Решение по дело №8/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 41
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20181700900008
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   41/  10.06.2019год. гр.Перник

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                  Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание  на 14.12.2018год. / четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година /  в състав

                                                                                  Председател: Рени Ковачка

 

                 при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка  търг. дело № 8 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, с която  е поискано да бъде осъдена Община Перник да му заплати сумата от 2 126 749 лева съгласно Споразумение за погасяване на просрочени задължения чрез плащане № 74/27.05.2016год., сключено между „Топлофикация Перник“ АД и Община Перник, от които остатъчна главница по това споразумение в размер на 1 510 264 лева и остатъчна мораторна лихва към дата 21.02.2018год. в размер на 616 485 лева, както и сума в размер на 85 710.77 лева, от които 82 670.02 лева главници, представляващи суми за доставени от „Топлофикация Перник“ АД на Община Перник топлинна енергия и БГВ, съгласно 16 броя фактури и 3 040.75 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главниците до дата 21.02.2018год. разпределени както следва:

1. вземане по фактура № ********** от 28.02.2017 г. на стойност 937,62лв., от които главница в размер на 928,59 лв. и лихва в размер на 9,03 лв. за периода 07.04.2017 г. до 21.02.2018 г.

2. вземане по фактура № ********** от 31.03.2017 г. на стойност 18 140.02 лв., от които главница в размер на 16 787,68 лв. и лихва в размер на 1 352.34 лв. за периода 07.05.2017 г. до 21.02.2018 г.

3. вземане по фактура № ********** от 31.03.2017 г. на стойност 311,93 лв., от които главница в размер на 288,68 лв. и лихва в размер на 23,25 лв. за периода 07.05.2017 г. до 21.02.2018 г.

4. вземане по фактура № ********** от 30.04.2017 г. на стойност 18 994,56 лв., от които главница в размер на 17 724,32 лв. и лихва в размер на 1 270,24 лв. за периода 08.06.2017 г. до 21.02.2018 г.

5. вземане по фактура № ********** от 31.05.2017 г. на стойност 1 153,28 лв., от които главница в размер на 1 084,87 лв. и лихва в размер на 68,41 лв. за периода 09.07.2017 г. до 21.02.2018 г.

6. вземане по фактура № ********** от 30.06.2017 г. на стойност 3 056,55 лв., от които главница в размер на 2 897,97 лв. и лихва в размер на 158,58 лв. за периода 08.08.2017 г. до 21.02.2018 г.

7. вземане по фактура № ********** от 31.07.2017 г. на стойност 1 165,94 лв., от които главница в размер на 1 114,55 лв. и лихва в размер на 51,39 лв. за периода 08.09.2017 г. до 21.02.2018 г.

8. вземане по фактура № ********** от 31.08.2017 г. на стойност 628,55 лв., от които главница в размер на 605,83 лв. и лихва в размер на 22,72 лв. за периода 09.10.2017 г. до 21.02.2018 г.

9. вземане по фактура№ ********** от 31.08.2017 г. на стойност 13,56 лв., от които главница в размер на 13,07 лв. и лихва в размер на 0,49 лв. за периода 09.10.2017 г. до 21.02.2018 г.

10. вземане по фактура № ********** от 30.09.2017 г. на стойност 1 120,63 лв., от които главница в размер на 1 088,87 лв. и лихва в размер на 31,76 лв. за периода 08.11.2017 г. до 21.02.2018 г.

11. вземане по фактура № ********** от 30.09.2017 г. на стойност 106,35 лв., от които главница в размер на 103,34 лв. и лихва в размер на 3,01 лв. за периода 08.11.2017 г. до 21.02.2018 г.

12. вземане по фактура № ********** от 31.10.2017 г. на стойност 4 895,71 лв., от които главница в размер на 4 795,80 лв. и лихва в размер на 99,91 лв. за периода 08.12.2017 г. до 21.02.2018 г.

13. вземане по фактура № ********** от 31.10.2017 г. на стойност 15,90 лв., от които главница в размер на 15,58 лв. и лихва в размер на 0,32 лв. за периода 08.12.2017 г. до 21.02.2018 г.

14. вземане по фактура № ********** от 30.11.2017 г. на стойност 17 201,69 лв., от които главница в размер на 16 993,99 лв. и лихва в размер на 207,70 лв. за периода 08.01.2018 г. до 21.02.2018 г.

15. вземане по фактура № ********** от 31.12.2017 г. на стойност 25 949,00 лв., от които главница в размер на 25 855,63 лв. и лихва в размер на 93,37 лв. за периода 08.02.2018 г. до 21.02.2018 г.,     от които суми са приспаднати главница от 7 628,75 лева по фактура № ********** от 31.07.2017 г. и лихва от 351,77 лв. или общо сумата от 7 980,52 лв., както и законна лихва за забава върху общия размер на непогасените главници от претенцията от 1 592 934.02 лева за периода от датата на депозиране на исковата молба до момента на пълното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че със  Споразумение  за погасяване на просрочени задължения чрез плащане № 74/27.05.2016год.  Община Перник се е задължила да погаси чрез плащане на „Топлофикация Перник“  АД задължения  на посочените в споразумението  субекти на  общинска издръжка, които задължения към датата 13.05.2016 год. възлизат на сумата от 2 618 201 лева. Твърди се също така, че с цитираното  споразумение  страните са разсрочили новия дълг в размер на 2 618 201 лева по описания в споразумението начин, че по  новия дълг са извършени 9 частични плащания като остатъчната неплатена главница  след зачитане на извършените плащания  е в размер на 1 510 264 лева, а остатъчната мораторна лихва – в размер на 616 485 лева. Касае се за извършени плащания  както следва:

     На 20.06.2016 г. е извършено плащане на 36 707 лева за главница и 23 293 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

     На 30.06.2016 г. е извършено плащане на 40 331 лева за главница и 19 669 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

     На 15.07.2016 г. е извършено плащане на 53 950 лева за главница и 3 713 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

     На 03.02.2017 г. е извършено плащане на 90 419 лева за главница и 9 581 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

     На 10.03.2017 г. е извършено плащане на 86 739 лева за главница и 8 652 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

    На 31.03.2017 г. е извършено плащане на 98 439 лева за главница и 1 561 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

     На 19.05.2017 г. е извършено плащане на 10 788 лева за главница и 2 132 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

На 06.11.2017 г. е извършено плащане на 40 301 лева за главница и 19 699 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

На 20.12.2017 г. е извършено плащане на 186 612 лева за главница и 98 432 лева за мораторна лихва към 13.05.2016 г.

В исковата молба се твърди също така, че Община Перник дължи на „Топлофикация Перник „ АД и сумата от 82 670.02 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлоенергия за периода от м.02.2017 год. до м.12.2017 год., за което са издадени 16 бр. фактури, както и 3 040.75лева мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците по фактурите от съответната дата на падежа до 21.02.2018год., или както следва :

вземане по фактура № ********** от 28.02.2017 г. на стойност 937,62 лв., от които главница в размер на 928,59 лв. и лихва в размер на 9,03 лв. за периода 07.04.2017 г. до 21.02.2018 г.

вземане по фактура № ********** от 31.03.2017 г. на стойност 18 140.02 лв., от които главница в размер на    16 787,68 лв. и лихва в размер на 1 352.34 лв. за периода 07.05.2017 г. до 21.02.2018 г.

вземане по фактура № **********   от 31.03.2017 г.  на стойност  311.93            лв., от които главница в размер на 288,68 лв. и лихва в размер на 23,25 лв. за периода 07.05.2017 г. до 21.02.2018 г.

вземане по фактура № ********** от 30.04.2017 г. на стойност 18 994,56 лв., от които главница в размер на 17 724,32 лв. и лихва в размер на 1 270,24 лв. за периода 08.06.2017 г. до 21.02.2018 г.

вземане по фактура № ********** от 31.05.2017 г. на стойност 1 153,28 лв., от които главница в размер на 1 084,87 лв. и лихва в размер на 68,41 лв. за периода 09.07.2017 г. до 21.02.2018 г.

вземане по фактура № ********** от 30.06.2017 г. на стойност 3 056,55 лв., от които главница в размер на 2 897,97 лв. и лихва в размер на 158,58 лв. за периода 08.08.2017 г. до 21.02.2018 г.

 вземане по фактура № ********** от 31.07.2017 г. на стойност   1  165.94         лв., от които главница в размер на 1 114,55 лв. и лихва в размер на 51,39 лв. за периода 08.09.2017 г. до 21.02.2018 г.

 вземане по фактура № ********** от 31.08.2017 г. на стойност 628,55 лв., от които главница в размер на 605,83 лв. и лихва в размер на 22,72 лв. за периода 09.10.2017 г. до 21.02.2018 г.

 вземане по фактура № ********** от 31.08.2017 г. на стойност 13,56 лв., от които главница в размер на 13,07 лв. и лихва в размер на 0,49 лв. за периода 09.10.2017 г. до 21.02.2018 г.

     вземане по фактура № ********** от 30.09.2017 г. на стойност 1 120,63 лв., от които главница в размер на 1 088,87 лв. и лихва в размер на 31,76 лв. за периода 08.11.2017 г. до 21.02.2018 г.

     вземане по фактура № ********** от 30.09.2017 г. на стойност 106,35 лв., от които главница в размер на 103,34 лв. и лихва в размер на 3,01 лв. за периода 08.11.2017 г. до 21.02.2018 г.

     вземане по фактура № ********** от 31.10.2017 г. на стойност 4 895,71 лв., от които главница в размер на 4 795,80 лв. и лихва в размер на 99,91 лв. за периода 08.12.2017 г. до 21.02.2018 г.

     вземане по фактура № ********** от 31.10.2017 г. на стойност 15,90 лв., от които главница в размер на 15,58 лв. и лихва в размер на 0,32 лв. за периода 08.12.2017 г. до 21.02.2018 г.

      вземане по фактура № ********** от 30.11.2017 г. на стойност 17 201,69 лв., от които главница в размер на 16 993,99 лв. и лихва в размер на 207,70 лв. за периода 08.01.2018 г. до 21.02.2018 г.

      вземане по фактура № ********** от 31.12.2017 г. на стойност 25 949,00 лв., от които главница в размер на 25 855,63 лв. и лихва в размер на 93,37 лв. за периода 08.02.2018 г. до 21.02.2018 г.

С уточняваща молба ищецът  е посочил обектите, за които се  претендираната заплащане на сума от 82 670.02 лева като съставляваща стойността на доставена и незаплатена от Община Перник топлоенергия,че тези имоти са стопанисвани от Община Перник и че задължението за заплащане на потребената от тях топлоенергия произтича от наличието на облигационно правоотношение между Община Перник и „Топлофикация Перник“  във връзка с нейната доставка.

В срок е подаден писмен отговор от Община Перник, в който е изложила  доводи за недопустимост на предявените искове и алтернативно –за тяхната неоснователност. Оспорила е твърдението на ищеца, че със Споразумението от 27.05.2016год. е извършено встъпване в дълга на длъжниците на общинска издръжка, както и че със същото  е извършена новация на задължението. Твърди, че задълженията касаят длъжници, които не са на общинска издръжка, че от споразумението не е ясно от какви задължения се формира  „остатъчната главница“, че за същите задължения към „Топлофикация Перник“ АД срещу детските градини и  Кметство Изток  има образувани дела по установителни искове по чл.422 от ГПК, поради което е налице обективен и субективен идентитет. Поддържа, че Споразумението е нищожно, тъй като е сключено от Община Перник след изтичане на давностния срок и в този смисъл се прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане. Посочва, че възражението за изтекла давност е допустимо и основателно, дори и да се приеме, че с процесното споразумение е извършено признание на дълга. Оспорва твърдението на ищеца за извършени плащания по споразумението, доколкото представените в тази връзка платежни документи  от ищеца не установяват плащане на задължения, включени в споразумението.

 С писмения отговор  ответникът  оспорва по основание и размер претенцията на ищеца за заплащане на стойността на доставена и незаплатена топлоенергия за периода от м.02.2017 год. до  м.12.2017 год. по посочените по-горе 16 бр. фактури и акцесорната такава за присъждане на мораторна лихва. Твърди, че с цитираните фактури са фактурирани суми за доставена топлоенергия на обекти, които не са общинска собственост, поради което Община Перник няма задължения за нейното заплащане. Сочи също така, че посочените от ищеца топлоснабдени имоти не кореспондират с обектите, посочени във фактурите, поради  което същите не съставляват доказателство за дължимост на претендирани суми. Счита също така, че след като не е поканена да заплати дължимите суми, Община Перник не е изпаднала в забава и не дължи мораторна лихва за претендирания в исковата молба период. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните главници и лихви. Предвид изложените доводите в писмения отговор прави искане за прекратяване на производството по делото, в частта му, с която се претендира присъждане на сумата от 1 510.264 лева главница и 616 485 лева мораторна лихва по Споразумение от 27.05.2016 год., за отхвърляне на претенцията за заплащане на сумата от 85 710.77 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлоенергия за периода от м.02.2017год. до 31.12.2017год., за отхвърляне на акцесорните претенции за присъждане на законна лихва  и  за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е оспорил възражението на ответника на погасяване на вземанията предмет на Споразумението от 27.05.2016год. по давност като твърди, че давността е прекъсната,както и че към датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. вземанията по споразумението или т.н. по исковата молба „нов дълг“  не е погасен по давност. Счита, че споразумението не е нищожно, а доводите изложени от ответника в тази връзка са несъстоятелни. Поддържа  изложеното в уточняващата молба, че между страните е било налице облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлоенергия за изброените в уточняващата молба обекти, по което Община Перник е неизправна страна  и дължи заплащане на доставената и потребена топлоенергия, която, ведно с лихвите, е в размер на 85 710.77 лева. Счита, че срокът за заплащане на потребената топлоенергия е определен, поради което не е необходимо изпращането на покана, за да изпадне потребителя в забава.

С  допълнителния писмен отговор ответникът е  изразил становище за нередовност на исковата молба касателно исковата претенция, основана на Споразумение от 27.05.2016год. Счита, че ищецът не е обосновал ясно и непротиворечиво пасивната процесуална легитимация на ответната община по иска за заплащане на сумите по цитираното споразумение. Въвел е ново възражение за нищожност на процесното споразумение, като твърди че последното не е подписано от лице, отговорно за счетоводните записвания, въпреки императивното изискване за това, въведено в чл.2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и чл.13, ал.33, т.3 от същия закон.

  По исковата претенция, основана на Споразумение № 74/27.05.2016год.за погасяване на просрочени задължения чрез плащане, съдът намира от фактическа страна следното:

  На 27.05.2016год. страните по делото са сключили споразумение, с което Община Перник е признала, че към 13.05.2016год. има задължения към „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник  за потребена топлинна енергия и БГВ в общ размер на 2 618 021 лева, както и че задълженията са натрупани вследствие на доставена, но незаплатена топлинна енергия и БГВ в сгради, собственост на  Община Перник, в Общински учебни/детски заведения и комплекси, както и общински предприятия, съобразно приложен към споразумението списък. Задължила се е да заплати  сумата от 2 618 021лева  разсрочено както следва: в срок до 30.05.2016год. заплати 150 000 лева, в срок до 30.06.2016год. заплати 200 000лева, в срок до 15.07.2016год. заплати 140 000 лева, а остатъка от задължението да заплати на равни месечни вноски в размер на 85 000 лева,на всяко 26 число на всеки месец, считано от 26.07.2016год. до пълното погасяване на задължението, ведно със законната лихва. Споразумението е подписано от кмета на Община Перник и Изпълнителния директор на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник.

От приложения към споразумението списък е видно, че задължението в общ размер от 2 618 021 лева се формира от следните задължения:

= Шифър 106, абонат- Община Перник, главница към 13.05.2016год.- 280 908лв., лихва към 13.05.2016год- 21 371лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.-302 279 лева.

= Шифър 135, абонат- Детска градина „ Миньорче“, главница към 13.05.2016год.- 100 585лв., лихва към 13.05.2016год- 19 806лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 120 391лв.

= Шифър 137, абонат- Детска градина „ Родолюбче“, главница към 13.05.2016год.- 35 593лв., лихва към 13.05.2016год- 5 790лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 41 383 лева.

 = Шифър 139, абонат- Детска градина № 8 „ Изворче“ , главница към 13.05.2016год.- 107 047лв., лихва към 13.05.2016год- 22 022лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 129 069 лева.

 = Шифър 142, абонат- Детска градина № 15 „ Райна княгиня“ , главница към 13.05.2016год.- 114 601лв., лихва към 13.05.2016год- 18 190лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 133 791 лева.

= Шифър 143, абонат- Детска градина № 9 „ Калина Малина „ , главница към 13.05.2016год.- 75 090лв., лихва към 13.05.2016год- 16 420лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 91 510 лева.

 = Шифър 145, абонат- ОДЗ № 4 „ Чуден свят“, главница към 13.05.2016год.- 114 601лв., лихва към 13.05.2016год- 18 190лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 133 791 лева.

 = Шифър 149, абонат- ЦДГ № 3 „ Пролетен цвят“ , главница към 13.05.2016год.- 76 597лв., лихва към 13.05.2016год- 15 774лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 92 371 лева.

= Шифър 151, абонат- ОДЗ № 11 „ Знаме на мира“ , главница към 13.05.2016год.- 176 392лв., лихва към 13.05.2016год- 28 230лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 204 622 лева.

= Шифър 151, абонат- ОДЗ № 11 „ Знаме на мира“ , главница към 13.05.2016год.- 176 392лв., лихва към 13.05.2016год- 28 230лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 204 622 лева.

= Шифър 154, абонат- ЦДГ „ № 6 „ Българче“ ,главница към 13.05.2016год.- 40 590лв., лихва към 13.05.2016год- 8 948лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 49 538 лева.

= Шифър 153, абонат- ОДЗ № 5 „ Вела Пеева“  , главница към 13.05.2016год.- 66 097лв., лихва към 13.05.2016год- 12 342лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 78 439 лева.

= Шифър 205, абонат-  ОБНС-НЗСГ, главница към 13.05.2016год.- 127 777лв., лихва към 13.05.2016год- 24 724лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 152 501 лева.

= Шифър 329, абонат- Кметство Изток, главница към 13.05.2016год.- 105 944лв., лихва към 13.05.2016год- 28 577лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 134 521 лева.

= Шифър 606, абонат-  Общински младежки дом, главница към 13.05.2016год.- 105 936лв., лихва към 13.05.2016год- 31 235лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 137 171 лева.

= Шифър 7978, абонат-  ОП „ Столово хранене“ , главница към 13.05.2016год.- 119лв., лихва към 13.05.2016год- 0, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 119 лева.

= Шифър 8119, абонат-  ОП „ Спортни имоти“ , главница към 13.05.2016год.- 292 096лв., лихва към 13.05.2016год- 120 294лв., общ размер на задължението към 13.05.2016год.-412 391 лева.

= Шифър 8306, абонат-  ОП „ Общ.обслужване“ , главница към 13.05.2016год.- 1 217лв., лихва към 13.05.2016год- 1лв., общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 1 217 лева.

=Шифър 134, абонат- 6-то ОУ, главница към 13.05.2016год.- 82 355лв., лихва към 13.05.2016год- 4 746лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 87 101 лв.

= Шифър 138 , абонат- СОУ Д-р Петър Берон“ , главница към 13.05.2016год.- 144лв., лихва към 13.05.2016год- 0, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 144 лева.

= Шифър 140, абонат- СОУ „ П.Славейков“ , главница към 13.05.2016год.- 0лв., лихва към 13.05.2016год- 0лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 0 лева.

= Шифър 141, абонат- 9-то ОУ, главница към 13.05.2016год.- 166лв., лихва към 13.05.2016год- 0лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 166 лева

 = Шифър 144, абонат- 13 ОУ „Св.СВ.Кирил и Методий“, главница към 13.05.2016год.- 130лв., лихва към 13.05.2016год- 0лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 130 лева.

= Шифър 147, абонат- 10 ОУ „ А. Константинов“ , главница  към 13.05.2016год.- 0лв., лихва към 13.05.2016год- 0лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 0 лева.

= Шифър 148, абонат- СОУ „ Кл.Охридски“ , главница към 13.05.2016год.- 40 106лв., лихва към 13.05.2016год- 16 168лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 56 274 лева.

= Шифър 152, абонат- 11 ОУ „ Емил Пелин“ , главница към 13.05.2016год.- 4 638лв., лихва към 13.05.2016год- 4 лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 4 642 лева.

= Шифър 331, абонат- ОУ „ Св.Константин Кирил Философ“ „, главница към 13.05.2016год.- 11 749лв., лихва към 13.05.2016год- 136лв, общ размер на задължението към 13.05.2016год.- 11 885 лева.

От изготвената по делото съдебно –икономическа експертиза се установява ,че задълженията по споразумението са осчетоводени в ищцовото дружество  по сметка 411-клиенти по партидата на абонатите, посочени в Таблица 2, както и че след подписване на споразумението /27.05.2016год./ в счетоводството на „Топлофикация Перник“ АД не е открита нова партида с клиент Община Перник с размера на общата сума по споразумението . Установява се също така ,че  по сметка на „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник са платени и осчетоводени за погасяване на задълженията по споразумението общо 831 017.48лева, от които 644 285.37лева главница и 186 732.11лева лихви, което вещото лице е отразило в Таблица № 1 към заключението.  В таблицата са посочени датата на плащане  и платените суми ,както и техния платец -Община Перник, спортни имоти, младежки дом, 6-то ОУ, ОБНС НЗСГ и детски градини с № 1,2,3,4,8 ,9 и 15.

От допълнителната експертиза е видно,че към 13.05.2016год. в счетоводството на отделните абонати, посочени в таблица 2/ идентични на абонатите, посочени в Таблица 1 към споразумението / са осчетоводени непогасени задължения към „Топлофикация Перник“ АД в  общ размер на главницата от 1 280 306.04лева, а в счетоводството на ищеца е осчетоводено вземане към същите тези абонати  и към същия момент в общ размер на 1 510 264.43лева. Разликата при осчетоводяването, възлизаща на сумата от 229 958.38 лева според вещото лице се дължи на различния подход, възприет при осчетоводяване на  извършените пращания, тъй като част от абонатите са погасявали само главниците, а  „Топлофикация Перник“ АД е погасявала лихвите по съответната фактура и след това главниците.

 В експертизата се съдържат данни, че в счетоводството на Община Перник  по сметка 4010-доставчици, код 1-73 са осчетоводявани фактури, издавани от „Топлофикация Перник“ АД   за абонати с шифър 106- Община Перник и с шифър 205-детски ясли. В Споразумението са включени фактури в размер на 5 689.49лева-абонат с шифър 205,като абонат с шифър 106- Община Перник няма неплатени суми. При изготвяне на експертизата вещото лице е констатирало, че с дата 27.05.2016год.  в счетоводството на Община Перник е вписана счетоводна операция по сметка 4010-доставчици, код 1073 за контрагент „Топлофикация Перник“ АД като за документ е вписано „ Споразумение“ № 74 със сумата от 2 618 021 лева и в забележка е вписана операция „ Споразумение за разсрочено плащане на 2 618 021 лева. С това вписване според вещото лице не са прехвърлени задължения по Споразумението по партидата на „Топлофикация Перник“ АД водена в Община Перник, а същите са останали като задължение в счетоводствата на съответните абонати, посочени в Споразумението. Този запис, според вещото лице не променя  задължението и няма счетоводна стойност , тъй като не е отразено в сметка 401, с което да се е увеличило задължението на Община Перник. Касае се за запис, които според вещото лице има само информационен характер, но не и счетоводна стойност.  В.з. на 09.11.2018год. вещото лице е уточнило, че в „Топлофикация Перник „АД задължението по споразумението, изключая това на абонат -Община Перник е прехвърлено в нова сметка 444, като задължението по тази сметка е на всеки абонат, посочен в Таблица № 2  и  погашенията са извършвани  и са отразявани по сметка на самите абонати. Споразумението, според вещото лице, не е отразено като новоформирано задължение в счетоводствата на страните по делото, а погасяването на задълженията по споразумението е отразявано по партидата на всеки един абонат.

В заключението си вещото лице е посочило, че са извършвани плащания и по запорни съобщения, но те не могат да се съотнесат като плащания по споразумението, тъй като в платежните документи не е цитирано споразумението, а отделни фактури.

По делото е приложено копие на ч.гр.дело № 0822/2018год., от което е видно, че със Заповед за изпълнение № 587/02.02.2018год.е разпоредено на  „Целодневна детска градина 3 „ Пролетен цвят“ гр.Перник да заплати на „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 31 770.67лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 2 911.42лева, представляваща  законна лихва  за забава на месечни плащания за периода от 08.07.2013год. до 09.12.2016год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането,сумата от 693.64 лв.,представляваща държавна такса ,както и сумата от 50лева юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок и предвид постъпило  възражение по чл.414 от ГПК, „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила  установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането ,предмет на горецитираната заповед за изпълнение.

От приложеното копие на ч.гр.дело № 00829/2018год.е видно ,че със Заповед за изпълнение № 670/05.02.2018год. е разпоредено на  „Целодневна детска градина 6 „ Българче“  гр.Перник да заплати на „ Топлофикация Перник“ АД гр. Перник сумата от 14 591.95 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 1 376.97лева, представляваща  законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 319.38 лв., представляваща държавна такса ,както и сумата от 50лева юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок и предвид постъпило  възражение по чл.414 от ГПК, „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила  установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането ,предмет на горецитираната заповед за изпълнение.

От приложеното по делото копие на ч.гр.дело № 00826/2018год.е видно ,че със Заповед за изпълнение № 663/05.02.2018год. е разпоредено на  „Целодневна детска градина 2 „Родолюбче“ гр.Перник да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 19 096.33 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 1 870.89лева, представляваща  законна лихва  за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 419.34 лв.,представляваща държавна такса, както и сумата от 50лева юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок и предвид постъпило  възражение по чл.414 от ГПК, „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила  установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането, предмет на горецитираната заповед за изпълнение. Въз основа на така предявения иск е образувано гр.дело № 2033/2018год. по описа на ПРС, към момента на приобщаване на което към доказателствения материал по настоящото дело, по иска не е налице произнасяне.

От приложеното по делото копие на ч.гр.дело № 00828/2018год.е видно, че със Заповед за изпълнение № 6595/05.02.2018год. е разпоредено на Общински младежки дом гр.Перник да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 27 790.09лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 2 702.62лева, представляваща  законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 609.85 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 50лева юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок и предвид постъпило възражение по чл.414 от ГПК, „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането, предмет на горецитираната заповед за изпълнение. По така предявения иск е постановено Решение № 1058/16.10.2018год., влязло в сила на 07.11.2018год., с което същият е уважен изцяло.

От приложеното по делото копие на ч.гр.дело № 00834/2018год.е видно, че със Заповед за изпълнение № 561/02.02.2018год. е разпоредено на  Целодневна детска градина 5 „Вела Пеева“ гр.Перник да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 28 067.47 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 2 789.68лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 617.14 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 50лева юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок и предвид постъпило  възражение по чл.414 от ГПК, „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила  установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането, предмет на горецитираната заповед за изпълнение.

С влязло в сила решение № 825/10.08.2018год., постановено по гр.дело № 02033/2018год. на пернишкия районен съд, е признато за установено, че Детска градина № 9 „Калина малина“ гр.Перник дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 15 329.32лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот,  находящ се в *** за периода от 01.09.2016год. до 01.09.2017год., както и сумата от 1 301.99лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 669/05.02.2017год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 00823/2018год. по описа на ПРС.

Няма данни така постановеното решение да е обжалвано.

Със Заповед за изпълнение № 584/05.02.2018год., издадена по ч.гр.дело № 00831/2018год. по описа на ПРС  е разпоредено на  Кметство Изток Община Перник  да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 35 468.61лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 3 320.09лева, представляваща  законна лихва  за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 775.77 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 50лева юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок и предвид постъпило  възражение по чл.414 от ГПК, „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила  установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането ,предмет на горецитираната заповед за изпълнение.

С Определение № 613/13.09.2018год. , постановено по гр.дело № 430/2018год. по описа на ПОС, образуваното въз основа на предявения от „Топлофикация Перник“ АД иск по чл.422 от ГПК за вземането, предмет на горецитираната заповед за изплънение, е прекратено на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, а заповедта за изпълнение-обезсилена.

Със заповед за изпълнение  № 546/05.02.2018год.,постановено по ч.гр.дело № 0824/2018год. на ПРС е разпоредено на Детска градина № 15 „Райна княгиня“ гр. Перник да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 45 263.36лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 4 431.17лева, представляваща  законна лихва  за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок и предвид постъпило  възражение по чл.414 от ГПК, „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането, предмет на горецитираната заповед за изпълнение. От писмо изх.№ 264-2018год./03.12.2018год. е видно, че по предявения от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник иск по чл.422 от ГПК е постановено Решение № 389/30.11.2018год. по гр.дело № 264/2018год. на ПОС, с което е признато за установено по отношение  Детска градина № 15 Райна Княгиня, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 31 836.83лева, представляваща неизплатена продажна цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен номер 1420 за периода от 01.05.2016год. до 30.12.2017год., заедно със законната лихва върху тази сума от 02.02.2018год. до окончателното й изплащане и сумата от 2022.39лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху посочената продажна цена за периода от 10.07.2016год. до 17.01.2018год., съгласно заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 824/2018год. по описа на ПРС.

По делото липсват данни относно момента на влизане в сила на така цитираното съдебно решение.

По делото са налице данни, че със Заповед за изпълнение № 566/02.02.2018год., издадена по ч.гр.дело № 00820/2017год. на ПРС е разпоредено на  Детска градина „Миньорче“  гр.Перник  да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 39 979.45лева,представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 3 974.39лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането, както и че със Заповед за изпълнение № 583/05.02.2018год., издадена по ч. гр.дело № 00821/2018год. на ПРС разпоредено на  Детска градина „Миньорче“  гр.Перник  да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 93 366.51лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 8 750.77лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане.

За вземанията и по двете Заповеди за изпълнение са предявени искове по чл. 422 от ГПК ,данни за произнасянето по които не са получени към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

Със заповед за изпълнение  № 659/05.02.2018год. , постановено по ч.гр.дело № 00835/2018год. на ПРС е разпоредено на Обединено детско заведение  4 „Чуден свят“  гр. Перник да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 121 730.23лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год., сумата от 11 644.25лева, представляваща  законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.03.2016год. до 17.01.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2667.49лева  държавна такса и 50лева разноски по делото.

В законоустановения срок и предвид постъпило  възражение по чл.414 от ГПК, „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е предявила  установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането, предмет на горецитираната заповед за изпълнение. С Решение № 328/18.10.2018год., постановено по гр.дело № 273/2018год. на ПОС е признато за установено, че  Детска градина 4 „ Чуден свят“ гр.Перник дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 87 160.24лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия на адрес ***-за корпуси 1 ,2, 3 и 4 за периода от 31.08.2016год. до 31.12.2017год. включително,ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018год. до окончателното й изплащане и сумата от 5 525.76лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.08.2016год. до 17.01.2018год., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 659/05.02.2018год. по ч.гр.дело № 00835/2018год. на ПРС.

От правна страна съдът намира следното:

Ищецът основава своята претенция  на сключено с ответника Споразумение  от 27.05.2016год. . Твърди, че ответникът е неизправна страна по него,  тъй като не му е заплатил в уговорените срокове сумата от 2 618 021лева, представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия и БГВ в сгради, собственост на Община Перник, в Общински учебни/детски градини и комплекси и Общински предприятия, съобразно приложен към споразумението списък. Действително ищецът сочи, че съгласно сключеното споразумение  Община Перник е встъпила в дълга  и се е задължила да погаси задължения на абонатите, посочени в приложения към споразумението списък, което според настоящия състав не е определящо за квалификацията на предявената претенция, основана на цитираното споразумение.  Това е така, тъй като съдът е не обвързан нито от сочената от ищеца правна квалификация, нито от правните категории и термини, които е употребил. Тя се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и от направеното искане, а в конкретния случай те сочат на иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.

Искът е процесуално допустим като наведените от ответната страна доводи за противното са несъстоятелни. От приложените дела действително се установява,че в полза на „Топлофикация Перник„ АД са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу част от абонатите по Таблица 1 към Споразумение № 74/27.05.2016год. за вземания за продажна цена на топлинна енергия за период 01.01.2016год. до 13.05.2016год., както и че съществуването на тази вземания са били предмет на искове по чл.422 от ГПК. Безспорно, тези вземания са идентични на част от вземанията по споразумението, респ.  същите са включени в предмета и на настоящия иск. Съгласно чл. 126 от ГПК, когато в един и същи съд  или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по – късно заведеното се прекратява служебно от съда. В случая  макар и да е налице частична идентичност в предмета на спора, липсва идентичност между страните, поради което не са налице предпоставките на чл.126 от ГПК  за прекратяване на производството по делото на това основание.

Както вече се посочи по-горе , ищецът  основава  своята претенция на сключено с ответната община на 27.05.2016год. споразумение,което представлява  договор  за спогодба по чл. 365, ал.1 от ЗЗД . Съгласно чл. 365, ал.1 от ЗЗД  договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор като си правят взаимни отстъпки.В този смисъл спогодбата е  двустранен договор и следва да е постигнато съгласие между страните по въпросите, които урежда, волята на страните да е ясно изразена и да обхваща съответните претенции по ясен и категоричен начин, като се констатира, че чрез взаимни отстъпки страните са целели окончателното уреждане на възникналите между тях спорни правоотношения.

Съгласно сключеното между страните Споразумение от 27.05.2016год., ответната община, в качеството си на купувач и  е признала, че към 13.05.2016год. има задължения към ищеца, в качеството му на продавач за потребена топлинна енергия и БГВ в общ размер на 2 618 021лева, което задължение е натрупано в следствие на доставена и незаплатена топлинна енергия и БГВ в сгради, собственост на Община Перник, в Общинските учебни/детски заведения и комплекси,както и общински предприятия и се е съгласила  да ги заплати разсрочено. От препращането към таблица 1 е видно, че задължението в общ размер от 2 618 021лева се формира от  отделните задължения на изброените в него абонати към 13.05.2016год.

 Систематичното тълкуване на клаузите на споразумението, направено в съответствие с чл.20  от ЗЗД  не могат да обосноват извод, че с подписване на споразумението Община Перник е поела задължение за заплащане на дълга на абонатите, посочени в приложената към него Таблица 1, тоест че е налице заместване в дълг по смисъла на  чл.102 от ЗЗД, нито че процесното споразумение има характер на новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Заместването в дълг представлява договор  между кредитора и трето лице или между длъжника и трето лице, по силата на който едно задължение се поема от третото лице, а стария длъжник се освобождава от същото. Този договор изисква изрично изявление от третото лице за погасяване на чужд дълг. От друга страна новацията съставлява договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което впоследствие на това се погасява. За да е налице новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета и каузата. Или обективната новация изисква ясно изразена воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет и ново основание  в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор.

  В процесното споразумение липсва изрично изявление от Община Перник за поемане на чужд дълг, нито воля в този смисъл може да се извлече от тълкуване на негови клаузи. Напротив, в споразумението е обективирано признание на Община  Перник за съществуването на нейн дълг към ищеца, с изричното посочване на неговия размер, основание и начин на формиране. Липсва воля и за погасяване на старо задължение и за възникване на друго ново такова, за да е налице обективна новация.

   Неоснователно е твърдението на ответника, че процесното Споразумение е нищожно на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като не е подписано от Главен счетоводител на Община Перник, каквото е изискването на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС.

  Чл.13 от ЗФУКПС урежда системата на двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл.2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания. Посоченото изискване има за цел да гарантира и осигури законосъобразното и ефикасното изразходване на публични средства чрез санкцията на лицето, отговорно за счетоводните записвания. В този смисъл, спазването на процедурата по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС е обстоятелство, релевантно единствено във вътрешнослужебните отношения в съответната публична организация, но е непротивопоставимо в отношенията на същата с третите лица, тоест не опорочава сключваните с тях правни сделки.

 Основанието на договора  /сделката /  е типичната, непосредствена цел, която страните преследват при неговото сключване. При спогодбата се цели разрешаването на съществуващ или бъдещ спор и липсата на такъв прави спогодбата нищожна  на основание  чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД поради липса на основание. Сключеният между страните договор за спогодба има своето правно основание- уреждане на отношенията между страните във връзка с доставена и неплатена към 13.05.2016год. топлинна енергия и БГВ на абонати, изброени в Таблица 1 към споразумението. Наличието на идентични по основание задължения на абонатите, посочени в таблица 1 се установява от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, както и от приложената по делото кореспонденция между тези абонати и ищеца, съдържаща признание на задължения, произтичащи от доставката на топлинна енергия и БГВ. Признание за съществуването на вземането на ищеца  е направено и от ответника и то е обективирано в самото споразумение. Предвид на това, съдът счита за направеното възражение за нищожност на споразумението поради липса на основание за несъстоятелно.

Договорът за спогодба не е нищожен и поради невъзможен  предмет- чл. 26 , ал.2, предл. 1  от ЗЗД. Предметът е обектът на правоотношението, което може да бъде различен по естеството си- вещ, нематериално благо, действие и т.н. невъзможният предмет означава той да е неопределен, неосъществим и неопределяем при налична фактическа и правна невъзможност. Предметът може да бъде невъзможен поради обективни и субективни причини.            

В случая предметът на споразумението е ясно индивидуализиран, осъществим и възможен, доколкото е договорено плащането на парична сума в конкретен размер. Това е конкретният резултат, към който се стремят страните по споразумението и той е напълно възможен.

Предвид на гореизложеното настоящият състав намира , че страните по делото са обвързани с валидно сключен между тях договор да спогодба, който като самостоятелен  юридически факт, поражда за ответника задължение да заплати на ищеца сумата от 2 618 021 лева, по начина и в сроковете, уговорени в него. Ирелевантна за спора е липсата на двустранни счетоводни записвания относно вземането по споразумението. Задължението е формирано по основание, размер и падеж в нарочен писмен акт- споразумение, който както се посочи е самостоятелен правопораждащ юридически акт.

От съдебно – икономическата експертиза се установява, че за погасяване задължението по споразумението е заплатена сумата от 831 017.48лева. Тя е внесена на части на съответните дати-20.06.2016год., 30.06.2016год., 15.07.2016год., 03.02.2017год., 10.03.2017год., 31.03.2017год., 19.05.2017год., 6 и 9.11.2017год. и от абонатите, посочени в таблица 1 към споразумението. Установява се също така ,че плащането на тези суми е осчетоводено както в счетоводството на ищцовото дружество, така и в счетоводството на отделните абонати. Внесените суми са осчетоводявани по сметка 411-клиенти по партидата на съответния абонат, така, както е посочено в Таблица 2 към заключението. При съпоставката на осчетоводяването на платените суми в ищцовото дружество и в счетоводството на всеки един от абонатите, вещото лице е констатирало разлика в размера на осчетоводената остатъчна главница, което обяснява с различния начин на приложение на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.

Извън горното, вещото лице е констатирало че са извършвани и други плащания по запорни съобщения, без да може да посочи основанието на дълга и неговия размер. Запорни съобщения,, разпореждания за изпълнително основание по чл.230, ал.4 от ДОПК и платежни документи са представени и по делото, но  същите не  доказват плащане на задължения по споразумението.

При тези данни, съдът приема, че плащанията от абонатите, посочени като платци в таблица 1 към заключението на съдебно-икономическата експертиза, са извършени за погасяване на задълженията по сключеното между страните споразумение. Изрично признание за това се съдържа в обстоятелствената част на исковата молба и като признание следва да се приеме и осчетоводяването на плащанията в счетоводството на ищеца. Така извършеното плащане е действително, дори и да се приеме че е извършено от трети лица. Задължението по Споразумението не е лична и незаместима престация, поради което всяко трето лице може да го изпълни от свое име и по своя инициатива. Кредиторът е приел това изпълнение, а обстоятелството дали третото лице има или няма интерес да изпълни е ирелевантно за отношенията между страните по делото. Това касае отношенията между длъжника и трето лице и не влияе върху тези между страните по делото, породени от процесното споразумение.

  Както вече се посочи по-горе ответникът е поел задължение да заплати на ищеца обща сума в размер на 2 618 021лева, представляваща сбора на сумите  /главница  и лихва/ по приложената към споразумението Таблица 1  на отделни вноски, всяка от тях с отделен падеж както следва: 150 000 лева в срок от 30.05.2016год., 200 000 лева в срок до 30.06.2016год., 140 000 лева в срок до 15.07.2016год. и по 85 000 лева месечно, считано от 26.07.2016год., ведно със законната лихва  към датата на плащането до окончателното й изплащане. Към датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. се явяват изискуеми вноските от 150 000 лева, 200 000 лева и 140 000 лева и тези в размер на 85 000лева, до последната такава с падеж 26.02.2018год.

  Установи се по делото, че по процесното споразумение са извършени следните плащания : на 20.06.2016год. са платени 60 000 лева, на 30.06.2016год. са платени 60 000лева, на 15.07.2016год. са платени 57 663лева, на 03.02.2017год. са платени 100 000 лева, на 31.03.2017год. са платени 100 000 лева, на 19.05.2017год. са платени 12 920лева, на 06 и 09.11.2017год. са пратени 60 000лева и на 20.12.2017год. са платени 285 043.48лева, с което са погасени част от падежираните към датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. погасителни вноски. Това прави претенцията по чл.79 от ЗЗД за тяхното присъждане основателна и то в пълния й предявен размер от 1 510 264лева. В този размер е осчетоводено и остатъчното  задължението  в счетоводството на ищцовото дружество след приспадане на извършените частични плащания при спазване на реда по чл. 76 от ЗЗД. Общият размер на задължението  на Община Перник по Споразумението от 27.05.2016год. възлиза на сумата от 2 618 021лева. Към датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. са изискуеми 2 275 000 лева, от които са погасени 763 641.12лева, като остатъка от това задължение е незаплатено  и се явява дължимо.

  В процесното споразумение страните са договори заплащане на дължимата сума на отделни вноски, всяка от която  на отделна дата. В този случай и съгласно чл. 84 от ЗЗД при неплащане на падежа длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана. В случая, съобразявайки  клаузите в Споразумението  относно сроковете за плащане на отделните вноски, извършените плащания и  погасената с тях част от главницата и част от мораторната лихва, съдът намира, че част от вноската  с падеж 26.10.2016год., която е в размер на 66 357.78лева  и вноските  в размер на 85 000 лева с падеж 26.11.2016год., 26.12.2016год., 26.01.2017год., 26.02.2017год.,26.03.2017год.,26.04.2016год.,26.5.2017год.,26..06.2017год.,26.07.2017год.,26.08.2017год.,26.08.2017год.,26.09.2017год.,26.10.2017год.26.11.2017год.,26.12.2017год.,26.01.2018год. и 26.02.2017год. са просрочени и върху тях се дължи мораторна лихва, считано от падежа на всяка една от вноските до датата на предявяне на иска. Доколкото искът за присъждане на мораторна лихва е основателен, но липсват доказателства за неговия размер /изчислената от вещото лице законна лихва е за периода от 13.05.2016год. до 21.02.2018год. и върху различни суми/, то същият следва да бъде определен от съда на основание чл.162 от ГПК. Определен по този начин  и при съобразяване на обстоятелствата, относими към това и изброени по-горе, размерът на мораторната лихва  е както следва: 1 234.99лева  за периода от 26.10.2016год. до 27.02.2018год., дължима се  върху сумата от 66 357.78лева, съставляваща неплатен остатък от вноската дължима на 26.10.2016год., сумата от 10 648.61лева за периода от 26.11.2016год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева  с падеж 26.11.2016год., сумата от 9 940.28лева за периода от 26.12.2016год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000  лева с падеж 26.12.2016год., сумата от 9 231.94лева за периода от 26.01.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.01.2017год., сумата от 8 523.61лева за периода от 26.02.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.02.2017год., сумата от 7 815.28лева за периода от 26.03.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.03.2017год., сумата от 7 106.94 лева за периода от 26.04.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.04.2017год., сумата от 6 398.61лева за периода от 26.05.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.05.2018год., сумата от 5 690.28лева за периода от 26.06.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.06.2018год., сумата от 4 981.94лева за периода от 26.07.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000лева с падеж 26.07.2017год., сумата от 4 273.61лева за периода от 26.08.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската с падеж 26.08.2017год., сумата от 3 565.28лева за периода от 26.09.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.09.2017год., сумата от 2 856.94лева за периода от 26.10.2017год. до 27.02.2018год.  върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.10.2017год., сумата от 2 148.61лева за периода от 26.11.2017год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.11.2017год., сумата от 1 440.28лева за периода от 26.12.2017год. до 27.02.2018год., върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.12.2017год., сумата от 731.94лева за периода от 26.01.2018год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.01.2018 год. до 27.02.2018год. и сумата от 23.61лева за периода от 26.02.2018год. до 27.02.2018год. върху вноската от 85 000 лева с падеж 26.02.2018год. или общия размер на мораторната лихва върху сумата от 1 510.264лева за периода от 26.10.2016год. до датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. възлиза на сумата от 86 612.77 лева.

По изложените по-горе съображения във връзка с  частичното погасяване на вземането на ищеца по споразумението от извършените частични плащания  и относно момента на изпадане в забава  съдът намира, че  ответникът е изпаднал забава  при изплащането на вноската от 85 000 лева  с падеж 26.10.2016год. ,поради което претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва за забава считано от 14.05.2016год. или за периода от 14.05.2016год. до 26.10.2016год. се явява неоснователна. Ищецът претендира присъждане на мараторна лихва до 21.02.2018год. и това искане обвързва съда. Предвид на това и определяйки я по реда на чл.162 от ГПК, дължимата се мораторна лихва до 21.02.2018год. възлиза на сумата от 86 486.72 лева и в този размер претенцията по чл.86 от ЗЗД се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена като се отхвърли до пълния й предявен размер от  616 485лева.  

На основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 1 510 264лева се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. до окончателното й изплащане.

Основателността на исковата претенция предпоставя произнасяне по направеното от ответника възражение за погасителна давност. Възражението е неоснователно. С подписването на споразумението  и уговорените в него падежи е започнала да тече нова погасителна давност Най-ранната начална дата на давността е дата, в която е следвало да бъде заплатена сумата от 66 357.78 лева / остатък от вноска в размер на 85 000 лева/ е 26.10.2016год. От този момент до предявяване на иска на 27.02.2018год. не е изтекъл 5-годишния срок на общата погасителна давност съгласно чл.110 от ЗЗД, поради което вземането не е погасено по давност. Същите доводи са валидни и за вноските с падеж след датата  26.10.2016год., както и по отношение на мораторните лихви, погасяващи се с изтичане на 3-годишната давност съгласно чл.111, б.“ В“ от ЗЗД, поради което  същите , респ. общото вземане в размер на 1 510 264 лева не е погасено по давност.

Съдът счита, че теклата преди споразумението давност  върху отделните вземания, формиращи общото такова по споразумението е ирелевантна за настоящия спор. Дори и да се приеме, че такава е текла, то със сключване на споразумението, с което е разсрочена и отсрочена изискуемостта на вземанията, давността е прекъсната и началният й момент е преместен към деня, посочен в споразумението като падеж на плащане на всяка една от вноските. Дори и да се приеме, че давността за отделните вземания, формиращи общото вземане по споразумението от 27.05.2016год. е изтекла до неговото сключване, то не следва да бъде зачетена. Ако за прекъсване на давността е необходимо тя да не е изтекла, то за признанието на вземането законът не поставя такова изискване. След като длъжникът може да изпълни и след изтичане на давностния срок  и това може да доведе до погасяване на вземането, то той би могъл да стори и по-малкото-да признае вземането, тоест своето задължение. В тази хипотеза, признанието всъщност съставлява отказ от позоваване на изтекла давност и този отказ е неотменяем и е произвел действието, тъй като изявлението за признание на дълга е с конкретен адресат и е достигнал до него. Отказът на изцяло изтеклата погасителна давност ще доведе до нов срок на погасителната давност, равен на изтеклия, който в настоящия случай не е изтекъл.

        По иска за заплащане на сумата от 82 670.02 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода м.02.2017год. до м.12.2017год. и сумата от 3 040.75 лева мораторна лихва от 07.04.2017год. до 21.02.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане:

       Искът е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на суми по 16 броя фактури, представляващи стойността на доставена от него, но незаплатена от ответника  топлинна енергия за периода от м.02.2017год. до м.12.2017год. 

        Уважаването на иска предпоставя ищецът да докаже, че през процесния период между него и ответника  е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия  за небитови нужди  и че купувачът не е изпълнил насрещната си престация, а именно да заплати в срок потребената от него топлинна енергия.

        С оглед изразената в писмения отговор и допълнителния писмен отговор позиция на ответника срещу предявения иск, съдът намира, че по делото не е спорно съществуването на  твърдяното от ищеца облигационно правоотношение  и че ищецът е изправна страна по това правоотношение. Твърдения за това, че ищецът не е изпълнил качествено и в срок поетото задължение за доставка на топлинна енергия, не са направени в писмения отговор. Ответникът е оспорил представените от ищеца фактури единствено и само с твърдения, че част от посочените в тях  имоти /  апартамент **в бл.**  в кв. „ Тева“ в гр.Перник, районен инспектор на ***, районен инспектор в ***,  офис ****, хранителни стоки  на ***, магазин домашни потреби*** в *** и *** в  гр.Перник / не са собственост на Община Перник и с твърдения, че вземанията са погасени по давност. Ответникът не е оспорил истинността на представените фактури, независимо от липсата на подпис върху тях на негов представител.

         Дори и да се приеме, че е направено такова оспорване, съдът намира за доказано че през процесния период между страните по делото е съществувало валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Тъй като ответната община има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла параграф 1, т.33 а, от ДР на ЗЕ,то съгласно чл. 149, ал.1,т.3 от ЗЕ продажбата  следва да бъде осъществена въз основа на писмен договор при общи условия. За да е спазена писмената форма за сключване на договора следва да се установи, че всяка от насрещните страни е изразила писмено съгласие с всички съществени елементи от съдържанието на сделката, като не е задължително тези изявления да са обективирани в един писмен документ, а могат да се съдържат в отделни такива.

       Съдът намира, че в доказателствения материал по делото се съдържат документи, обективиращи волеизявленията на страните за съгласие за сключване на договор за продажба  на топлинна енергия  за имотите, описани в процесните 16 броя фактури. От страна на ответната община такова изявление се съдържа в заявление, подписано от Кмета на Община  и адресирано до „Топлофикация Перник“ АД преди сключване на договор № 1480/27.06.2011год./действащ през периода 01.01.2011год. до 31.12.2011год./, което изявление няма данни и не се твърди да е оттеглено и към настоящия момент. Изявлението  на ищеца „Топлофикация Перник“ АД за сключване на договора е обективирано в издадени от него фактури. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза и от изявленията на вещото лице, направени в съдебно заседание, се установява че процесните 16 броя фактури са осчетоводени както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответната община, което също следва да бъде разглеждано като изявление /съгласие/ на страните за сключване на договора за продажба на топлинна енергия. По делото са налице  и доказателства за извършвани от Община Перник плащания през 2014 и 2016год., както и частично плащане през 2017год. по една от процесните фактури-фактура № 779775 за доставяна й топлинна енергия, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за наличие на твърдяното между страните правоотношение.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните по делото е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период, поради което за ответната община е възникнало задължението да заплати цената на доставената му топлинна енергия. Собствеността върху имотите, на които е доставяна топлинна енергия по силата на сключения между страните договор, е ирелевантна както към въпроса за неговата действителност, така и към въпроса за неговото изпълнение.

         Както се посочи по-горе, от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява че процесните 16 броя фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото. При направената проверка вещото лице е констатирало, че в счетоводството на „Топлофикация Перник“ АД по фактура № 779775 е отразено частично плащане, което не е осчетоводено в счетоводството на Община Перник. Констатирало е също така, че макар и във фактура № 80690 да е посочена грешно дължимата се сума, то  правилната такава в размер на 1 021.72 лева е осчетоводена и в двете счетоводства. Предвид на това, зачитайки извършеното плащане и действителния размер на задължението по фактура № 80690, вещото лице сочи че дължимата и неплатена по 16 –те броя фактури сума е в размер на 80 793.77лева. По делото липсват доказателства, а и не се твърди цената на доставената през процесния период топлинна енергия да е заплатена от ответната община, поради което е дължима в доказания размер от 80 793.77лева.

        Вземанията не са погасени по давност, тъй като от най-ранния момент на тяхното възникване- изискуемостта на вземането по фактура № **********/28.02.2017год., а именно 07.02.2017год. до датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. тригодишната давност по чл.111, б.“ В“ от ЗЗД не е изтекла.

         Задълженията на ответника за заплащане на цената на доставената топлинна енергия са срочни, поради което и съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД,длъжникът е изпаднал в забава в деня, определен за плащане на задължението във всяка една от фактурите. Съобразявайки това, вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва върху всяка една от неплатените по фактурите суми или общата дължима такава за периода от 07.04.2017год. до 21.02.2018год. в размер на 2 938.08 лева,в който размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния му предявен размер от 3 040.75 лева.

        На основание чл.86 от ЗЗД върху главницата от 80 793.77 лева се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. до окончателното й изплащане.

        Предвид изхода на делото и направените  искания,  в полза на  ищеца следва да се присъдят разноски в размер на  99 763.56лева, съобразно уважената част от исковете, а на ответника-  8 754.90лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

        Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

        Р     Е    Ш    И :

 

        ОСЪЖДА  ОБЩИНА ПЕРНИК  БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление/ гр.Перник, пл.“Свети Иван Рилски“ № 1 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник 2303, кв.“ Мошино“ сумата от 1 510 264 лева, представляваща остатъчна главница, дължаща се по Споразумение № 74/27.05.2016год. за погасяване на просрочени задължения чрез плащане, сключено между страните по делото, сумата от 86 486.72 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 26.10.2016год. до 21.02.2018год., ведно със законната лихва  за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 27.02.2018год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на мораторна лихва до пълния предявен размер от 616 485 лева и за периода от 14.05.2016год. до 26.10.2016год. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

        ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК  БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление/ гр.Перник, пл.“Свети Иван Рилски“ № 1 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник 2303, кв.“ Мошино“ сумата от 80 793.77 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия  за периода  м.02.2017год. до  м.12.2017год., от която  928.59лева  по фактура № **********/28.02.2017год.,  16 787.68лева по фактура № **********/31.03.2017год.,  288.68лева по фактура № **********/31.03.2017год.,17 724.32лева по фактура № **********/30.04.2017год., 1 084.87лева по фактура № ********** /31.05.2017год., 1 021.72лева по фактура № **********/30.06.2017год.,1 114.55лева по фактура № **********/31.07.2017год., 605.83 лева по фактура № **********/31.08.2017год., 13.07лева по фактура № **********/31.08.2017год., 1 088.87лева по фактура № 10000822604/30.09.2017год., 103.34лева по фактура № **********/08.11.2017год., 4 795.80лева по фактура № **********/31.10.2017год.,15.58лева по  фактура №**********/31.10.2017год,16 933.99лева по фактура № **********/30.11.2017год., 25 855.63лева по фактура № **********/31.12.2017год., както и сумата 2 938.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от  07.04.2017год. до 21.02.2018год., от която 9.03лева мораторна лихва върху неплатената част от главницата по фактура № ********** за периода от 07.04.2017год. до 21.02.2018год., 1 352.34лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 07.05.2017год. до 21.02.2018год., 23.25 лева мотаротарна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 07.05.2017год. до 21.02.2018год., 1270.24лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.06.2017год. до 21.02.2018год., 68.41 лева  мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 09.07.2017год. до 21.02.2018год., 55.91лева мораторна лихва за периода от 08.08.2017год. до 21.02.2018год. върху главницата по фактура № **********, 51.39лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.09.2017год. до 21.02.2018год., 22.72лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 09.10.2017год. до 21.02.2018год., 0.49лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 09.10.2017год. до 21.02.2018год., 31.76лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.11.2017год. до 21.02.2018год., 3.01лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.11.2017год.21.02.2018год., 99.91лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.12.2017год. до 21.02.2018год., 0.32лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.12.2017год. до 21.02.2018год., 207.70лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.01.2018год. до 21.02.2018год.,  и 93.37 лева мораторна лихва върху главницата по фактура № ********** за периода от 08.02.2018год. до 21.02.2018год., ведно със законната лихва върху главницата от 80 793.77 лева, считано от 27.02.2018год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата от 1 876.25лева, представляваща незаплатена част от стойността на доставена топлинна енергия, за която е издадена фактура № **********/30.06.2017год. ,както и за заплащане на мораторна лихва до пълния му предявен размер от  3 040.75 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

        ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК  БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление/ гр.Перник, пл.“Свети Иван Рилски“ № 1 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник 2303, кв.“ Мошино“ направени разноски по делото в размер на  99 763.56лева, съобразно уважената част от исковете.

        ОСЪЖДА „ТОПРОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД с ЕИК с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник 2303, кв.“ Мошино“ да заплати на ОБЩИНА ПЕРНИК БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление/ гр.Перник, пл.“Свети Иван Рилски“ № 1 разноски по делото  в размер на 8 754.90лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                                                                        Съдия: