№ 875
гр. София , 30.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 08.07.2021 г. на СГС-НО, 15-ти състав, постановено по НЧД
№ 1234/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения М. Д.
Ц. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието лишаване от свобода за срок от 19 години, наложено му по присъда,
постановена по НОХД № 2152/2008 г. по описа на СГС.
Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила жалба от адвокат Б. Х. от
САК, служебен защитник на лишения от свобода М. Д. Ц. в това производство, с
оплаквания, че същото е необосновано. В жалбата се оспорват направените в доклада на
ИСДВР изводи, като се твърди, че същите са необосновани. Твърди се, че с поведението си
Ц. е дал достатъчно и убедителни доказателства за поправянето си и че в случая са налице
предпоставките на чл.439а от НПК. Отправя се молба да бъде отменено атакуваното
определение на СГС и да бъде постановено ново, с което на основание чл. 70 ал.1 от НК да
бъде допуснато условно предсрочно освобождаване на осъдения М. Д. Ц..
Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с
разпоредбите на чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на осъдения М. Д. Ц. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява
наложеното му с присъда по НОХД № 2152/2008 г. по описа на СГС на основание чл. 25
ал.1 вр. чл. 23 ал.1 и чл. 24 от НК едно общо наказание 19 години лишаване от свобода,
измежду наказанията, наложени му за престъпления по чл. 116 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл. 29 ал.1
1
б.“б“ от НК, по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“б“ от НК, по чл. 150 от НК и
по чл. 196 от НК.
Фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му наказание е 22.09.2011 г., като
към датата 08.07.2021 г. лишеният от свобода М. Ц. е изтърпял фактически 13 години, 09
месеца и 16 дни; от работа е изтърпял 01 година и 26 дни, или всичко е изтърпял 14 години,
10 месеца и 12 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 04 години, 01 месец и 18
дни.
Изхождайки от обстоятелството, че извършеното по НОХД № 2152/2008 г. групиране
включва и наложени на осъдения Ц. наказания за извършени от него престъпления,
представляващи опасен рецидив, първостепенният съд напълно правилно и законосъобразно
е приел, че за да е налице в случая формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 от НК, свързана с
периода на фактическото изтърпяване на определена част от изпълняваното наказание
лишаване от свобода, осъденият следва да е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му общо наказание. Тук следва да се отбележи, че при групирането по реда на
чл. 23-25 от НК на наказанията лишаване от свобода е характерно, че се определя едно общо
такова наказание - лишаване от свобода. С оглед на това и след като при този вид множество
от престъпления се касае за налагане на едно общо наказание и при условие, че някои /в
случая повечето/ от включените в групирането наказания са за престъпления,
представляващи опасен рецидив, както е в настоящия казус, то следва да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 70 ал.1 т.2 от НК /наложеното наказание да е за опасен рецидив/,
поради което за постановяване на условно предсрочно освобождаване е необходимо
осъденият да е изтърпял не по-малко от две трети от това наказание.
Отнесено към проблематиката по настоящото дело, това означава, че за да е налице
коментираната предпоставка за постановяване на УПО, осъденият Ц. трябва фактически да е
изтърпял не по-малко от 2/3 от определеното му на основание чл.25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от
НК едно общо наказание в размер на 19 години или фактически да е изтърпял не по-малко
от 12 години и 8 месеца, на колкото се равняват 2/3 от определеното му общо наказание. От
данните по делото се установява, че към датата на произнасянето на градския съд
/08.07.2021 г./ осъденият е изтърпял фактически повече от 13 години и 9 месеца, което без
съмнение сочи, че е изтърпял повече от 2/3 от размера на определеното му общо наказание.
С оглед на това СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият е изтърпял
фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, то е налице формалната предпоставка
на чл. 70 ал.1 т.2 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода да не е по-малък от 2/3 от размера на наложеното наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не е изпълнена другата
законоустановена и необходима предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият да е дал
2
необходимите категорични и безспорни доказателства, че реално се е поправил. В тази
връзка въз основа на приложените по делото доказателства и на установените от тях
обстоятелства градският съд е приел, че макар демонстрираното от осъдения през
последните няколко години поведение в пенитенциарното заведение да е в „позитивна
светлина“, то предвид констатираните към настоящия момент средни стойности на риска от
рецидив и вреди към обществото и данните за все още наличните дефицити в съзнанието и
поведението на лишения от свобода Ц. при него все още не е приключил процесът на
ресоциализацията му към спазване на обществените норми за поведение, необходима за
интеграцията му в обществото.
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващия извод на СГС за
отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения. Този
извод е подробно аргументиран и по съществото си е напълно правилен и обоснован, тъй
като се основава на приложените по делото доказателства и на установените от тях
фактически положения. Т.е., въз основа на данните по делото първостепенният съд
обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка все още не е изпълнена.
Изследването на цялостното поведение на осъдения Ц. по време на престоя му в
затворническото заведение във връзка с изтърпяването на наложеното му общо наказание 19
години лишаване от свобода води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента
същият не е дал безспорни и категорични доказателства за поправянето си, доколкото по
делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в
нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не
са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато
необходимото преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото
корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока промяна на
нагласите и поведението му, а именно – към спазване на законовия ред и на установените в
обществото правила на поведение.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от началника на затвора -
*** по повод молбата на осъдения М. Ц. за условно предсрочно освобождаване. В същото е
посочено, че в случая не са налице достатъчно данни и доказателства за поправянето на
осъдения в рамките на пенитенциарното заведение и че не са изпълнени в своята цялост
целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36 от НК. В обосновка на това отрицателно
становище са изтъкнати и доводи, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена в
своята цялост; че рискът от рецидив и вреди към обществото не са с намалени в достатъчна
степен; че има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи, както и че
има значителен остатък за доизтърпяване на наложеното наказание.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР от 24.03.2021 г. по повод подадената от М. Ц.
молба за условно предсрочно освобождаване е видно, че през изтеклия период на
изтърпяване на наказанието осъденият Ц. е имал моменти на колебливо поведение; че е
3
регистрирано повторно снижаване в оценката на риска от рецидив до актуалните в момента
средни стойности – 66 точки; че макар корекционната дейност спрямо него да отчита
известни положителни резултати, то в същото време не са приложени всички задължителни
стъпки на прогресивната система, че към настоящия момент не са постигнати целите на
наказанието в пълнота и че корекционната дейност с него следва да продължи.
Постъпилото по делото становище от НС ЗО „Кремиковци“ във връзка с подадената от
осъдения Ц. молба за условно предсрочно освобождаване също е отрицателно, като е
мотивирано с констатациите от цитирания експертен доклад на ИСДВР, че лишеният от
свобода е с колебливо поведение по време на дългогодишния си престой си в ЗОЗТ
„Кремиковци“; че независимо от това, че оценката на риска от рецидив е снижена
последователно до средните стойности – 66 точки, корекционната дейност с него все още не
е завършена в своята цялост; че рискът от сериозни вреди за обществото остава среден към
момента; както и че не е прекатегоризиран в „открит тип“, което е основна пречка за
успешното завършване на корекционната дейност спрямо него.
В приложения по делото доклад за пробационен надзор по отношение на лишения от
свобода М. Ц., изготвен на 17.06.2021 г. от инспектор пробация при затвора – ***, се
съдържат констатации, че макар към момента поведението на осъдения да е ориентирано
към спазване на режимните изисквания и правила в затвора, че макар в хода на изтърпяване
на наказанието да са преодолени в известна степен първоначално регистрираните дефицити
и да е отчетено, че по време на престоя си в затвора е формирал трудови навици и се е
справял добре с възложените му задачи, то обаче наличието на дефицити в част от
оценяваните зони и особено в зоните „умения за мислене“ и „начин на живот и обкръжение“
индикира на незавършен корекционен процес, респективно индикира за започнал успешно
процес на поправяне и превъзпитание, който обаче все още не е завършен. В тази насока в
същия доклад е изтъкнато, че осъденият Ц. признава и приема само в известна степен вината
за извършените правонарушения и осъзнава само част от факторите, допринесли за
извършването им; че прогресивната система при изпълнение на наказанието не е постигната
в цялост; както и че демонстрираните положителни резултати по отношение промяната в
поведението и нагласите на лишения от свобода следва да се затвърдят и да се проследи
тяхната устойчивост, като това следва да бъде сторено първо в условията на смекчен надзор
и охрана.
Така, след задълбочен анализ на затворническото досие на л. св. М. Ц. и на останалите
приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи
на трайни, категорични и необратими положителни промени в мисленето и поведението му,
годни да обосноват извод, че при него вече съществува личностна готовност за живот в
условията на свобода. В частност данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните
по-горе становища и оценки на затворническата администрация - в становището на
началника на затвора ***, в Доклада на ИСДВР затвора ***, в Становището на НС
ЗО“Кремиковци“ и в Доклада за пробационен надзор, според които за постигане целите на
4
наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва
да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация осъществяват
прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за
един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието.
Тези лица не отричат доброто поведение на осъдения Ц. и наблюдаваните положителни
промени и тенденции в поведенческото и личностното му развитие при престоя му в
мястото за лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него корекционно-
възпитателна работа, включително и че по време на престоя си в затвора е формирал
трудови навици, че съвестно и стриктно изпълнява поставените му задачи, че поведението
му е ориентирано към спазване на режимните изисквания и правилата в затвора, като всичко
това е надлежно документирано и коректно оценено от тях. Но същевременно въпросните
служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на
начина му на живот с цел постигане на социално-приемливи модели на поведение и за
пълното осъзнаване на извършените от него правонарушения, както и на нанесените вреди
вследствие извършените от него криминални деяния/.
Без съмнение становищата на затворническата администрация имат стойността на
доказателства в настоящото производство. Вярно е също, че когато се дава оценка за
личността на даден човек е налице и субективен елемент, доколкото се касае за мисловна
оценъчна дейност, при която въз основа на конкретни обективни факти от поведението и
живота на този човек се правят определени изводи относно личностните му поведенчески
характеристики. Но когато липсват данни този субективен мисловен процес на даващия
оценката да е бил опорочен по някакъв начин, то не би могло изразеното чрез дадената
оценка становище априори да бъде определено и характеризирано като съдържащо
недостоверна и невярна информация и на това основание да бъде изключено като
доказателство поради изразен субективизъм. В тази връзка следва да бъде подчертано, че
самият процесуален закон /НПК/ в разпоредбата на чл. 439а ал.2 изрично предвижда, че
доказателствата за поправянето се установяват от различни източници на информация,
изхождащи от затворническата администрация, включително и от оценката за осъдения по
чл. 155 от ЗИНЗС, които без съмнение предполагат и включват субективната преценка на
служителите от затворническата администрация, изготвили документите, обективиращи
тези оценки и резултати.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа,
която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на
специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затвора/
затворническото общежитие. Така, съобразно констатациите в доклада за пробационен
надзор от 17.06.2021 г. за наличието на дефицити в част от оценяваните зони и особено в
зоните „умения за мислене“ и „начин на живот и обкръжение“ се налага извода, че
корекционната работа с осъдения Ц. следва да продължи в тези насоки и за преодоляване на
тези дефицитни зони. Т.е., корекционната дейност спрямо него следва да продължи за
5
постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в
поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за
изграждане в пълна степен на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен
начин на живот.
Тук следва да се отбележи, че съгласно ППВС № 7/1975 г. е правилно при приложението на
условно предсрочно освобождаване спрямо лица с предишни осъждания /каквото лице на
практика се явява и М. Ц./ да се преценява дали те действително са се поправили. Т.е.,
според посоченото постановление предпоставка за постановяване на УПО спрямо лица с
предишни осъждания на наказание лишаване от свобода е наличието на доказателства за
тяхното действително и реално поправяне, а не само доказателства за успешно започнат и
провеждан корекционен процес.
Предвид горните констатации се налага извода, че макар и формално да са изпълнени част
от визираните предпоставки в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от
наказанието, то по отношение на поправителния ефект прилаганото спрямо осъдения Ц.
корекционно и възпитателно въздействие без съмнение следва да продължи, доколкото не са
постигнати в цялост целите на наказанието, свързани с промяна на нагласите, поведението и
мисленето на лишения от свобода. Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани с
отношение към правонарушението /доколкото признава и приема само в известна степен
вината за извършените правонарушения и осъзнава само част от факторите, допринесли за
извършването им/; с начина му на живот и обкръжение; и с уменията за мислене означава,
че все още не е постигната съществена положителна промяна в отношението му към
правонарушенията /поемане на пълна отговорност за тях и осъзнаване на причините, довели
до извършването им/ и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. А
това, че е формирал трудови навици и че има добро, дължимо и законосъобразно поведение
спрямо персонала и служителите, което е нормалното и задължителното съобразно мястото
на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се спазват в същото,
априори не означава, че положителните промени в личността и поведението на л. св. Ц. са в
такава степен, че да могат да обосноват еднозначен и категоричен извод за цялостна
завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това да обосноват и извод, че
по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода се явява безпредметен и
нецелесъобразен. В тази насока трябва да се отбележи, че поправително-възпитателната
работа с осъдените няма за цел да създаде „безгрешни и съвършени личности“ и че за целите
на условното предсрочно освобождаване е достатъчно да се представят достатъчно
убедителни доказателства за настъпилото необратимо поправително въздействие на
наказанието спрямо личността на извършителя на престъпление и това да не е формално, а
да има своите действителни и трайни прояви и измерения.
С оглед на това апелативният съд приема, че макар в случая да се констатира, че престоят в
пенитенциарното заведение е дал известен позитивен коригиращ ефект спрямо личността на
6
осъдения М. Ц. и въпреки, че срокът на изтърпяното наказание формално да изпълва
законовите изисквания за постановяване на условно предсрочно освобождаване, то на
практика сами по себе си тези обстоятелства не са достатъчни да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения Ц. е изцяло и необратимо
завършил, че е довел до коренна промяна на визията му за водене на законосъобразен начин
на живот и че с оглед на това е достатъчен за постигането на целите на наказанието.
Предвид така изложеното и съобразно установените по делото обстоятелства относно
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на
наложеното му наказание въззивният съд намира за напълно обоснован решаващият извод
на първостепенния съд, че М. Д. Ц. не е дал достатъчно категорични и безспорни
доказателства за поправянето си, респективно че същото все още не е завършено и не е
реализирано в пълен обем, доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна
промяна в поведението и мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към момента
лишеният от свобода Ц. все още не е дал достатъчно доказателства за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме наличието на всички
предпоставки на чл. 70 от НК за постановяване на условното му предсрочно освобождаване
от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
определение на СГС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.07.2021 г. на СГС-НО, 15-ти състав,
постановено по НЧД № 1234/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения М. Д. Ц. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода за срок от 19 години, наложено
му по присъда, постановена по НОХД № 2152/2008 г. по описа на СГС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7