РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Бургас, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100863 по описа за 2022 година
Производството е във втора фаза по извършване на делбата. С влязло в сила
съдебно решение № 2185/11.10.2022г. по гр.д № 863/2022г. по описа на Бургаския
районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Г. Д. Г., ЕГН
**********, от *** и А. Д. Д., ЕГН **********, от ***, по отношение на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***,
намиращ се на етаж *** в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
площ от 109.73 кв.м., прилежащи части: 13.55 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:
***, над обекта: ***, ***, при квоти: по ½ ид.ч. за всяка една от страните.
Във втората фаза на делбата съдът е приел за разглеждане по делото заявените
от съделителя А. Д. Д. претенции по сметки за осъждане на ищцата да му заплати сума
в размер на 23337.06 лева, представляваща половината от сумите, които този
съделител е платил във връзка с изтеглен кредит за закупуване на процесния имот, от
които 17602.47 лева главница, 5403.66 лева лихва и 330.93 лева застраховки.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:
Допуснат до делба е един недвижим имот, представляващ самостоятелен
1
обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент.
Критериите за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана
съсобствеността, са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали
същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат
да се обособят реални дялове за всички съсобственици; дали единственият неподеляем
имот е жилище и др.
В случая, видно от изготвената и неоспорена техническа експертиза, имотът е
неподеляем, тъй като разпределението на апартамента не дава възможност за
обособяване на две или повече отделни жилища, които да отговарят на условията по
чл.110, ал.1 от Н-7 ПНУТ, според който всяко жилище трябва да има най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня и тоалетна и най-малко едно
складово помещение в или извън жилището. Поради тази причина делбеният имот е
неподеляем.
След като имотът е неподеляем и не може да се постави само в единия от
дяловете, същият следва да се изнесе на публична продан – чл.348 ГПК. Няма
предявено искане по чл.349, ал.1 ГПК за поставяне в дял на имота. Ето защо, след като
имотът не подлежи на реално разделяне, нито може да се постави в дела само на един
от съделителите по чл.349, ал.1 ГПК, той трябва да се изнесе на публична продан,
който начин за прекратяване на съсобствеността е единствено приложим при дадените
обстоятелства. Впрочем желанието и на двете страни е съсобствеността да се прекрати
по този начин.
По претенциите по сметки:
Съделителят Д. ги е предявил против бившата си съпруга с твърдения, че
делбеният имот е закупен с кредит, теглен от банка. Върху имота е вписана ипотека в
полза на кредитора. Макар длъжници по кредита да са и двамата бивши съпрузи,
твърди се, че единствено Д. е заплащал вноските по погасяването му както преди
развода, така и след това. След прекратяване на брака, считано от 22.05.2017г.
вноските са погасявани само от ответника и то с негови лични средства. Така според
него, ищцата като съдлъжник, следва да му върне половината от платените суми. С
бракоразводното решение е било утвърдено споразумение по чл.51 СК, с което ищцата
се задължила да прехвърли своята идеална част от имота в полза на детето им, а
ответникът се задължил да изплаща кредита до края на срока по договора. Г. Г. обаче
не прехвърлила своя дял на името на детето и затова насрещното задължение на А. Д.
да заплаща кредита също не трябва да се изпълнява. Той не се е отказал от правото си
по чл.127 ЗЗД да търси половината от платените по кредита суми от другия солидарен
длъжник. Това е логично, тъй като иначе ще се получи съществено разместване на
имуществени блага, понеже Г. ще получи ½ от имот, за който не е платила никакви
суми, а А. ще продължи да плаща на банката целия кредит.
2
Ищцата оспорва претенцията по сметки.
Бургаският районен съд намира претенцията за неоснователна.
Установява се по делото, че имотът е закупен с пари, взети от банка по силата
на договор за банков кредит от 09.08.2012г. По този договор ответникът е
кредитополучател, а ищцата е съдлъжник и отговаря солидарно за заплащане на
вноските по кредита /заедно със съдлъжника *** ООД/. Доказва се по безспорен начин
от представената банкова референция какви погашения са извършени и датите на
плащанията по кредита. Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала извод,
че за периода от декември 2017г. до декември 2022г. по кредита са погасени суми от
общо 23977.95 евро. Всички погашения по кредита за този период са извършени по
банков път от сметка в евро с титуляр А. Д. Д..
Въпреки това, районният съд счита, че Д. не може да търси половината от
заплатените суми от другия солидарен длъжник /чл.127, ал.2 ЗЗД/. За да стигне до този
извод, съдът съобразява съдържанието на споразумението по чл.51 СК, подписано
между страните във връзка с делото за развод. В раздел IV, т.3 е записано, че
семейното жилище, апартамент в *** е придобито в режим на СИО, чрез банков заем,
изтеглен на името на А. Д. Д., който поема задължението до края на срока на договора
за кредит сам и с лични средства да го изплаща. Тази уговорка всъщност освобождава
Г. Д. Г., в отношенията между съпрузите, от задължението да заплаща вноските по
кредита и да върне на Д. половината от заплатените от него вноски. Такава е била
волята на страните по споразумението, още повече че в края на същото е изрично
упоменато, че те уреждат всичките си отношения и заявяват, че няма да имат каквито и
да било претенции един към друг за в бъдеще. В раздел IV, т.4 е записано, че след
прекратяването на брака, в срок до един месец ищцата поема задължението да
прехвърли на детето си Д. А. Д. безвъзмездно – чрез дарение, притежаваното от нея
право на собственост върху семейното жилище. Това задължение не е изпълнено от
нея и тя е останала собственик на своята ½ ид.ч. от имота. Неизпълнението на
задължението обаче не влече някаква санкция за ищцата. Такава не е уговорена със
споразумението. Не е уговорено, че ако тя не изпълни задължението си, ответникът
също се освобождава от задължението сам да погасява целия кредит със свои средства.
При липсата на подобна уговорка, съдът не може да тълкува споразумението
разширително и да приеме, че задължението на Д. да плаща само той кредита е
отпаднало и Г. му дължи половината от платеното. Волята на страните е ясно изразена
в споразумението и тя е, че кредитът се плаща само от Д.. Аргумент за това тълкуване е
и поканата, пратена от Д. до Г., да прехвърли своя дял от жилището на детето им, като
е заявил, че в този случай няма да има никакви финансови искания към нея по
отношение на дължимото по договора за ипотечен банков кредит. Той е поел
задължението сам и с лични средства да изплаща кредита и предвид на тази
формулировка, следва извод, че не може да търси от бившата си съпруга половината от
3
платеното.
По тази причина искът се явява недоказан. На основанието, на което искът е
предявен, а именно платилият солидарен длъжник да може да търси половината от
платеното от другия длъжник, претенцията не се доказва. Следва претенцията по
сметки да се отхвърли.
По разноските:
Според чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл.78.
На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, всеки от съделителите дължи държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд съобразно неговата част в съсобствеността (4% върху дела).
Според вещото лице, пазарната стойност на имота възлиза на 210200 лева. Тази оценка
се разпределя между съделителите поравно, а именно по 105100 лева. Ето защо всеки
от тях трябва да заплати по сметка на съда такса от по 4204 лева.
Разноски в полза на страните не се присъждат, предвид особения характер на
делбеното производство, в което всеки съделител е ищец и едновременно ответник по
иска.
На ответника не се присъждат разноски по претенцията по сметки, тъй като
искът е отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 348 ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, съсобствен
между Г. Д. Г., ЕГН **********, от *** и А. Д. Д., ЕГН **********, от ***, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, намиращ се на етаж
*** в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от 109.73 кв.м., прилежащи
части: 13.55 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ****, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ***.
Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена
както следва: ½ от продажната цена за Г. Д. Г., ЕГН ********** и ½ от продажната
цена за А. Д. Д., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен като претенция по сметки, на А. Д. Д., ЕГН
4
**********, от *** за осъждане на Г. Д. Г., ЕГН **********, от *** да му заплати сума
в размер на 23337.06 лева /двадесет и три хиляди триста тридесет и седем лева и шест
стотинки/, представляваща половината от сумите, които този съделител е платил във
връзка с изтеглен кредит за закупуване на процесния имот и които следва да му бъдат
върнати от другия съделител като солидарен длъжник по договора за кредит, от които
17602.47 лева главница, 5403.66 лева лихва и 330.93 лева застраховки.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, от *** да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер на 4204 лева /четири
хиляди двеста и четири лева/.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, от *** да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер на 4204 лева
/четири хиляди двеста и четири лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)__________
5