№ 33
гр. Севлиево, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200054 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят “Деари Фууд България“ АД, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.“Мармарча“ № 1, чрез управляващия и представляващ О.В.Г. е обжалвал
Наказателно постановление № 41 от 27.01.2025 г. на Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ) гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл.13,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г., съгласно които задължителните данни по чл.9,
параграф 1 (наименование на храната; нетно количедство на храната; специални условия за
съхранение и/или условия за употреба; името или търговско наименование и адрес на
стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в чл.8, пар.1; страна на произход
или място на произход, когато са предвидени такива в чл.26; указания за употреба, когато
при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ начин)
се отпечатват на опаковката или на етикета по четлив начин и на осн. чл.131, ал.1, т.1 от
Закона за храните (ЗХ) му е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер от 2000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото.Същият
оспорва жалбата и отправя молба към съда жалбата срещу НП да бъде отхвърлена, а същото
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател било със седалище и адрес на управление в гр.Севлиево,
ул.“Мармарча“ № 1.Същото стопанисвало обект „Млекопреработвателно предприятие“,
находящ се на посоченият по-горе обект.На 29.07. и 30.07.2024 г. в обекта била извършена
проверка от длъжностни лица от Дирекция „Контрол на храните“ при ЦУ на БАБХ и главни
1
инспектори контрол на храните при ОДБХ гр.Габрово, сред които и свид.Х. Б. Б. и свид.Д. И.
Д..Същата била извършена в присъствието на В.Т. – отговорник качество и управителя на
дружеството-джалбоподател.За резултатите от проверката бил съставен Констативен
протокол от 30.07.2024 г.В същият е отразено, че целта на проверката е установяване
съответствие на предприятието с действащото законодателство във връзка с пронтокол от
изпитване № 715 ФХ/26.07.24 г., издаден от ЛИ при НЦБХ на НДНИВМИ за несъответстващ
продукт.Освен останалите консдтатации, в протокола е отразено, че е извършена проверка на
складовете за суровини към предприятието.Единият от складовете за суровини се намира в
отделна сграда в двора на предприятието без топла връзка с преработвателните цехове.В
този склад се съхраняват опаковъчни материали и суровини.Установило се наличие на бяло
кристално вещество, като по твърдение на представител на фирмата е морска
сол.Веществото е пакетирано в чували по 25 кг., на които липсва етикет или друг вид
маркировка, свързана с партидна принадлежност, доказваща вида на веществото,
производитея, партидата и срока на годност.В склада са налични 18 палета, 16 от които
съдържат по 40 бр. чували х 25 кг, едно пале с 32 чувала и едно пале 37 чувала, общо 709
чувала х 25 кг., общо 17725 кг.За този продукт се представил документ от представителя на
фирмата – Удостоверение за качество № 557/10.06.24 г. от фирма доставчик „МБМ ФУУДС“
ЕООД гр.Севлиево за доставено количество сол морска – 25 000 кг., L100324, най-добър до
10.03.25 г. с произход Тунис, но не е възможно доказване на връзка между документа и
наличния продукт.В пронтокола са посочени предприетите мерки за отстраняване на
констатираните несъответствия, сред които и разпореждане за забрана № 2860/30.07.24 г.
относно установено бяло кристално вещество.Констативният протокол бил подписан от
провервящите и от управителя на дружеството-жалбоподател.С посоченото Разпореждане за
забрана било забранено влагане в производство, търговия и пускане на пазара на бялото
кристално вещество.
На 25.10.2024 г. свид.Б., в присъствието на свид.Д., съставил АУАН № 4113 против
дружеството-жалбоподател „Деари Фууд България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Севлиево, ул.„Мармарча“ № 1, представлявано от О.В.Г., член на
съвета на директорите, за това, че при извършена проверка на 30.07.24 г. в
млекопреработвателно предприятие с рег. № BG 0712008, находящо се в гр.Севлиево,
ул.“Мармарча“ № 1, в присъствието на В.Г.Д. – специалист качедство в предприятието, се
констатира следното:
В един от складовете за суровини, в двора на предприятието, находящ се на
горепосочения адрес, в който се съхраняват опаковъчни материали и суровини се установи
наличие на 18 бр. палети, като 16 от тях съдържат по 40 бр. чували по 25 кг., един палет с 32
чувала и един палет с 37 чувала, или общо 709 чувала по 25 кг., общо количество 17725 кг.,
съдържащи бяло кристално вещество.Върху всички чували липсва етикет или друг вид
маркировка или каквато и да било друга информация, изискваща се по чл.9, пар.1 от
Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за
предоставянето на информация за храните на потребителите - наименование на храната;
нетно количедство на храната; специални условия за съхранение и/или условия за употреба;
името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната
промишленост, посочен в чл.8, пар.1; страна на произход или място на произход, когато са
предвидени такива в чл.26; указания за употреба, когато при липсата на такива указания би
било трудно храната да се използва по подходящ начин.
Комисията не приема като доказателство предоставеното от представителя на
фирмата Удостоверение за качество № 557/10.06.24 г. от фирма досдтавчик „МБМ ФУУДС“
ЕООД гр.Севлиево за доставено количество морска сол – 25 000 кг., с партиден номер
L100324, най-добър до 10.03.25 г. с произход Тунис, тъй като липсват данни за идентичност
между инфорпмацията, посочена в удостоверението и веществото, намиращо се в
чувалите.Освен това в чл.9, ал.1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 освен партиден номер се
изисква и друга информация, а именно:
а/ наименование на храната;
б/ нетно количество на храната;
в/ специални условия за съхранение и/или условия за употреба;
г/ името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната
промишленост, посочен в чл.8, параграф 1;
д/ страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в чл.26;
2
и/ указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било трудно
храната да се използва по подходящ начин.
С гореустановеното са нарушени разпоредбите на чл.13, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 1169/2011 г., съгласно която задължителните данни по чл.9, параграф 1 се отпечатват
на опаковката или на етикета по четлив начин.Препис от АУАН е връчен лично на
управляващият и представляващ дружеството-жалбоподател на същата дата 25.10.2024
г.След запознаване със съдържанието му същият е вписал, че има възражения, които ще
представи в срок.Възражения от негова страна са направени в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.В същите се излага твърдението, че в хода на проверката е било представено
удостоверение за качество на процесното вещество, дружеството не е производител, нито
пък доставчик на посочения продукт, а в случая се явява потребител и за него не
съществувало задължение да поставя етикети на тези стоки.Задължението за етикиране в
случая било на доставчика, като на проверяващите били предоставени данни за
юридическото лице, доставило морската сол.В заключение е направен извода, че
дружеството не може да носи отговорност за посоченото деяние, не е извършило
административно нарушение, поради което на следвало да му се налага санкция, а дори и да
се приемело, че е налице нарушение, то следвало да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.С възражението към АНО се отправя молба да упражни правомощията си по
чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН и да прекрати административно-наказателното производство или да
упражни правомощията си по чл.28 от ЗАНН като бъде издадено писмено предупреждение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на ОДБХ гр.Габрово с № 41 от 27.01.2025 г.Същото е издадено
срещу дружеството-жалбоподател „Деари Фууд България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.„Мармарча“ № 1, представлявано от О.В.Г.,
член на съвета на директорите.Административно-наказващият орган е преповмторил изцяло
фактическите констатации и правните изводи, изложени от актосъставителя в
АУАН.Отразено е също така, че срещу акта е постъпило възражение и искането, което се
отправя с него.В НП АНО е посочил, че не са налице предпосдтавките за прекратяване на
административно-наказателното производство по реда на чл.54, ал.1, т.1- т.9 от ЗАНН, тъй
като извършването на нарушението е доказано, не са налице основания за изключване на
административно-наказателната отговорност по чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в
законоустановения тримесечен срок, и преди изтичане на една година от извършване на
административното нарушение.Няма допуснати процесуални нарушения или нарушения на
материалния закон, влязло в сила НП, предупреждение по чл.28 от ЗАНН, споразумение или
влязъл в сила съдебен акт срещу нарушителя за установеното нарушение, не са
констатирани признаци на извършено престъпление по смисъла на чл.33, ал.2 от ЗАНН.В
обжалваното НП АНО е изложил подробни мотиви защо не приема, че в случая не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.Приел е също така, че липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и, че нарушението е за първи път, поради което административното
наказание следва да бъде в минимален размер.На база изложеното и на осн. чл.53 във вр. с
чл.27 от ЗАНН и чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ и с оглед правомощията му по чл.139, т.1 от ЗХ, за
извършеното нарушение на чл.13, пар.2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставяне на
информация за храните за потребителите, АНО е наложил на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на осн. чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Х. Б. Б. и Д. И. Д., съпоставени с писмените доказателства – НП №
41/27.01.2025 г.; Разписка за връчване на НП; Възражение с вх. № 4260/04.11.24 г.; АУАН №
4113/25.10.2024 г.; Разписка за връчване на АУАН; Констативен протокол от 30.07.24 г. и
Разпореждане за забрана № 2860/30.07.24 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
31.01.2025 г.Жалбата е заведена в деловодството на ОДБХ гр.Габрово на 11.02.25 г., тоест в
законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентните за
това длъжностни лица, оправомощени за това по силата на чл.138, ал.1, т.1 и чл.139, т.1 от
ЗХ.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП е за извършено нарушение
3
на разпоредбата на чл.13, пар.2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставяне на
информация за храните за потребителите.
Текстът на същата гласи следното: „Без да се засягат специалните разпоредби на
Съюза, приложими за определени храни, задължителните данни, изброени в член 9,
параграф 1, когато са посочени на опаковката или на прикачения към нея етикет, се
отпечатват на опаковката или на етикета по начин, който гарантира ясна четливост, с размер
на шрифта, при който височината на буквата „х", както е определено в приложение IV, е по-
голяма или равна на 1,2 mm.”.Разпоредбата на чл.9, пар.1 от Регламента гласи следното: „В
съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата
глава, е задължително да се посочат следните данни:
а) наименование на храната;
б) списък на съставките;
в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или
получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или
непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още
присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид;
г) количество на определени съставки или категории съставки;
д) нетно количество на храната;
е) срок на минимална трайност или срок на годност;
ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба;
з) името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната
промишленост, посочен в член 8, параграф 1;
и) страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в член 26;
й) указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било трудно
храната да се използва по подходящ начин;
к) по отношение на напитки, съдържащи по-вече от 1,2 обемни процента алкохол,
действителното обемно съдържание на алкохол;
л) обявяване на хранителната стойност.“.
Административно-наказващият орган на осн. чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ е наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер от 2000.00лева.
Разпоредбата на чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ гласи следното: „Налага се глоба или
имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
на лице, което: наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на
информация за храните на потребителите“.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представляващият го, явява се негов
процесуален представител, който поддържат жалбата и искането за отмяна на обжалваното
НП.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излагат няколко съображения.
Твърди се, че са налице съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.В случая
дружеството-жалбоподател не било субект на вмененото му нарушение, тъй като в
разпоредбата на чл.13, пар.2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 не се сочело кой е длъжен да
отпечата задължителните данни.Задължените по Регламента лица обаче изрично били
дефинирани в разпоредбата на чл.8, пар.1 от него, съгласно която: „Стопанският субект в
хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският
субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако
този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на
Съюза.“.Дружеството не предлагало на пазара „бяло кристално вещество“, каквото било
описано, че е установено в намерените чували, то не било производител, нито пък доставчик
на въпросният продукт, а в случая се явявало негов потребител и за него не съществува
задължение да поставя етикети на тези стоки.Задължението за етикиране в случая било на
доставчика, като на проверяващите органи била предоставена информация за юридическото
лице, доставило морската сол.Тоест в конкретния случай дружеството не можело да носи
отговорност за посоченото деяние, тъй като не било задължено да поставя етикети на
получените от него стоки.
4
Съдът споделя така изложеният довод.По делото по безспорен и несъмнен начин се
установява, че дружеството-жалбоподател стопанисва млекопреработвателно предприятие,
находящо се на посочения по-горе адрес.Съгласно чл.19, т.2 от ЗХ изискванията за
предоставянето на информация на потребителите за храните се определят с наредба на
Министерския съвет, с която се определят национални мерки за предоставянето на
информация за храните на потребителите съгласно чл.38 – 44 на Регламент (ЕС) №
1169/2011.В чл.2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните
е посочено, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от
лицата по чл.8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия
регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на
Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.В чл.8, пар.1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е предвидено, че
стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за
храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се
предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на
пазара на Съюза, а в пар.3 - че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито
дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или
предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци,
че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на
информацията за храните и на изискванията на съответните национални
разпоредби.Съгласно чл.2, пар.1, б."а" от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за целите на
регламента се прилагат определенията за "храна", "законодателство в областта на храните",
"предприятие за производство на храни", "стопански субект в хранителната промишленост",
"търговия на дребно", "пускане на пазара" и "краен потребител" в член 2 и член 3, точки 1,
2, 3, 7, 8 и 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28
януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на
законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност
на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (Регламент (ЕО)
178/2002).Съгласно чл.8, пар.1 от Регламент (ЕО) 178/2002 "предприятие за производство на
храни" означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което
извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка
и разпространение на храни, а съгласно пар.3 "стопански субект в хранителната
промишленост" означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на
спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на
контролираното от него предприятие за производство на храни.Т.е. стопанският субект в
хранителната промишленост може да е както юридическо, така и физическо лице, като
съгласно чл.8, пар.3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, когато дейността му не засяга
информацията за храните (храната не се предлага на пазара под неговото име или търговско
наименование - арг. от § 1), стопанският субект е длъжен да не доставя храни, за които знае
или предполага, въз основа на информацията, с която разполага в качеството си на търговец,
че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на
информацията за храните и на изискванията на съответните национални
разпоредби.Идентично е задължението по чл.17, ал.1 от ЗХ, където е предвидено, че бизнес-
оператор, който дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикирани в съответствие
с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011.Легалната дефиниция на специфичното
качество „бизнес-оператор“, на което дружеството-жалбоподател отговаря е дадена в чл.9 от
ЗХ, съгласно която бизнес - операторите произвеждат, преработват и/или дистрибутират
храна.Според § 1, т.5 и т.6 от ДР на ЗХ, "дейност по производство, преработка и/или
дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на
един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде
извършвана самостоятелно по време или място, а "Дистрибуция на храни" е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на
храни.С други думи бизнес-операторът е лице, което произвежда, преработва и/или
дистрибутира храна до крайните потребители.В случая от събраните доказателства се
установява, че дружеството-жалбоподател произвежда, преработва и дистрибутира млечни
продукти, но не и бяло кристално вещество, каквото е открито в един от складовете на
неговото предприятие и което вероятно се влага в производството на храната, предлагана на
крайните потребители от същото.С други думи негово задължение за етикиране със
задължителната информация в случая е по отношение на произведената, преработена и
дистрибутирана от него храна, каквото в случая не е бялото кристално
вещество.Задължението за което е санкционирано дружеството-жалбоподател и
5
отговорността е на доставчика на този продукт.За дружеството-жалбоподател в случая е
задължение да не доставя храни, за които знае или предполага, въз основа на информацията,
с която разполага в качеството си на търговец, че не отговарят на изискванията на
приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на
съответните национални разпоредби, както и да предоставя информация на контролните
органи за проследимост на доставения продукт.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая
дружеството-жалбоподател, срещу когото е инициирано административно-наказателното
производство и чиято отговорност е ангажирана, не е годен субект на нарушението, за което
е санкционирано по отношение на процесния продукт.
Поради гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, както и платежно нареждане, от
които се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 600.00 лева.С
оглед изхода на делото, в полза на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 600.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 41 от 27.01.2025 г. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, с което на „Деари Фууд
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.
„Мармарча“ № 1, представлявано от О.В.Г., член на съвета на директорите, за извършено
нарушение нарушение на чл.13, пар.2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставяне на
информация за храните за потребителите и на основание чл.131, ал.1, т.1 от Закона за
храните е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 / Две хиляди / лева,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, да заплати на
„Деари Фууд България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.„Мармарча“ № 1, представлявано от О.В.Г., член на съвета на директорите,
сумата от 600.00 / шестстотин / лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6