Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….02.2021г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1684 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ТЕХНОКАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, чрез пълн. адв.Ц. *** дол искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 207094,99 лева, включваща главници по фактури, издадени въз основа на договор № РД-08-01-527/20.04.2007г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на настоящата ИМ до окончателното и плащане и сумата от 22823,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на настоящата ИМ, формирани, както следва:
1. 566,89 лева, представляваща стойността на извършени услуги сметосъбиране за месец април 2016 год., отразени в дебитно известие № 10415/20.07.2018 г. към фактура 21959/30.04.2016 г. и 70.23 лева лихва за забава върху сумата от 566,89 лева за периода 20.07.2018-08.10.2019 г.;
2. 12371,30 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец март 2017 год., отразени във фактура № 22787/31.03.2017г. и 1910.68 лева лихва за забава върху сумата от 12371,30 лева за периода 01.04.2018-08.10.2019г.;
3. 12169,90 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец април 2017 год., отразени във фактура № 22853/30.04.2017г. и 1778.16 лева лихва за забава върху сумата от 12169,90 лева за периода 01.05.2018-08.10.2019г.;
4. 12923,45 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец май 2017 год., отразени във фактура № 22932/31.05.2017г. и 1776.98 лева лихва за забава върху сумата от 12923,45 лева за периода 01.06.2018-08.10.2019 г.;
5. 12357,30 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец юни 2017 год., отразени във фактура № 22999/30.06.2017г. и 1596.16 лева лихва за забава върху сумата от 12357,30 лева за периода 01.07.2013-08.10.2019г.;
6. 11615.18 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец юли 2017 год., отразени във фактура № 23094/31.07.2017г. и 1400.28 лева лихва за забава върху сумата от 11615,18 лева за периода 01.08.2018-08.10.2019 г.;
7.14200,48 лева, представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за месец юли 2017 год., отразени във фактура № 23095/31.07.2017г. и 1711.95 лева лихва за забава върху сумата от 14200,48 лева за периода 01.08.2018-08.10.2019г.;
8.15597,84 лева, представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за месец август 2017 год., отразени във фактура № 23169/31.08.2017г. и 1746.09 лева лихва за забава върху сумата от 15597,84 лева за периода 01.09.2018-08.10.2019г.;
9. 12422,07 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец август 2017 год., отразени във фактура № 23170/31.08.2017г. и 1390.58 лева лихва за забава върху сумата от 12422,07 лева за периода 01.09.2018-08.10.2019г.;
10.15474.19 лева, представляваща стойността на стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за месец септември 2017 год., отразени във фактура № 23266/30.09.2017г. и 1603.30 лева лихва за забава върху сумата от 15474,19 лева за периода 01.10.2018-08.10.2019г.;
11.12995,84 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец септември 2017 год., отразени във фактура № 23267/30.09.2017г. и 1346.52 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 12995,84 лева за периода 01.10.2018-08.10.2019г.;
12. 15338,53 лева, представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за месец октомври 2017 год., отразени във фактура № 23358/31.10.2017г. и 1457.16 лева лихва за забава върху сумата от 15338,53 лева за периода 01.11.2018-08.10.2019г.;
13.12995,84 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец октомври 2017 год., отразени във фактура № 23359/31.10.2017г. и 1234.61 лева лихва за забава върху сумата от 12995,84лева за периода 01.01.2018- 08.10.2019г.;
14. 11073,80 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец ноември 2017 год., отразени във фактура № 23457/30.11.2017г. и 959.73 лева лихва за забава върху сумата от 11073,80 лева за периода 01.12.2019- 08.10.2019г.;
15.12765,90 лева, представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за месец ноември 2017 год., отразени във фактура № 23458/30.11.2017г. и 1106.38 лева лихва за забава върху сумата от 12765,90 лева за периода 01.12.2018-08.10.2019 г.;
16.10410,56 лева, представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за месец декември 2017 год., отразени във фактура№ 23557/31.12.2017г. и 812.60 лева лихва за забава върху сумата от 10410,56 лева за периода 01.01.2019-08.10.2019г.;
17.11815,92 лева, представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за месец декември 2017 год., отразени във фактура № 23558/31.12.2017г. и 922.30 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 11815,92 лева за периода 01.01.2019-08.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по силата на Договор № РД 08-01-527/20.04.2007г., сключен след проведена процедура по реда на ЗОП. Съгласно горния договор „Технокар“ ЕООД изпълнявало организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови и строителни отпадъци, образувани на територията на община Вълчи дол и обезвреждане чрез депониране на общинско депо за неопасни отпадъци - Вълчи дол за период 2007 - 2017 год. В договора били подробно уговорени задълженията на страните, цените на възлаганите с договора услуги, условията и сроковете за плащане. С допълнително споразумение № 175/26.08.2016г. към Договор № РД 08-01-527/20.04.2007г. била увеличена стойността на договора и било уговорено сметоизвозването и предаването на ТБО да се осъществява в МБТ инсталация с. Езерово, общ. Белослав. Във връзка с поетите с горния договор задължения, „Технокар" ЕООД изпълнявало възложените дейности и ежемесечно отчитало същите на Възложителя, съгласно условията на сключения договор. Първоначално Община Вълчи дол заплащало редовно стойността на изпълнените услуги, като впоследствие прекратило плащанията. Твърди се, че са били налице всички предпоставки за заплащане на извършените услуги, но Община Вълчи дол от своя страна не е изпълнило задължението си да заплати на „Технокар" ЕООД, услугите по процесните фактури.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, че е изправна страна по договора и са налице предпоставките за заплащане на извършените услуги.
В съдебно заседание на 20.01.2021г. ищецът прави изявление за извънсъдебно прихващане на процесните суми с други вземания на Община Вълчи дол, извършено в периода след предходното съдебно заседание чрез връчване на изявлението на Община Вълчи дол чрез ЧСИ и по пощата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Община Вълчи дол е депозирал писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на дължимите суми.
Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства наличието на сключен между страните договор от 20.04.2007г., въз основа на който е предвидено изпълнителят да осъществява организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови и строителни отпадъци, образувани на територията на Община Вълчи дол и обезвреждане чрез депониране на общинското депо за неопасни отпадъци гр.Вълчи дол за период 2007 – 2017г. В чл.27, ал.1 от договора е определена цена на услугата по години, като в ал.2 е предвидено, че заплащането се извършва в 14-дневен срок след представен двустранно подписан протокол между изпълнителя и възложителя за извършена работа. С допълнително споразумение към посочения договор е договорено увеличение на цената в размер до 164 000 лева без ДДС, съответстващо на извършената работа, считано от датата на сключване на споразумението, както и считано от 01.09.2016г., сметоизвозването и предаването на ТБО да се извършва в МТБ инсталация с Езерово, като ед.цена за 1тон/км транспортиран ТБО до посоченото ново депо е 1,22 лв. без ДДС.
От ответната страна в отговора на ИМ не се оспорва наличието и действителността на сключения договор. Поради липсата на данни за противоречие на императивни законови разпоредби, произтичащи от клаузите на договора, следва да се приеме същия за действителен и пораждащ облигационна обвързаност между страните. Видно от отговора, не се оспорва качеството на ищеца като изправна страна по договора, а именно изпълнението на поетите от него договорни задължения, не се оспорват и представените по делото фактури, отчети и протоколи, вкл. и положените в тях подписи от представител на ответника.
С молба от 14.10.2020г. от ответната страна са релевирани възражения за изтекла погасителна давност, както и че към датата на издаване на фактурите договорът е бил прекратен и фактурираните услуги не са извършвани. Като направени извън срока за отговор, посочените възражения са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани.
Освен липсата на своевременно направени възражения в тази връзка, изпълнението по договора се установява от представените отчети и протоколи за извършената дейност през периода 31.03.2017г. – 31.12.2017г. В тях са отразени извършените през посочения месец дейности с конкретизация на количество и цена. Отчетите и протоколите са изготвени въз основа на съставяните ежедневно констативни протоколи, както е посочено в текста на отчетите и е установено от вещото лице по СЧЕ. Отчетите и протоколите са подписани от представители на двете страни по договора и въз основа на тях са издадени от „Технокар" ЕООД фактурите с получател Община Вълчи дол: дебитно извествие от 20.07.2018г. към фактура №21959 от 30.04.2016г. и 16 бр. фактури през периода 31.03.2017г. – 31.12.2017г. Осчетоводените с фактурите дейности съответстват по количество и цена на отчета/протокола за съоветния месец и също са подписани от представители на двете страни по договора. Видно от заключението на вещото лице всички процесни фактури са намерили отражение по сметка 4010 „Задължения към доставчици“ в годината на издаването им, което също представлява признание за възникване на задълженията по тях, независимо че в случая не е приложима презумпцията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото ответникът не е търговско дружество. Твърдението за прекратяване на договора преди периода на издаване на фактурите не е подкрепено с доказателства и не съответства на посочения в самия договор краен срок – 31.12.2017г., когато е издадена и последната от процесните фактури.
Въз основа на горното съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.79 от ЗЗД относно претенцията за заплащане на главница. Не се твърди и не са ангажирани доказателства за плащане на така възникналите и фактурирани задължения. Освен несвоевременно заявено, възражението за погасяване по давност е и изцяло неоснователно, доколкото от датата на издаване на всяка от процесните фактури до завеждане на исковата молба не е изтекъл нито обикновения, нито краткия давностен срок.
Възражението за извършено извънсъдебно прихващане съдът намира за своевременно заявено, но неоснователно поради следното: правото да се извърши прихващане възниква при наличието на следния фактически състав - две действителни вземания с предмет пари или еднородни вещи, които могат да се прихващат. Съгласно чл.103, ал.2 от ЗЗД прихващането е възможно, само когато вземането на страната, която прихваща (активното вземане) е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, чието основание е безспорно и чийто обем е определен, тоест вземането, установено с влязло в сила решение, както и вземането, относно което не е налице правен спор./А.К., „Облигационно право“, „Обща част“/ В случая вземането, с което настоящият ответник твърди да е извършил прихващане, е предмет на правен спор, производството по който не е приключило към момента, поради което не са налице предпоставките отправеното изявление за прихващане да произведе действие.
С оглед на изложеното предявеният осъдителен иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, който е установен и от заключението на вещото лице по СЧЕ, а именно 207 094,99 лв. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава се основава на чл.27, ал.3 от договора, съгласно която обезщетение за забава се дължи, считано от деня на забавата до окончателното изплащане на задължението, като забавата започва да тече след изтичане срока на разсроченото плащане. Съгласно ал.2 на същата клауза заплащането се извършва в 14-дневен срок след представен двустранно подписан протокол между изпълнителя и възложителя за извършена работа. Доколкото всички процесни фактури са издадени въз основа на съответните отчети/протоколи, за което няма спор и се установява от заключението на вещото лице, следва, че отчетите/протоколите са издадени най-късно на датата на издаване на съответната фактура и изискуемостта е настъпила 14 дни след тази дата. Фактът на тяхното представяне на възложителя, освен липсата на своевременно оспорване, се установява от положените подписи за представител на възложителя както на фактурите, така и на отчетите/протоколите.
По делото не са ангажирани доказателства, че вземанията по процесните фактури са разсрочени за срок до 365 дни, съобразно предвидената в чл.27, ал.2 от договора възможност. С оглед на това следва да се приеме, че обезщетение за забава се дължи след изтичане на 14-дневен срок от издаване на фактурите, но доколкото се претендира обезщетение за период с начална дата една година след издаване на фактурата, съобразно диспозитивното начало претенцията за присъждане обезщетение за забава следва да се уважи за претендирания период. По размер се установява от заключението на вещото лице, като съдът възприема варианта, в който обезщетението е изчислено с начален момент съобразно претенцията, а именно една година след издаване на всяка от фактурите. Изчислението следва да се извършва въз основа на реалния брой дни на забава съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Изчисленото по този начин обезщетение е в размер на 22 825,35 лв., като съобразно диспозитивното начало претенцията следва да се уважи в заявения размер 22 823,71 лв.
Съобразно изхода
от спора и поради направеното искане на ищцовото дружество следва да бъде
присъдена сумата от 15901,74 лв., включваща разноските по делото за заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице и адв.възнаграждение съобразно представените по
делото списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Вълчи дол ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕХНОКАР“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна, следните
суми: 207094,99 лева /двеста и седем хиляди деветдесет и четири лева и 99 ст./,
включваща главници по 16 бр. фактури, издадени през периода 31.03.2017г. –
31.12.2017г. и дебитно известие от 20.07.2018г. към фактура
№21959 от 30.04.2016г., въз основа на договор №
РД-08-01-527/20.04.2007г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както и 22823,71 лева /двадесет и две хиляди осемстотин
двадесет и три лева и 71 ст./, представляваща мораторна лихва върху
главниците по процесните фактури за периода от датата
на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на настоящата ИМ, на основание
чл. 79 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕХНОКАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна сумата 15901,74 лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: