№ 1577
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110203286 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на
жалба предявена от Е. К. М., в качеството й на управител на "Аутбокс
криейтив студио" ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно Постановление
№ 11 – 2758/30.03.2011 г. на Директора на Дирекция " Обслужване " при ТД -
НАП гр. Варна, с което й е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200.00 / двеста / лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.
В жалбата се навеждат доводи, че постановлението е издадено след
изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, че е връчено повече от 11 години
след издаването му и че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
Поради това и се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание въз. И., редовно призована, не се явява, не се
представлява. Постъпила е писмена молба, с която депозираната жалба се
поддържа и отново се навеждат доводи за това, че е изтекла абсолютната
давност за реализиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя. В заключение отново се иска цялостна отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените разноски по делото
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител ю.к Г.,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Прави и искане да се
присъди юрисконсултстко възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
"Аутбокс криейтив студио" ЕООД, ЕИК ********* чиито управител
била въз. Е. К. М., било данъчно задължено лице, тъй като се облагало с
корпоративен данък за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък. За това и следвало в ТД НАП - Варна да бъде подадена
дължима данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2008 г. до
31.03.2009 г. Това обаче не било сторено в законовия срок.
На 08.05.2009 г. при извършена проверка в масивите на НАП –Варна
се установило, че за дружеството не е подадена декларация. Поради това и до
посочения адрес за кореспонденция била изпратена покана за явяване на
негов представител в ТД на НАП за подаване на декларация и съставяне на
акт за установеното нарушение. Същата била върната в цялост с отбелязване,
че пратката не е потърсена от получателя. Поради това на 02.07.2009 г. М. М.
-инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, съставила против въз. Е. М.
акт за установяване на нарушение при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В
него тя посочила, че въззивницата М., в качеството си на представляваща на
"Аутбокс криейтив студио" ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнила
2
задължението си да подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2008 г.
в определения от закона срок – до 31.03.2009 г., като такава не била подадена
и към момента на съставяне на акта. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
След съставяне на акта били предприети действия за неговото
връчване. Била изпратена покана до адреса на въз. М. и била получена лично
от нея, но в указания срок тя не се явила в ТД на НАП –Варна за връчване на
акта. За това и били предприети действия за неговото връчване, като
служители на ТД на НАП посетили адреса на въз. М.., където тя или
упълномощено лице не били открити. За извършените действия били
изготвени съответните протоколи.
На 15.12.2009 г. производството било спряно на осн. чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН.
На 24.03.2011 г. въз. Е. М. била установена и съставения против нея
акт й бил предявен лично.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били направени и депозирани
възражения по АУАН.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното
Наказателно постановление, в което административно-наказващият орган
възприел описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация
на допуснатото от въз. М. нарушение - чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО, с което
бил осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Било посочено, че
нарушението е извършено за първи път. Поради това административно-
наказващият орган на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО наложил на въз. М.
наказание "Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и без противоречиви и анализирани в
3
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 11– 3717/09.05.2011 г. е издадено от
компетентен орган- от Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на
НАПгр. Варна, съгласно Заповеди № 3ЦУ - 28/06.01.2010 год . и № 3ЦУ -
1274/28.09.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. При предявяване на акта не са били направени
възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че за
"Аутбокс криейтив студио" ЕООД, ЕИК ********* не е била подадена
декларация по чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО за 2008 г. в законо установения
срок. От текста на визираната разпоредба е видно, че данъчна декларация се
подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация до 31 март на следващата
календарна година, в случая до 31.03.2009 г. Това задължение обаче не е било
изпълнено от въз. М., която е представляваща на дружеството и на когото е
възложено управлението му. С осъществено бездействие безспорно е било
извършено нарушение на разпоредбите на ЗКПО, като причините за това са
ирелевантни за делото. Поради това съдът намира, че по безспорен и
категоричен начин се установява извършеното нарушение по чл. 92, ал. 2 от
4
ЗКПО.
Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въз.
М. в качеството й на представляващ "Аутбокс криейтив студио" ЕООД, ЕИК
*********. Това дружество е създадено по ред, предвиден в ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗКПО, определяща кои са данъчно
задължените лица, неперсонифицираните дружества се приравняват на
юридическите лица за целите на ЗКПО. В този смисъл съдът намира, че
правилно е била опредЕ. и санкционната норма – чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, тъй
като именно там е предвидена санкция за управител на данъчно задължено
лице, което с бездействие е допуснало нарушение на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, а
именно неподаване в срок на дължимата по този закон декларация.
`За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко констатира, че е
налице основание за отмяна на наказателното постановление, изразило
се в следното:
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
В мотивите на тълкувателното решение са изложени съображения, че
понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира правомощията си по административно наказателното
правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). В
ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната погасителна давност и тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
5
ЗАНН.
Освен това по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в
настоящия случай независимо от спирането или прекъсването на давността
административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок
от четири години и половина от датата на нарушението. В конкретния случай
срокът за административно наказателно преследване е изтекъл далече преди
образуването на настоящето дело.
Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на
давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление
следва да бъде отменено, а административно наказателното производство
прекратено, без да се разглеждат въпросите за вината и отговорност а на
нарушителя (в този смисъл са: Решение № 385/21.09.2010 год. по н. д. №
363/2010 год. на II н.о., ВКС и Решение № 127/2017 год. по н. д. № 582/2017
год. на III н.о., ВКС.).
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 год.), в
съдебните производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 год.
От процесуален представител на ТД НАП - Варна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
6
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения договор за
правна помощ от 09.11.2022 г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат И. Е. от АК-Монтана оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд - Варна по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 /петстотин/ лева и е
заплатено в брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. Поради това и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да
бъде осъдена ТД на НАП – Варна /чиито орган е издал НП/ да заплати на Е. К.
Михайлова, сумата 500.00 /петстотин/ лева, представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл. 84
ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11 - 2758 /
30.03.2011 год. на Директор на Дирекция “ "Обслужване" при ТД НАП -
Варна, с което за нарушение на чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО, на Е. К. М.,
ЕГН ********** в качеството и на управител на "Аутбокс криейтив студио"
ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200.00 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна да заплати на Е. К. М., сумата от
7
500.00 /петстотин/ лева, представляваща разноски по АНД № 3286/2022 г.
по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ТД на НАП – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8