№ 747
гр. Варна, 09.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Румяна П. П.а
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора П. Ил. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от А. Вл. Попов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233100600321 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим П. Г. Ж., редовно призован, явява се лично и с адв. А.
Д., редовно упълномощен и приет от съда.
Жалбоподателят-подсъдим П. А. Я., редовно призован, явява се лично и с адв. Б. Б.,
редовно упълномощен и приет от съда.
Жалбоподател-граждански ищец и частен обвинител Е. Д. П., редовно призован,
не се явява. За него адв. С. И., редовно упълномощен и приет от съда.
Свидетелят Д. З. М. – нередовно призован, не се явява.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Подс. Ж.: Да се даде ход на делото.
Подс. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Прокурорът: По отношение на свид. М. – считам, че няма да има възможност да се
яви, поради което намирам, че може да бъде заличен.
Адв. И.: Оставям на преценката на съда, доколкото наистина има проблем с
издирването му. Съдът ще прецени дали ще използва всички способи на НПК или ще го
заличи.
Адв. Б.: Ние държим на разпита на свидетеля.
Адв. Д.: Държим на разпита му.
СЪДЪТ, след кратко тайно съвещание, намира, че на първо място свидетелските
показания на лицето са били вече събирани по делото. На второ място – с оглед на всички
данни във връзка с издирването му, очевидно същият не може да бъде открит и разпитан в
разумен срок, още повече с оглед сроковете, през които делото се разглежда на въззивна
инстанция, поради което намира, че следва да заличи същия и
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА свид. Д. З. М. от списъка с лица за призоваване.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и юридическа гледна точка, поради
което даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Мисля, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, много добре мотивирана и подробно. Не виждам да са допуснати
процесуални нарушения при нейното постановяване. Считам, че наказанията са определени
в правилен размер и съдът е предложил подробен анализ защо счита, че следва да приложи
чл.55.
Смятам, че следва да я потвърдите и оставите жалбите без уважение. В анализа си
съдът е отграничил спорното от безспорното, като според мен следва да се приеме също, че
безспорно е установено, че подсъдимите са се намирали на инкриминираната дата във
фитнеса, предвид също и случилото се с единия, който е бил прострелян, няма спор, че е
имало конфликт там. При анализа на доказателствата, като една група районният съд е
посочил свидетелските показания на свид. М. П. и М., като аз бих добавил там и
свидетелските показания на свид. Д. в първоначалния им вид, в който са били дадени.
Всички доказателства, включително и събраните в хода на въззивното следствие, изясниха и
стана ясно, че се касае за нанесена средна телесна повреда. Вида и характера на телесната
2
повреда по категоричен начин са установени. Категорично е установено според мен и
авторството на Д.ието, предвид показанията на свидетелите, които цитирах и се допълват от
всички останали доказателства, най-вече от показанията на свид. Д. М., които са били
приобщени в хода на производството. Той е безпристрастен свидетел, няма данни да има
взаимоотношения с някоя от страните по делото. Той е видял, пряк очевидец е на случилото
се.
Моля да потвърдите присъдата изцяло, включително да уважите гражданския иск,
като считам, че адекватно е определен размера.
Адв. И.: Моята позиция е ясна. Имаме депозирани мотиви към въззивната жалба.
Атакували сме само наложените наказанията.
В рамките на 2 години във въззивното съдебно следствие, според мен, се преповтори
фактологията, установена от първата инстанция. Както каза прокурора – не намираме
процесуални нарушение, тъй като това се коментира. Ние сме засегнали само прилагането на
материалния закон досежно размера на наказанието. В този смисъл, моля да се произнесете
и да уважите гражданския иск в пълен размер.
Адв. Б.: Поддържам жалбата. Моето искане към Вас по отношение на моя
подзащитен е да постановите нова присъда, с която да го определите за невиновен. Вие сте
запознати с делото от неговото образуване до настоящия момент, като това, което на мен ми
направи впечатление в това дело – аз на дълго и широко съм коментирал пред районния съд,
е как може от една стрелба и нанесена телесна повреда с огнестрелно оръжие да се получи
така, че делото да се преобърне и да се доведе до повдигане на обвинение от страна на
прокуратурата на моя подзащитен и на неговия съпроцесник. Въпреки дългата ми практика,
рядко съм виждал такъв случай. Няма да се преповтарям, но това показва как може така да
бъдат интерпретирани определени факти и доказателства по делото, че вместо да са в
помощ на тези, които са истинските пострадали, стават основания за повдигане на
обвинение, но и постановяване на осъдителна присъда на първа инстанция.
Има два големи проблема в това дело: първият проблем, който и първата инстанция и
втората инстанция, ние сме правили опити да стигнем до истината действително има ли
нанесена такава повреда, която да представлява престъпление по чл.129 от НК или няма.
Или медицинска документация, която е събирана няколко дена след събитието, след
случката във фитнеса, е събирана с цел да се установи и да се предпази т.нар. „пострадал“,
който е конституиран като такъв и в настоящия процес и той да не носи никаква отговорност
за случилото се него ден. По-важното е, че безспорно установеното и в това дело, че групата
на пострадалия са били достатъчно много на брой, достатъчно здрави, тъй като и Вие имате
впечатление за една голяма част от тях, установено е, че е стреляно с огнестрелно оръжие;
установено е, че втория подсъдим е получил съответните наранявания в крака; намерени са
съответните гилзи, но и до ден днешен дело срещу тях в т. нар. Трето районно – любимо
управление, не е образувано. Не само че не е образувано, ами са и събирани факти и
обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по делото, затова аз съм
скептично настроен по отношение това, на което се позова представителя на обвинението,
3
че виждате ли Вие свидетелят, който бил неутрален и който ние дълго време издирваме – Д.
М., не можахме да го намерим, за да добиете лични впечатления от неговите обяснения,
твърдял, че е видял, че двама души са нанасяли побой над пострадалия. Той не беше
убедителен в своите обяснения и очевидно беше под нечие въздействие още пред първата
инстанция, въпреки че беше разпитван дълго и със съответните желания да се разкрие
обективната истина и чрез неговите обяснения.
Твърдели сме тогава, твърдя го и сега, че този свидетел от мястото, където е бил (и
ние Ви представихме съответната скица на фитнес салона, където е станало сбиването), там,
където той е бягал на пътеката, с гръб към случващото се, няма как да види какво се
случвало в този ъгъл. Позволихме си с колегата да обърнем Вашето внимание на този факт и
мисля, че Вие ще разсъждавате върху него, за да разберете доколко тези обяснения на този
човек не са дадени под давлението, както е цялото дело, и на разследващите, които са в
близки отношения с някои от поверениците тук, и на прокуратурата индиректно, тъй като
няма как толкова години да не се образува обратно дело и да има някакво движение по него.
Аз се позовавам преди всичко на обясненията на другата, за която прокурорът
пропусна да каже, ако може да говорим за непреднамерена свидетелка – М. Г.а Д.. Тя ни
казва в своите обяснения няколко факта. Първо: по време на ДП по отношение на нея от
страна на водещия разследването е оказван натиск да признава факти като: че двама души са
нанасяли побоя от една страна, че въпросният „М.“ е припадал, губил е съзнание, т.е. понеже
не е била сигурна в тезата за счупената скула, търсило се е потвърждение на друга
алтернатива на чл.129, а именно загуба на съзнание, което представлява престъпление пак
по този текст. Ако прочетете протокола от с.з. на стр.22, ще видите цялата истина за това
дело: протокол №1504/04.04.2022г. Ще видите как всъщност и по какъв начин си служи
следствието, когато то е преднамерено, когато взима страна, как иска тези неща да бъдат
изменени така, че да бъдат в интерес на една от двете страни, като в случая това е въпросния
пострадал по прякор „М.“. Тя обаче е категорична, че „двама души си разменяха удари“.
Всичко е свършило много бързо. Въобще не е ставало дума, както твърдят свидетелите на
М., които са били с него – единият, който произвежда изстрелите; единият, който пръска със
спрей и също помага в размяната на удари – и ролята на П. Я., изрично казва свидетелката,
че не е участвал и не е нанасял побой. Напротив, той се е опитвал да дръпне, когато вече и
тримата идват отгоре върху П., той се опитва да го отскубне от тях, защото те също му
нанасят удари, за което има съответните медицински документи; той се опитва да го
издърпа, за да не бъде пребит. Още нещо – самият М., когато отива да си вземе при нея на
барплота, изрично тя го пита как е, а той казва, че е добре и всичко е наред. Нито залита,
нито има синини по него, нито има някакви други наранявания по него, каквито е открити
два дни след това. Още нещо много важно, което никой не е коментирал – в този фитнес има
видеокамери. Забележете, ако имахме тези камери, нямаше да има за какво да спорим и
всичко щеше да е ясно. Обаче приятелят на М. изрично отива и взима ДВР устройството и
си заминава с него. Питам защо разследващите органи, след като е разпитван и като
свидетел, не изискват да бъде дадена касетата със записите, за да може да го събере. За какво
4
говори това? Това само потвърждава думите ми, че това ДП и за съжаление това съдебно
производство се базират на наглА.и данни от страна на разследващия и, разбира се,
прокурорът, който само чете, защото той реално пряко не участва в разпита. Ако имахме
този запис, нямаше да има спор кой къде е бил, кой какво е направил, кой кого ударил, имало
ли е два пистолета – в П. и П., имало ли е боксове, имало ли е ръкавици и т.н., както твърдят
свидетелите на М. – приятелите му, които са били там.
Защо да не даваме вяра на този свидетел, който няма никакви пречки, някаква
позиция, която да не бъде честен и откровен за това, което е станало. Той е категоричен –
трае няколко секунди тази размяна на удари, докато дойдат другите; тя заявява, че П. е бил
зад него и въобще не е участвал в този побой, което говори за липса на съучастие от негова
страна – нито като помагач, още по-малко като съучастник. И веднага след произвеждане на
изстрелите всъщност те са избягали, за да не бъдат убити. Изстрелите са били няколко, а не
само един. Това ни поднася т.нар. „независимо следствие“.
И ние тук, и Вие разбира се, като решаващ съдебен състав, трябва да решавате
въпроса за съдбата на всеки един от участниците в този инцидент. Защо ние се съмняваме за
това, че тези факти са неистински, че това нараняване не е било получено тогава, там на
място? Първо, защото няма как ти да отидеш на лекар, на скенер и да не знаеш къде са ти
направили този скенер. Факт, неоспорим факт. М. ни обяснява как в Св. М.а са му направили
това нещо, а документът е от съвсем друго място. Близко до Второ РУ се намира този
медицински център. Затова аз не мога да повярвам, че тази физиономия е негова. Така и до
края, независимо, че минаха няколко лица, ние не можахме да разберем – аз лично исках да
участвам, но съдът каза, че нямам право, но там участва един и същ човек непрекъснато.
Това беше съдебния лекар. Във всички експертизи от началото до края участва той. Какво би
се случило ако бъде безспорно установено, че това е фалшификат? Много тежък проблем и
за прокуратурата, и най-вече за съдебна медицина. Много тежък проблем. Щяхме да станем
за смях – не, за укор и позор на България.
Фактът е, че някой е ходил в „Аджибадем Сити Клиник“ – явно е друг, защото пак
казвам – такива неща не се случват всеки ден и няма как да не знам аз къде са ми направили
снимка.
И други такива интересни факти има – не правят оплакване същата вечер‘ твърдят, че
са ходили до бърза помощ, но ги няма регистрирани. Старали сме се да съберем всичко
възможно с нашите усилия на защитници, за да стигнем до някаква истина, за да може Вие
да работите с един материал, върху който можете да си сложите подписа на каквато и да
било присъда.
Очевидно е, че ще приемете с оглед не безбройните потвърждавания, че тази скула е
на М., че има такава телесна повреда, но аз не съм убеден и то заради неговите собствени
обяснения, които е дал много отдавна, а не е след години, че да е забравил къде е било това
нещо и защо след като е бил преглеждан в Св. М.а е ходил да си прави този скенер на друго
място? Това са обстоятелства, върху които ще трябва да разсъждавате.
5
На базата на тези мои разсъждения, аз Ви моля да приемете, че тази телесна повреда
не е направена на това лице. Ако приемете, че е направена на това лице, което водим в това
производство като пострадал, то ще Ви моля по отношение на моя подзащитен да приемете,
че няма доказателства той да е съизвършител или в някакво друго качество – помагач или
друго, по отношение нанасянето на тази телесна повреда. Нямат мотив. От това, което
обясняваха и двамата, те отиват, защото са от редовните посетители на този фитнес, отиват
да си тренират и тази среща е случайна. След размяна на реплики между П. и М. започва и
размяната на удари. Между другото и другият свидетел казва, че всичко е траяло не повече
от една минута. Мисля, че е излишно, а и този сериозен състав няма да даде вяра на
обясненията както на М., така и на останалите му съратници, които обясняват за пистолети,
за не знам си какво и т.н.
Моля ако приемете, че има телесна повреда, моля да разделите и разсъждавате върху
това доколко П. може да бъде съучастник върху така нанесената телесна повреда.
Тук чисто теоретично правно, защото би могло да се намерят данни в тази насока,
можем да говорим за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като има размяна
на удари; може да говорим и за другите по-леки квалификации, но аз смятам, че при тези
доказателства по делото, така, както е описано в обвинителния акт – двамата, но двамата
няма как в тази част на тази зала да нанасят удари. Пак казвам: свидетелката, която е
наблюдавала цялата тази сцена, е категорична, че той не е участвал, не е нанасял и не е
помагал с каквото и да е било в нанасянето на удари. Напротив, той се е опитвал да изведе
от тази размяна на удари втория подсъдим, за да го предпази от идващите. Там има спрей,
гърмежи и други неща, които са известни и не се оспорват от никого.
Завършвам с това, че според това, което аз виждам в кориците на това дело П. Я.
няма касателство към станалото в този ден и според мен не следва да носи наказателна
отговорност – нито от обективна, нито от субективна страна. От обективна страна – няма
данни да е нанасял удари, тъй като няма как да стане това нещо. Плюс това Вие виждате, че
П. е достатъчно едър мъж и голям, за да може някой около него да прави нещо, което да е
различно. От субективна страна – говорихме за това, че някой го бил поръчал; разпитахме
там въпросния затворник, той каза, че няма такова нещо. Мисля, че липсата на мотив също
има значение за формиране на Вашето вътрешно убеждение. В този смисъл ще Ви моля да се
произнесете.
Адв. Д.: За мен по това делото по никакъв начин в цялото дело не беше установено
дали П. е посещавал лекар или е провел някакво лечение. От разпита, който установихме в
съдебна зала, се установи, че К. го е лекувал през цялото време при това тежко нараняване,
както твърди той и както твърдят, че е бил в безсъзнание и т.н. Излезе, че не е вярно и
единствения човек, който е провел лечение на пострадалия е К..
Не можа да се установи как с газов пистолет, който е приобщен към доказателствата
по делото, е стреляно, а на произшествието са намерени проективи и как с този газовия
пистолет се проби глезена на моя подзащитен с входно-изходно отвестие и всичко това е с
този газов пистолет. Това са необясними факти и така или иначе и до ден днешен това не
6
беше изяснено. За мен моя подзащитен е действал в неизбежна отбрана и упражнил правото
си на защита, при което може да е причинил на нападателя с цел да отблъсне нападението
някаква веда.
Колегата Б. се спря на това, че прокурорският свидетел Д. каза, че П. нито е падал,
нито е губил съзнание, нито нищо така, както му е било изгодно, за да докаже, че е била
тежка ситуацията.
Другия момент, аз също съм в неведение, защо държавното обвинение не дава вяра
на обяснението на Д. и че този ДВР го няма. Има протокол, който казва, че той наистина е
откъснат. Ако този ДВР беше наличен, щяхме да видим точната ситуация, а за да бъде
изтръгнат и откраднат от тези, които твърдят, че са пострадали, по безспорен начин доказва,
че вината не е на нашите подзащитни, а на другата страна. За мен липсата на това безспорно
доказателство страда моя подзащитен и другия подсъдим, тъй като са обвинени за нещо,
което те не са започнали, а дали и колко удара са разменили Ж. и П., това е въпрос на
преценка дали е неизбежна отбрана или превишаване пределите – това трябва да прецените.
Колкото до гражданския иск, където съдът е присъдил на П. 4 хил. лв.,
представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди – считам, че той е
недоказан нито по основание, нито по размер. По делото не са събрани доказателства за
проведено лечение на тази зигоматична кост, не става ясно каква е продължителността и
интензитета на лечението. Липсват данни по делото дали от това счупване на тази кости има
остатъчен деформатет, има ли ограничение на движението. Липсват данни да е изживял
някакви негативни психически състояния, свързани с нанесената му противоправна телесна
повреда. Лично за мен тази сума е определена просто ей така, за да има някаква сума.
Моля да признаете моя подзащитен за невиновен, тъй като е действал в пределите на
неизбежната отбрана и ако не го беше направил, може би нямаше да стои тук днес. Жалбата
за неговото прострелване така или иначе беше прекратена. Аз съм направил всичко
възможно, което е зависило от мен, по всички инстанции да бъде обжалвано, но по една или
друга причина беше прекратена и остана това обвинение, че е нанесъл телесна повреда на
човека, опитал се да го убие.
Моля да П. Ж. признаете за невиновен по така повдигнатото му обвинение, защото
той е действал в условията на чл.12, а ако сметнете, че не са налице достатъчно основания за
отмяната на този порочен акт, в условията на алтернативност, моля да измените така
наложеното наказание, като наложите по-леко такова или да върнете делото за
преразглеждане в първоинстанционния съд.
Жалб. Ж.: Аз тренирам в тази зала от много години, тъй като съм от Владиславо.
Това е най-хубавата зала и се посещава от всички. Ответната страна са мисля от Цветния
квартал. Необяснимо е първо как отиват те да тренират там, при положение, че всички, които
са от В.о имат възможност да слизат по-надолу в града на по-луксозни зали.
След като аз отивам в залата, М. ме познава, аз съм 40. номер. Има книга, в която ни
записва веднага кой влиза. На редовните ни знае номерата, ние си ги казваме, а който няма
7
карта, се вписва и си плаща еднократна такса. Тази книга не е изискана от полицията. Ние
тренираме в час пик. В залата имаше поне 25-30 човека.
На първа инстанция не ни разрешиха схема на залата. Свид. Д. беше в отделно
помещение. Нарочно съм питал на първа инстанция точно на коя пътека е бил. Той е на
крайна пътека до стената. До него е стена от едната страна и стена от другата страна, оттам
нататък са: втора пътека, уред, който си въртиш кръста за преса, още един женски уред, три
стъпала надолу и чак там е ситуацията. Предвид скицата и мястото, където е бил, няма как
да бяга напред и да гледа вдясно.
За ДВР-а се изясни от кого за вземати: М. нееднократно каза, че е натискана от
полицията и дознателят Х. е твърдял на М., че не можела да каже, че К. е взел записите,
защото след като ги изтръгнал, тя не го е видяла как е напускал по стълбите. Това е някакъв
пълен абсурд.
Цял пълнител беше изпразнен, само един път съм уцелен слава Богу. Само една гилза
била намерена, обаче все едно не е намерена.
Схемата мисля, че е приложена. Относно показанията на Д.: твърди, че сме били 10
минути въпросния М.. Правилника на ЮФС за професионалните атлети е за 5 минути, тъй
като 10 не се издържа. Това и на филм на Спилбърг го няма. Уредът, където тренира
въпросния М., е долен скрипец. До него е уред, на който има пейка. Значи, влизаме в залата,
П. е зад мен. От едната страна е бара, където стои М.. Влязох по стълбите и чак в края е
пътеката, където е въпросни Д.. Правя две крачки и трябва да заобиколя, за щото не мога да
прескоча пейката, тя е метална. Минавам от едната страна. М. в същия момент се обръща и
направо ми замахва. П. е зад мен, защото се забави при М. да говорят. П. и да иска, не може
да влезе; на самото място не може да стане. Това ако се види в схемата или се беше отишло
веднага да се направи някакво разследване адекватно, щеше да се види, че П. няма как да
влезе. П. е в това дело, за да може да е по-обективно, нали, простотията на прокуратурата и
на полицията. Ей това е цялата работа.
Жалб. Я.: Бих искал да започна така: 6 години ние ходим по мъките и аз се моля да
дойде момент, в който всичко да приключи.
Въпросната вечер аз помогнах на П., като се опитах да го издърпам. Мога да покажа
през цялото време къде съм бил. На самия вход, когато влизам, се ръкостискам с Мирослав –
свидетеля. Аз останах там, втори бях, говори с М.. Не съм нанесъл нито един удар във
въпросната вечер и единствената причина е, защото много добре съм наясно, на фона на
криминалното ми минали, понеже аз знам какви биха били последиците за мен и
обективната истина е, както моя адвокат каза, когато слушам отстрани, преразказано беше
точно 1:1. Не съм направил нищо. Аз съм невинен и съм в това дело, за да може да се
отклони вниманието от истинското престъпление, което беше извършено от ответната
страна.
Имам очи да застана пред Вас и да говоря тези неща, тъй като това е истината. Имам
очи да помоля, дори и да не съм успял да ви убедя в моята невинност, моля за минимално
8
наказание, за да мога да си продължа живота напред. Този кошмар, какъвто и да е изхода
днес, може да се каже, че съм щастлив, че ще приключи.
СЪДЪТ на основание чл.297 от НПК дава на подсъдимите
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Подс. Ж.: Не сме виновни. П. няма място в тази зала в момента, а трябва да си гледа
живота, а не шеста година да висим по съдебни дела.
Искам от съда оправдателна присъда или да се разгледа отново делото, но не при този
следовател. Делото беше дадено на друг следовател и след като той каза, че го прекратява,
защото две седмици няма телесна повреда, но се взима и се дава на въпросния Х. и оттам
започнаха мъките.
Подс. Я.: Аз съм невинен и моля съда да ме оправдае
СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9