№ 4626
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110159913 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в изпълнение на задълженията си
по договор за застраховка имущество „Каско на МПС“, застрахователна полица № 1 **, със
срок на действие 25.01.2021 г.–25.02.2022 г., е заплатил на застрахования при него
собственик на лек автомобил сумата от 291,41 лв. След настъпване на ПТП автомобилът бил
репатриран до автосервиз, за което са направени разноски в размер на 51,84 лева. Ищецът
сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поради което е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата за сумата от 361,25 лв. Поддържа, че били
причинени вреди на л.а. „**“ с рег. № ** в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2021 г. в гр.
София, бул. „**“, вследствие от пропадане на застрахования автомобил в несигнА.зирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорен за настъпилото ПТП бил
ответникът Столична община, предвид неизпълнение на законовите му задълженията за
поддържане и ремонт на пътищата и осигуряване на безопасно придвижване по тях.
Ответникът бил канен да плати, но не платил. Ето защо, ищецът моли съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 361,25 лв., главница,
представляваща регресно вземане по щета № **, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 01.11.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва предявения иск. Твърди, че са недоказани
твърденията на ищеца за причината за процесното ПТП и механизма на същото. Оспорва да
е нА.це несигнА.зирана и необезопасена дупка на посоченото място. Твърди, че липсвА.
данни за точната цена на репатриране на автомобила до сервиз. Оспорва предствената
фактура. ЛипсвА. данни за уведомяване на КАТ, което можело да означава, че водачът бил
употребил алкохол. Не бил предоставен снимков материал от ПТП-то, какъвто бил изискуем
1
по чл. 2, ал. 2 от Наредба № I3-41 от 27.09.2021 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финасов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва
получаването на регресната покана. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
Искът предполага доказване на следните факти: нА.чие на вА.ден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, нА.чието
на необезопасено и необозначено пропадане на пътна настилка, вид и размер на
претърпените вреди.
По делото са разпитани свидетелят Е. А., който сочи, че е претърпял твърдяното ПТП
в гр. София с процесния автомобил, който е собственост на баща му, при което ПТП колата
попаднала в „грамадна дупка“ през зимата, на 21.12.2021 г., близо до мол Парадайс. Движел
се в колона, не видял дупката. При произшествието автомобилът претърпял щети, наложило
се викане на репатрак. Застрахователят платил след това обезщетение. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, които са конкретни и непротиворечиви. Съгласно заключението на
САТЕ (и устните разяснения в съдебно заседание на вещото лице, дадени след разпита на
свидетеля в същото заседание), което съдът кредитира като компетентно изготвено,
описаният от свидетеля и посочен в преписката по щетата механизъм на настъпване на ПТП
и установените при огледа щети по автомобила кореспондират помежду си и е нА.це
причинна връзка между произшествието и вредите. По тази причина съдът намира за
доказано нА.чието на необезопасена и несигнА.зирана дупка на пътното платно, при която е
настъпило процесното произшествие. Напълно неоснователно е позоваването от ответника
на чл. 2, ал. 2 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Нито сочената
разпоредба, нито наредба № Iз-41 като цяло не предвиждат форма на доказване на нА.чието
на пътно произшествие, която да дерогира правилата за доказване по ГПК.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил пълно и главно
възражението си за съпричиняване, в частност – че водачът е могъл да избегне дупката или
щетите да бъдат по-малки. Недоказано е твърдението на ответника, че водачът е бил
употребил алкохол.
Съгласно чл. 31 ЗДвП ответникът отговаря за поддръжката на общинските пътища, а
2
не се спори, че улицата, на която е станал пътният инцидент, е общинска улица.
Неизпълнението на задълженията на служителите на ответната община по поддръжка на
пътя обосновава отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника за щетите, нанесени на увредения
собственик.
Собственикът на автомобила е бил застрахован по договор за „Каско на МПС“,
застрахователна полица № 1 **, със срок на действие 25.01.2021 г.–25.02.2022 г., т.е и към
момента на ПТП. Действително, по делото ищецът е представил само копие на тази полица,
оспорено от ответника. Дори да се приеме, че копието подлежи на осн. чл. 183, изр. 2 ГПК на
изключване от доказателствата по делото, резултатът е, че е основание за прилагане на
императивната материалноправна норма на чл. 293, ал. 3 ТЗ – договорът за имуществена
застраховка е едностранна търговска сделка, той е с писмена форма за действителност, но и
да не е спазена тази форма, след като нито една от страните по договора не е оспорвала
действителността на изявлението, то и писмената форма се счита спазена. Застрахователната
премия по договора е платена, според заключението по ССчЕ, приета в съдебното заседание
на 12.03.2025 г., поради което договорът е влязъл в сила – чл. 351, ал. 3 КЗ.
Покритите рискове по договора са клауза „Каско+“, която включва, съгласно т.2.1.3.1
от представените общи условия на ищцовото дружество всяко ПТП по см. на ЗДвП,
включително повреда на пътно превозно средство при движение по пътното платно.
От ПТП автомобилът е претърпял щети. Съгласно заключението на САТЕ увредена е
била предна дясна гума и движението на собствен ход е било невъзможно; при липса на
възможност за смяна на гума на място, наложило се е ползването на репатрак. Подмяната на
гума, ползването на репатрак по средни пазарни цени, труд по средни пазарни цени, общо
според заключението на вещото лице е 468,29 лв.
.Определеното и платеното от застрахователя обезщетение като сума е по-малко от
сумата, необходима за ремонт на автомобила по средни пазарни цени. По тази начин
застрахователят се е суброгирал на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в правата на увреденото
застраховано лице срещу делинквента, т.е. ответника, за сумата от 361,25 лв., вкл. 15 лева
ликвидационни разноски.
Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 01.11.2023 г. до окончателното плащане..
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 168 лв. за адвокатско
възнаграждение и 750 лв. за депозити за САТЕ, ССчЕ и свидетел, общо сумата от 968 лв.
Тази сума следва да му се възстанови.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, на заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 361,25 лева, главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и разходи по ликвидационната
дейност по щета № ** по л.а. „**“ с рег. № **, попаднал в дупка на пътя гр. София, бул. „**“
на 21.12.2021 г., ведно със законна лихва от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането,
и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 968 лв., разноски, сторени по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4