М
О Т И
В И
към присъда по НОХД N 4626 по описа за
2016 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.Я.И. за това , че:
За периода от 28.11.2013 г. до 28.04.2016 г.,
включително, в гр. В., след като е била осъдена с Решение по гр. дело №973/2012
г. по описа на Районен съд - В., 26 състав, влязло в законна сила на 28.12.2012
г. да издържа свои низходящи - децата си Й. А. С., ЕГН ********** и Я. А. С.,
ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител - А.К.С. в размер на
100 лв. месечно за Й. и 80 лева месечно за Я., съзнателно не изпълнила това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски - 29 /двадесет и девет/
месечни вноски в общ размер на 5220 /пет хиляди и двеста и двадесет/ лева –
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
След насрочване на съдебно заседание, подсъдимата не е установена на
известния по делото адрес и след като е обавена за
общодържавно издирване не е установено местонахождението й. Като е преценил
наличието на предпоставките на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК, съдът е дал ход на
делото при условията на задочно производство по отношение на подсъдимата.
В хода на съдебните прения
представителят на ВРП поддържа възведеното на подс. И.
обвинение , като счита, че същото е доказано по безспорен начин. Пледира на
подсъдимата да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален
размер.
Защитникът на подсъдимата – адв. Х. пледира на лицето да бъде наложено наказание
„Пробация”.
Съдът като
съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Св. А.К.С. и подс. И. живели
при условията на фактическо съжителство до 20.01.2012 г., като имат родени две деца - Й., роден на *** г. и Я.,
роден на *** г. Поради възникнали противоречия, двамата се разделили, като подс. И. напуснала
дома им, а децата останали да живеят със св. С.. През 2012 г. св. С. предявил
иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК и било образувано гр. д. № 973/2012 г.
по описа на ВРС, XXVI състав. С решение на ВРС, влязло в законна сила на
28.12.2012 г., Д.И. била осъдена да
заплаща на детето си Й., чрез баща му, месечна издръжка в размер на 100 лв., а
за детето си Я. - месечна издръжка в размер на 80 лв. Издръжката била дължима
на адреса на св. С. ***. От влизане в сила на решението до мес.
май 2016 г. подс. И. не заплатила нито една месечна
издръжка на св. С. *** - Домашен социален патронаж да му бъде заплатена
социална помощ за издръжка на децата.
С
разписка от 18.05.2016 г. подс. И. заплатила на св. А.С.
сумата от 2000 лв. за издръжка на децата си, равняваща се на 11 месечни
издръжки за двете деца, като по този начин изпълнила задължението си за
заплащане на издръжка на малолетните си деца за периода до 28.11.2013 г. След това до 28.04.2016 г. същата
не платила нито една вноска.
Видно от справка от Дирекция „Бюро по труда" -
гр. В. подс. И. не е регистрирана като безработна.
Видно от удостоверение от Служба по вписванията - гр. В. за подс.
И. няма вписвания, отбелязвания и заличавания. От приложената справка от НОИ
„Териториално поделение" - гр. В. подс. И. не е
подавала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, не е
получавала пенсия за общо заболяване.
Подс. Д.Я.И. е родена на *** ***,
български гражданин, неженена, образование - 7-ми клас, безработна, неосъждан,
ЕГН **********.
Горепосочената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като достоверни, предвид логичното съответствие на показанията им с
останалия доказателствен материал по делото, както и писмените доказателства по
делото, а именно чрез: разпита на
св. А.С., копие на решение по гр.дело №
973/2012 г. по описа на ВРС, копие на решение по гр.дело № 6478/2014 г. по
описа на ВРС, копие на удостоверение за
раждане на Й.С., копие на удостоверение
за раждане на Я. С., копие на служебна бележка № 645/07.05.2014 г., разписка от
18.05.2016 г., справка от Община – В., Домашен социален патронаж, справка от
Дирекция „Бюро по труда” – гр. В., удостоверение от Агенция по вписванията,
Министерство на правосъдието, справка от НОИ, справка за съдимост на
подсъдимата.
Като съобрази така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на събраните доказателства, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно бе установено, че в инкриминирания период подсъдимата
Д.И. не е изпълнявал задължението за заплащане на издръжка, сочено по основание
и размер от влезлите в сила съдебни актове, чрез престиране на техния баща и
законен представител – св. С. на съответната
по размер сума за конкретния месец. Посоченото обстоятелство се установява,
както от разпитита на св. С., така и от събраните по
делото писмени доказателства, които са в логично съответствие помежду си и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Предвид
изложените съображения и въз основа на анализ на доказателственият материал по
делото по несъмнен начин бе установено, че с поведението си подс.
Д.Я.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 183, ал.1 от НК като за
периода от 28.11.2013 г. до 28.04.2016 г., включително, в гр. В., след като е
била осъдена с Решение по гр. дело №973/2012 г. по описа на Районен съд - В.,
26 състав, влязло в законна сила на 28.12.2012 г. да издържа свои низходящи -
децата си Й. А. С., ЕГН ********** и Я. А. С., ЕГН **********, чрез техния баща
и законен представител - А.К.С. в размер на 100 лв. месечно за Й. и 80 лева
месечно за Я., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски - 29 /двадесет и девет/ месечни вноски в общ размер на 5220
/пет хиляди и двеста и двадесет/ лева
Обект на престъплението са обществените отношения,
гарантиращи изпълнение на задълженията на посочените в СК лица, да осигуряват
средства на нуждаещите се.
От обективна
страна изпълнителното деЯ.е е осъществено с бездействие – неосъществяване на дължимо
според съдебния акт поведение за
изплащане на месечна издръжка за всяко от
малолетните лица в период включващ повече от два
месеца.
Субект на престъплението е наказателноотговорно лице, осъдено да издържа свой
низходящ.
ДеЯ.ето е съставомерно
и от субективна страна, доколкото е извършено умишлено от лицето, което
е съзнавало характера на задължението си, предвид присъственото
постановяване на съдебния акт и поради нежелание съотв.
неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил
дължимото според закона поведение.
В тази връзка
следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 82, ал.
1 от СК, според която родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 82, ал. 3 от
СК). За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за децата си,
а през цялото това време за
техните нужди е осигурявала средства единствено тяхната майка, като по
делото няма доказателства подсъдимият да има задължение
за издръжка към други лица, което да оневинява неговото неизпълнение. По делото не са
събрани доказателства установяващи нетрудоспособност на подсъдимия с оглед
възрастта на същия, респ. общо заболяване, с оглед на което липсата на трудови
доходи, съдът оценява като дължаща се на субективни причини.
При
определяне на наказанието на подсъдимата, съдът съобрази като смекчаващо
отговорността му обстоятелство чистото й съдебно минало на лицето. Като отегчаващо отговорността обстоятелства е съобразен периода на
незаплащане на дължимата издръжка, надхвърлящ многократно двумесечна издръжка
на всяко от децата си.
Предвид
изложените съображения, като взе предвид, че деЯ.ето е осъществено при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прецени за
постигане целите на чл. 36 от НК, ефективно и
справедливо би било налагането на по-тежкото по вид наказание, предвидено в
нормата на чл. 183, ал.1 от НК – „Лишаване от свобода, в минималния размер, а
именно за срок от три месеца. ”, в съвкупност от задължителните пробационни мерки, определени в минималния размер, а именно
– за срок от шест месеца.
Като взе предвид чистото съдебно минало на лицето и като съобрази че за постигане на целите,
предвидени в чл. 36 от НК не е необходимо наказанието да бъде ефективно
изтърпяно, съдът отложи изтърпяването на същото на основание чл. 66 от НК като
определи изпитателен срок от три години.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: