№ 124
гр. Кнежа, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20251430100030 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит *******“ ЕООД срещу
М. Д. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
признаване за устА.ено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане, възникнало на основание неизпълнение на
договор за потребителски кредит № 40006051540 в общ размер на 3 421.41 лв.,
от които: 2154.20 лв. главница, 401.22 лв. договорно възнаграждение за
периода от 20.11.2023 год. до 20.09.2024 год., възнаграждение за закупена
услуга „****“ в размер на 347.28 лв., възнаграждение за закупена услуга
„******“ в размер на 277.72 лв., 160.38 лв. лихва за забава от 21.12.2022 год.
до 20.09.2024 год., законна лихва в размер на 80.61 лв. от 20.08.2024 год. до
27.11.2024 год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда.
В молбата се твърди, че поради неизпълнение на договорно задължение
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Кнежа и било образувано ч. гр. дело №
914/ 2024 год., в производството по което е била издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че длъжникът – ответник в настоящото производство,
1
е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което на ищеца е било дадено указание за предявяване на устА.ителен иск за
вземането и в срок той е упражнил това си право.
Излагат се твърдения, че вземането на „Профи Кредит *******“ ЕООД
произтича от договор за потребителски кредит (ДПК) с номер 40006051540,
сключен на 04.10.2021 год. с ответника М. Д. А., с който на последния е бил
предоставен кредит в размер на 5 000 лв. за срок от 36 месеца, с размер на
вноската: 238.42 лв. и падеж – 20-ти ден от месеца, при годишен процент на
разходите (ГПР) – 49.13%, годишен лихвен процент – 41.00% и лихвен
процент на ден – 0.11%, или общо задължение по кредита в размер на 8 580.56
лв., по избран и закупен пакет от допълнителни услуги – възнаграждение за
закупени услуги „****“ в размер на 1 250 лв. и „******“ – 1 000 лв., с размер
на вноската по закупените услуги – 62.50 лв. Твърди се, че така общото
задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги е в размер на
10 830.56 лв., с общ размер на вноската 300.02 лв. и дата на погасяване – 20-ти
ден от месеца. Твърди се още, че ищецът е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като е извършено рефинансиране за сумата от
1 411.48 лв., а остатъкът от сумата по договора в размер на 3 588.52 лв. е
превел по банкова сметка на длъжника на 04.10.2021 год. Твърди се, че от своя
страна последният е поел задължение да върне кредита по погасителен план
на 36 вноски, всяка от по 300.92 лв., с падеж всяко 20-то число на месеца.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил точно и в срок поетите с договора
задължения, заплатил е сума общо в размер на 8 300.40 лв., с което е погасена
сума в размер на 7 650.14 лв., съгл. задължението по погасителния план, като
последната вноска е била с дата 20.09.2024 год., след което е изпаднал в
забава. Твърди се, че след изтичане на погасителния план е започнало
начисляване на обезщетение за забава върху цялата вноска.
При така изложеното, ищецът моли съда да постА.и решение, с което да
уважи предявените искове. Претендира разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Поради липса на правен интерес, не претендира неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане по договора за кредит в размер на 500 лв.,
начислени на 06.09.2023 год.
2
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор (жалба),
с който твърди, че няма възможност да плаща по кредита поради множеството
си заболявания.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК приема за устА.ено от фактическа
страна следното:
Ищецът „Профи Кредит *******“ ЕООД – гр. С. e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. Д. А.,
като за сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК на 28.11.2024 год. в производството по ч. гр. дело № 914/ 2024
год. по описа на РС – Кнежа.
Срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
длъжникът е подал възражение, като след указание до заявителя, последният е
предявил устА.ителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, с изключение на сумата в размер на 500 лв. –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
с повече от 90 календарни дни за плащане по договора за кредит, начислени на
06.09.2023 год.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
40006051540, сключен между страните, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 5 000 лева за срок от 36
месеца, при уговорен ГПР 49.13% и годишен лихвен процент – 41.00%.
Дължима сума по кредита – 8 850.56 лв. С договора клиентът е закупил и
допълнителни услуги „****“ и „******“, с което общото му задължение е
нараснало на 10 830.56 лв., с размер на месечната вноска – 300.92 лв. и дата на
погасяване – 20-ти ден от месеца.
В исковата молба е направено признание за заплатена сума по договора за
кредит в размер на 8 300.40 лв., с които е погасена сумата от 7 650.14 лв.,
съгласно задължението по погасителен план.
При така устА.еното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото се устА.ява, че на дата 04.10.2021 год. ответникът М. Д. А. е
сключил с ищеца Договор за потребителски кредит № 40006051540, по силата
3
на който е получил сумата от 5 000 лева. Договорът е сключен при следните
условия: Сума на кредита: 5 000.00 лв., в т.ч. 1 411.48 лв. за рефинансиране;
Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 238.42
лева; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.13; Годишен лихвен процент:
41.00%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо дължима сума по кредита:
8 580.56 лв., както и закупени допълнителни услуги за които се дължи
възнаграждение, а именно за услуга „****“ – 1 250.00 лв., за услуга „******“ –
1 000.00 лв,, или общото задължение по кредита и по закупените
допълнителни услуги е както следва: Общо задължение: 10 830.56 лв.; Общ
размер на месечна вноска по договора: 300.92 лева; Дата на погасяване: 20-ти
ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Длъжникът се е използвал
допълнителната услуга „****“ за приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, но не се е възползвал от допълнителната услуга
„******“, даваща възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на
падежната дата на вноските.
М. Д. А. е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на
уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него и е правил
плащания.
С исковата молба се признава, че ответникът е направил плащания по
ДПК № 40006051540 общо в размер на 8 300.40 лв., с които е погасена сума в
размер на 7 650.14 лв., съгласно задължението по погасителния план. В общата
сума на получените плащания са включени и постъпили плащания по
начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 530.26 лв.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в
размер на 690.64 лв., който понастоящем са заплатени частично.
Остатъчното задължение по ДПК е в размер на 3 421.41 лв.
С плащанията си ответникът е заплатил 25 бр. вноски от по 300.92 лв., в
т.ч. 62.50 лв. по закупени допълнителни услуги и 1 вноска в размер на 127.14
лв., след което е преустА.ил плащанията. Заплатената главница е в размер на
2 845.80 лв. Заплатеното договорно възнаграждение по кредита е в размер на
4
3 179.34 лева. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „****“ е
определено в размер на 1 250 лв., а възнаграждението за закупена услуга
„******“ – в размер на 1 000 лв. От тях е погасена сума в размер на 1 625 лева.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
„Профи Кредит *******“ ЕООД, като кредитор, и ответника М. Д. А., като
клиент, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит
№ 40006051540 от 04.10.2021 год., по силата на който кредиторът е
предоставил на ответника паричен заем, а той се е задължил да го върне
съгласно погасителния план към ДПК на 36 месечни вноски, като към датата
на връчване на исковата молба срокът на договора е изтекъл. Ответникът е
закупил и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено
възнаграждение за всяка от тях.
В случая по отношение на договора за потребителски кредит са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10, ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
чл. 11 ал.1, т.т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които следва да
съдържа договора, а съгласно чл. 11, ал.2 от закона, Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
устА.ява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице. Няма изрично изискване да се доказва представителната
власт на физическото лице – служител на ищеца, което е подписало договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
5
т.т. 7-12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност/нищожност на
договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване. За недействителността/нищожността съдът следи и служебно и
ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при тази
недействителност, отговорността на кредитополучател не отпада изцяло, тъй
като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, вкл. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно, с оглед изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще
бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
УстА.ява се, че в процесния договор кредиторът единствено е посочил
като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и
годишния лихвен процент. В т. 5.2 от Общите условия е дадена обща
формулировка относно „първоначалното“ изчисление на ГПР по договора.
Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР (кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 49.13%). Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има предвид,
което предполага и „последващо“ такова. С оглед на това съдът счита, че
кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по договора,
след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е
6
императивно уреден в ЗПК /приложение №1 към чл. 19, ал.2/.
Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по
закупените допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19, ал.1 ЗПК. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона
реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен (нищожен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК) и поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстА.и на
кредитора чистата стойност по кредита, но не дължи договорна лихва или
други разходи по кредита.
Допълнително и по аргумент от това съдът счита, че ответникът не дължи
и претендираните възнаграждения за закупени услуги „****“ и „******“,
както и такси като следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от
ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая от твърденията в исковата молба
във връзка със закупените по силата на договора за кредит допълнителни
услуги, а и видно от описанието на тези услуги в Общите условия /т.15/ следва
извода, че уговорените „услуги“ касаят усвояването на кредита (приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит – услугата
„****“) и неговото управление (промяна на погасителния план от страна на
клиента, отлагане на погасителни вноски – услугата „******“). Ето защо
съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни „услуги“ е в нарушение
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на
императивна правна норма. На практика с уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от
ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит
разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по
чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е
7
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за
кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се
явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК
във вр. чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. УстА.ената съдебна практика по чл. 290 ГПК (р. № 23 от 7.07.2016
год. по т. дело № 3686/ 2014 год. на ВКС, I т.о. и др.) приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни – т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение 1/ 9.12.2013 год. по тълк. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Както бе отбелязано, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по същия (чл. 23 от ЗПК). В този смисъл,
ищецът може да се легитимира като носител на материалното право
единствено за неизплатената главница по вземането му срещу заемателя по
заемния договор и сред тях не са вземанията за възнаградителна лихва, такси,
за допълнителни услуги „****“ и „******“ и за обезщетение за забава по
приетите за нищожни клаузи.
В разглеждания случай, с направените плащания ответникът е заплатил
сума общо в размер на 8 300.40 лв., с които е погасена сума в размер на
7 650.14 лв. по задължението съгласно погасителния план. Главницата по ДПК
е в размер на 5 000 лв. Следователно към настоящия момент ответникът е
заплатил изцяло дължимата по договора главница.
По изложените съображения, съдът намира предявените от ищеца по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени устА.ителни искове за
неоснователни и като такива счита, че следва да бъдат отхвърлени.
8
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
следват на ответника, но тъй като такива не са поискани своевременно, както
и няма данни да са реализирани, то съдът не присъжда разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ *******“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*******“ № **,
бл. ***, вх. *, срещу М. Д. А. с ЕГН ********** и адрес: с. С., общ. И., ул.
„****** *******“ № 17, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за устА.ено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане,
възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит
№ 40006051540 в общ размер на 3 421.41 лв., от които: 2 154.20 лв. главница,
401.22 лв. договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 год. до
20.09.2024 год., възнаграждение за закупена услуга „****“ в размер на 347.28
лв., възнаграждение за закупена услуга „******“ в размер на 277.72 лв., 160.38
лв. лихва за забава от 21.12.2022 год. до 20.09.2024 год., законна лихва в
размер на 80.61 лв. от 20.08.2024 год. до 27.11.2024 год., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плевен в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
9