Решение по дело №876/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

град Ловеч, 10.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №876 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2621136 на ОД на МВР Ловеч на С.А.М., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.11.2018 година, в 17.52 часа в обл. Ловеч, на ПП І - 4 км. 38+600, при движение в посока гр. Варна, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч. Нарушението е заснето с АТС „ARH CAM S1“ насочена в посока гр. София и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС ******* вид л.а. с регистрационен номер **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 136 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 46 км.ч.

            Срещу Електронния фиш е подадена жалба от С.А.М., в която излага, че ЕФ е незаконосъобразен. Излага, че от 2016 г. живее и роботи в Република Полша, като на 17.03.2020 г. се прибрал в България за да види близките си и с изненада установил, че срещу него имало издадени 3 бр. ЕФ. Сочи, че при извършена от него проверка в сектор ПП при ОД на МВР Варна му било обяснено, че неизвестно за него лице, собственик на автомобилите е представил копие от СУМПС  и е декларирал, че на вписаните в ЕФ дати той е управлявал автомобилите, което категорично не отговаряло на истината. Сочи, че през 2018 г. не се е връщал в България а е бил на работното си място в Република Полша и фактически е било невъзможно да управлява въпросните МПС на посочените дати. Сочи, че не познава лицето собственик на л.а., като и че неизвестно за него лице се е възползвало от личните му данни, с което го е принудило да поеме задължения за нарушения по ЗДвП, които той не е извършил. Сочи, че в подкрепа на пребиваването му в Република Полша представя граждански договор за назначаване на работа от 01.01.2018 г., сметки за получено тр. Възнаграждение от 28.02.2018 г. и 31.10.2018 г., разпореждане за превод на парични средства  от полска банка от 16.11.2018 г. и писмо от полска банка за получаване на дебитна карта от 16.11.2018 г.  Моли да се отмени ЕФ.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, р.пр. не се явява и процесуалният му представил адв. В. от ВАК, който е депозирал писмена молба, с която е направил искане делото да се изгледа в негово отсъствие и е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

      По делото в качеството на свидетел е разпитана св. Д., от показанията на която се установява, че към 16.11.2018 г. е била управител на „******“ ЕООД до 2019 г., както и че подписа, положен в намиращата се в кориците на делото декларация за предоставяне на информация по нарушение по ЕФ Серия К №2526922 не прилича на нейния подпис, като последната заяви в с.з., че не може да потвърди със сигурност дали тази декларация е подписана от нея, но че според нея не я е подписала тя. Установява се, че процесния автомобил е бил собственост на дружеството към момента на установяване на нарушението, както и че дружеството на което е била управител, е било собственик на около 135 МПС, като всички тези автомобили били отдавани под наем във основа на писмено изготвени договори с приемо – предавателни протоколи. Установява се, че автомобилите били отдавани под наем на физически и на юридически лица, както и че практиката във връзка с ЕФ издадени за установени нарушения с МПС собственост на дружеството била, в момента в който имало нарушение, тя искала и получавала в качеството си на управител декларация от фирмата, на която бил отдаден под наем автомобила с данни за лицето, което го е управлявало на съответната дата, като изрично собственикът или управителят на фирмата, която била взела под наем автомобила, описвал кое е лицето, което е управлявало автомобила. Установява се, че обикновено, когато получавали фиш на името на фирмата, тя правила проверка, за да установи  този автомобил от кого е управляван в този период, тъй като разполагала с договор за всеки ден кой автомобил къде се намира, и кой е наемателя. Установява се, че след като видела кой е наемателя, писмено му задавала въпроса как ще се разплатят по отношение на глобата и съотв. по имейл получавала писмен отговор, като имало случаи, когато се е срещала със съответните управители и под устна форма получавала декларация от тяхна страна. Сочи, че когато предоставяла автомобилите под наем изисквала СУМПС и имала в регистрите копие на абсолютно всички СУМПС, като представяла декларация в КАТ със СУМПС на съответния шофьор, което получавала от наемателя. Установява се, че няма спомен за процесния ЕФ, как са постъпили и дали тя е подала декларацията или някой друг, тъй като вариантите били различни. Установява се, че не познава жалб. С.М. на името на което е издаден ЕФ и че никога не го била виждала, като в с.з. представя л.к. в уверение на това, че нейният подпис е много по - различен от този поставен в относимата по делото декларация.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

            Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 136 км/ч при ограничение на скоростта 90 км/ч, с превишение от 46 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ПП І - 4 км. 38+600, посока гр. Варна, в извън населено място”. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същият е годно доказателствено средство. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В ЕФ изрично е записано, че наказанието се налага за това, че процесния л.а. се е движил със скорост от 136 км/ч при допустима за извън населено място скорост 90 км/ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която е нарушена – изрично АНО е записал, че допустимата скорост на движение за извън населено място е 90 км. ч., както и че е отчетен толеранс от минус 3 %. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесния л.а. е осъществено посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемане на нарушения.

            Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с „ARH CAM S1“ № 11743с0. В случая е отчетен толеранс от минус 3 %, като е налице отбелязване в такава насока, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 136 км.ч.  

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с „ARH CAM S1“ № 11743с0,  което е одобрено /л.28 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ протокол от проверка №16-С-ИСИ/13.06.2018 г. от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 141 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 90 км.ч., въведено с п.з. В - 26. В случая е приспаднат 3 % толеранс, като е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 136 км.ч.

            Нарушението санкционирано с издадения ЕФ е извършено на 16.11.2018 г., а ЕФ видно от отразеното в Списъка с намерени фишове /л.33 от делото/ е издаден на 22.03.2019 г. По делото са представени от страна на ответника писмени доказателства от които се установява, че за посоченото в процесния ЕФ нарушение, първоначално е бил издаден ЕФ Серия К №2526922 на ОД на МВР Ловеч на името на К.И.Д.,***, в качеството и на законен представител на ********* ЕООД, ЕИК *********. От представените по делото доказателства се установява, че пред АНО К.И.Д., в законоустановения срок от връчване на ЕФ Серия К №2526922 на ОД на МВР Ловеч е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е била депозирана писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Именно във връзка с така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К №2526922 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран и е бил издаден процесния ЕФ.

            Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Оттук следва, че по - дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по - краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че актът/респ. ЕФ следва да се състави /издаден при спазване на по - краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.

            Няма спор по делото, че нарушението е извършено на 16.11.2018 г. Няма спор също относно факта, че личността на соченото за нарушител лице С.М.  е била установена на 19.03.2019 г. след като пред АНО от представляващата дружеството собственик на процесния л.а. е била депозирана писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в която е било посочено, че на 16.11.2018 г. процесното МПС е управлявано от жалбоподателят М.. Няма спор между страните, и че процесния ЕФ е издаден на 22.03.2019 г. При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ Серия К №2621136 на ОД на МВР Ловеч, доколкото нарушението е извършено на 16.11.2018 г., а процесния ЕФ е бил издаден на 22.03.2019 г., към която дата не е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението.

            Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-9341/19.11.2018 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.

            Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства процедурата по анулиране на първоначално издадения ел.фиш е спазена, като след получаване на декларация от собственика на автомобила, в която е било посочено в чие владение е бил въпросния автомобил към датата на нарушението, първоначалният фиш е анулиран и е издаден нов - обжалвания срещу С.М..  От събраните, обаче в хода на съдебното следствие писмени доказателства, в това число граждански договор за назначаване на работа от 01.01.2018 г., сметки за получено тр. възнаграждение от 28.02.2018 г. и 31.10.2018 г., разпореждане за превод на парични средства  от полска банка от 16.11.2018 г. и писмо от полска банка за получаване на дебитна карта от 16.11.2018 г., безспорно се установява, че към датата на извършване на нарушението 16.11.2018 г. жалбоподателят М. се е намирал извън пределите на Р България и съответно няма как да е извършил визираното в ЕФ нарушение. Действително по делото е налична декларация за която се твърди, че представляващия дружеството собственик на процесния л.а. я е попълнил, което обстоятелство обаче, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства беше оборено в хода на съдебното следствие. Действително на пръв поглед съблюдавайки разпоредбите на ЗДвП и представеното копие от СУМПС на жалбоподателят е достатъчно да се приеме, че правилно е санкциониран жалбоподателят М., като ползвател на посочения автомобил, с който е извършено нарушението, тъй като определящо е кой ще посочи представляващия дружеството за лице управляващо процесното МПС на процесната дата. В конкретния случай обаче, с оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а именно писмо с вх. №261199/02.03.2021 г. на РП Варна от което е видно, че на 04.01.2021 г. по преписка №13296/2020 г. по описа на РП Варна е образувано ДП №2/2021 г. по описа на ОД на МВР Варна за извършено престъпление по чл.313, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,  за това, че на четири пъти, в периода от 07.03.2018 г. до 15.02.2019 г., вкл. в гр. Варна, е потвърдена неистина в 4 бр. писмени декларации, съставени на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, които декларации по силата на същия закон се дават пред орган на власт – началник на РУ на МВР за удостовераване истинноста на обстоятелствата, а именно за установяване на нарушение по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като в четирите декларации е зоявено, че автомобилите, с които са извършени нарушенията, са управлявани от жалб. С.А.М., и събраните гласни доказателства - депозираните от св. Д. показания в хода на съдебното следствие, видно от които последната заявява, че е била разпитвана във връзка с цитираното по – горе ДП, и че няма спомен тя да е попълвала процесната декларация, както и че положеният в декларацията подпис, според нея не е положен от нея и че съществено се различава от нейния подпис, като в тази връзка в съдебно заседание е представила и л.а. видно от която подписа положен в декларацията видно и с просто око се различава от подписа положен в личната и карта, както и като взе предвид заявеното от тази свидетелка, че не познава жалб. С.М., че никога не го е виждала и не му е предоставяла процесното МПС, съдът стига до друг извод, а именно, че жалбоподателят не е извършил нарушението, което му е вменено във вина. Основание за този извод на съда са наведените от процесуалният представител на жалбоподателят възражения, ведно със събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства от които се установява по безспорен начин, че към датата на извършване на процесното нарушение жалбоподателят се е намирал извън пределите на Р България, както и че в декларацията, в която е декларирано, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на процесната дата, е потвърдена неистина, като е заявено, че автомобилът, с който е извършено нарушението е управляван от жалб. М., като в тази връзка е образувано ДП №2/2021 по описа на ОД на МВР Варна по което все още се води разследване и към момента няма  привлечено лице в качеството на обвиняем. 

            Описаните по – горе обстоятелства не са били известни на издателя на ЕФ към момента на съставянето му и същият е спазил всички процедури, въведени в закона при издаване и на първоначалния фиш, който е анулиран, а впоследствие и на обжалвания ЕФ. С оглед обаче на представените пред съда и анализирани по - горе писмени и гласни доказателства, съдът приема, че се опровергава извода на наказващия орган, че извършител на деянието е жалбоподателят М.. 

            С оглед на това, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина нарушение на ЗДвП не следва да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, като обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

            При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не се претендирани.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

                                        Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К №2621136 на ОД на МВР Ловеч, с който на С.А.М., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                            

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :