РЕШЕНИЕ
№ 5893
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110162741 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД срещу Столична община.
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата 87,80 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.03.2023 г. в гр.
София, заедно с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от предявяването на исковата молба до погасяването.
Ищецът „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД твърди, че на 22.03.2023 г., около 16:10
часа, в гр. София, на кръстовището при ул. „Г. Раковски“ и ул. „Генерал Й. Гурко“, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско
+”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. в
размер на 87,80 лева, като в този размер твърди да е включено изплатеното
застрахователно обезщетение от 72,80 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разноски по
обработка на щетата. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие
е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно. Вследствие на ПТП била увредена предна дясна гума на автомобила.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на
пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира
същата, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяване на
задължението. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил
задължението си. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че от представените по
делото доказателства не се установявала основателността на исковата претенция.
1
Сочи, че не били посочени размери на дупката на пътното платно, като водачът не
извикал полицейски органи и не съобщил за настъпилото ПТП. Уводомлението за
щета не било подписано, като освен това било от дата 21.10.2024 г., поради което не се
установявало спазен ли е 7-дневният срок, в който увреденото лице следвало да
уведоми за щетата. Счита, че ищецът не е имал задължение за заплащане на
обезщетение поради липса на точното определяне на мястото на ПТП и причината за
него. По делото липсвал съставен протокол за ПТП. Не оспорва факта на извършено от
ищеца плащане на процесната щета. Сочи, че Столична община, по силата на сключен
договор с „Хидрострой“ АД, е възложила абонаментно обслужване на процесния
пътен участък на посоченото дружество. Твърди, че пътят бил отремонтиран, като
отрича, че на процесния участък е съществувала дупка. Поради тези и останалите
изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „Хидрострой“ АД не ангажира
становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.01.2025 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 06.02.2025 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са
отделени фактите, че: 1/ пътният участък на кръстовището при ул. „Г. Раковски“ и ул.
„Генерал Й. Гурко“ е собственост на Столична община; 2/ че ищецът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е застраховател по имуществена застраховка „Каско +“ по
отношение на процесния лек автомобил „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № към датата
на настъпване на процесното ПТП; 3/ че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 72,80 лв. и 4/ че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил отправена от ищцата регресна покана за плащане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано, като същите се установяват и от приетите
по делото писмени доказателства.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 440221213022530/2 от
15.11.2021 г., че между „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, в качеството му на
2
застраховател, от една страна, и „ОББ Интерлийз“ ЕАД, в качеството му на
застраховащ и „Флаш Транс България“ ЕООД - застрахован, от друга страна, бил
сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка „Каск +“ по отношение на
процесния автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. №, със срок на
застрахователно покритие от 00:00 часа на 16.11.2022 г. до 23:59 часа на 15.11.2023 г.
С уведомление за щета, дипозирано от „ОББ Интерлийз“ ЕАД чрез водача на
автомобила И. Н. Н., е поискано от ищцовото дружество изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпяната щета, като в него е описан същият
механизъм на ПТП, посочен и в исковата молба, а именно – попадане и преминаване в
дупка, пълна с дъждовна вода на кръстовището при ул. „Г. Раковски“ и ул. „Генерал Й.
Гурко“.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета №
44012132307893, по която е извършен оглед, като са изготвени ликвидационен акт,
опис-заключение и калкулация по щетата. Определено е обезщетение в размер на
72,80 лева. От съставения ликвидационен акт се установява, че сумата е определена за
изплащане в пълен размер. От приетото по делото преводно нареждане за кредитен
превод от 11.09.2023 г. се установява, че сумата от 72,80 лева е преведена по сметка на
застрахованото лице „Флаш Транс България“ ЕООД. Тези обстоятелства са отделени и
като безспорно между страните с изготвения проект на доклад по делото, приет за
окончателен без възражения от тях.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на платената сума от 72,80 лева – изплатена главница и сумата от 15,00
лева – ликвидационни разноски, която била връчена на адресата на 14.11.2023 г., видно
от приложената обратна разписка. Връчването на регресна покана на ответника е и
обстоятелство, отделено като безспорно с доклада по делото, срещу който не са налице
възражения от страните.
По делото не е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, като
възражението на ответника за неоснователност на иска поради липса на протокол е
неоснователно. С оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,
КФН и Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена
от друго ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР –
„Пътна полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил И. Н. Н..
Същата потвърждава, че през м. март 2023 г., движейки се с процесния автомобил, на
кръстовището при ул. „Г. Раковски“ и ул. „Генерал Й. Гурко“ в гр. София претърпяля
ПТП като попаднала в голяма необозначена дупка, която била пълна с дъждовна вода.
Увредена била предната дясна гума на овтомобила, като уведомила застрахователя в
деня на инцидента за настъпилото ПТП. След приключване на щетата при
застрахователя, застрахователното обезщетение било изплатено.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се
потвърждава и от приетите по делото уведомление с искане за изплащане на
обезщетение, като всички доказателства са взети предвид от вещото лице по приетата
САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата
молба място са били налице неравности на пътя – дупка на пътното платно с
липсващи павета, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
3
съществувало валидно правоотношение по комбинирана автомобилна застраховка
„Каско +“ между ищеца „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД и собственика на увредения
автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на
клауза „Пълно каско“ – /Раздел „Покрити рискове“ от Общите условия/, при която
покрит риск е пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия случай.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за неоснователност на иска поради
факта, че с договор от 11.06.2019 г. общината е възложила на „Хидрострой“ АД
абонаментно обслужване на процесния пътен участък. Неизпълнението на
задълженията по договора от изпълнителя би било основание за ангажирането на
неговата договорна отговорност, но не представлява обстоятелство, което да освободи
Столична община от задължението й да репарира причинената щета.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 144,10 лева. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането
– 72,80 лева, към която сума следва да се прибави и стойността на обичайните
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със законна лихва, считано от
подаването на исковата молба до погасяването.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 548,00 лева съобразно
представения по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“ №
33 да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумите от:
87,80 лева на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща регресно вземане за изплатено по договор за комбинирана
автомобилна застраховка „Каско+“ обезщетение за вреди на лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 22.03.2023 г. на кръстовището при ул. „Г. Раковски“ и ул. „Генерал
Й. Гурко“ в гр. София, с включени разноски за приключване на застрахователната
щета, ведно със законната лихва върху сумата от 23.10.2024 г. до окончателното й
погасяване;
548,00 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника „Хидрострой“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5