№ 1010
гр. Пазарджик, 03.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20245220101019 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
Ищецът не се явява и не се представлява – редовно уведомен.
Представлява се от адв. Д..
Не се явяват ответниците В. К. и М. П., като за ответника В. К. се явява
адв. Б., а за ответника М. П. се явява адв. И..
Явява се вещото лице П. И..
АДВ. Д.: – Моля да дадете ход на делото
АДВ. Б.: – Да се даде ход делото.
АДВ. И.: – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на
делото поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Да
изслушаме вещото лице.
Съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото заключение на изготвената
съдебно-техническа експертиза, което е депозирано от вещото лице инж. П.
М. на 26.03.2025 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.
1
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
П. М. И.: – на 59 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. ИНЖ. И.: - Известна ми е отговорността по чл. 291 от НК.
Поддържам представеното заключение. Представям справка-декларация към
заключението.
АДВ. Д.: - Нямам въпроси.
АДВ. Б.: - Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. И., В.Л. И.: - Има частична идентичност между
реализираното на место и представените строителни книжа, защото в
хоризонтална площ е достроено повече от разрешеното, но пък не е
реализирана надстройката, вторият етаж, който е предвиден в
проекта.Вертикалната част въобще я няма. Площта е по-голяма, но не е
реализиран вторият етаж.
В една част пристройката е извън застроителното петно отразено в
издадената виза за строеж, а в друга част постройката не изпълва петното,
тоест, към дъното излиза в повече, а отстрани в посока
Не е изпълнена частта, която е до стълбището на южната фасада на
старата сграда, под формата на буквата „Г“, не е изпълнена. Права линия е.
Това пространство, което се получава под стълбищната площадка на старата
съществуваща сграда обслужва едновременно входовете за първия етаж на
старата жилищната сграда и входът към пристройката от юг. То не е антре,
обслужващо входовете на двете постройки, защото не е затворено, а се е
получило нещо като навес, под стълбището. Там има едно пространство, което
обслужва входовете на двете постройки – съществуващата и гаража,
пространство, не е затворено, затова не е антре.
Върху представения по делото проект не е поставен печат на
общинската администрация. Няма такива печати за „одобрил“. Проект
задължително трябва, след като постъпи в общината, да мине за одобряване.
Не мога да кажа със сигурност, дали за тази тип постройки за които е дадена
визата, се изисква одобрен архитектурен проект, но това е пристройка с
2
надстройка и би трябвало да е с одобрен проект от общината.
АДВ. И.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОС ОТ АДВ. Д., В.Л. И.: – Не знам кога е построена сградата,
не съм имала такава задача, не мога да кажа, не съм изследвала този въпрос.
АДВ. Д.: - Да се приеме експертизата.
АДВ. Б.: - Да се приеме експертизата.
АДВ. И.: – Да се приеме заключението с така направените уточнения от
вещото лице.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно-техническа експертиза депозирано
от вещото лице инж. П. М. И. на 26.03.2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., което
да се изплати от внесения депозит.
ПРИЛАГА по делото днес представената справка декларация от вещото
лице.
ДОКЛАДВАХА се представените от ищеца писмени доказателства в
оригинал, съгласно определението на съда произнесено в предходното
съдебно заседание.
АДВ. Д.: - Господин съдия, поддържам молбата, но освен оригиналите
на проекта, визата и строителното разрешение и декларацията по чл. 56 от
ЗТСУ, съм представила и копие от Приложение 1 към Декларацията, за която
ме снабдихте с удостоверение, но моят доверител я намери, поради което не
съм се възползвала от удостоверението. Моля да се приемат писмените
доказателства.
АДВ. Б.: - Господин съдия, в предходното съдебно заседание, открихте
производство по чл. 194 ГПК, за проверка автентичността на тази декларация,
като указахте в тежест на оспорващата страна, тоест аз оспорих от името на
доверителя ми В. К. и разпределихте доказателствената тежест в наша страна.
Считаме, че неправилно разпределихте доказателствената тежест за оспорване
на този подпис, тъй като аз представлявам ответника В. К., а подписът е
положен от другия ответник, поради което не се касае до оспорване на
3
документ, който носи подписа на страната, която го е оспорила. Считам, че
тежестта да докаже истинността на документа е върху страната, която го е
представила.
АДВ. Д.: - Аз твърдя, че правилно сте определил доказателствената
тежест, с оглед обстоятелството, че ние сме страна ищец. Действително
колегата не представлява конкретно лицето положило подписа, но това е
страна ответник, считам, че доказателствената тежест е правилна.
Съдът счита, че правилно е разпределена доказателствената тежест, тъй
като макар да се касае за подпис върху частен документ Декларация по чл. 56,
ал. 2 от ЗТСУ, този подпис е удостоверен от Кмета на населеното място
извършващ нотариална дейност в местата в които няма нотариус. Ето защо, по
своето естество оспорването на подписа положен от декларатора засяга и
документа в неговата официална удостоверителна част, която е извършена от
нотариуса, респективно кмета на населеното място извършващ нотариалните
действия. При това положение, съдът счита, че с оглед сложния характер на
документа, който в една част се явява частен, а в друга официален, и предвид,
че така направеното оспорване засяга и двете части на документа, доколкото
ако се оспори личното полагане на подписа от страна на декларатора, то
същевременно се твърди и че длъжностното лице неправилно е удостоверило
и е записало в документа, че същият е подписан от неговия автор, в негово
присъствие. При това положение, едновременно се оспорва автентичността на
подписа на М. П. и удостоверителната част, която е изпълнена от нотариуса.
Затова тежестта да докаже неистинността на документа следва да се възложи
върху страната, която го е оспорила. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника В. К. за отмяна на
определението на съда произнесено в производството по чл. 194 от ГПК и
възлагане на доказателствената тежест в това производство върху ищеца.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да заявят доказателствени искания
във връзка с откритото производство по чл. 194 от ГПК.
АДВ. Д.: - Няма да соча доказателства.
АДВ. Б.: - Поддържам направеното доказателствено искане. Моля съдът
да допусне назначаването и извършването на съдебно почеркова експертиза,
4
която вещото лице след като се запознае с доказателствата по делото да
отговори на въпроса дали подписът поставен в процесната декларация от
името на М. П., е изпълнен от ответника М. П..
АДВ. Д.: - Не възразявам да бъде допуснато.
АДВ. И.: - Поддържам искането за назначаване на съдебна почеркова
експертиза. Бих добавил, господин съдия, във връзка с Вашето определение за
разпределение на тежестта, да се изиска справка от Кметство с. с, дали в
регистъра на с. с, действително има заведена подобна декларация, като
представят данни за лицата, за които е удостоверен подписът
АДВ. Д.: - Не възразявам.
Съдът намира доказателствените искания за основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебна почеркова експертиза, със задача да установи
автентичността на подписа поставен от името на ответника М. П. в оспорената
Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ с рег. № 44/28.01.1994 г. по регистъра на
Кметство с, общ. Септември, обл. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Н. Н..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лв. и ЗАДЪЛЖАВА ответника В. А. К. по набирателната сметка на съда в
едноседмичен срок от днес.
На осн. чл. 186 от ГПК да се изиска от Кметство с. с, общ. Септември,
обл. Пазарджик, справка дали в регистрите на Кметството е отразена
нотариална заверка извършена от кмета на селото Кирил С. Матеев по
отношение на подписите в Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ с рег.№
44/28.01.1994 г. Към искането да се приложи копие от декларацията.
АДВ. Б.: – Не възразявам по приемането на представените в оригинал
писмени доказателства, с изключение на оспорената декларация. Възразявам
по приемането на представеното заверено от адвоката копие на данъчна
декларация от 98-а година, тъй като след запознаване с нея имам съмнения за
дописване, и на осн. чл. 183 ГПК правя искане страната да я представи
официално заверен препис от нея.
АДВ. И.: - Господин съдия, по представения инвестиционен проект, не
възразявам същият да се приеме. Отказвам се оспорването от откритото
5
производство по чл. 193 ГПК по отношение на инвестиционния проект, тъй
като безспорно се установи, че той се отнася за друга сграда реализирана на
место, точно с 50 % по-голяма площ. По отношение на представената
данъчна декларация, долу в дясно е посочено, че е 1998-а година, налице са
видими с просто око дописвания в текста. Оспорването ми е в тази връзка,
господин съдия, първо, че е налице видимо различен текст, и на второ място,
когато говорим за данъчна декларация, тя е в един екземпляр и следва да се
намира в Община Септември, в случая. Няма как декларацията да бъде в
лицето и да се твърди, че това е подадената декларация и въз основа на която
се заплащат данъци и такси. В тази връзка, оспорвам ги и по реда на чл. 193 –
тази декларация, представеното копие, и на осн. чл. 183 ГПК, моля да
задължите ищеца да я представи в оригинал, като се изиска. Искам оспорената
в оригинал.
АДВ. Д.: – Няма да се ползвам от оспорената декларацията, която съм
представила в копие. Имам удостоверение, и ще Ви моля да ми дадете
възможност да представя въз основа на това удостоверение официално
заверен препис от официалната, която се намира в общината.
АДВ. И.: – Оттеглям оспорването за представения препис от декларация,
и да се задължи ответника да представи тази декларация в оригинал.
Съдът счита, че ще следва да се приемат представените от ищеца
писмени доказателства, с изключение на оспорената Декларация по чл. 56, ал.
2 от ЗТСУ, по отношение на която е открито производство и следва да се чете
определение по чл. 194, ал. 2 от ГПК. Не следва да се приема като
доказателство по делото и представеният от ищеца заверен препис на данъчна
декларация по ЗМДТ, предвид изявлението на ищеца, че няма да се ползва от
преписа. На ищеца следва да се даде възможност да представи в следващото
съдебно заседание заверен препис от данъчната администрация на
декларацията, която е депозирана и се съхранява в отдел МДТ при Община
Септември, за което на ищеца е издадено съдебно удостоверение.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца в
оригинал скица виза № 1000/12.03.1993 г., строително разрешение от
16.12.1994 г. в оригинал, протокол за строителна линия и определяне на ниво
6
№ 15/16.12.1994 г. в оригинал, проект за пристройка на жилищна сграда, с
възложител А. К., заглавна страница и 8 листа с чертежи в оригинал, както и 3
листа с изчисления в оригинал, Декларация на А. К. към проекта на сградата.
По приемането на оспорената и представена в оригинал
декларация, съдът ще се произнесе с нарочно определение, след
приключване на производството по чл. 194 от ГПК.
НЕ ПРИЕМА като писмени доказателства представената от ищеца в
заверен препис данъчна декларация за деклариране на процесната сграда в
отдел МДТ при Община Септември, като връща същата на адв. Д..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да представи данъчната
декларация в заверен препис от отдел МДТ Община Септември.
АДВ. Д.: –Не водя свидетелите, тъй като единият почина внезапно,
другият е извън града. Аз държа да ги разпитаме в следващото съдебно
заседание, не държа на съвместен разпит. Предоставям на колегата.
АДВ. И.: - Ние водим и двамата свидетели, но моля да разпитате единия,
тъй като за втори път идва от Белгия специално за делото, защото живее в
чужбина. Вторият свидетел държим да бъде разпитан едновременно със
свидетелите на ищеца.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
ц В.А К.А: – на 56 години, български гражданин, разведена,
неосъждана, аз съм бивша съпруга на А. К. и майка на ответника В. К.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. ц К.А: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по ч. 290 от НК.
СВ. ц К.А: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. С А. К.
– ищецът, се разведохме през 2018 година, до тогава живеехме в имота в с. с,
за който се води делото.
Строителството на гаража, който е пристройка към жилищната сграда –
то аз бях пряк участник, аз бях финансистът на проекта – започна 1995 година.
От 87-ма година сме в брак с А.. Съпругът ми тогава развиваше частна
7
дейност, имаше трактор, негова собственост, и с това се занимаваше през 95-
96 г.. Завършихме гаража през 2005 г. Трудни времена бяха. По това време
само ние, и майка му обитавахме имота. Мястото беше на майка му и на баща
му. Майка му беше съгласна да се строи.
Основите на гаража се копаха тогава 95-та година. Имахме разрешително
за този строеж. Не съм сигурна от кога е разрешителното. Знам че имахме
документи за строежа, в това съм сигурна, но не съм сигурна кога е бил
издаден – не мога да кажа със сигурност.
Мисля, че имахме разрешително за строеж. Проект имахме. Проект
разрешително за строеж. Имахме чертеж, чертежът беше под формата на Г-
образно, защото имахме идеята да надградим къщата, защото имаме двама
сина. По проект трябваше да има и жилищна част – да удължим жилището.
Кога се прави проектът – не мога да кажа със сигурност. Имахме две големи
деца на по 7 и 8 години, заради това решихме да строим. Не знам точно кога
решихме, че трябва да разширяваме къщата и да правим пристройка не съм
сигурна и не си спомням. Не знам колко време мина от взимане на решението
и изваждането на документите до започването на строежа.
Не, колчета да се забиват, не. Дойдоха майсторите и започнаха. В онези
години така се строеше.
Всичко се градеше поетапно, да кажем, тази година имаме малко пари,
изграждаме малко – когато има пари, така се строеше. 2005-та година
завършихме – тогава се ля плочата, тогава окончателно. До тогава нямаше
плоча, имаше едно скеле, което падна в последствие. Под скеле имам предвид
– просто дъски, имаше кофраж, не можахме да налеем плочата, беше криза,
даже кофражът падна, и после се прави втори път кофраж за плочата. Тази
плоча се наля 2005-та година.
Не продължихме със строителството на втория етаж – всичко приключи
до там. Не продължихме втория етаж, защото имахме разногласия със съпруга
ми.
На место построихме един гараж, който беше различен от това, което аз
исках да построим, и от там дойдоха разногласията. Аз исках жилище, защото
имаме двама сина – разбираемо, но се получи гараж.
Строителството го правихме с помощта на майстори, познати, на село
8
всички помагат. Не сме наемали строителна фирма. Мисля, че не сме имали
технически ръководител на този строеж. По време на строителството не са
съставяни констативни актове за етапа на строежа.
Пристройката не е свързана със жилищната сграда, няма между тях
врата да се минава от едното в другото. Това нещо го ползвахме за гараж.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ОТВЕТНИЦИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ Д., СВ. ц К.А: - По време на строежа, който
продължи 10 години, строежът беше непокрит, с найлони сме завивали.
Съпругът ми участваше в строителството основно с труд. Парите, тогава от
заплати не можехме да съберем за гараж, гледахме странични неща. Аз гледах
тютюн по онова време, целогодишно плюс работа, за да могат да се случат
нещата. Мъжът ми допринасяше с работа. Аз тогава работех в КМХ Белово.
АДВ. Д.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОС ОТ АДВ. И., СВ. ц К.А: - Аз лично не съм се занимавала с
тези книжа за строежа. Освен за разрешението, за друго не знам.
НА ВЪПРОС ОТ АДВ. Д., СВ. ц К.А: – Да, 2018 година се разведохме.
Аз и сега живея в имота. Съпругът ми живееше в имота до тогава – до 2018 г..
Ползвахме този гараж – като гараж.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
искания за днес.
Съдът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради което
следва да се отложи за събиране на допуснатите доказателства, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 17.07.2025 г. от 11:15 часа, за която дата ищецът и
ответниците М. П. и В. К. се считат за уведомени чрез своите пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Н. Н..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:58
часа.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10