№ 14699
гр. *******, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110127293 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ****************“ срещу
***********, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 2 954.33 лв. –
регресно взе**********е, включващо изплатено застрахователно обезщетение по щета №
******************* по застраховка „Каско Стандарт“ за вредите по автобус марка
„**********“, с рег. № *********, причинени от застрахователно събитие, настъпило на
28.11.2023 г. в гр. *******, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
14.05.2024 г. до окончателното плащане; 63.37 лв. – мораторна лихва за периода 19.03.2024 г.
до 13.05.2024 г. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на автобус марка „**********“, с рег. №
*********. Излага, че на 28.11.2023 г. в гр. ******* е настъпило ПТП, предизвикано
виновно от водача на автобус марка „**********“, модел „*********“, с рег. № *********,
при което бил увреден застрахованият при ищеца автобус. Посочва, че във връзка с това
ПТП при него е образувана щета № *******************, по която е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 929.33 лв., като сторил
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Поддържа, че към момента на събитието
виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника. Твърди, че на 11.03.2024 г. е поканил ответника да изплати
регресното си задължение, но последният отказал плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че към процесната дата по
отношение на автобус марка „**********“, модел „*********“, с рег. № *********, е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
него, както и че е било налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на автобус марка „**********“, с рег. № *********. Не оспорва
плащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 2 929.33 лв. и
получаването от ответника на покана за доброволно изпълнение. Оспорва настъпването на
процесното ПТП на посочената дата, описания в исковата молба механизъм на ПТП,
управлението на процесната дата на автобус марка „**********“, модел „*********“, с рег.
1
№ *********, от М. И. и реализирането на противоправно поведение от него. Твърди, че М.
И. не е участвал в съставянето на представения с исковата молба двустранен констативен
протокол и подписът, положен за участник „А“ в протокола, не е негов. Оспорва заплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение като завишено по размер. Оспорва стойността на
ликвидационните разноски с твърдения, че обичайните такива се равняват на сумата от 15
лв. Поради неоснователност на главния иск оспорва и претенцията за мораторна лихва.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви взе**********ията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно взе**********е срещу
причинителя на вредата, респ. договорно взе**********е срещу неговия застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното
предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени
вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 28.11.2023 г. в гр. *******,
причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на
събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответника.
В случая с Определение № 38143/20.09.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на автобус марка „**********“, с рег. № *********; наличие към процесната
дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за автобус марка
„**********“, модел „*********“, с рег. № *********; заплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ******************* във
връзка с процесното ПТП в размер на 2 929.33 лв.; получаването на 11.03.2024 г. от
ответника на покана за доброволно изпълнение.
Страните спорят относно настъпването на ПТП, участниците в него и неговия
механизъм. Относими към тези въпроси са: събраните гласни доказателства чрез разпитите
на свидетелите Б. Г. М., М. Т. И., И. Д. Б. – ******** и Г. П. В.; част от писмените
доказателства – Двустранен констативен протокол за ПТП от 28.11.2023 г., Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от 28.11.2023 г., Пътен лист серия
Зем № **********/28.11.2023 г., писмо от „Център за градска мобилност“, Справка от
Автоматизираната система за контрол и управление на превозите за автобус с рег. №
********* за 28.11.2023 г.; фотоснимките на л. 28 – 29 и на л. 109 – 123 от делото;
2
заключенията на съдебно-графическата и на съдебно-автотехническата експертизи.
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от 28.11.2023 г. е
подадено от „*********“ ЕАД чрез И. Д. Б. и в него е посочено, че ПТП е настъпило на
28.11.2023 г. в АП „********“, като автобус ********** с огледалото е счупил лявото
салонно стъкло на автобус марка „**********“, модел „********“, с рег. № *********,
чийто водач е бил Б. Г. М..
Според Двустранен констативен протокол за ПТП на 28.11.2023 г. в 13:30 ч. в гр.
*******, ул. *********, на паркинг на АП „********“, е настъпило ПТП между автобус
марка „**********“, модел „*********“, с рег. № *********, управляван от М. И., и автобус
марка „**********“, с рег. № *********, управляван от Б. Г., като по време на
произшествието първият е предприел движение в една посока, но в различна лента, а
вторият е бил в паркирано състояние, и в резултат на удара са счупени дясното огледало на
автобус марка „**********“ и лявото салонно стъкло на автобус марка „**********“. В
графата „Забележки“ за водача на автобус марка „**********“ е вписано: „Виновен съм за
П.Т.П.“. Протоколът съдържа подписи за двамата водачи.
Ответникът оспорва автентичността на протокола в частта на положения подпис за М.
И., както и отразените в него участници и механизъм на ПТП. Касае се за частен
свидетелстващ документ, който разполага само с формална доказателствена сила
/предполага се, че направените в него изявления изхождат от лицата, посочени като автори
на документа/, но не и с материална такава. Ето защо с протоколно определение от
21.11.2024 г. е открито на основание чл. 193 ГПК производство за проверка единствено на
автентичността му в частта относно положения подпис за водач „А“. Относими към въпроса
за автентичността на документа в оспорената му част са показанията на свидетелите И. и Б.
и заключението на съдебно-графическата експертиза.
Свид. И. заявява, че на предявения му Двустранен констативен протокол за ПТП няма
негов подпис, нито негов почерк.
Свид. Б. разказва, че в Двустранния констативен протокол за ПТП в колона „А“
почеркът е неин, но схемата не е попълнена от нея и протоколът не съдържа неин подпис,
както и че протоколът не е бил подписан пред нея от водачите, а вероятно го е оставила в
кабинката на приемчика, за да отиде да снима следващите случаи, след което протоколът й е
бил донесен като готов и тя е завела щетата.
Съдът се доверява на показанията на свидетелите И. и Б. в посочените части, защото
хармонират помежду си и са неопровергани от други доказателства по делото.
Същевременно от заключението на съдебно-графическата експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице Ц. в открито заседание/, което съдът кредитира като
обективно, компетентно и обосновано, се установява, че подписите, положени в мястото за
„Подписи на водачите“ в Двустранен констативен протокол за ПТП от 28.11.2023 г. – за
водач „А“ и за водач „Б“, не са изпълнени от Б. Г. М. и М. Т. И., нито пък от И. Д. Б. –
********, но почеркът в графите за превозно средство „А“ е изпълнен от И. Б. – ********,
докато почеркът от другата страна на протокола не е нито на Б. М., нито на М. И., нито на И.
Б.. Вещото лице Ц. разяснява, че е установила сходство на подписа, положен за водач „А“
/т.е. подписа, положен за М. И./, с подписа в един от документите, с които се е сдобила в
качеството им на сравнителните образци за И. Б. – молба от 29.06.2016 г., който подпис
обаче, от своя страна, не е положен от нея.
Следователно събраните доказателства във връзка с производството по проверка на
автентичността на Двустранния констативен протокол за ПТП в оспорената част не
съдържат никакви противоречия и от тях еднозначно се изяснява, че подписът за водач „А“
/т.е. за водача на автобус марка „**********“, модел „*********“, с рег. № *********/ не е
3
положен от соченото като негов автор лице – свид. И.. Нещо повече – безпротиворечиво се
установява въз основа на заключението на съдебно-графическата експертиза и показанията
на свид. М. в частта, в която заявява, че в предявения му Двустранен констативен протокол
за ПТП не се съдържа негов подпис и не разпознава на него свой почерк, че той не е
изпълнил подписа за водач „Б“ /т.е. за водача на автобус марка „**********“, с рег. №
*********/. Следователно оборена е формалната доказателствена сила на посочения
документ, от което следва, че направените в него изявления не са на лицата, сочени в
протокола като участници в ПТП, респ. по арг. от чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК той не следва да
се ползва като писмено доказателство по делото.
Свид. М. разказва, че по принцип той управлява автобус „**********“, с рег. №
*********, но през месец ноември 2023 г. автобусът е управляван от много хора. Заявява, че
нееднократно е имал ПТП с него, но не и през месец ноември 2023 г., а произшествията,
които е имал с този автобус през 2023 г., са се случили по различно време – на 29.09.2023 г. и
през месец декември 2023 г. Посочва, че никога не е имал ПТП с него на паркинга на АП
„********“, нито такова, в което да е участвал свид. И.. Знае, че този автобус е имал през
месец ноември 2023 г. ПТП, при което е било счупено лявото странично пътническо стъкло,
но е категоричен, че то не е настъпило с негово участие. Разказва, че тогава е бил вписан да
излиза от гараж, отишъл на работа и му казали, че трябва да излезе с друг автобус, тъй като
този има счупено стъкло. Посочва, че лично е видял счупването, което не е било налично по-
рано, когато е оставил автобуса, но никой не му дал обяснения как се е случило. Заявява, че
И. Б. – секретарката на директора, се занимава със заявяването на щети.
Свид. И. разказва, че работи като шофьор в градския транспорт и управлява всякакъв
вид автобуси, включително автобус марка „********** *********“, като всеки ден е с
различни автобуси. Не може да каже дали е участвал през 2023 г. в ПТП с автобус с рег. №
*********, защото не знае регистрационните номера на автобусите, а само техните
инвентарни номера. Не помни да е участвал в ПТП между управляван от него автобус и друг
автобус на паркинга на АП „********“, нито да е участвал в произшествие през месец
ноември 2023 г. Заявява, че никой не го е уведомил за такова събитие. Посочва, че И. Б. –
секретарката на началника, заявява щетите във връзка с ПТП и снима автобусите.
Свид. Б. разказва, че работи в АП „********“ на „*********“, намиращо се на ул.
*********, на длъжност „технически организатор“ и завежда щети при застраховател във
връзка с ПТП, настъпили с участие на автобусите. Посочва, че когато настъпи ПТП на или
извън територията на АП „********“, по принцип самите водачи си съставят двустранен
протокол и се вика КАТ, който се представя на нея, след което тя обсъжда с тях
обстоятелствата около настъпването на събитието /ако се е случило преди 16:30 ч. и ако
водачът не е тръгнал по друга линия/, попълва заявлението за пред застрахователя и всички
останали документи, прави снимки на съответния автобус и изпраща целия комплект
документи на застрахователя. Уточнява, че на практика се случва и тя да попълва
протоколите за ПТП, защото голяма част от водачите са по-слабо грамотни и допускат много
често грешки в тях, заради които застрахователите връщат документите за корекция.
Посочва, че почеркът и подписът в предявеното й Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при имуществени вреди от 28.11.2023 г. са нейни, защото тя го е
попълнила, както и че си спомня за случая. Разказва, че в този ден е бил първият обилен
снеговалеж и на територията на АП „********“ имало поледица /заледени участъци в целия
гараж/, поради което там са настъпили между 3 и 5 такива ПТП. Заявява, че си спомня за
конкретното ПТП между автобуси „**********“ с инв. № ******** и „**********
*********“ с инв. № *******, при което при извършване на **********евра „**********“-
ът с огледалото си ударил „**********“-а, който по това време не бил в движение, защото
бил в гаража за профилактика. Заявява, че при произшествието и двата автобуса били
увредени, като щетата по „**********“-а била по странично салонно огледало. Уточнява, че
4
не е присъствала на самия удар, а колеги от сервиза й се обадили и й казали, че е станало
ПТП, при което автобус е ударил друг автобус, и че водачите ги няма, и я извикали, за да
снима. Разказва, че когато отишла, видяла двата автобуса със съответните щети, а водачите
им, които вероятно са техните титуляри /М. – на автобус „********** *********“, и Б. – на
автобус „**********“/, не били на място, поради което не разговаряла с тях. Било й казано
да попълни протокола, за да се случат нещата по-бързо и да отиде да снима следващите
произшествия. Посочва, че колегите от сервиза, които видели събитието /приемчикът, който
бил на смяна, или тогавашният началник на сервиза Ивайло/, й казали как е станало ПТП и
от тях знае, че е виновен водач „А“, но понеже в случая били станали няколко ПТП едно
след друго, не може да е сигурна. Разказва, че е честа практика автобусите да се управляват
от водачи, различни от титулярите, но в конкретен ден автобусът се управлява от този, който
е вписан в пътния лист.
Свид. В. разказва, че работи в „*********“ като шофьор и управлява автобус
„********** *********“, с инв. № *******, който обслужва всички линии. Посочва, че на
предявения му Двустранен констативен протокол за ПТП няма негов подпис, нито негов
почерк и не знае за това събитие. Заявява, че не знае за ПТП през месец ноември 2023 г. с
този автобус, настъпило в депото в АП „********“ преди или по време, когато той е бил на
смяна. След предявяване на Пътен лист серия Зем № **********/28.11.2023 г. заявява, че на
втората страница има негов почерк, и разяснява, че на 28.11.2023 г. още от сутринта автобус
с инв. № ******* е бил в гаража или някъде другаде, а той и колегата му от първата смяна
/от 09:00 ч. до 12:38 ч./ са работили с автобус с инв. № 1819, но не си спомня каква е
причината, наложила смяната на превозното средство. Посочва, че обикновено такава смяна
се извършва при негова авария на превозното средство, поради която не може да се излезе с
него, а дали в конкретния случая автобус с инв. № ******* е излизал да работи този ден
може да се види от данните в „Център за градска мобилност“.
От Пътен лист серия Зем № **********/28.11.2023 г. е видно, че с автобус марка
„**********“, модел „*********“, с рег. № ********* и с инв. № *******, на 28.11.2023 г. е
било предвидено да работят водачите М. И. М. /първа смяна/ и Г. П. В. /втора смяна/, но в
09:00 ч. е извършена смяна на автобуса и работата е извършена от двамата водачи с автобус с
инв. № 1819 до 16:09 ч., а в 18:00 ч. В. е продължил работата си с автобус с инв. № 1027.
От Справка от Автоматизираната система за контрол и управление на превозите,
поддържана от „Център за градска мобилност“, се изяснява, че автобус с рег. № *********
на 28.11.2023 г. през почти целия ден е бил в движение.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М., И. и В., защото
представляват добросъвестни и хармониращи помежду си разкази, пресъздаващи обективно
техните възприятия за правно значимите факти, като показанията на свид. В. намират опора
и в Пътен лист серия Зем № **********/28.11.2023 г. и Справка от Автоматизираната
система за контрол и управление на превозите, поддържана от „Център за градска
мобилност“.
Що се отнася до показанията на свид. Б., съдът не ги кредитира в частта, в която тя
заявява, че другият участващ и увреден от процесното ПТП автобус е бил автобус марка
„**********“, модел „*********“, с инв. № *******, както и че неговият водач М. при
извършване на **********евра с огледалото ударил автобус марка „**********“, с инв. №
******** и с водач Б., който по това време не бил в движение. Съображенията за това са
следните:
В хода на разпита на свид. Б. се изяснява, че тя не е очевидец на процесното ПТП, а
единствено е констатирала вече настъпилото събитие, при което е бил увреден автобус марка
„**********“, с рег. № *********, като видяла увреждане и по другия автобус. По
отношение на заявеното от нея, че другият автобус е бил автобус марка „**********“, модел
„*********“, с инв. № *******, съдът на база непосредствените си впечатления от разпита й
5
счита, че така заявеното от нея в действителност е резултат не толкова на конкретен спомен
за индивидуализиращите данни на увредените автобуси, които е заварила при отиването си
на местопроизшествието /самата свидетелка акцентира при разпита си на факта, че в един и
същи ден са настъпили на територията на АП „********“ едно след друго между 3 и 5 ПТП
заради обилен снеговалеж и поледица, т.е. при сходни обстоятелства, поради което и
предвид изминалия период от време от над 1 година между събитието и датата на разпита й
според съда е малко вероятно тя да помни индивидуализиращите данни на автобусите,
участвали конкретно в процесното ПТП/, а на предявяването на попълненото от нея
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от 28.11.2023 г., в
което именно този автобус е посочен като участващ в произшествието. Заявлението обаче е
попълнено въз основа на Двустранния констативен протокол за ПТП, а той, от своя страна,
не следва да се ползва при изграждане на фактическите изводи по делото. Това рефлектира
върху доказателствената стойност на заявлението, особено като се има предвид, че свид. Б.,
която го е попълнила, не е очевидец на събитието и не възпроизвежда в него собствени
възприятия. При това положение фактът, че именно автобус марка „**********“, модел
„*********“, с рег. № *********, е вписан в заявлението, не придава особена достоверност
на нейните показания в обсъжданата част.
На следващо място, от Пътен лист серия Зем № **********/28.11.2023 г. и
показанията на свид. В. се изяснява, че автобус с инв. № *******, за който по делото е
установено, че е именно автобусът, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на 28.11.2023 г. е бил разпределен за работа на шофьори,
различни от свид. И., но впоследствие е бил заменен с друг автобус, като това е станало още
сутринта, а не около часа на ПТП – 13:30 ч. Нито е вписана в пътния лист, нито от
показанията на свид. В. се установява конкретната причина за замяната му. Особено
съществени за недоверието на съда към показанията на свид. Б. в обсъжданата част са
обективните данни в Справката от Автоматизираната система за контрол и управление на
превозите за автобус с рег. № ********* за 28.11.2023 г., от които и без прилагането на
специални знания е видно, че той е бил в движение през почти целия ден, включително
дълго след 13:30 ч., от което следва, че причината за замяната не е щета по автобуса. Касае
се за автобус, изпълняващ превози на масовия градски транспорт, поради което е
неправдоподобно той да е бил увреден при процесното ПТП в 13:30 ч., но да е продължил
движение часове наред след това. В подкрепа на този извод са и показанията на свид. В.,
който сочи, че при авария автобусите се заменят, т.е. ако наистина този автобус беше
увреден при процесното събитие, настъпило на 28.11.2023 г. в 13:30 ч., нямаше часове наред
след това да продължава да е в движение.
Не подкрепят казаното от свид. Б. относно другия участващ в процесното
произшествие автобус и фотоснимките на л. 109 – 123, защото на тях не се вижда ясно
регистрационният номер, нито инвентарният номер на този автобус, поради което не може
да се формира извод, че това е автобусът, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Показанията на свид. Б. в частта, в която сочи кои са били водачите на двата автобуса,
участвали в процесното ПТП, и при какви точно обстоятелства е настъпило то, са
производни, защото представляват преразказ на думите на неустановено по делото лице, за
което тя твърди, че е очевидец, а частта относно самоличността на водачите те се базират
също така на предположението, че водачи на автобусите в момента на събитието са били
техните титуляри /макар самата свидетелка да заявява, че е честа практика в „*********“
ЕАД автобусите да се управляват от различни водачи, като в случая дори от пътния лист се
изяснява, че автобус марка „**********“, модел „*********“, с рег. *********, изобщо не е
планирано на 28.11.2023 г. да бъде управляван от свид. И., когото свид. Б. сочи като негов
титуляр/. Това в контекста на заявеното от Б., че не може да е сигурна, защото са настъпили
6
няколко произшествия едно след друго, поради което бързала да снима всичките, превръща
показанията й в горепосочената част в ненадежден доказателствен източник. Очевидно е, че
свид. Б. просто е бързала да оформи документите за всички ПТП, без да е проявила особен
интерес дали отразеното в тях отговаря на действителното положение.
На следващо място, показанията на свид. Б. в обсъжданата част не намират опора в
други надеждни доказателства по делото, каквито не са нито протокола за ПТП, чиято
автентичност като документ беше категорично опровергана, поради което съдът не основава
фактическите си изводи на него, нито попълненото от нея заявление до застрахователя,
базиращо се не на нейни лични възприятия от момента на удара или на разказ на
участниците в ПТП, а на същия този протокол и на разказа на неустановено по делото лице,
за което не е проверено дали наистина има качеството на очевидец.
Не следва извод за достоверност на показанията на свид. Б. в частта относно
механизма на ПТП от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, в което
описаният в Двустранния констативен протокол за ПТП механизъм е възприет като
възможна причина за счупване на лявото салонно стъкло на автобус марка „**********“, с
рег. № *********, доколкото в случая протоколът е неавтентичен документ и като такъв не
следва да се ползва при изграждане на фактическите изводи по делото, а други надеждни
доказателства за това, че ПТП е настъпило именно по посочения в него механизъм, който
вещото лице Й. само сочи като технически възможен, не са събрани.
В останалите части показанията на свид. Б. корелират с другите доказателства по
делото, поради което следва да бъдат възприети за достоверни.
Следователно при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира за
доказано по делото /в частност – въз основа на Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
имуществени вреди от 28.11.2023 г., фотоснимките на л. 28 – 29 от делото и показанията на
свид. Б. в кредитираната част/, че на 28.11.2023 г. е настъпило ПТП в гр. *******, на
територията на АП „********“ на „*********“ ЕАД, при което е увреден застрахованият
при ищеца по застраховка „Каско“ автобус марка „**********“, с рег. № ********* и с инв.
№ ******** – счупено е неговото ляво салонно стъкло. Следователно за ищцовото
дружество е възникнало задължение по договора за имуществена застраховка „Каско“ да
заплати на „*********“ ЕАД застрахователно обезщетение, което той е сторил.
От събраните доказателства обаче не се установява при дължимото от ищеца пълно и
главно доказване твърдението му, че в процесното ПТП е участвал автобус марка
„**********“, модел „*********“, с рег. № *********, което изключва възможността да
бъде ангажирана отговорността на ответника в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автобус.
На следващо място, дори и да се приеме за доказано, че именно автобусът,
застрахован при ответното дружество, е другият автобус, участвал в процесното събитие,
съдът счита, че предвид недоверието му към показанията на свид. Б. в частта относно
механизма на настъпване на ПТП по делото не е установено по изискуемия от чл. 154, ал. 1
ГПК начин какво точно е било поведението на неговия водач /независимо кой е той/, респ.
не може да се формира извод, че то освен увреждащо е и противоправно. При това
положение е без значение посоченото от вещото лице Й. в неговото заключение, че е
възможно увреждането по автобус марка „**********“, с рег. № *********, да е резултат от
описания в протокола за ПТП механизъм, щом самият механизъм не е доказан. С оглед
неубедителността на показанията на свид. Б. в тази част, за което вече бяха изложени
съображения, съдът намира, че надлежното изпълнение от ищеца на задълженията му,
произтичащи от носената от него доказателствената тежест да установи пълно и главно
посочените факти, изискваше в случая той да предприеме действия в насока установяване
на лицата, които на 28.11.2023 г. около 13:30 ч. са били на смяна в сервиза на АП „********“
7
/приемчик и началник на сервиз/ и които според свид. Б. са били очевидци на ПТП, и за
техния разпит. Такива доказателствени искания обаче в случая не бяха направени от ищеца.
При това положение съдът намира за недоказан елемент от фактическия състав на
претендираното спорно материално право – противоправно поведение на водача на автобус
марка „**********“, модел „*********“, с рег. № *********. Ето защо и предвид
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от застрахованата отговорност на водача, то
в случая не може да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество.
По изложените съображения предявеният главен иск е неоснователен. Следователно
неоснователен е и предявеният акцесорен иск.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски по делото в
общ размер на 250 лв., а именно: 50 лв. – депозит за свидетел; 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на СРС сумата от
350 лв. – допълнителен депозит за вещото лице по съдебно-графическата експертиза, за
който е останал задължен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от **********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, пл. „*********, срещу ***********, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *******, ул. „******* *******“ № ****, осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 2 954.33 лв. – регресно
взе**********е, включващо изплатено застрахователно обезщетение по щета №
******************* по застраховка „Каско Стандарт“ за вредите по автобус марка
„**********“, с рег. № *********, причинени от застрахователно събитие, настъпило на
28.11.2023 г. в гр. *******, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
14.05.2024 г. до окончателното плащане; 63.37 лв. – мораторна лихва за периода 19.03.2024 г.
до 13.05.2024 г.
ОСЪЖДА **********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, пл. „*********, да заплати на ***********, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *******, ул. „******* *******“ № ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК сумата от 250 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА **********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, пл. „*********, да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК
сумата от 350 лв. – разноски, за които е останал задължен.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8