. Съгласно решенията по тези дела продавачите на ищците са били осъдени да отстъпят и предадат владението върху тяхната собствена земя /351 кв.м/ от която са продали и на ищците на ответниците по настоящото дело. През 2006г. бил издаден изпълнителен лист и едва през 2008г. било образувано изпълнително дело №142/2008 г.на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Пещера. Ищците, никога не са били нито уведомявани от който и да било за тези съдебни дела, нито пък били страна по тях, нито пък срещу тях имало издаден изпълнителен лист. От 28.06.1995г. били собственици на имота, закупен с нотариален акт и оттогава, до получаване на нотариалната покана през 2015г. си го владеели и ползвали на правно основание много повече от 5 г., а дори и от 10 години. Считат, че са законни собственици както на идеалните части от земята, така и на изградената в имота жилищна сграда, както на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №192, том I, нот.дело №353/1995 г., така също и на основание давностно владение. Ищците считат, че с цитираната нотариална покана ответниците им оспорват правото на собственост, поради което за тях се поражда правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Молят да се постанови решение, с което да бъде прието за установено спрямо М.Н.Т. и В.К.А., че ищците Д.И.К. и С.И.К. са собственици на следния недвижим имот, а имено: 150/374 идеални части от земя- дворно място с идентификатор *** , находящо се в гр. Пещера, кв. Едиверен, извън регулация, в местност „**“, подробно описано в нотариален акт №192, том І, нот. дело №353/1995 г., ведно с построената в него жилищна сграда. Претендират присъждане на всички разноски по делото. В подкрена на твърденията си ангажират доказателства.
В указания от съда срок
ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявения иск със
становището ,че е налице влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 322/2005 година по описа на
ОС-Пазарджик относно площ от 351 кв.м.
–част от имот № ** призната за собственост на ответниците като със същото решение бил отменен и
нотариален акт № 186/94 година .Считат
,че ищците не са могли да придобият
права върху процесния имот по силата на
нотариален акт № 191/1995 година
като в тяхна полза на била изтекла и придобивна давност.Молят да се отхвърли
предявения иск.Сочат се доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното:
От
събраните по делото писмени доказателства: нотариален акт № 192/95
година;решение от 25.07.2002 година по гр.дело № 243/2001 година по описа на
ПщРС;изпълнителен лист;рзрешение за строеж;протокол за определяне на строителна
линия и ниво;решение № решение № 746 от 16.12.2005 година по в.гр.дело №
322/2005 година по описа на ПзОС;скици ;решение № 0001 от 03.09.1997 година се
установява ,че с договор за покупко –продажба ,изповядан с нотариален акт №
192/95 година ищците по делото са
закупили от Д.И.К. и Й. М. К. 150/374 идеални части от дворно място находящо се
в гр.Пещера ,кв.Едиверена-извън регулация,източно от кв.126,за което по
плана на града е отреден имот
пл.№ 2867 в местността „**“.Установява се още ,че на ищеца К. е било издадено разрешение за
строеж № 51/05.07.1995 година ,с
което е разрешен строеж на двуетажна жилищна сграда от 87.3кв.м в имот/парцел/ 2867-извън
регулация по плана на гр.Пещера в
местността **, като на същата дата е
издаден и протокол за определяне
на строителна линия и ниво на строеж.
С
решение № 0001 от 03.09.1997 година Поземлена комисия гр.Пещера е възстановила правото на
собственост на наследници на Н. М.
Т. и Д. Т. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху пасище мера с площ от 3.190 дка,пета категория в местността „**“ ,имот № ** ,в
землището на гр.Пещера ,при граници:имот
№ 032021,имот № 032020,имот№032006,имот № 122012,имот № 100001,имот №
032001,имот № 032002,имот № 10001,имот № 032019,имот № 100001 като по КККР имотът е с идентификатор 56277.4145 с площ от 3021 кв.м.върху който попадат сграда
с идентификатор ***.1 с площ от
145 кв.м. и сграда с идентификатор ***.2
с площ от 90 кв.м.Видно
от останалите доказателства през 2002 година е водено гр.дело № 243/2001 година
между следните лица: М.Н.Т.,К. Д.
Х. ,В. К. Х.а и Д. К.ов Х. против ответниците Ж. Г.Г.а, А. Г.
Г.ев, В. Д. Г.ев, Н. Д. Г.а, Д. Тр.Х.,З.
Тр.Т., В. Тр.В., Д. Тр. Г., М. Д. М., Й. М.К.,Д. Ил.К. за собственост по чл.108 от ЗС относно имот с
№ ** в местност **-извън регулация с
площ от 3.190 дка.С решение от
25.07.2002 година постановено по гр.дело № 243/2001 година по описа на ПщРС ответниците
Д.И.К. и Й. М. К. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на 374 кв.м.част от имот
с пл.№ 2430 в кв.164 по плана на
гр.Пещера ,при съседи: улица и парцел ХVІІ-Общински съвет гр.Пещера ,а по
решение № 1 от 03.09.1997 година -поземлен имот № 32003 в местността „**“ в землището на
гр.Пещера, целият с площ от 3190 кв.м., при съседи за целия имот: № 032004, №
032006, № 122012, № 000001, №032001, №032002, №000001 на М.Т., К. Х.,В.А. и Д. Х. като е отменен и констативен
нотариален акт № 186/94 година. С
решение № 746 от 16.12.2005 година постановено
по в.гр.дело № 322/2005 година по описа на ПзОС решението на Пещерския районен съд постановено по гр.дело № 243/2001 година е
оставено в сила в частта,с която искът
по чл.108 от ЗС е уважен по отношение
на частта от имот № ** в местността „**“ в землището на гр.Пещера ,която част е с
площ от 351 кв.м. и е защрихована със
синя линия на скицата
на вещото лице Бурова и е отменен констативен нотариален акт № 186/94 година на ПщРС по
отношение на тази част от имота ,ведно
с попадащата в него сграда /къща/.
С нотариална покана от 19.10.2015 година М.Н.Т. и В.К.А. като
собственици на позмелне имот с идентификатор *** в гр.Пещера, в местностт ** са уведомили ищците по настоящото
дело ,че същите ползват без основание 351 кв.м. от описания по-горе имот и им
определят 30 дневен срок за
освобождаване на същия.Освен това са определили и обезщетение в размер на 180 000 лева,ведно с изтекли лихви.
По делото са разпитани като
свидетели Б. А. Ч. и К. И. Я..
Свидетелят Ч. в показанията си
сочи,че е съседка по имот на ищците Караиванови в гр.Пещера,поради което
познава имота им.Същият е ограден и представлява дворно място с двоетажна къща.По преценка на свидетелката площта на целия имот е около 200-300
кв.м.Знае,че ищецът го закупил през 1995 година
с нотариален акт ,оградил го и си построил къща.Оттогава до сега само семейството на ищците живеело там и
никой не е оспорвал правата им. Разбрала през 2015 година ,че
започнали дела за този имот.Освен нея друг съсед на имота е и К. Я..
Свидетелят Я. в показанията си
сочи ,че познава Д.К. от 1995 година тъй като
тогава същият закупил празно място зад „Биовет“ и започнал да си строи къща.След
като я построил заедно със семейството си се настанил в нея и оттогава до
сега живеят в нея.Имотът е заграден с
мрежа и освен къщата има и дървета-П.,слива,кайсия.По
преценка на свидетеля целият имот с постройката е около 200 кв.м.Свидетелят
лично видял документите за собственост на ищеца.Оттогава до сега имотът се знае
като собственост на Д.К..Преди 1-2 година
се появило лицето Т. с претенции ,че имотът на ищецът е негава собственост.Свидетелят заяви
още ,че познава лицето Д.И.К. ,който е братовчед на ищеца ,но той починал.
За
изясняване на спора от фактическа страна са назначени и изслушане две единични
съдебно-технически експертизи изготвени
от вещите лица В.Клисуерска и Ж.Д.-П..
В
първата експретиза вещото лице К. сочи ,че
имот с пл.№ 2867 е с площ от 374
кв.м. и е идентичен с имота описан в
нотариален акт № 192/95 година.Същият според експрета е извън регулацията на
гр.Пещера.Това се потвърждавало от действащия кадастрален план на гр.Пещера одобрен
със заповед № РД1402-1144/04.12.1985 година, въз основа на който са били издадени скица –виза,разрешение за строеж №
51/05.07.1995 година и протокол за определяне на строителна линия и ниво
на строеж.Според вещото лице старият номер по КВС е ** ,а към
момента е с идентификатор *** с площ от 3021 кв.м.В
същия имот попада и двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор ***.1 без данни за регистриран собственик.Разпитана
в с.з. вещото лице сочи ,че е посетила имота на място и е установила дворно
място оградено с телена ограда от около160-180 см. , колкото е
стандарта на ширината на телените огради. При покупката на тази част от имота,а
именно : 150/374 ид.ч. от имота, описани в нот.акт № 192 е посочено, че това е
дворно място с пл.№2867. Към онзи момент според вещото лице е имало отреждане и това е видно от кадастралния
план на гр.Пещера. Имотът на площ от 374 кв.м. е ограден в кадастралния план с
кафяви линии. Тогава е имало отреждане в плана
и на
базата на това отреждане на дворно място от 374 кв.м., е направена покупката от
150/374 ид.ч., което е представлявало един голям имот № 2430. В тези 374 кв. м.
попада още една сграда, която е на гърба на процесната. Заедно със
сградата на ищците попадала още една и
съгласно кадастралния план площта би
следвало да е 374 кв.м. ,но на място
точната площ следвало да се
измери от специалист геодезист.В момента при посещение на място констатирала ,че няма ограда между
двете места, но цялото място е
оградено с телена ограда и двете къщи попадали в оградения имот,т.е категорична е че между двете къщи няма ограда. Заяви
още ,че имотът го има в кадастъра - в кадастралния план на
град Пещера, който е действащ и се съхранява в Община – Пещера , а в Агенцията
по Кадастъра този имот не е идентифициран. Сградите са идентифицирани в него,
но частта от този голям имот, възстановен по КВС, не е обособен. Има една
скица, призната по делото, от в.л. Бурова, в която е нанесена частта в този
имот – големия- 32003. Мястото, върху което е
построена жилищната сграда на ищеца, винаги е било извън регулацията на гр.
Пещера. В нотариалния акт е посочено
,че е в местност срещу квартал,
защото квартали има само в урегулираната територия-в регулацията.
Всичко друго е извън регулация. Винаги това място на ищеца е било извън регулация. Имот
№ 2867, който е извън регулацията, е част от имот № 2430 към момента на
покупко-продажбата през 1995 г. Според нея имотът е бил подготвян за вкарване в
регулация. Общината е започнала обособяване на парцели, имало е бъдещи предвиждания за строителство в този голям
имот.Издали са на ищеца строителни книжа, защото са го обособили като дворно
място и това е упоменато в нот. акт № 192. Понеже е имало отреждане не само за този имот, а е имало много парцели,
които са били подготвени за вкарване в регулацията,най-
вероятно за това са издадени и строителните
книжа.
След като е закупен през 1995 година,
през същата година получава
стротилните книжа и документи и реализира строителството.Две години по-късно има възстановяване на земеделската земя на други лица и имотът попада в друг имот под № ** по КВС.
С оглед
необходимостта да се измери на място
площта на заградения имот от ищците е допусната втора единична експертиза,в
която вещото лице Д.-П. сочи ,че в имот с идентификатор *** стар номер **
–извън урбанизираната територия е заградено общо дворно място с размер от 544 кв.м.Частта заградена от
ищците Караиванови в материализираните
трайно и нетрайно на място граници е с размери от 286 кв.м.
Заключенията са приети в с.з. и не са оспорени от страните.
Касае се
за иск по чл.124,ал.1 от ГПК –всеки може да предяви иск ,за да възстанови правото си , когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право ,когато има интерес от това. Това е претенция
на собственика на вещта ,който иска да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице , което оспорва правото
му или го смущава. Целта на
защитата е разрешение на спора
за материално право ,като бъде
установено действителното правно
положение в отношенията между
страните във връзка с конкретната вещ. Както е уредено в разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК ,
предпоставка за допустимост на
установителните искове е наличието на
правен интерес от установяването. Наличие на
интерес от установяването ,съответно интерес от предоставянето на
съдебна защита има тогава , когато ищецът
е собственик на вещта и друго
лице оспорва или смущава
правото му ,без да владее или държи вещта. Правен интерес за
ищеца е налице тогава ,когато ответникът
е предприел действия ,с които по същество оспорва правото на собственост на ищеца.
Преценката на съда относно допустимостта
на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на
засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца.
Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент
от чл.
124, ал. 1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за
неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно
право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера
на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено
нещо.
В настоящия случай ищците мотивират правния си интерес с това ,че с цитираната нотариална
покана ответниците в действителност им
оспорват правата на собственост върху
имота с площ от 150/374 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***
извън регулация ,с адрес: гр.Пещера ,местност **,подробно описан в
нотариален акт № 192/95 годиа ,ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда .
От събраните и обсъдени по- горе доказателства безспорно се установи ,че с договор за
покупко-продажба изповядан с нотариален акт № 192/95 ищците
по делото са закупили от Д.И.К. и Й. М. К. дворно място представляващо -150/374
идеални части от дворно място находящо
се в гр.Пещера ,кв.Едиверена-извън
регулация,източно от кв.126,за което по плана
на града е отреден имот пл.№ 2867 в местността „**“.След сключване на
договора ищците са имали качеството на добросъвестни владелеци, тъй
като сделката не е нищожна, но не са
станали собственици на дворното място по причина, че
продавачът Д.И.К. и съпрягата му Й. М. К.
не са притежавали
правото на собственост. От този факт не следва
извод, че купувачът, придобил от несобственик имота, е недобросъвестен владелец.Установи се ,че
през 1995 година ищецът К. се е
снабдил със разрешение за строеж
№ 51/05.07.95 година/за строителство на двуетажна жилищна сграда/;протокол за
определяне на строителна линия и ниво на
строеж и скица с виза.Безспорно се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели ,че през същата година
къщата е реализирана и оттогава до сега
в нея живеят ищците по делото.От приетите съдебно- технически експретизи се установи ,че
имотът описан в нотариален акт № 192/95 година е с пл.2867 и че същият е извън регулацията на гр.Пещера ,но за
него е имало отреждане в действащия план на гр.Пещера. Потготвян е за
включване в регулацията на града и затова
е имало отреждане на парцел.В по –късен период същият става част от имот № **
по КВС.В момента на място съществуват две постройки ,които са оградени като цялата заградена площ е 544 кв.м. ,но тази която
се ползва от ищците е в размер на 286 кв.м. и попада в имот с
идентификатор ***.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи ,че от 1995
година дворното място е оградено от ищците ,застроено е с двуетажна жилищна
сграда и се владее от тях включително и към
момента ,като от 2015 година ответниците започнали да предявяват претенции
към имота им.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, като същата според чл. 70, ал. 2 ЗС се предполага до доказване
на противното.
В случая сделката е сключена
28.06.1995 година,като владението е явно, непрекъснато и необезпокоявано,
което налага извод, че от 1995 г. до 28.06.2000 година в полза на ищците е изтекла кратката петгодишна давност,поради което
предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
В тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищците разноски по делото в размер на 776.40
лева.
Водим от горните съображения,
Пещерският райноен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.Т. *** и В.К.А. ***, че Д.И.К. с ЕГН-********** и С.И.К.
с ЕГН-********** *** са собственици на следния недвижим имот: 150/374 идеални
части от поземлен имот с идентификатор ***
извън регулация, с адрес: гр. Пещера, кв. Едивирена, извън регулация, местност
**, подробно описан в нотариален акт № 192/95 годиа, ведно с построената в
него двуетажна жилищна сграда.
ОСЪЖДА М.Н.Т.
и В.К.А. да заплатят на Д.И.К. и С.И.К. разноски по делото в размер на 776.40
лева.
РЕШЕНИЕТО м
о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: