ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
гр. ЛЕВСКИ , 10.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в закрито заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Гражданско дело № 20214410100086 по описа за 2021 година
Предявенa е искова молба от В. Н. Н. от с.Б, общ.Левски против ЧСИ
Ц.Н., гр.Плевен, адв.С.М. гр.Плевен и ЧСИ В.С., гр.Плевен.
С Определение №181 от 25.03.2021г. съдът е изготвил проект за доклад
по делото и насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съобразно изложените от ищеца твърдения съдът е дал правна квалификация
на иска по чл.441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца сумата от **** лв., представляваща причинени на
ищеца имуществени вреди.
На ищеца е допусната правна помощ по реда на Закона за правната
помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, като за
пълномощник на ищеца е назначен определен от АК-Плевен адвокат Р.Р. –
ПлАК.
След връчване на проекта за доклад по делото, лично от ищеца са
депозирани няколко молби, в които са изложени възражения относно
проекто-доклада по делото и правната квалификация на иска. Посочва се, че
търсената защита е по чл.124, ал.1 от ГПК – „че не се дължи“ 300 лв. разноски
за адвокатско пълномощно, за което вземане било образувано изп.д.№914.
Изложени са аргументи за недължимост на посоченото вземане. Посочено е,
че по гр.д.№494/2020г. касаещ посочените разноски делото било провалено,
поради което ищецът образувал настоящото гр.д. Посочени са като
недължими и други суми по изп.д. – *лв. инкорпорирани в ПДИ, ***лв. –
1
разноски по изпълнението, ***лв. – такси по ТТРЗЧСИ, за които нямало
изпълнителен титул. В молба вх.№1370/29.04.2021г. ищецът посочва, че
оттегля осъдителната част на исканата защита, посочва като петитум да се
признае за установено, че не се дължат *** лв. разноски с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание съдът, във връзка с
направените възражения е указал на ищеца да уточни исковата претенция.
Ищецът заявява, че исковата молба има две части, първата по чл.124, ал.1 от
ГПК, че не се дължи сумата от ***лв., втората по чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Заявява, че осъдителната част за осъждане за обезщетение била оттеглена.
Процесуалният представител на ищеца, назначен по ЗПрП заявява, че
искането до съда се състои в това да се признае за установено, че не се дължи
сумата от *** лв. по изп. дело №914/2016г. и второ съдът да признае за
установено, че не се дължи сумата от *** лв. съгласно удостоверение по
чл.456 от ГПК с изх.№9020/19.08.2020г.
С оглед на така направените изявления, съдът е приел, че исковата
молба е нередовна, тъй като същата не съдържа твърдения за обстоятелства,
от които да произтича установителната исковата претенция, съобразно
направените уточнения, възражения, изменения след проекто-доклада и в
о.с.з., не е обоснован правен интерес от предявяване на установителен иск
спрямо посочените като ответници лица, петитумът не отговаря на така
формулираните от ищеца и процесуалния му представител искания. Исковата
молба е оставена без движение с указания в едноседмичен срок да бъдат
отстранени нередовностите, като ищецът приведе петитума съобразно
направените в о.с.з. уточнения, изложи ясни, точни, пълни и конкретни
твърдения относно обстоятелствата, от които произтичат установителните
искове и наведе факти относно правния интерес от предявяване на
установителния иск спрямо всеки от ответниците.
В предоставения от съда срок от процесуалния представител на ищеца –
адв.Р.Р. не е постъпило уточнение на исковата молба съобразно дадените от
съда указания.
Постъпили са няколко молби, депозирани лично от ищеца, с които
обаче дадените от съда указания не са изпълнени. Отново е посочено, че
спорното право е за *** лв. разноски за адвокат и **лв. – държавна такса,
които са предмет на изп.д.№914/2016г. на ЧСИ В.С., както и че търсената
2
защита е по чл.124, ал.1 от ГПК, че не се дължи. Не е формулиран пълен и
точен петитум и не са изложения ясни твърдения за обстоятелствата, на които
се основава иска, не са изложени факти за правния интерес от предявяване на
установителен иск по отношение на всички ответници. Поради изложеното,
нередовностите на исковата молба не са отстранени и същата следва да бъде
върната на основание чл.129, ал.4 от ГПК.
Отделно от изложеното, като взе предвид направените от ищеца
уточнения на исковата претенция, съгласно които същата не касае осъдителен
иск с правно основание чл.441 ГПК, чл.45 ЗЗД, а установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК за установяване недължимост на вземане от ***лв. – разноски за
адвокат, което е предмет на изп.д.№914/2016г. на ЧСИ В.С., съдът намира
иска за процесуално недопустим. От така направените от ищеца изявления
следва извод, че иска, предмет на настоящото производство, е идентичен с
този по гр.д.№494/220г. по описа на Районен съд – Левски, с предмет:
признаване за установено, че В. Н. Н., не дължи на ЧСИ Ц.Н., сумата от ***
лв., представляваща съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист
№6710/24.11.2016г. по гр.д.№6580/2015г. по описа на РС-Плевен, и което
вземане е предмет на изпълнително дело №914/2016г. по описа на ЧСИ В.С..
По посоченото дело Районен съд - Левски се е произнесъл със съдебно
решение, което не е влязло в сила, като по жалба на ищеца делото е висящо
пред въззивен съд. Налице е забраната на чл.299 от ГПК за пререшаване на
вече решен правен спор с идентичен предмет. На основание чл.299, ал.3 от
ГПК повторно заведеното дело следва да бъде прекратено.
Поради изложените доводи, съдът намира, че исковата молба следва да
бъде върната и производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 ГПК искова молба от В. Н. Н. от с.Б.,
общ.Левски против ЧСИ Ц.Н. Н., гр.Плевен, адв.С.Б. М. от гр.Плевен, ЧСИ
В.Л. С., гр.Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№86/2021г. по описа на РС –
Левски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
3
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4