№ 952
гр. Шумен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630100621 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Васитрон“ ЕООД гр.
Шумен, против „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, с която по Договор за
изграждане на строителен обект от 07.09.2021 г., в условията на обективно,
кумулативно съединение са предявени, както следва: обуславящ иск, с правно
основание вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и
цена 7900.80 лв. – възнаграждение за извършена строително-монтажна
работа, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2022 г. до окончателно
плащане; обусловени искове с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и обща цена 419.51 лв. – мораторни лихви върху сумата по
всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до
21.03.2022 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 07.09.2021
година между страните бил сключен Договор с който ищецът се задължил да
извърши строително-монтажни работи на строителен обект на ответника,
които съгласно чл. 2.2. били: монтаж на павета - 300 кв. м. при цена 18
лв./кв.м без ДДС на обща стойност 5400 лв. без ДДС или 6480 лв. с включен
ДДС; монтаж на бордюри - 62 лин. м. при цена 10 лв./л.м. без ДДС на обща
1
стойност 620 лв. без ДДС или 744 лв. с включен ДДС. В процеса на
изпълнение ответникът възложил допълнителни работи: монтаж на още 28 кв.
м. павета и монтаж на още 6 линейни метра бордюри при първоначално
договорените цени, като общото количество монтаж на павета станало 328 кв.
м., а монтажа на бордюри - 68 линейни метра. Съгласно чл. 4 от Договора при
подписване възложителят следвало да плати аванс в размер на 50 % от цената
на договорените СМР, за което ищецът издал данъчна фактура №
530/08.09.2021 год. на стойност 4500 лв., без ДДС или 5400 лв., с ДДС, която
и до настоящия момент не била платена от възложителя, който уверявал, че
ще преведе сумата в кратък срок - 5-6 дни след издаване на фактурата.
Ищецът извършил всички възложени СМР, включително и допълнителните,
към 16.09.2021 год., като ответникът ги приел без рекламации, за което
ищецът издал на 17.09.2021 год. окончателна фактура № 532/17.09.2021 г. за
остатъка от договореното възнаграждение за извършените СМР на стойност
2084,00 лв. без ДДС или 2500,80 лв. с включен ДДС, която предал на
ответника за плащане. Данъчните фактури били отразени счетоводно при
ищеца, включени са в дневника за продажби и декларацията по ЗДДС за
съответния данъчен период. Твърди, че до подаване на исковата молба по
така издадените фактури плащания от страна на ответника не били
извършени. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му плати: сумата от 7900,80 лева по издадени и приети от ответника Данъчна
фактура № 530/08.09.2021 год. за авансово плащане на СМР монтаж на павета
на стойност 4500 лв. без ДДС или 5400 лв. с включен ДДС и Данъчна фактура
№ 532/17.09.2021 г. за извършени СМР на стойност 2084,00 лв. без ДДС или
2500,80 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от
7900,80 лева, считано от датата на завеждане на иска до окончателно
плащане; сумата 291 лв. - обезщетение за неизпълнение на парично
задължение върху сумата от 5400,00 лв., за периода от 09.09.2021 год. до
21.03.2022 г.; сумата 128.51 лв. - обезщетение за неизпълнение на парично
задължение, върху сумата от 2500,80 лв., за периода от 18.09.2021 год. до
21.03.2022 г.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен лично чрез управителя на
дружеството, не подава писмен отговор на исковата молба, не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу
2
исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както и
не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва
с тях, не е представил писмени доказателства, с които разполага. На
основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания
текст, съдът приема, че ответника е загубил възможността да упражни тези си
права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител
поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе при признание на
исковете, предвид представена извънсъдебна спогодба, по която в хода на
процеса, след сключване, ответникът платил 2000 лв. - част от дължимата
сума. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от
фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства еднозначно се установява, а и
от страните по делото не се спори, че са се намирали във валидни търговски
отношения по силата на Договор за изграждане на строителен обект от
07.09.2021 г. /л. 7/, по силата на който ответникът като „възложител“ е
възложил на ищеца – „изпълнител“ да извърши строително монтажните
работи на обект Монтаж на павета 300 кв. м. и бордюри 62 м, съгласно
приета между тях оферта. Съгласно договора възложителят се задължил да
плати на изпълнителя договорената сума след издаване на фактура по банков
път, а именно аванс при подписване на Договора - 50%, а останалата сума
след актуване на извършени СМР. Във връзка с договора ищецът издал
фактура № 530/08.09.2021 г. за сумата 4500 лв. и фактура № 532/17.09.2021 г.
за сумата 2500.80 лв., които ответникът не е оспорил.
По делото е представено и прието Споразумение от 07.06.2022 г., с
което ответникът се задължава да плати на ищеца дължимите по ГД №
621/2022 г. по описа на РС Шумен, суми както следва: 5400,00 лева - по
издадената фактура № 530/08.09.2021 год., с вкл. ДДС; 2500,80 лева - по
издадената фактура № 532/17.09.2021 год., с вкл. ДДС; 291,00 лева -
обезщетение за неизпълнен парично задължение по чл. 309а ТЗ, вр. чл. 86
ЗЗД, върху сумата от 5400 лв. за периода 09.09.2021 год. 21.03.2022 год.;
3
128.51 лева - обезщетение за неизпълнен парично задължение по чл. 309а ТЗ,
вр. чл. 86 ЗЗД, върху сума от 25 лв., за периода 18.09.2021 г. до 21.03.2022
год.; законовата лихва върху главницата от 7900,80 лева за периода от датата
на завежда исковата молба - 24.03.2022 год. до окончателното плащане;
565,00 лева, от които държавна такса за образуване на ЧГД № 561/2022 г., по
описа на ШРС, за обезпечение на бъдещ иск в размер на 40 лв., държавни за
издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 510 лв.; 15,00 лева - държавна такса за вписване
на възбрана недвижим имот по издадената обезпечителна заповед; 1196,03
лв., от които 366,03 лева - държавна такса за образуване на ГД №
20223630100621, по описа на Районен съд Шумен и 830 лв. - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ГД № 20223630100621
по описа на Районен съд Шумен, ведно със законната лихва върху сумите по
цитираните фактури за периода от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
От приетото по делото платежно нареждане от 20.06.2022 г. се
установява, че в хода на процеса ответникът е платил на ищеца сумата от
2000 лв. по споразумението от 07.06.2022 г.
Представени са и други неотносими към правния спор писмен
доказателства
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Признанието на исковете от ответника е допустимо, но постановяване
на съдебен акт при признание на иска е предпоставено от изрично искане в
този смисъл от ищеца, а доколкото в настоящото производство такова не е
постъпило, то съдът следва да постанови мотивирано решение.
Относно обуславящ иск, с правно основание вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ,
вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД.
Страните са търговци, предвид което отношението между тях има
характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска
4
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. При предявен иск за реално изпълнение на основното
задължение на поръчващият – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да
докаже точното, във времево, количествено и качествено отношение,
изпълнение на своите задължения. В процесния случай страните не спорят, а
и от доказателствата по делото /писмени/, еднозначно се установява, че
изпълнителят – ищец в настоящото производство, е изпълнил в пълен обем
своите задължения по Договор от 07.09.2021 г., с който ответника възлага на
ищеца да извърши сторително-монтажни работи на обект Монтаж на павета
300 кв. м. и бордюри 62 м. При така установеното поръчващия, следва да
установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното
си задължение - плащане стойността по договора, но не представя
доказателства да е изпълнил изцяло. Предвид извършеното плащане в хода на
процеса, като страните не спорят относно датата и размера му, съдът намира
предявеният иск в размер на 2000 лв. за неоснователен поради погасяване и
следва да бъде отхвърлен с аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за основателен в
размер на сумата 5 900.80 (пет хиляди и деветстотин лева и осемдесет
стотинки) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.03.2022 г. до окончателно плащане,
като за разликата до пълно предявения размер от 7900.80 лв. искът следва да
бъде отхвърлен, поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Относно искът по чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена,
както от основателността на обуславящият иск, с правно основание чл. 288 вр.
чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, така и от изпадането на
длъжника в забава - съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в
размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се
дължи от деня на забавата /мораторна лихва/. По правната си природа,
мораторната лихва е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на
парично задължение. Поради основателността на обуславящият иск на
изследване подлежи втората предпоставка: изпадането на ответника в забава.
Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен,
длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен срок
5
за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. В случая ищецът претендира мораторна лихва, в размер на 419.51
лева, начислена върху сумата 7900.80 лева за периода от падежа на всяка една
фактура до 21.03.2022 г. С оглед на това, че ответника не оспорва
дължимостта на главния иск, то акцесорния иск се явява основателен и
доказан за претендираната сума.
Относно разноските.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като е
представил списък по чл. 80 ГПК /л. 73/, в който е посочил, че претендира
сума в общ размер на 1196.03 лв., от която 366.03 лв. - държавна такса и 830
лв. - адвокатско възнаграждение. С исковата молба ищецът е направил искане
за присъждане на разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск в
размер на в размер на 565 лв. и разноски за такса за вписване на възбрана
върху недвижим имот по допуснато обезпечение – 10 лв. Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на двете искания, поради което
същите в общ размер 1771.03 лева следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, Шуменски районен съд
РЕШИ:
Осъжда против „РВ Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. „Отец Паисий”, № 19, ет. 1, ап. 2, да плати на
“Васитрон“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес управление: гр. Шумен, ул.
Софийско шосе № 14, сумата 5 900.80 (пет хиляди и деветстотин лева и
осемдесет стотинки) лева – възнаграждение по Договор от 07.09.2021 г. за
извършена строително-монтажна работа, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 24.03.2022 г. до окончателно плащане, платима
по банкова сметка IBAN: ***91551074490017, BIC:***, „***“ АД, на
основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, като
за разликата до пълно предявения размер от 7900.80 лв. отхвърля, поради
погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Осъжда против „РВ Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. „Отец Паисий”, № 19, ет. 1, ап. 2, да плати на
6
“Васитрон“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес управление: гр. Шумен, ул.
Софийско шосе № 14, сумата 419.51 (четиристотин и деветнадесет лева и
петдесет и една стотинки) лв. – мораторни лихви върху сумата по всяка
фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 21.03.2022
г., платима по банкова сметка IBAN: ***91551074490017, BIC:***, „***“ АД,
на основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Осъжда против „РВ Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. „Отец Паисий”, № 19, ет. 1, ап. 2, да плати на
“Васитрон“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес управление: гр. Шумен, ул.
Софийско шосе № 14, сумата 1771.03 (хиляда седемстотин седемдесет и едни
лева и три стотинки) лева - разноски в настоящото производство платима по
банкова сметка: IBAN: ***91551074490017, BIC:***, „***“ АД, , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2, ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7