№ 6670
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110108697 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „фирма”, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М П И. - Изпълнителен
директор и В П К М срещу СО, код по БУЛСТАТ: **************, представлявана от
Кмета ЙАФ, с адрес: АДРЕС, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца:
- 474.72 лв. -главница, регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № ************* за ПТП, настъпило на 13.01.2017 г. в гр. София, на АДРЕС, ведно
със законна лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба,
до датата на окончателно изплащане на сумата;
- 145,28 мораторна лихва върху главницата за периода от 18.02.2019 до 18.02.2022г.
Ищецът сочи, че на 13.01.2017 г. в гр. София, на АДРЕС е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), посетено на мястото на произшествието и
документирано с Протокол за ПТП № ********/13.01.2017г., издаден от „Сектор пътна
полиция“ на СДВР - МВР. Съгласно приложения протокол за ПТП, лек автомобил „ПК“ ДР
№ ДК попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с размери
60/40.20 см. Органите на МВР не са намерили нарушение на ЗДвП от страна на единствения
участник в произшествието, поради което АУАН не е съставян. В протокола са описани
констатираните от органите на МВР повреди по автомобила, а именно: предна дясна гума,
задна дясна гума, със съмнение за повреди по ходова част.
Твърди се, че към датата на събитието за процесното МПС бил сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „фирма”, Клауза -
„П“ - Пълно каско, с полица № ********** и период на застрахователното покритие
25.10.2016 г. - 24.10.2017 г. Сочи се, че била образувана ликвидационна преписка (щета) №
*************, застрахованият лек автомобил бил огледан два пъти от експерти на
застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на процесното
ПТП и било платено застрахователно обезщетение в размер на 464,72 лв. с плащане на
06.04.2017 г. на собственика на увредения автомобил.
1
Сочи се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и
по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. Поддържа се, че по силата на императивната
разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Законът за пътищата (377), общинските пътища са
общинска собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от лицето,
което управлява процесния пътен участък, т.е. от кмета на СО, който е длъжен да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни
процесната дупка и положи асфалт върху тях, както и до извършването на ремонтните
дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други.
Твърди се, че тъй като съответното лице, на което СО е възложила изпълнение на
задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не
е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е
причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „П”, модел „К“ с
ДК№ ДК, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя
на тази работа - СО.
Твърди се, че с покана с изх. № Л-3674 от 25.04.2017 г., получена от ответника на
26.04.2017 г. СО е поканена да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно
обезщетение, като към настоящия момент то не е възстановено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че липсват доказателства, че посоченият като място на настъпване на
инцидента пътен участък е собственост и/или се стопанисва от СО.
Твърди се, че няма представени доказателства, от които по категоричен начин да е
видно, че причина за реализираното ПТП е необезопасена неравност на пътното платно. В
посочените от ищеца документи се съдържат единствено субективни твърдения на водача на
увреденото МПС относно причината за процесното ПТП. Оспорва се представения Протокол
за ПТП № ********/13.01.2017 г. относно констатациите в същия, описания механизъм на
ПТП и щетите, като са изложени съображения относно доказателствената сила на
протокола.
Сочи се, че ищецът не е представил никакви доказателства за това, дали премията е
била изплатена в пълен размер, преди изплащане на застрахователното обезщетение,
каквито са изискванията на КЗ.
Въвежда се възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС поради
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Оспорва се иска за мораторна лихва като се сочи, че не е налице доказателство, което
да потвърждава, че приложената покана отправена към СО е получена в деловодството.
Претендират се разноски.
Въз основа на събраните в производство писмени и гласни доказателства, както и
изслушаната АТЕ, съдът приема от фактическа страна следното:
От ангажираната застрахователна полица №********** /24.10.2016 г., се констатира,
че на посочената дата между ЗАД „фирма”, и „АН.ЕЛ.КО“ ЕООД е сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 00:00 ч. на 25.10.2016 г. до 23:59 ч. на
23.10.2017 г. относно лек автомобил марка „**********“, модел „*********“ с рег.№
************ за застрахователна сума от 70 000 лева. Видно е и че уговорената
2
застрахователна премия по полицата от 4200 лева е разсрочена на четири вноски, както и че
застрахованият е получил, запознал се е и приема Общите условия за Застраховка на
моторни превозни средства „Каско“, както и че тези общи условия са неразделна част от
договора, представени по делото в заверено копие.
С Добавък №2 от 12.01.2017 г. полицата е прехвърлена на нов собственик- „*
********“ ЕООД и е посочено, че регистрационният номер на автомобила от
************ се променя на **************.
Представени са квитанции за плащане на 3 броя застрахователни вноски по 1071 лева
всяка.
Съгласно данните от ангажирания с исковата молба протокол за ПТП №********/
13.01.2017г. в срока на действие на застраховката на 13.01.2017 г. около 13.38 в гр. София,
на АДРЕС е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „ПК“ с рег.. № ДК с водач К.М. В
графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за настъпване на ПТП е посочено,
че МПС се движи по ул. МК с посока от АДРЕС реализира ПТП в необезопасена дупка на
пътя с размери 60/40/20 см. Посочено е, че пътното покритие е заснежено На схемата за ПТП
към протокола е начертано разположението на автомобила към момента на произшествието
и посоката му на движение. Върху контурите на автомобила са посочени /задраскани/
местата на щетите по него.Нанесените щети по автомобилите посочени в протокола, са:
Участник 2 - л.а. „ПК“ с рег. № ДК: „предна и задна гуми и ходова част“.
На 13.01.2017 г. пред застрахователя е депозирано уведомление за настъпило
застрахователно събитие от К.М. на същата дата, като в уведомлението заявителят е
декларирал: „На 13.01.2017 г се движих по ул. „МК“ с посока бул. „*****“ и пред № 63
попаднах в необезопасена и несигнализирана огромна дупка между паветата. Пълна с киша
и сняг . Следствие на това спуках двете десни гуми и джанти и свети проблем с ходовата
част“. Посочени са увреждания- скъсани десни гуми.
В опис-заключение на застрахователя по щета ************* от същата дата са
посочени задна и предна дума Pirelli Scorpion Winter 295-35-R-21 DOT-NC-N809. Посочено
е, че няма видими увреждания по амортисьор. Изготвен е и опис на претенция
*************/13.01.2017 г. с описание на същите гуми. Приложена е експертиза по
претенция и описание на разходите по претенция, като застрахователят е определил
обезщетение от 464.72 лева
С искане от 22.03.2017 г. от М С- представител на „* ********“ ЕООД е посочил, че
дружеството желае обезщетение по експертна оценка, което да бъде изплатено по посочена
банкова сметка и това е сторено с платежно нареждане от 06.04.2017 г. за сумата от 464.72
лева и основание за превода- „щ *************“.
Представена по делото е регресна покана за заплащане на сумата от 539.72 лева на
26.04.2017 г., заведена в деловодството на СО с обща молба с рег. №СОА17-
ГД26/4879/26.04.2017г., с която са входирани 51бр. регресни покани.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Вещото лице е заключил, че представители на застрахователя ЗАД
„фирма“ са извършили оглед на пострадалото МПС. От изготвения опис е видно кои части
трябва да се подменят с нови, а именно -Гума предна дясна Pirelli Scorpion Winter
295/35/R21 - 6 мм и Гума задна дясна Pirelli Scorpion Winter 295/35/R 21 - 6 мм. Посочил е, че
л.а. „ПК“ с Per. № ДК, цвят сив, година на производство 2010 г. Автомобилът към датата на
ПТП - 13.01.2017 г. е бил в експлоатация на около 7 /седем/ години и е определил, че
стойността на описаните щети по л.а. „ПК“ с рег. № ДК, към датата на настъпване на ПТП,
по средни пазарни цени са за сумата от 704.40 лева /седемстотин и четири лева и
четиридесет стотинки/. Вещото лице е заключил, че описаните в експертиза повреди по л.а.
„ПК“ с рег. № ДК отговарят и са в причинно-следствена връзка на така описания механизъм
3
съгласно протокол за ПТП № ********, начертаната схема към него и посочения механизъм
от К.М.. Вещото лице е посочил, че опасната зона за спиране на л.а. „ПК“ при скорост на
движение от 50 км/час е била около 32 метра. Заключил е, че към материалите по делото е
приложен фотоалбум, от който е видно , че дупката на плътното за движение е пълна с киша
и сняг и при тези обстоятелства , водачът на лекия автомобил трудно би могъл да я
възприеме като препятствие на пътното платно. Посочил е, че практиката към момента на
настъпване на събитието между застрахователните компании е да си признават
ликвидационни разходи на стойност от 15 /петнадесет/ лева.
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения срещу
него иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и застраховка „Каско”/; плащането на
застрахователно обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1
и сл. от ЗЗД от трето лице
Сключеният между тези лица застрахователен договор съдържа всички изискуеми се
реквизити по глава Тридесет и шеста от Част Четвърта на КЗ, валиден е и е породил
действие в правната действителност. Застрахователната полица, в която е обективиран
договор за застраховка „каско на МПС“ за процесния автомобил, не е подписан от
застрахованото лице, но страните са изпълнили задължението си по него. Съгласно чл. 344,
ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния договор е за
действителност. В случая ищецът не е представил двустранно подписана застрахователна
полица. По делото обаче са налице доказателства, от които може да се установи
съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал.
4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато несъмнено е
договорът за застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано
технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая от
събраните по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че
страните, посочени в представената по делото застрахователна полица/ ищцовото дружество
и „* ********“ ЕООД/ са били обвързани от застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане с предмет за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок
на действие от 00:00 ч. на 25.10.2016 г. до 23:59 ч. на 23.10.2017 г. относно лек автомобил
марка „**********“, модел „*********“ с рег.№ ДК, в срока на действие на която –
13.01.2017 г. застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП. Сключената
застраховка е по клауза П, като по отношение на въпроса относно включените в тази клауза
покрити рискове е налице препращане към представените в процеса и неоспорени от
ответника Общи условия за застраховане на моторни превозни средства. Законова пречка
контрагентите по застрахователния договор да уговорят препращане по въпроса относно
покритите застрахователни рискове към друг акт, в т.ч. и общи условия, неразделна част от
договора не е налице.
В раздел III, „Покрити рискове“ от Общите условия, е предвидено, че застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от изброени
рискове, в т.ч. и от посочения в т.8.3 риск- Авария, произлязла от сблъскване на МПС по
между им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от
препятствия по пътното платно, като земни, скални маси и други, нарушена цялост на
4
пътното покритие и т.н.
Осъществяването на произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от
това събитие безспорно се установяват от ангажирания протокол за ПТП, документите по
щетата и заключението на приетата ATE.
Съгласно константната и задължителна съдебна практика на ВКС /решение №
15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д №
768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г.
по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и
със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител –
служител на ОДП София, предвид което същият се ползва с материална доказателствена
сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието,
удостоверени в него, в т.ч и относно наличието на несигнализирани необезопасена дупка на
пътното платно.
Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. –
в редакцията съгл. ДВ бр.8/2009 г., в сила от 30.01.2009 г., органите на „Пътна полиция“ -
МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства /ППС/
и причинените щети с цифров фотоапарат, както и че в производството не са представени
направени от органите на „Пътна полиция“ – МВР снимки за процесното събитие. Това
обстоятелство обаче по никакъв начин не се отразява върху действителността на изготвения
протокол за ПТП с материални щети от органите на СДВР и не опорочава доказателствената
сила на този документ, тъй като не е задължителна част от неговото съдържание и
предпоставка за издаването му, като същото не препятства и установяването на механизма
на произшествието, за изясняването на който по делото са ангажирани от страна на ищеца и
други допустими в гражданския процес доказателствени средства. Графа „Обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП” на обсъждания протокол е надлежно попълнена,
като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с ангажираните от
ищеца гласни доказателства и изслушаната АТЕ.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък е част от общинската
пътна мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е
предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно
отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от
страна на работниците и служителите на ответната агенция, на които същата е възложила
дейността по поддържането и ремонта на общинската пътна инфраструктура в процесния
участък, е довело до неосигуряването към 13.01.2017 г. на безопасни условия за движение
5
по него. Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното
бездействие на натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и
поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато
обективно представлява находяща се на пътното платно дупка/, като постави необходимите
средства за сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД
за деянията на тези лица отговаря СО, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен
характер. Вследствие на това бездействие на застрахованото при ищеца лице са причинени
имуществени вреди, които подлежат на овъзмездяване, чиято стойност съгласно
заключението на АТЕ към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени възлиза на 704.409 лева, а ищецът в качеството му на застраховател е изплатил
обезщетение на увреденото лице в по-нисък размер, а именно в размер на 464.72 лева
Съгласно чл.410, ал.1, т.в КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу. възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования.
Неоснователни са изложените във отговора на исковата молба доводи, че
реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск, съгласно уредените в
Общите условия изключения. С оглед въведените с нормата на чл.154, ал.1 ГПК правила
ответникът, а не ищецът, носи тежестта да докаже тези негови твърдения, като установи, че
застрахователното събитие попада в някое от изброените в Общите условия изключения,
каквото доказване в случая не е проведено. Тъкмо обратното: от ангажираните в
производството доказателства от ищцовото дружество се констатира, че процесното събитие
е част от покритите рискове от Общите условия по сключения застрахователен договор.
Неоснователно е и възражението на СО за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. От събраните по делото
доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът
на това МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования
застраховател по реда на чл410, ал.1 т. 2 КЗ . Предявеният иск се явява основателен и
доказан по размер за сумата от 474.72 лева/ с включени 10 лева ликвидационни разноски/.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица основателност на акцесорния иск – за дължимост на законната лихва върху
главницата и доколкото се претендира само сумата от 145,28 мораторна лихва върху
главницата за периода от 18.02.2019 до 18.02.2022г. . и депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, тези суми следва да се присъдят.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 430 лева, от които
100 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ/.
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: АДРЕС, представлявана от кмета Й Ф да заплати на ЗАД
фирма“ АД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М П И. и от изпълнителния директор
В П К М на основание чл.410,ал.1, т.2 КЗ и чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 474.72 лв. -
главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ************* за ПТП, настъпило на 13.01.2017 г. в гр. София,
на АДРЕС, ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на
депозиране на исковата молба, до датата на окончателно изплащане на сумата, сумата
от 145,28 мораторна лихва върху главницата за периода от 18.02.2019 до 18.02.2022г. и
сумата от 430 лева-съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7