РЕШЕНИЕ
№……./……..2020
г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 3561 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Разпореждане от 31.01.2020 г. по изп.дело
№ 20208510400052 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя по
делото –„Г.“ ЕООД.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се
доводи, че процесуалният представител на взискателя е
предприел единствено действия по образуване на изпълнително производство, както
и че размерът на възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност
на делото. Ето защо жалбоподателят счита, че се дължи единствено възнаграждение
за образуване на изпълнително дело, а не и възнаграждение за процесуално представителство
по изпълнителното дело.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя „Г.“ ЕООД, в срока по чл. 436,
ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалбата, с който се излагат доводи за
неоснователност на същата. Сочи се, че възнаграждението е уговорено и заплатено
от взискателя, както и че с депозирането на искане за
изменение на разноските и частна жалба по повод на разноските е увеличена
фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се остави без
уважение депозираната жалба.
Постъпило е и становище
на ЧСИ П., според което жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че определеното
възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като размерът на адвокатския хонорар е съобразен с Наредба №
1/23.07.2004 г.
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на
чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнително дело с № 20208510400052
е образувано по молба на взискателя „Г.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Д.Д., на дата 13.01.2020г.
Към молбата за
образуване на изпълнителното делото е представено копие от договор за правна
защита и съдействие от дата 10.01.2020 г., от което е видно, че страните са
договорили за представителството по изпълнителното дело да се заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева.
С молбата за образуване
на изпълнителното дело е посочено способ за изпълнение - запор върху банковите сметки на длъжника.
На 16.01.2020г. на
основание чл. 428 от ГПК на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ за суми, включващи 366 лева – главница; и изпълнителни
разноски в размер на 230 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 155,52 лева.
На 20.01.2020 г. е
постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското
възнаграждение за представителя на взискателя.
Във връзка с депозирано
възражение от страна на длъжника ЧСИ П. с Разпореждане от дата 31.01.2020 г. е
отказал да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника по делото.
Видно от представеното
писмо от 27.05.2020 г. от ЧСИ М.П. задължението по изпълнителното дело е било
изплатено изцяло и доброволно от „Т.С.“ ЕАД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Според чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. В
настоящия случай същите са обективирани в поканата за
доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата
на отделно постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато
съществено закононарушение.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че
процесуалното си представителство по изп. дело взискателят е възложил на адвокат Димитров, като е било
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. за осъществяване на
процесуално представителство по изпълнителното дело. В договора за правна
защита и съдействие е обективирана и разписка за
плащане на уговореното възнаграждение в брой.
По повод релевираното от жалбоподателя възражение, съдът следва да
прецени дължимостта на това възнаграждение и дали
същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази
преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви
други същински процесуални действия. По изпълнителното дело не са приложени
каквито и да било изпълнителни способи и от страна на ЧСИ П., а задължението е
било своевременно изпълнено. Поради това следва да се приложи чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., според която за образуване на изпълнително дело
адвокатското възнаграждение е 200 лв. Тълкуването на разпоредбата води до
извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на
вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение
намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на
изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането. Следва да
се посочи, че изискване за редовност на молбата за образуване на изпълнителното
дело е да се посочи способ за изпълнение, поради което и не е приложима нормата
на т. 2 на чл. 10 от Наредбата. Посочената разпоредба касае процесуално
представителство по изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване,
а както беше посочено участието на представителя на взискателя
в настоящия случай се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително
дело. В случая по делото не са предприето изпълнителни действия, а депозирането
на становище по повод разноските за адвокатски хонорар не може да бъде взето
предвид като основание за по-голям размер на адвокатското възнаграждение.
Ето защо съдът приема,
че жалбата е основателна и че следва да се определи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното
дело единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, в
дължимия минимален размер от 200 лв., следва да се намали и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 67,92 лв. с вкл. ДДС, предвид изричното искане на
жалбоподателя.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от
31.01.2020 г. по изп.дело № 20208510400052 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 към Камара
на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя по делото –„Г.“ ЕООД и
вместо това,
НАМАЛЯВА на основание
чл.78, ал. 5 ГПК разноските за заплатено адвокатското възнаграждение, което
длъжникът „Т.С.“ ЕАД следва да
заплати на взискателя „Г.“ ЕООД, по изпълнително дело
№ 20208510400052 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в Камарата на ЧСИ, от 230 лева на 200 лв., както и таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ от 71,52 лв. на 67,92
лв.
с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.