Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 167

 

град Пловдив, 27.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3093 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на К.К.Н. с ЕГН **********, срещу Решение № 10 от 11.03.2020 година постановено по АНД № 187 по описа на Районен Съд Първомай за 2019 година, в частта, с която е изменено  Наказателно постановление № 19-0325-000431 от 18.07.2019 година на Началника на „Районно управление“ към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на К.К.Н.  за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания и глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като с решението е намалено наказанието глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаването от право да управлява МПС е редуцирано за срок от един месец.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe - К.К.Н.  не се явява, не се представлява.

Ответникът-Районно управление Първомай към ОД на МВР Пловдив не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

      За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Първомай е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на К.К.Н.  на вменените му нарушения на ЗДв.П, а от друга че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство. Съдът е приел, че  АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити, а въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и процесното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на К.К.Н. са наложени описаните административни наказания. Съдът е приел, че при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити, като правилно са квалифицирани отделните описани нарушения със съответната им  цифрова квалификация и правилно са съотнесени същите към съответстващите им санкционни разпоредби.

     Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

    Касационната жалба е бланкетна и с нея не се обосовават възражения и не се ангажират доказателства водещи до извод за пороци в административнонаказателното производство.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и множеството свидетелски показания, и не само на служителите от РУ Първомай.

При възприемане на доказаната фактическа обстановка съдът е обосновал законосъобразен извод, че на инкриминираната дата при управление на мотоциклета си „Ямаха РЖ 03“ с рег. № *** Н. е  причинил пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителни разпоредби на Закона за движение по пътищата, а след като  не е открит от органите на реда на местопроизшествието е нарушил императива на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата, осъществено чрез напускане, като не уведомява съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, за да изпълни дадените указания, когато са причинени само имуществени вреди и липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието.

От страна на наказващият орган е направена вярна квалификация на деянието и е спазено изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща лишаване от право да се управлява моторно превозно средство и глоба, когато водач наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

По делото е  представената Справка за нарушител / водач, от която се установява, че К.Н. е правоспособен водач от 21.05.2012 година и притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* от 12.12.2013 година за категории В, М, АМ и В1 като до датата на деянието, предмет на настоящото дело, нееднократно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушения на правилата за движение по пътищата, в която връзка е обосновал извод, че  липсват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Също така първостепенният съд е отчел фактът, че всяка от наложените до момента глоби е платена, а след като напуска местопроизшествието на 13.07.2019 година касаторът се връща обратно и оказва пълно съдействие на органите на реда за разкриване на обективната истина с направеното самопризнание. Отчетен е и фактът, че причинените от виновното му поведение материални щети за другиго са незначителни (унищожени са няколко стръка слънчоглед), в която връзка е приел, че целите на специалната и генералната превенция по чл. 12 от ЗАНН биха се постигнали с глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в минималния предвиден по закон размер.

В случая, правилно първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушенията, е преценил, че следва да намали наложените на водача административни наказания, като с новите размери е приел за подходящи да осъществят функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 11.03.2020 година постановено по АНД № 187 по описа на Районен Съд Първомай за 2019 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: