РЕШЕНИЕ
№ 1570
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110106487 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № *, срещу АНГ. Й. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. С. № * обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за приемане на установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 68,91 лв., представляваща
незаплатена сума за електронни съобщителни услуги за отчетен период 22.02.2018г. -
21.08.2018г., по договор от 13.12.2017 г. с клиентски № *, като вземането по договора е
прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а на заявителя с договор за
цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
15,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.09.2018г. - 30.11.2020г.,
за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, ХX -ти състав.
В исковата молба ищецът чрез адв. В. Г. излага, че между „Б.“ ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *от
13.12.2017 г. при Общи условия, по силата на който му е предоставена електронна
съобщителна услуга по тарифен план VIVACOM Easy Fix, с месечна абонаментна такса в
размер на 10,98 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Сочи, че съласно чл. 29 от ОУ
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
1
ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата. Излага се, че
ответникът не е заплатил задълженията си по издадени фактури № №* г. за отчетен период
на потребление 22.02.2018 г, до 21.08.2018 г. в размер на общо 68,91 лв., поради което
едностранно на основание чл. 50 вр. с чл. 43, т.1 от ОУ е прекратен договора и процесният
абонамент е деактивиран на 15.08.2018 г. Претендира и обезщетение за забава за заплащане
на задълженията по фактурите от общо 15,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода 07.09.2018 г. - 30.11.2020 г. Сочи, че процесните вземания са придобити от „С.Г.
Груп“ ООД по силата на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., което дружество е
придобило същите по-рано „Б. т. к.” ЕАД по договор за цесия от 16.10.2018 г. Сочи, че за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № * г. на
ВРС, срещу която е длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АНГ. Й. П. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че е подписал процесния договор,
но сочи че при сключването му е заявил желание да ползва преференцииална месечната
такса в размер на 2,00 лв. за инвалиди, за което представил и документ. От получените
впоследствие месечни сметки установил, че условието не било спазено и ответникът
прекратил договора с Виваком. Оспорва да има непогасени задължения, като счита, че е
налице неизпълнение от Виваком, като операторът продължил да начислява месечна
потребителска такса дори след прекратяване на договора. Прази изрично възражение за
погасяване по давност на вземанията с тригодишна давност. Оспорва да е уведомен за
цесиите. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В о.с.з. ищецът поддържа изразеното становище по спора с писмена молба
докладвана от съда.
Ответникът не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ наличие на валидно облигационно
задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 13.12.2017 г.,
сключен при Общи условия; 2/ размера на дължимите плащания за абонаментни такси и
ползвани услуги; 3/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
2
информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение, 4/ наличие
на валидно облигационно правоотношение по договори за цесия от 01.10.2019 г. и
16.10.2018 г.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен с „С.Г.Г.“ ЕАД,
което дружество преди това ги било придобило с договор за цесия от 16.10.2018 г. от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД - страна по материалното отношение с
ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Така твърдяния ред на цесиите съдът
намира за валидно установен от приетите като доказателства - сключен между „Б. т.к.” ЕАД
и „С.Г.Г.“ ЕАД Договор за прехвърляне на вземания * г. и потвърждение за тази цесия
изходящо от цедента Б., както и Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г.
сключен между „С.Г.Г.“ ЕАД и „Ю.” ЕООД. Видно от текста на т. 2 от последния
„С.Г.Груп“ ЕАД се е споразумял с „С.Г.Г.“ ЕАД да придобие негови вземания включително
по Договор за прехвърляне на вземания 16.10.2018 г. сключен с„Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, които вземания съгласно чл.1, ал.1 от договора са
подробно описани в Приложение № 1, ставащо неразделна част от договора. В тази връзка
по делото е представено извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019г., в които е посочено името, ЕГН-то на длъжника и размера на прехвърленото
вземане, които кореспондират на процесните, поради което съдът намира, че предметът на
цесията е индивидуализиран в достатъчна степен на 01.10.2019 г., съответно процесният
договор за цесия от 01.10.2019 г. от формална страна легитимира ищеца като титуляр на
претендираните права към момента на образуване на делото.
До извод за обратното не води принципно основателното от фактическа страна
възражение на ответника, че последният като длъжник по първоначалното материално
правоотношение по договора за телекомуникационни услги не е редовно уведомен за
цесията, доколкото такива доказателства действително не се съдържат в кориците на делото.
В тази връзка трайно е разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването
по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено
от него изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на
ВКС, ІІ т. о.), а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес. При това по
ложение след като ответникът не релевира възражение за извършено погасяване преди
датата на иницииране на съдебния спор, следва настоящата искова молба да се зачете като
уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
На следващо място за доказване на твърдяното облигационно правоотношение
ищецът е представил препис от договор с дата 13.12.2017 г. (л. 10-14 по ч.гр.д. № * г. на
ВРС) за предоставяне от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на А.Й.
Пандъклийски на услуга по „телефонен пост pots“, за номер ********* при абонаментен
план VIVACOM Easy Fix с месечна такса 10,98 лв., срок от 24 месец и неограничени минути
за регионални и межуградски разговори към всички фиксирани мрежи.
3
Ответникът не оспорил подписът положен за него във визирания договор, наред с
което с изрична декларация на страница първа от документа той като потребител по смисъла
на ЗЗП е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласието с тях..
Респективно съдът намира, че договорът от 13.12.2017 г. валидно е породил уговорените в
него права и задължения за страните по повод доставка на електронни съобщителни услуги
от праводателя на ищеца на ответника и същите сa обвързани от условията им и на ОУ към
тях, както и че търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем
начин информация за основните характеристики на предлаганите услугите.
С оглед на горното и признанието в отговора на исковата молба, че между него и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен процесния договор, то и
съдът намира за установено възникването на задължението на ответника да заплаща
уговорените абонаментни такси и цени на потребените услуги по правоотношението с
праводателя на ищеца, както и че ответникът е получила достъп до мрежата на оператора
чрез телефонния пост, който го е направил като потребител разпознаваем от останалите
участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания за
номер *.
Тъй като договорената според избрания план месечна абонаментна такса от 10,98 лв.
не е обвързана от потреблението заплащането за процесния период се дължи от
потребителя единствено с оглед свързването с мрежата на оператора и независимо от това
дали той се е възползвал от предоставената му възможност да ползва осигуряваните от
мобилния оператор услуги.
В случая ответникът не е оспорил факта на свързаност с мрежата на ищеца - оператор
за отчетния период 22.02.2018г. - 21.08.2018 г., респективно съобразно уговорените цени в
договора от 13.12.2017 г. за потребителя е възникнало задължение за заплащането на шест
месечни абонаментни такси по 10,98 лв. или от общо 65,88 лв.
Доколкото съобразно чл. 29 от приложените по делото ОУ предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, а с отговора на
исковата молба няма релевирани твърдения за плащане на сумите за абонаментни такси,
искът за реално изпълнение в размер от 65,88 лв се явява основателен и следва да се уважи
до този размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
За остатъка до пълния претендиран размер от 68,91 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен. В тази връзка е вярно, че съгласно представените по делото фактури №
№ * г., праводателят на ищеца действително е начислил на ответника задължения именно в
исковия размер от 68,91 лв. Същевремнно видно от текста на фактури № * г. в същите са
отразени задължения на ответника за заплащане на месечни абонаменти такси от по 11,99
лв. при месечен абонаментен план VIVAFIX M, а по делото няма данни страните по
договора от 13.12.2017 г. да са постигали съгласие за промяна в размера на първоначално
уговорената месечна такса от 10,98 лв. при абонаментен план VIVACOM EasyFix, в посока
нейното увеличаване. Респективно ищецът не е доказал по делото, че неговият праводател е
бил титуляр на вземане от ответника за месечни абонаментни такси над размер от 10,98 лв.
4
Предвид обстоятелството, че главните задължения са станали изискуеми, но не са
заплатени от потребителя включително понастоящем, то и ответникът е изпаднал в забава и
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД и дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху всяка падежирала и незаплатена абонамента такса за отчетен период
22.02.2018 г. - 21.08.2018 г. В тази връзка видно от посочените срокове за плащане на
процесните такси начислени във фактури № № * г., падежните дати на всяко едно от
заздълженяита, изключая последното съвпада с периода на акцесрния иск - 07.09.2018г. -
30.11.2020 г. С оглед на изложеното и предвид направените от съда изчисления с публично
достъпен лихвен калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp), съдът намира,
че до 30.11.2020 г. за таксата за отчетен период 22.02.2018 г. – 21.03.2018 г. се дължи
обезщетение за забава от 2,49лв., върху таксата за отчетен период 22.03.2018 г. – 21.04.2018
г. се дължи обезщетение за забава от 2,49 лв., върху таксата за отчетен период 22.04.2018 г. –
21.05.2018 г. се дължи обезщетение за забава от 2,49 лв., върху таксата за отчетен период
22.05.2018 г. – 21.06.2018 г. се дължи обезщетение за забава от 2,49 лв., върху таксата за
отчетен период 22.07.2018 г. – 22.08.2018 г. се дължи обезщетение за забава от 2,48 лв. (за
период на забава 09.09.2018 г. – 30.11.2020 г.). Или за периода 07.09.2018г. - 30.11.2020 г.г.
върху дължимите абонаментни такси оветникът дължи и обезщетение за забава в общ
размер на 14,93 лв., поради което претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до
този размер, а да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 15,54 лв. като
неоснователен.
За пълнота съдът следва да посочи, че правоизключващото възражние на ответника,
че същият е развалил едностранно договора за телекомуникационни услуги от 13.12.2017 г.
остана недоказано, като в тази връзка на страната са дадени изрични указания по реда на чл.
146, ал.2 от ГПК с определението по чл. 140 от ГПК, че странта не сочи доказателства, че
едностранно е прекратила договора за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
12250405001 от 13.12.2017 г. по вина на оператора.
Неоснователно е и правопогасяващото възражение на ответника, че здълженията му
са погасени по давност.
В тази връзка няма спор в теорията и съдебната практика, че исковата молба по чл.
422 от ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност на основание
чл. 116, б. „б” ЗЗД, както и че по силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК погасителната давност се
счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – така т.
9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Ако отнесем горното към процесния случай, в който заявлението по чл. 410 от ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № * г. на ВРС, е подадено на 22.12.2020 г., а
падежът на най-старото задължение на ответника е 08.04.2018 г., следва че към 22.12.2020 г.
не е била изтекла три годишната погасителната давност за процесните периодични
задължения.
При този изход на спора право на разноски в процеса имат и двете страни, като
5
ответникът не е поискал присъждане на разноски, нито е доказал да е сторил такива.
Ищецът е доказал извършването на съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 25,00 лв. за заплатена държавна такса и 180,00 лв. за платено в
брой адвокатско възнаграждение, както и в заповедното производство в размер от 205,00 лв.
за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. С оглед на това и предвид
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 196,16 лв. – разноски за
заповедното производство и 196,16 лв. – разноски за исковия процес, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АНГ. Й. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. С. № * дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № * сумата от 65,88 лв., представляваща
незаплатена сума за електронни съобщителни услуги за отчетен период 22.02.2018г. -
21.08.2018г., по договор от 13.12.2017 г. с клиентски № *, като вземането по договора е
прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а на заявителя с договор за
цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
14,93 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.09.2018 г. - 30.11.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, ХX -ти състав, на основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 65,88 лв. до пълния
претендиран размер от 68,91 лв. за незаплатени електронни съобщителни услуги за отчетен
период 22.02.2018 г. - 21.08.2018 г., както и акцесорния иск за разликата над сумата от
14,93 лв. до пълния претендиран размер от 15,54 лв. за мораторна лихва за забава за периода
07.09.2018 г. - 30.11.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА АНГ. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. С. № * да заплати на
„Ю.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № *
сумата 196,16 лв., представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № * г.
по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 196,16 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6