РЕШЕНИЕ
№ 14839
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110148533 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу И. З.
З..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми: сумата от 10060 лв. – главница, представляваща
стойност на ТЕ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г. сумата от 260.69 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 05.04.2022г., сумата от 0.69 лв. лихва за дялово
разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства,
прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че не е
потребител на ТЕ. Позовава се на нищожност на клаузите на ОУ. Твърди изтекла
погасителна давност.
С определение на съда като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е
конституирано „фирма” ООД, което не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като доказателство по делото е приет нотариален акт № */****г., видно от което
ответникът е придобил собствеността върху топлоснабдения имот, като З. Ил. З. си е
1
запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Видно от изисканите
справки, З. Ил. З. е починал на 24.06.2001г.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "фирма" ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е
необходимо подписването на изричен писмен договор и неподписването на такъв не води до
извод за липса на облигационна връзка.
Видно от представения по делото нотариален акт № */****г., ответникът е придобил
собствеността върху топлоснабдения имот, а З. Ил. З., запазил си правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота, е починал на 24.06.2001г. Ето защо, ответникът е
2
единствен собственик на топлоснабдения имот.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период, като неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка.
По делото не се спори относно обстоятелството, че до имота е доставяно твърдяното
количество топлоенергия на посочените цени. Не се установява нищожност на клаузите на
ОУ на ищцовото дружество.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е установена
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение № 168/22.12.2009
г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски дружества –
доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради еднородния и
падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. Заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено на 27.04.2022г.
За процесния период са в сила ОУ от 2016г. /в сила от 11.06.2016г./, като съгласно чл.
33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 05.2019г. е станала изискуема на 15.07.2019г., поради което към датата
на подаване на заявлението на 27.04.2022г. вземането не е погасено по давност. Непогасени
по давност са вземанията и след м. 05.2019г.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на клаузите на ОУ.
Както беше посочено по – горе, задълженията стават изискуеми в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. ОУ, изменени през 2016г. и приложими към
3
настоящия случай, не предвиждат изискуемостта на вземането да е обусловено от
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, което да изисква
притежаването на „специално техническо средство” от страна на потребителя.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Ето защо, акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето исково
производство в размер общо на 273.43 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 76.39 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. З. З., ЕГН **********, с адрес:
(град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1060 лв., представляваща незаплатена ТЕ за
периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и по предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 260.69 лв., представляваща
лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.09.2019г. до 05.04.2024г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по гр. д. № 22108/2022г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 0.69 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. З. З., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 273.43 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 76.39 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 22108/2022г. на СРС,
35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „фирма” ЕАД –
„фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
4
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5