№ 27
гр. Варна, 05.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900044 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Към момента производството по спора е насрочено за 22.01.2024 г. за
провеждане на първо по делото съдебно заседание.
С Определение № 1543/07.11.2023 г. съдът е насрочил делото и е
изготвил проекто-доклад, в който конкретно е посочил с какъв иск счита, че е
сезиран.
Настоящото произнасяне е във връзка с молба от ищците вх. №
31518/22.12.2023 г., по която е постъпил и отговор от „Юробанк България“
АД, вх. № 126/03.01.2024 г.
В молбата на ищците се представя удостоверение за наследници на
единия от ищците Г. И. М., починал в хода на производството, а именно на
12.12.2023 г. /първото, непроведено съдебно заседание е от 11.12.2023 г./.
Освен искането наследниците да бъдат конституирани, което съдът ще
направи с настоящия съдебен акт, в молбата на ищците се отправят искания и
нови искове, което предвид развитието на цялото производство до момента,
налага да се постави недвусмислена яснота какъв е предмета на спора, който
ще бъде разглеждан от съда. В тази връзка се налага и хронологично
проследяване на поведението на ищците още от образуване на делото пред
ВРС.
Исковата молба е заведена от Д. М. и Г. М., против „Юробанк
България“ АД пред ВРС и по нея е образувано гр.д. № 9599/2020 г.
Съобразно първоначално заявения петитум от съда е поискано
следното:
Първи петитум: да установите и признае за нищожни цитираните
клаузи от договора за кредит, а именно по чл. 1, чл. 2 и чл. 24, даващи право
на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в
швейцарски франкове, КАТО НА ТОВА ОСНОВАНИЕ се осъди банката да
върне на двамата ищци сума от 1 лев, частичен иск от 14 000 лева, изчислени
като разлика между стойността на действително заплатените суми в лева, по
фиксинга на БНБ за швейцарския франк в деня на плащането на всяка вноска
и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за швейцарския франк в деня
на усвояване на кредита, за периода от м.11.2017 г. до завеждане на
1
исковата молба, като постановите и заместите отречените и неприложими
поради неравноправния им характер клаузи с друга диспозитивна уредба онт
националното право, така че да бъде възстановено равновесието на правата на
страните при съхраняване на действието на договора като цяло – в
конкретния случай за договор усвоен в евро.
Вторият петитум е със следното съдържание: да установите и признаете
за нищожни като противоречащи на закона цитираните клаузи от договора за
кредит, а именно чл. 3 и чл. 12, даващи право на банката да увеличава
приложимият лихвен процент по Договора, чрез промяна на БЛП, КАТО НА
ТОВА ОСНОВАНИЕ, осъдите "Юробанк България“ АД да заплати сума в
размер на 1740 швейцарски франка, платени в резултат на едностранното
увеличение на приложимия лихвен процент.
Поискано е и присъждане на законна лихва.
Единственото, за което районния съдия е оставил производството без
движение е за довнавяне на държавна такса /том 1ви, л. 51 по делото на ВРС/.
След размяната на книжа и постъпил от банката отговор, първоначално
сезираният съд е постановил Определение № 2008/31.05.2021 г., с което е
насрочил делото, но не е изготвил проекто-доклад. Предмета на спора не е
очертан, респективно в нито едно от следващите заседания допуснатото от
съда процесуално нарушение не е преодоляно. Нещо повече, между
заседанията ищците в две молби, съответно от 18.06.2021 г. и 12.07.2021 г. /л.
208 и л. 287/ са заявили, че искат от съда и да обяви договора за кредит за
недействителен – нищожен.
Във връзка с молбите на ищците, които са изпращани за становище на
ответника, същият резонно е възразил, че исковата молба е нередовна и
съществува неяснота относно въдедения с нея спорен предмет.
Преди шестото по ред, последно заседание и след изслушване на
заключение по ССЕ, ищците са представили молба /л. 660, том 2ри/ и са
потвърдили изявлението в нея в ОСЗ на 29.11.2023 г., че желаят съдът да
допусне изменение на иска по първия петитум /виж по-горе/ като същият да
се счита предявен отново като частичен, но за сумата от 26 000 лева.
Нито в писмената молба, нито в заседанието е направено нужното
уточнение по изменението, а именно след като новият частичен размер
надвишава общия от 14 000 лева по първоначално заявения петитум, то какъв
е общият размер. От страна на ищците няма и никакво изявление за промяна
на първоначално заявения период, а и да имаше такова, то изменението не би
било допустимо,
Въпреки липсата на уточнение от ищците, с определение от това
съдебно заседание ВРС е приел, че новозаявената претенция е частична от
26 000 лева, „взел“ е общият размер от заключението по ССЕ и без нарочно
искане е добавил и период – 06.02.2008 г. – 10.08.2020 г., отново с оглед
заключението по ССЕ.
След прекратяване на производството в резултат на изменението на
иска по размер, ВРС е изпратил делото по компетентност на ОС Варна.
Поради нередовността на исковата молба съдът е оставил
производството без движение, за да се уточни броят на заявените искове, а по
отношение на иска за сумата от 1740 щвейцарски франка /виж по-горе втория
петитум/ и относно периода. В нито един момент настоящият съдебен състав
2
не е оставял производството без движение по повод периода на първата
искова претенция по чл. 55 от ЗЗД за сумата от 26 000 лева.
Освен това, трябва да се настои, че подадените от ищците молби за
отстраняване на нередовности са по точки, изцяло съответни на тези от
разпореждането за без движение № 518/25.01.2023 г. Затова и в молба вх. №
3403/08.02.2023 г. /л. 9 по делото/ във връзка с питане на съда по т.2, в
съответната точка е заявено, че искът за 26 000 лева е заявен от ищците в
условия на солидарност. Затова и по т.3, в съответната от ищците е посочено
и че искът за сумата от 1740 лева е в условията на активна солидарност като
по отношение на този иск е посочен и период – м. 11.2017 г. – 11.08.2020 г.
Освен, че съдът не е отправял питане за периода на претенцията за
26 000 лева, в уточнения петитум на цитираната по-горе молба в т.7, отново
съответна на същата точка по разпореждането за без движение, периодът
недвусмислено е посочен м. 11.2017 г. – 11.08.2020 г.
Втората уточняваща молба вх. № 3470/09.02.2023 г., депозирана също в
рамките на срока по Разпореждане № 518/25.01.2023 г., т.е. един ден по-късно
от първата, по т.3 за първи път ищците изместват периода, но съпоставена с
т.3 от разпореждането, този период касае иска за сумата от 1740 щв.фр.
Съдът същата молба ищците са уточнили, че се предявява само един
осъдителен иск и са поискали по отношение недействителността на договора
и отделни негови клаузи съдът да се произнесе само в мотивите.
С оглед последваща неяснота, с молба вх. № 8670/05.04.2023 г., по
Разпореждане № 1738/24.03.2023 г. ищците изрично са заявили, че не
предявяват иск за сумата от 1740 щвейцарски франка – надвнесени лихви
поради едностранно увеличение на лихвения процент.
Затова и съдът с Определение № 1543/07.11.2023 г. е приел, че
производството е образувано по искова молба на Д. И. М. и Г. И. М., чрез
пълномощника им адв. С. З., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу „Юробанк България“ АД за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 26 000 лева, частичен
иск от 106 835.05 лева, представляващи разлика между действително
заплатени суми по сключения между страните Договор за кредит №
HL33441/06.02.2008 г. в лева по фиксинга на БНБ за швейцарски франк в деня
на плащането на всяка вноска и стойността на вноските по фиксинга на БНБ
за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита за периода месец
ноември 2017 г. до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Само за пълнота, твърдението от „Юробанк България“ АД в молба вх.
№ 29913/06.12.2023 г. /в оригинал постъпила в съда на 07.12.2023 г. /л. 75 и
следващи по делото/, че не става ясно дали сумата от 1740 щвейцарски
франка е част от заявената претенция за сумата от 26 000 лева е
неоснователно предвид изричния отказ от първия иск в молбата от 05.04.2023
година. Т.е. няма основание да се приеме, че тази сума е включена в размера
на увеличения частичен иск, който е и с друго основание.
Въпреки горното, по повод искането за конституиране на наследниците
на М. в производството, се твърди, че ищците никога не били заявявали
активна солидарност, което е в противоречие с предходното им поведение,
твърди се, че приетият от съда иск се предявява за период, различен от
първоначалния и се настоява, че бил заявен и самостоятелен иск за
3
недействителност на целия договор, въпреки че с молбите от 08 и 09.02.2023
г. в т.6, съответна на указанията по разпореждането от 25.01.2023 г.
недвусмислено са настояли, че не предявяват иск за недействителност на
целия договор, което между другото като указания съдът е обвързал и от
необходимост да се внесе държавна такса по този иск, ако се поддържа.
При горното, с въвеждането на нов иск и едновременно нови основания
и нови искания за приетия за разглеждане осъдителен иск, се излиза извън
допустимите граници по чл. 214 от ГПК, поради което и не може да се
приеме, че се касае за изменение на иска само по основание или изменение на
самото искане.
Друг е въпросът, че дали ищците имат права на активно солидарни е по
същество на спора.
Поради горното отправените изявления в молба вх. № 31518/22.12.2023
г. ще бъдат оставени без уважение. Като ищци ще бъдат конституирани
наследниците на починалия М..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като ищци по делото наследници на Г. И. М.,
починал в хода на процеса, а именно: И. Г. П. и Г. Г. М., с посочени
индивидуализиращи данни в молба вх. № 31518/22.12.2023 г.
ДА СЕ ВПИШАТ в списъка за призоваване, както и данните за техния
процесуален представител.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ за датата на съдебното заседание, чрез
процесуален представител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправени искания по чл. 214 от ГПК от
ищците в молба вх. № 31518/22.12.2023 г., а именно: за приемане за
съвместно разглеждане на иск за обявяване недействителност на целия
договор за кредит от 06.02.2008 г.; за прибавяне на нов период към приетата
за разглеждане искова претенция и в резултат на това да се счита предявен
наместо за период м. 2017 г. – 11.08.2020 г. - съответно за периода 11.08.2015
г. – 11.08.2020 г., както и за приемане на иска като заявен при условие на
разделност за заплащане на сумите „по равно“, респективно с произтичащи от
това променени размери на търсените суми за всеки от ищците.
Определението в частта по чл. 214 от ГПК подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд Варна, в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4