РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Петрич, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200754 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "И. Ш." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. П., ул. „В.“ № *, представлявано от управителя М.
Е., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 42-0002149 от
18.07.2022 г., издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" –
София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/
лева.
Дружеството-жалбоподател оспорва НП, счита същото за неправилно и
издадено в нарушени на предвидените в ЗАНН изисквания, като излага
подробни съображения за това. В съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който навежда доводи за неправилност и
моли съда да отмени Наказателното постановление. Претендират се съдебни
разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 03.06.2022 г. в гр. П., ул. „В.“ № *, в офиса на превозвача при
извършване на комплексна проверка за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022
г. на превозвача „И.Ш.“ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО № 2783/25.08.2003
г. за товарни превози в общността е констатирано следното нарушение: 1.
Превозвачът е разпоредил извършването на международни превози на товари
на територията на ЕС /Германия-Дания/, за горецитирания период в това
число и извършения превоз на товари на 10.02.2022 г. от водача М. П., който
не отговаря на изискванията за психологическа годност на водача, по смисъла
на Наредба № 36 и не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност на водача, видно от направена справка в ИС на регистъра за
психологически изследвания на водачите. Водачът П. е управлявал за
посочения период МПС с рег. № СВ0995КТ, видно от извлечение от
дигиталния тахограф на МПС. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при тематична проверка и след направена справка в
база данни от регистъра на психологическите изследвания.
С оглед така установените обстоятелства, св. К. Р. - инспектор в РД
"Автомобилна администрация" – София, съставила на дружеството АУАН №
317770/09.03.2022 г. за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Актът за
установяване на административното нарушение бил връчен на същата дата на
надлежно упълномощен представител на дружеството, без в него да са
отразени възражения. Такива не са постъпили и в регламентирания с чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срок.
Въз основа на акта, Директорът на РД "Автомобилна администрация" –
София, издал Наказателно постановление № 42 - 0002149 от 18.07.2022 г., с
2
което за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС,
наложил на дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 лева, което е връчено на управителя на дружеството на
24.07.2022 г.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събраните писмени доказателства, приложени по делото и показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели -актосъставителя К. Р. и
свидетеля по акта – Б. Х..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
основателна и доказана.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Предмет на това производство са обществените отношения,
свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за
което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения
от закона ред.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
В конкретния случай при описание на нарушението е допусната
неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението.
Задължителното съдържание на АУАН и НП съгласно разпоредбите
на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и съответно на чл. 57, т. 5 от ЗАНН включва описание
на нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелствата, при
които е било извършено и доказателствата, които го потвърждават, съгласно
цитираните по – горе разпоредби. Изчерпателното и ясно посочване на
задължителните реквизити на АУАН е необходимо условие, за да бъде
изяснено по безспорен начин нарушението. В конкретния случай, в акта и в
наказателното постановление е допусната неяснота по отношение на датата на
извършване на нарушението, като едновременно е посочен период на
извършването му - от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 година, от което не става
ясно дали във всеки един ден от този период административнонаказващият
орган е приел, че има извършено административно нарушение или не и дали
нарушението е едно или са повече. Ако органът е приел, че нарушението е
едно /в рамките на този период/, то тогава е следвало да бъде посочена
единствено датата и обратното, ако наказващият орган е приел, че превозите
са извършени в гореупоменатия период, то тогава възниква неяснота по
3
отношение на това колко превоза са осъществени в този период и дали тези
превози съставляват международни по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.
Нещо повече, визирано е, че нарушението е за горецитирания период /от
01.05.2021 г. до 31.03.2022 година/, и дата 10.02.2022 г., тоест, не става ясно
дали е констатирано нарушение само за датата 10.02.2022 г., която
несъмнено е в обхвата на периода на проверката, или са констатирани и други
такива нарушения, без конкретно упоменати дати. Тези неясноти в
описанието на датата на извършване на административното нарушение
практически препятстват съдебната проверка за правилното приложение на
материалния закон. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй
като е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя и
обосновават извод за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление. Недопустимо е обективни признаци, чрез които се
индивидуализира конкретно правонарушение, да се предполагат и извеждат
по тълкувателен път или по предположение.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози „Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. В случая санкцията е за обжалващото
дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е разпоредил водача М. П.
да извърши международен превоз на товари на територията на ЕС /Германия-
Дания/ за периода 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., в това число и извършен
превоз на 10.02.2022 г., който не отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на Наредба № 36 на МТС и не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност на водача. Установено било от
контролните органи, че липсва такова удостоверение след справка в база
данни от Регистъра за психологически изследвания.
Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, лицето
по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за
международен превоз на товари само водачи, които са психологически
годни.
По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата, министърът на транспорт информационните технологии и
съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите
на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на
изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
4
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от
Наредбата психологическата годност се установява с психологическо
изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата, след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получил положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея сочи, че при всяко постъпване
на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в
които се издава след навършван на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година. /към редакцията на текста, действащ към момента на
нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./
Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на
товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и
според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД.
Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО , СУМПС е с
временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на
валидност, включително по медицински причини, но това следва да е
съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом един
водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически
годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. въвеждаща
тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност, е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на
валидност на СУМПС, а от там и европейското законодателство. Последното
допуска държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за
валидност, но изключва възможността, той да е по-кратък от срока на
валидност на СУМПС, промяната по медицински причини на тези срокове е
възможна, но това следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на
свидетелството за управление. Нещо повече, този срок на валидност може да
се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на
Европейския парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат
5
сами по себе си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен
срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 се явява
неприложим.
Съобразно цитираните правни регламентации се налага извода, че
щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за
управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за
психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за
срока на валидност на свидетелството си за управление на МПС, съответно
такъв водач не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа
годност в този срок.
Предвид факта, че на процесната дата водачът М. П. е извършил
международен превоз на товар, то очевидно е, че е разполагал към онзи
момент с валидно СУМПС от съответната категория, в противен случай не би
могъл да извърши превоза. Съдът кредитира приложената справка за водача
Партенов, от която е видно, че картата на шофьора е с валидност от
28.03.2019 г. до 27.03.2024 г. /на стр. 16 от делото/. Тоест, в обхвата на
проверката, водачът е бил с валидно СУМПС, а от Справката в Регистъра на
психологическите изисквания /на стр. 13 от делото/ същият се е явил на дата
07.05.2018 г. на психологическо изследване, т.е., към датата на издаване на
шофьорската книжка същият е бил и психологически годен. Валидността на
удостоверението е била до 07.05.2021 г., а началният период на нарушението,
съгласно АУАН и НП е от 01.05.2021 г., тоест от 01 до 07.05.2021 г. водачът е
бил и с валидно удостоверение за психологическа годност. Това налага
отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 450 /четиристотин и
петдесет / лева.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата,
административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението е минимално предвиденото
съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/същото се изчислява в размер на 420 лева/. Следва да се има предвид, че
процесуалният представител се е явил в едно съдебно заседание, проведено
по делото, в което са разпитани свидетелите, събрани са и писмени
6
доказателства. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като
Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде
осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 450 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002149 от 18.07.2022
г., издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – София, с
което на "И. Ш." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
П., ул. „В.“ № *, представлявано от управителя М. Е. ЕГН **********, за
нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на "И. Ш." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. П., ул. „В.“ № *, представлявано от управителя М. Е., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет
/лева.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд-Благоевград, в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7