№ 159
гр. Перник , 23.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500087 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ ЗУУМ“ АД гр. Перник против
Определение от 02.10.2020год.,постановено по гр.дело № 339/2020год. на Районен съд-
Радомир, с което е допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила Решение №
260005/10.09.2020год. по гр.дело № 339/2020год. на РРС, с което са уважени искове по
чл.128 от КТ. В жалбата се твърди ,че определението на районния съд е неправилно и
необосновано и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се ,че в нарушение на
процесуалните правила съдът се е произнесъл по молба на ищеца за допускане на
предварително изпълнение на решението едва след неговото постановяване и не на
посоченото в молбата правно основание. Поддържа се ,че не са били налице предпоставките
на чл.242 , ал.2 от ГПК за допускане на предварително изпълнение и че същото е било
ненужно, предвид наложената обезпечителна мярка –запор върху банковите сметки на
ответника.
В депозиран в законовия срок писмен отговор от Р.О. са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба и е направено искане за нейното
отхвърляне. Поддържа се, че районният съд е бил компетентен да се произнесе по искането
по чл.242 от ГПК и че същото уважено при наличие на законовите предпоставки за това.
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок , от
легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, но по същество е
неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Районният съд е сезиран от Р.О. с иск по чл.128 от КТ против „ ЗУУМ“ ООД
1
гр.Перник с искане за присъждане на неплатени трудови възнаграждения за периода от
м.09.2016год. до м.01.2019год.,ведно с обезщетение за забава.
С Определение № 5920/20.12.2019год. и на основание чл.389 от ГПК е
допуснато обезпечение на така предявения иск чрез налагане на запор върху паричните
средства в банковите сметки на ответника до размера на исковите претенции.
С решение № 260005/10.09.2020год., постановено по гр.дело № 339/2020год.
искът е уважен изцяло като на ищеца са присъдени в пълен размер претендираните от него
трудови възнаграждения , ведно с обезщетение за забава.
На 02.10. 2020год. и по повод молба на ищеца /вх.№ 260365/ е постановено
обжалваното в настоящото производство Определение , с което и на основание чл. 242, ал.1
от ГПК е допуснато предварително изпълнение на постановеното решение.
В случая е допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила
първоинстанционно решение , с което са присъдени трудови възнаграждения. Такава
възможност е предвидена в чл. 242, ал.1 от ГПК като разпоредбата е императивна. Това
означава ,че законът не допуска съдът да преценява дали да допусне предварително
изпълнение , а е длъжен да стори това в съответните изрично посочени в закона хипотези.
Предварителното изпълнение е допуснато от компетентния първоинстанционен съд
, с допълнително определение и след постановяване на първоинстанционното решение като
последното не опорочава произнасянето му. Предварителното изпълнение на невлязло в
сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото
решение,така и с отделно определение. С подадената от ищеца молба първоинстанционния
съд е бил сезиран с искане за упражняване на законовите си правомощия по чл.242, ал.1 от
ГПК , поради което произнасянето на съда по такава молба е винаги допустимо.
В случая е допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК и
това съответства на заявеното от ищеца искане.В хипотезата на чл.242, ал.1 от ГПК не се
извършва преценка относно наличието на предпоставките по чл.242, ал.2 от ГПК, поради
което наличието на допуснато обезпечение на иска , като своеобразна гаранция за
упражняване на правата по решението, е ирелевантно относно допускането
предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение. При
постановено решение по чл.128 от КТ,тоест при присъдено възнаграждение за работа
районния съд е бил длъжен да постанови предварително изпълнение на решението , което е
направил с обжалваното в настоящото производство определение. Последното е
постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.10.2020год., постановено по гр.дело №
339/2020год. по описа на Районен съд-Радомир, в което е допуснато предварително
изпълнение на невлязло в сила Решение № 260005/10.09.2020год.,постановено по същото
дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на пред Върховния касационен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3